Ема Чейс
Опитомени (7)

Глава 7

Блонди не иска да се качи на мотора ми, затова ми дава адреса си, качвам я на такси и аз отивам направо там. Изпитвам необичайно безразличие пред перспективата да го топна на топло. Това момиче е като салата, която влиза задължително към вечерята ти. Ще я предъвкваш едва-едва само защото вече са я сложили на масата. Съзнанието ми постоянно се отклонява по посока Ди и онзи глист с мазната коса, който не я заслужава.

Спомням си движенията й в сряда, красивите звуци от устата й с всяко тласкане в нея, когато се потопявах дълбоко и бавно. Питам се дали сега и той се наслаждава на тези звуци. И полудявам. Не защото Ди чука друг, а защото този човек просто не си струва. Толкова не си струва!

Поне така си казвам.

Опитвам се да се отърва от обърканите си чувства и намирам място за паркиране близо до входа на Блонди, която вече съм прекръстил на Салатата. Тя ме чака във фоайето на сградата и отваря вратата на апартамента си на първия етаж.

— Много е студено — казва с пискливия си почти непоносимо скимтящ глас.

— Не мога да повярвам колко бързо е паднала температурата. Дали ще започне да вали сняг по-рано тази година? Мразя снега. Дори и по Коледа. Предпочитам пясък и море пред…

Целувам я с плам… само за да я накарам да млъкне.

Тя изквичава в устата ми, после се съвзема и отговаря на целувката ми с троен плам. Езикът й се движи по моя бързо, прекалено бързо. Няма ритъм, няма финес. Сякаш в устата ми е влязла пчела и сега се опитва да избие зъбите ми, за да излезе. Крилата на пчелата блъскат по езика ми. Блонди ме бута назад върху дивана и съблича пуловера си. Сутиенът й е бежов, безличен. Гърдите й са като две огромни пълни с нитрати дини.

Както вече споменах, аз съм голям фен на голямата женска гръд, така че се опитвам да се фокусирам върху позитивния аспект на този атрибут, но представата на Салатата за мръснишки приказки тотално ме отклонява от концентрацията.

— О, да — простенва и притиска грамадните гърди една в друга. — Аз съм лошо момиче. Ти ще си моят лош татко. Татко ще накаже палавата курва.

В цялото това изказване има толкова много гнили, грешни, жалки неща, че не знам откъде да започна.

Първо, такива приказки за таткото и палавата щерка-курва са тотален убиец на всяка ерекция. Същият ефект се постига, ако те хванат и те потопят във вана с лед. Започвам да мисля за баща си, за отношенията дете-баща и за милион други неща, които не искам да си представям по време на сексуална игра. „Палавата курва“ не беше лошо попадение — падам си по такава размяна на реплики, по пляскане по дупето, игра на доминантни и подчинени, но нещо в бебешкия й говор тотално ме отблъсква.

Гласът на Делорес е плътен, женствен, похотлив. Когато ме молеше да я чукам, или викаше как иска да я чукам, не беше насила, не беше игра, не беше фалш, не беше театрална постановка. Беше истинско, защото беше погълната от мига, от екстаза, беше възбудена и не можеше да остане мълчалива и тиха.

Салатата сяда в скута ми. Изръмжавам недоволно. Ръцете й се впиват като нокти на звяр в ризата ми, но само успява да протрие кожата на врата ми. После с изненадваща сила хваща главата ми и я натиска между гърдите си. Държи ме толкова силно, че не мога да поема дъх. Викингите са вярвали, че да умреш на бойното поле е достойно и обикновено не бих имал нищо против да умра от задушаване между женски гърди, но не и тези. Това не са гърдите, между които искам да посинея от недостиг на кислород.

Налага се да се боря с нея, за да извадя главата си оттам, но го постигам едва след като я хващам за ръцете и я бутам назад. Накланям глава назад и започвам да дишам с пълни гърди.

И тогава, все още стиснал ръцете и, поглеждам лицето на Салатата. Сладък нос, мокър и розов, обли сини очи. Момичето си е секси. Както и да я погледнеш осем от десет точки. Всяка друга нощ бих бил вече отгоре и, но не и днес.

