Джо Хил
Пожарникаря (79)

13

— Всички бяхме белязани. Първите ивици се появиха на ръката и гърба на Ник. Три дни по-късно изглеждахме като клиенти на едно и също студио за татуировки в ада. Освен Сара. За седемдесет и два часа тя беше изправена пред вероятността да изгуби сина си, дъщеря си, сестра си, баща си и приятеля си. Всеки човек на нейно място би паднал духом. Но тя не се предаде. Децата й все още имаха нужда от нея и докато чувстваха, мислеха и се нуждаеха от утеха, тя имаше намерение да прави каквото е необходимо. Освен това две седмици си мислеше, че е заразена, но симптомите още не са се появили. Когато най-накрая осъзна, че не е, беше по-разстроена и шокирана, отколкото ако беше. Как така всички останали бяха заразени, освен нея? На два пъти ми се ядоса много, сякаш беше по моя вина, че нямаше драконова люспа. Защо всички вие я имате, а аз не? Постоянно задаваше този въпрос.

— Била е в басейна — промърмори Харпър.

— Сети се, нали? Да. Отровната пепел се посипа отгоре ни, но Сара беше плувала преди това. Хлорът убива спората или поне създава бариера срещу нея. Във всяко едно клане, разликата между живите и мъртвите рядко има нещо общо със силата на волята, мъдростта или смелостта. Всичко е просто въпрос на разположение. Пет сантиметра по-вдясно и автобусът ще те блъсне. Ако офисът ти се намира на деветдесет и втория етаж, а не на деветдесетия, няма да успееш да избягаш навреме.

Сара спря да тъгува. Спря да изпада в нервни кризи. Не знам как успя, но го стори. Единственият път, в който изпадна в истерия, беше, когато баща й каза, че всички трябва да се запишем в карантинния лагер в Конкорд. Мисълта, че децата й ще й бъдат отнети, беше болезнена като жигосване. Трябваше да се откажем от този вариант. Всички се страхувахме какво може да си причини, ако я поставехме в положение, в което Али и Ник щяха да бъдат отнети от живота й и никога повече нямаше да ги види.

Няколко дни Али беше свита на топка и само плачеше. Тогава една сутрин излезе от банята с бръсната глава и заяви, че е приключила с плаченето. Същата вечер двете с майка и взеха халюциногенни гъби. На следващата излязоха и откраднаха кола. Не бяха на себе си, но се чувстваха щастливи. Ограбиха магазин за костюми. Сара се прибра като Хилъри Клинтън. Али с маска на Капитан Америка, защото й харесало голямото „А“ на нея. Бяха донесли маска на Тигъра Тони за Ник. Казах им, че винаги съм искал да бъда пожарникар, и се надявах следващия път да помислят и за мен. Две вечери по-късно откраднаха антична пожарна кола от паркинга на музей за класически автомобили и в нея имаше пожарникарска екипировка. Трябваше да я паркират край навеса за лодки в Кемп Уиндъм, защото там беше най-подходящото място. Али имаше намерение да вдигне пушилка, преди да умре, а Сара смяташе, че е важно като майка да подкрепи целите на дъщеря си в живота.

Не мислех, че Каръл ще оцелее дълго. Добре помня състоянието й. Свали пет килограма, които не трябваше да губи. Спря да спи. Само гледаше телевизия, полугола, по дванайсет часа, и приличаше на човек, на който са му направили лоботомия. Миришеше на запалена клечка и постоянно димеше. Единственият, който можеше да я извади от миазмата й, беше баща й, който се грижеше да е нахранена и отпочинала и задоволяваше всичките й нужди.

Тогава една сутрин чух тряскащи се врати и писъци на улицата. Все още беше рано и бях единственият буден. Излязох навън и погледнах през живия плет. Някакъв ван беше спрял пред една къща в края на улицата, беше полицейски, но сега се използваше от карантинен патрул. Груби типове с противогази като SWAT екип се опитваха да вкарат някаква жена в него. С тях имаше доктор с маска и ръкавици, който носеше клипборд и й обясняваше, че всичко това е за безопасността на собствените й деца. Казаха й, че ще се обадят на роднините й да дойдат и да ги приберат. Момче на около четири години се късаше от рев и се опитваше да ги последва. Друг член на карантинния патрул го хвана за рамото и го дръпна назад. Някъде в къщата се чуваше да плаче бебе. Точно преди да я хвърлят във вана, жената се обърна и тогава видях лицето й. Беше същата дама, която плачеше на тротоара онзи ден, в който аптеката изгоря.

