Джо Хил
Пожарникаря (97)

18

По неочаквано стечение на обстоятелствата Отец Стори — напълно възстановен и облечен в безупречен стихар^[1], — каза на Харпър да отиде край стария училищен автобус при портите на Кемп Уиндъм и да наблюдава пътя. Дори използва думата край, сякаш цитираше стих от Библията. Старецът издаде командата си от трон от студен бял камък, който се намираше в центъра на Монюмънт Парк, докато паството му прииждаше през огромните червени врати на параклиса зад него. Хората от Кемп Уиндъм бяха с приповдигнато настроение, смееха се и разговаряха оживено, а някои от децата пееха „Да изгорим къщата“ с техните пискливи, чуруликащи гласчета. Харпър се обезпокои, като видя, че някои от възрастните разнасяха големи газови бутилки наоколо.

— Какво става?

— Беше предсказано, че трябва да направим барбекю — информира я Отец Стори. — Очакваме приятели да се отбият при нас тази вечер, за да ни донесат хубави новини. Казвам на теб, стани и отиди до пътя, където да стоиш на пост. Ние ще приготвим огъня и ще опечем сладкиши в името на Блясъка. — Намигна й. — Не се бави много и ще ти запазя порция.

Искаше да попита кой беше направил предсказанията, но времето прескочи, преди да успее, и се озова на пътя под тъмно и беззвездно небе. В далечината можеше да чуе паството да реве „Токинг Хедс“, надвикваха се за удоволствието да изгориш всичко. Побърза. Не искаше да изпусне сладкишите. Зачуди се кой ли им беше донесъл шоколад и маршмелоу. Вероятно същият човек, който беше направил предсказанията.

Бързаше толкова много, че едва не се спъна в човека на пътя. Отклони се към високата влажна трева, за да не го настъпи. Все още не беше стигнала до автобуса, който беше надолу по хълма.

Нелсън Хайнрих вдигна глава и я погледна. Позна го, че е той, по грозния му коледен пуловер, макар половината му лице да беше отнесено и отдолу да се виждаха червените му мускули. Мъгливите му весели очи надничаха от тази блестяща пурпурна маска. Приличаше точно на анатомичния бюст, който някога стоеше в лазарета.

— Казах ти, че ще дойда! — рече Нелсън. — Надявам се да има достатъчно сладкиши за всички! Доведох си приятели!

Фрейтлайнърът изрева в долната част на хълма, от ауспуха зад кабината изригна мръсен пушек.

Нелсън се придвижи с още петнайсет сантиметра, като използваше само ръцете си. Вътрешностите му — дълги въжета от черва се влачеха в пръста зад него.

— Хайде, момчета! — провикна се той. — Казах ви, че мога да ви покажа къде се намират! Хайде да си вземем нещо сладко! Лъжица захар за всички!

Харпър побягна. Вече не бягаше като преди. Беше бременна в осмия месец и разполагаше с пъргавината и грацията на жена, която носи фотьойл.

Въпреки това беше по-бърза от Нелсън, фрейтлайнърът още не се движеше, затова затича нагоре по хълма пред тях и се озова пред огромна клада. Тя представляваше планина от жарава, голяма колкото къща, големи огнени езици се пресягаха в тъмната нощ. Вместо със звезди, нощта беше изпълнена с умиращи съзвездия от искри. Харпър отвори уста, за да изпищи, но нямаше кой да я чуе, никой не стоеше край огъня с маршмелоу на пръчка, нямаше групички възрастни, които да пият сайдер, нямаше деца, които да се гонят и да пеят. Те не се бяха събрали, за да се насладят на огъня, те бяха огънят. Бяха образували огромен пропадащ хълм от черни трупове, пламъците се гърчеха през очните ябълки на овъглените черепи, горещината свиреше през опечените ребра. Огънят издаваше весел звук, стави се късаха, тела кипваха. Ник стоеше на върха на кладата. Позна го, че е той, защото, макар да беше препечен и съсухрен труп, той се взираше в нея с пламтящите си очи и махаше френетично с ръце: Зад теб зад теб зад теб.

Завъртя се точно когато Джейкъб наду клаксона на фрейтлайнъра. Чудовището изрева пронизително, съкрушително, но продължи да стои на едно място с изключени фарове. Намираше се на около шест метра от нея. Бившият й съпруг беше само тъмна сянка зад волана.

— Ето ме, захарче! — провикна се той. — Ти и аз, скъпа! Какво ще кажеш за това?

Последва голям трясък, когато включи големия оранжев камион на скорост, фаровете светнаха, толкова много светлина, толкова много…