Защото очите, които искам да ме гледат, са с цвят на кехлибар и пръски златисто. Устните, които искам да хапя, са червени и сочни, и от тях идва най-неочаквания и директен отговор на моите целувки. Всъщност се възбуждам предимно докато си представям жена, която дори не е в стаята, а не от… наличната алтернатива по голи гърди, което се трие в члена ми.

— Чакай… чакай малко. Това… няма да стане — казвам.

— Какво искаш да кажеш?

Жените не спират да плямпат как искат мъжете да са откровени с тях, дори когато боли. Нека да видим как ще се получи с тази.

— Красива си и си забавно момиче… но току-що осъзнах… че си падам по друга жена.

Вратът и се извива като на пиле.

— Моля?

— Нямам нищо против теб. — Тя веднага покрива огромните си цици с ръце, сякаш такава маса може да се прикрие. И ме гледа мръсно. — Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, бих те чукал с най-голямо удоволствие, ако вече не бях чукал нея.

Тя скача на крака.

— Задник. Мръсник.

Разбирам я.

— Махай се от апартамента ми, свиня! — Грабва една керамична поставка за напитки, знаеш онези тежките и ме удря по главата. Първият път не ме уцелва. Но вторият път ме удря в рамото и се свличам на пода.

— Добре! За бога! Махам се.

— Чекиджия!

Това иде да покаже, че който е казал, че честността е най-добрата политика е или лъжец, или не са го били с керамична поставка по главата.

 

 

Паркирам мотора на тротоара и бягам към входната врата на сградата, в която живее Ди. Натискам звънеца един, два, три пъти. Три за късмет. Никой не ми отваря.

След това правя това, което би направил всеки един нормален човек. Натискам звънеца, докато пръста ми побелее. И не пускам и след това.

Бззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззз зззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззззз зззззззззззззззззззззз.

Когато и след тази атака не получавам отговор, признавам, че започвам да изпадам в лека паника. Тръгвам по тротоара и заставам под прозореца на Делорес, слагам ръце около устата си и крещя:

— Делорес! Хей, Ди, будна ли си?

И понеже сме в Ню Йорк, един съсед веднага крещи:

— Вече всички сме будни, ЗАДНИК!

От различни посоки се чува „Млъквайте“ и дори мисля, че една жена ме замери със саксия.

Но ми се иска да вярвам, че е било по-скоро по случайност.

Не ми остава нищо друго, освен да го играя Марлон Брандо.

— Стела! Стелааааа! — дера се от тротоара.

Прозорецът на Делорес се отваря. Мамка му! Най-сетне.

— Матю? — Изненадана е.

Пръстите ми се закачат за колана. Опитвам се да изглеждам като безстрашен каубой в лицето на смъртта. Печен един вид.

— Здрасти. К’во ста’а?

— Какво правиш за бога? — пита тя.

И точно тук осъзнавам, че грандиозният ми план да я спра пред неустоимия брилянтинен чар на Тони… е бил замислен само дотук. По дяволите, сега вече трябва да импровизирам.

— Исках да… можеш ли да слезеш за минутка?

По някакво необяснимо чудо, тя не казва нищо. Не ми тегли и майна.

Две минути по-късно вече върви по тротоара към мен с… Гумба Джони, който крачи заканително зад нея. Слава богу, че е все още е по дрехите, които носеше в клуба, което не означава нищо, разбира се, особено като се има предвид, че тоалетът й прикрива само сутиена й и бельото, ако има такова, но на този етап бих приел позитивната страна на нещата.

Кандидатът за Умник на годината минава пред нея и ме блъска.

— К’ъв ти е проблемът бе, психо?

Юмруците ми по инстинкт се вдигат в защитна позиция.

— Не съм дошъл да се бия с теб, но ако настояваш, да започваме.

И чак тогава забелязвам татуировката му — Дева Мария с надпис Ave Maria под нея. Нов подход!

— Опитвам се да спася семейството си.