Същия следобед проведохме семейно събрание на масата в трапезарията и аз им разказах на какво съм станал свидетел. Али предложи да съставим план, в случай че се върнеха и почукат на нашата врата. Том каза, че ако подобно нещо се случи, ще е най-добре да няма никой, който да им отвори. Каза, че през последните четиресет години е прекарвал всяко едно лято в Кеми Уиндъм и не вижда причина да промени плановете си точно сега. Бездруго летният лагер беше отменен. Сподели, че двамата с Каръл са ходили вече до лагера и там имало достатъчно суха храна, която да изхрани цяла армия за едно десетилетие.

Настани се в своята къща заедно с Каръл, която да се грижи за него, макар че беше точно обратното. Сара и аз си избрахме хижата до навеса за лодки, защото Ник обичаше да си играе на пожарникар на откраднатата ни пожарна кола. Ще ти се стори ли странно, ако ти кажа, че това бяха прекрасни дни? Имахме пресни яйца, вафли и кафе. Плувахме сутрин и палехме огньове вечер. Сара почисти органа в църквата и ни свири Били Джоуел и Пол Маккартни. Опита се да накара Каръл да свири с нея, но тя предпочиташе да си стои в Къщата на Черната звезда и да дими по цял ден. Чакаше да умре.

Една сутрин Сара отиде в Портсмът, за да научи новините и да купи провизии. Тя можеше да пазарува за нас, не беше болна. Върна се със сестрите Нейбърс. Два дни по-късно се появи Норма Хийлд, дойде сама. През летата беше работила в столовата и беше решила, че е по-безопасно да потърси храна тук, отколкото в някой супермаркет. Това беше началото на хората на Том.

Няколко дни след като се появи Норма, Каръл излетя от Къщата на Черната звезда, изглеждаше подивяла, обезумяла от ужас, намери Сара и й каза, че се случва. Каза ни да дойдем бързо. Каза, че Том и Ник са започнали да светят, че двамата са на път да се възпламенят.

Затичахме толкова бързо, че я оставихме зад нас. Бяхме изплашени и притеснени. Нямаш представа какво с да тичаш към нещо, което не искаш да видиш. Като да бързаш, за да те разстрелят. Смятах, че ще ги намерим овъглени, а къщата ще е пламнала.

Сара връхлетя през предната врата и спря толкова внезапно, че се блъснах в нея и я съборих. Али беше точно зад мен и се спъна в нас. Всички се бяхме оплели на пода, когато ги видях.

Съдомиялната в къщата сигурно беше по-стара от теб, Харпър. Вече трето десетилетие работеше и когато бъдеше включена се тресеше и трополеше. Туптенето й, ако можеш да си го представиш, приличаше на онази стара песен „Ули Були“. Сещаш ли се? Том стоеше с гръб към машината, а Ник беше в скута му. Този ули були ритъм минаваше през двама им. Том беше сплел пръстите си с тези на Ник и пееше. Двамата сияеха. Старецът беше навил ръкавите си и драконовите ивици по ръцете му блестяха като светеща в мрака боя.

Въобще не се впечатли, че връхлетяхме през вратата като полицаи от някаква комедия. Погледна ни с развеселен поглед и започна да пее. „О, татко, о, господи — завайка се Сара, — какво ви става?“ Том отговори: „Не съм сигурен, но мисля, че драконовата люспа харесва Сам Да Шам. Елате да попеете с нас да видите колко много ще ви хареса чувството“.

