Джейн Фалън
Моето сладко отмъщение (24)

24.
Пола

Не знам дали се е случило нещо, заради което снимките вървят по-гладко, или героят на Робърт не участва толкова, колкото преди, но като че ли вече не работи до късно, поне засега. Или би трябвало да кажа, че вече не се прибира толкова късно. Всъщност никога не съм вярвала, че закъснява по два часа няколко пъти в седмицата заради снимките. Може пък да е защото Джорджия си е у дома — не че тя си е съвсем у дома, дори когато е тук, ако ме разбирате — и той иска да прекарва възможно най-много време с нея. Така или иначе повечето вечери е с нас.

Джорджия планира рождения си ден. Иска купон, но да не е у нас. (Слава богу, от седмици се притеснявам как ще го уредя със съседите.) Малко закъсняхме с организацията, затова в момента отчаяно звъня на разни места, за да резервирам заведение, което да е „готино“, но да не е ужасно скъпо. Робърт се къпе.

Опитах три клуба (безнадеждно), два пъба (няма достатъчно място) и четири ресторанта (твърде късно). Тъкмо унило ровя в интернет, когато чувам телефонен звън. Знам, че не е моят, защото той е точно пред мен, тъмен и мълчалив. Така че може да е само телефонът на Робърт, защото Джорджия я няма, а и нейният звъни с песен — „Хотлайн Блинг“.

Проследявам звука до сако на облегалката на един стол в кухнята. Когато излизаше за студиото сутринта, валеше, затова облече сакото над тениската. Толкова рядко се случва да зареже телефона си без надзор, че не мога да се сдържа. Устремявам се към джоба като териер към заешка дупка. И проверявам кой звъни: Сам С.

Саманта. Ама наистина ли? Тя му се обажда, когато добре знае, че си е у дома? Толкова съм ядосана от тази наглост, от това, че изобщо не й пука, че той е със съпругата и дъщеря си, че преди да се усетя, вдигам.

— Телефонът на Робърт — казвам с тон, който мога да опиша само като враждебен. Поемам дълбоко дъх, за да се успокоя. Никога не разкривай картите си на врага.

— О, Пола ли е? — разпознавам гласа й от сериала. Звучи безумно млада и нахакана.

— Да. Опасявам се, че той е в банята. Да му предам ли нещо? — Знам, че звуча като скована секретарка, но само на това съм способна в момента.

— Аз съм Сам Смит — казва тя, после се смее. — Не онзи Сам Смит. Саманта. От работата.

В гласа й няма и намек, че е извършила огромното престъпление.

— Просто исках да говоря с него за тъпата сцена, която ще снимаме утре. Не мога да я проумея.

— Добре — казвам. — Ще му предам да ви се обади. — Искам просто да затворя, преди да кажа нещо, за което ще съжалявам, но Саманта продължава да бърбори.

— Това е такава нелепа сюжетна линия. Той каза ли ви? Харгрейвс и Мерилин?

Може би добави и едно „бляк“. Никак не ми прозвуча като жена, която тайно си пада по него.

— Искам да кажа, че разликата във възрастта е нелепа. Сякаш тя излиза с баща си. Не… нямам предвид, че Робърт е стар или нещо такова… или че не е привлекателен… о, боже, извинете, дано не сте ме разбрали погрешно. Просто… досега не е имало и намек за подобно нещо и ми се струва някак невероятно. И двамата мислим така.

Вече съм доста объркана.

— Ами така става във „Фермерът Джайлс“.

— На мен ли го казвате. Както и да е, извинете. Пола, не искам да ви притеснявам…

Чувам, че Робърт идва насам.

— Няма проблем, изчакайте, той идва.

— Беше ми приятно да си поговорим — казва тя, докато му подавам телефона. Искам да преценя всяка подробност от реакцията му. Леко потрепване, когато вижда, че му подавам неговия телефон.

— Саманта е.

Нещо? Ако трябва да съм напълно искрена, ако бях в съда и ми кажат да назова една емоция, която той не успя да скрие на сто процента в мига, в който му казах името й, ще отговоря — облекчение.

— О, благодаря — отвръща и взима мобилния. Чакам да излезе от стаята, или да чуя някакво напрежение в гласа му, но той сяда на бар столчето до мен.

— Здрасти, Сам — казва приятелски. — Не, не, няма проблем…

Смее се на нещо, което тя казва.

— Дори още не съм я погледнал. Изчакай.

Започва да рови из листите, които донесе от работа. Намира въпросната сцена и я преглежда.

— Господи! Разбирам какво имаш предвид…

И тогава спирам да ги слушам, отвлечена от собствените си мисли. Ако бях влязла в този момент, без да знам с кого говори, без съмнение щях да реша, че е с приятел или колега. Нима наистина е толкова добър? Или пък тя?

— Тя е свястно хлапе — казва ми, когато разговорът приключва. — Но много слаба актриса. — Смее се и аз се смея с него. Но това отговаря ли на въпроса ми? Наистина ли Саманта е неспособна да ме убеди, че между тях няма нищо? Или успява, защото просто не й пука? Защото е от хората, които не биха се смутили, ако им вдигне телефона жената на любовника им, защото изобщо не им пука нито за нея, нито за брака им?

Когато успявам да се измъкна, се обаждам на Саския.

— Здрасти!

— Здрасти. Имаш ли минутка?

— Аманда е — чувам я да казва на някого. Вероятно на Джош. Представям си ги как пият по чаша вино. Може би седят в красивата си градина сега, когато времето отново се оправи. Трогната съм, че тя все още уважава молбата ми да пази приятелството ни в тайна. Господ знае какво ще си помисли Джош, ако разбере, че аз се обаждам.

Настъпва пауза, после тя казва:

— Извинявай, качих се в спалнята. Наред ли е всичко?

— Случи се нещо ужасно странно.

Разказвам й цялата история. Колко естествено и приятелски звучеше Саманта.

— Не може ли да си сгрешила? Да, явно си го видяла с някоя, но не може ли да е друга? Някоя, която прилича на нея.

— Съжалявам, Пола, но определено беше тя.

Може би съм просто лековерна.

— Тя звучеше толкова искрено.

— Вероятно се е упражнявала. Искам да кажа… ако ще рискува да му се обади у дома…

Сега се чувствам като идиотка. Представям си как Робърт и Саманта ми се смеят.

— О, ясно, може би и без това няма никакво значение. Важно е, че той изневерява, не е важно с кого.

— Именно.

— Нямам търпение всичко това да свърши. Нямам търпение да започна нов живот сама.

— Тогава го изритай сега — казва тя.

— Знаеш, че не мога. Така той ще спечели.

— Тогава трябва да продължаваме с усилията да ги разделим — казва Саския и аз изпитвам огромна благодарност, че имам съюзник. — Колкото по-скоро се случи, толкова по-скоро ще се отървеш от него завинаги.

Когато приключваме разговора, се чувствам доста по-добре. Защото Саския го е видяла с очите си и няма съмнение, че Робърт спи със Саманта. Колкото и приятна да ми се стори по телефона, вече знам, че всичко с преструвка. Ще излъжа, ако кажа, че не бях шокирана от лекотата, с която Робърт се престори, че говори приятелски с колега. Това ме кара да мисля, че съвестта изобщо не го яде, въпреки че нещата между нас вървят. И мисля, че съм се захванала с много по-тежка битка, отколкото си въобразявах.