Джейн Фалън
Моето сладко отмъщение (47)

47.
Саския

Значи Джоши знае всичко за мен и Робърт. Слава богу, изчака да останем сами, като изпрати и последния гост, преди да ми го каже. Остави ме да го обвинявам и да му крещя пред тях, без да каже нищо.

Щом и последният си тръгна и точно когато се бях подготвила за голямата атака, той каза:

— Вече можеш да спреш с представлението, Сас.

Опитах се да възразя, разбира се. Но той не се върза. А и, честно казано, нямах голямо желание за скандал. И без това щяхме да им кажем след седмица и нещо — защо да го подлагам на мъчението да минава през скандал, за да чуе истината? Е, съпротивлявах се малко — исках да го накажа заради публичното унижение, на което ме подложи, — но после той спомена апартамента и аз разбрах, че трябва да се предам, заради него. Дължах му го.

Седнах на отоманката, преди краката ми да са поддали. През цялото това време, докато си мислех, че държа всички карти, те са знаели. И внезапно се почувствах ужасно жестока.

— Съжалявам — казах накрая. Той седна срещу мен на дивана. — Ще ти кажа всичко.

— Мисля, че го знам — каза той. Дори не ми се развика. Изобщо не се държа зле. И това направи всичко още по-лошо. — Просто исках да си признаеш. Исках да спреш да се отнасяш с мен като с идиот.

— Не разбирам какво става между теб и Пола — казах, сякаш имах някакво право да знам истината, след начина, по който се държах. Завладя ме ревност, няма да лъжа. Мисълта, че Джоши е докосват друга жена, че я е целувал, ме убиваше. Лицемерка ли? Моа?

Той ми разказа всичко за техните — за моя радост доста целомъдрени — отношения. И въпреки думите на гостите на партито, аз му повярвах. Те нямаха връзка. Не можех да разбера защо съм толкова облекчена.

— Съжалявам, че ви засрамихме така. Нямахме такова намерение.

Не ми хареса това множествено число.

— Ще го преживея — казах. Той изглеждаше измъчен. Знаех, че го тормози вина. Посегнах и хванах ръката му. И той ми позволи.

Погледнах го. Хубавото му мило лице.

— Можеш ли да ми простиш?