Докато Каръл се присъедини към нас, всички се бяхме наредили в кръг около туптящата съдомиялна, пеехме гаражен рок и светехме като карнавални лампи. Веднага след като драконовата люспа започна да се затопля и да сияе, разбрахме, че всичко ще е наред. Че няма да изгорим. Е, няма смисъл да ти обяснявам какво е чувството да влезеш в Блясъка.

Пяхме, докато съдомиялната не приключи своя цикъл и когато го стори, драконовата люспа започна да се охлажда и да изгасва. Бяхме толкова надрусани. Не можех да си спомня с коя от дъщерите на Том имах връзка, така че целунах и двете. Сара се засмя. Али продължи да брои пръстите на краката си, защото не помнеше колко точно има. Можеш да кажеш, че бяхме доста отнесени, но печени. Печени! Ха! Не е ли остроумно? Не е ли… не? Ах. Добре.

Същата вечер събрахме всички в параклиса. Сара седна зад органа, Каръл настрои укулелето си и засвириха „Мост над бурни води“ и „Нека да бъде“, и всички засветихме като летящи от клада искри. Гласовете им бяха толкова димни и сладки. Дотогава не бях изпитвал подобно опиянение и щастие. Усещах как губя самоличността си, сякаш бях оставил тежък куфар, който вече не се налагаше да нося. Предполагам, че така се чувстват пчелите. Не като индивид, а като една мелодична нота в един свят на перфектна, полезна музика.

След като приключихме с пеенето, Том заговори на всички ни. Това ни се струваше естествено. Каза ни неща, които знаехме, но имахме нужда да чуем. Каза ни, че трябва да сме щастливи за всяка минута, прекарана заедно, и знаех, че е прав. Каза ни, че е благословия да изпитваме толкова силно любовта и щастието на другите върху кожата си, и аз казах „амин“, както и всички останали. Каза ни, че по време на най-мрачните периоди в историята добротата е била единствената светлина, необходима на човек да намери своя път към безопасността, и знам, че се разплаках, когато го чух да изрича тези думи. Само като си го спомня, и пак ми иде да се разплача. Лесно е да определиш религията като кървава, зла и племенна. Самият аз съм си мислел, че е такава. Но не религията е настроена така, а човекът. В крайна сметка всяка религия е форма на обучение по благоприличие. Само учебниците са различни, предметът е един и същ. Нима не всички ни учат, че се чувстваш по-добре, когато правиш добро на другите? Че чуждото щастие не означава по-малко щастие за нас?

Само Сара не сияеше, защото Сара нямаше драконова люспа. Но също като нас, останалите, знаеше, че сме решили един проблем. Че сме намерили работещо лекарство. Нямахме нужда от лъжица захар, за да преглътнем лекарството. Захарта беше лекарството. Сара пя с нас и ни наблюдава как светим, и стори онова, което си беше наумила. Бяхме заедно достатъчно дълго време с нея, но не успях да предвидя онова, което последва. Онова, което направи.

Не успях да го сторя, защото бях опиянен през по-голямата част от времето. Не от алкохол, разбери. Бях опиянен от ярката светлина и удоволствието, които ме обгръщаха, когато запеехме. Али започна да излиза през нощта със своята маска на Капитан Америка, за да шпионира приятелите си, хлапета, които познаваше от училище. Ако видеше, че са болни с люспата, вербуваше тях и семействата им. Казваше им, че има начин да останат живи. Обясняваше им, че инфекцията не означава непременно смъртна присъда. Всяка седмица при нас идваха по десетина нови човека.

Сара ме изпращаше с Али, за да се увери, че ще се върне невредима в лагера. Започнах да се обличам като пожарникар, защото открих, че в един свят, погълнат от огньове, никой не поглежда пожарникарите с подозрение. През по-голямата част от юни не можех да си спомня дори собственото си име, бях толкова опиянен от Блясъка. Бях просто… просто Пожарникаря.

Джон се покашля едва. От устата му излезе ароматно облаче дим, превърна се в призрака на пожарна с размерите на детска играчка и се разтвори във въздуха.

— Позьор — подигра му се Харпър. — Какво се случи след това?

— Сара умря — отвърна, наведе се и я изненада, като я целуна по носа. — Край.