Да, низко е да се лъже, но какво да се прави — настанали са отчаяни времена.

Той рязко обръща глава към Ди и пита:

— Омъжена ли си?

— Не, не съм — казва с ужас тя. — Той се е побъркал.

Отварям портфейла си на снимката на Маккензи и изглеждам истински наранен и до болка откровен.

— Семейството е всичко за мен. Знам, че не ме познаваш, но би ли ми направил една услуга…? Да си тръгнеш?

Сега вече Ди е бясна. Удря ме по рамото и се обръща към изхвърлената на брега на Джързи мъжка русалка.

— Мики, това не е моя дъщеря и той не ми е мъж!

— Казвам се Майки, не Мики.

Хубаво е да разбереш, че не си единственият, който бърка имената тази вечер.

— Има ли някакво значение? — казва раздразнено Ди.

За повечето мъже няма значение. Не ни пука дали ще викат името на папата, докато им го плъзгаме. Но очевидно Майки не е в групата на „повечето мъже“.

Той вдига ръце във въздуха и се предава.

— Това е прекалено много за мен. Махам се.

Обръща се на пети и заминава.

Гледам как се отдалечава и ликувам. Дори му махам и прошепвам:

— Сбогом, Тони. — Обръщам се към Ди и казвам: — Някои хора са така наивни.

И разбира се, тя ме удря с юмрук в устата.

Залитам назад и усещам кръвта по устните си. Делорес е дребна жена, но има доста силен удар. Вдига пръст, размахва го пред очите ми и казва:

Не знам какво е това, но знам, че не е на добре!

Свалям ръка от разбитата си уста и я отпускам до тялото. Мозъкът ми е празен. Не се сещам какво да кажа, затова задавам следния високоинтелигентен въпрос:

— Защо не ме харесваш?

— Моля?

— Прекарахме страхотно, сексът беше върхът, смяхме се, а сега не искаш да имаш нищо общо с мен.

— Искаш да ми кажеш, че за теб това е нова концепция?

— Да, мамка му. Всички ме харесват. Аз съм страхотен човек.

Ди масажира челото си както правеше майка ми, когато имаше главоболие. После въздъхва:

— Добре… Работата е там, че. Не си виновен ти. Вината е в мен. Аз съм проблемът.

Буквално изумявам.

— Сериозно ли ми казваш точно тази реплика? Исусе. Аз изливам сърцето си пред теб, а ти дори не искаш да се напънеш да излезеш с някоя прилична лъжа?

Ди размахва ръце във въздуха.

— Казвам ти истината. Харесвам те, наистина. Ти си много сладък, забавен, фантастичен любовник. Но аз съм… по-щастлива, когато… нямам постоянна връзка. Когато нещата станат сериозни с някого, започвам да полудявам. Не много, но достатъчно.

— Кой ти говори за връзка? Защо не можем да продължим да си прекарваме добре? Заедно? И да видим какво ще се получи. Не се притеснявай, няма да литнем за Лас Вегас и да се оженим там. Това би било наистина смешно.

Ди клати глава:

— Не ме разбираш. Никога не свършва добре. И сега ще стане така, Матю. В началото мислех, че са ми виновни мъжете, които избирах, но най-накрая се принудих да призная, че вината е единствено и само моя. Превръщам едно добро момче в лошо момче. Аз съм като помпа за пениси — превръщам всеки мъж в гигантски чеп. Аз съм онова момиче, за което те е предупредила майка ти преди години. Да бягаш и да се пазиш. Нищо хубаво не идва с мен.

Това наистина се случва. Съвсем сериозно. Не мога дори да се засмея.

— Не, не си.

— Не ме познаваш.

— Това, което знам за теб, е впечатляващо. И много хубаво.

Тя започва да отрича, но аз продължавам да я притискам:

— Премисляш нещата. Ако ще се почувстваш по-добре, можем да бъдем приятели, които се чукат. Секс другарчета. Нищо сериозно. Само приятели със секс бонуси. С приказни секс бонуси. Ако те сърби, аз ще съм чесалото, ако имаш нужда от секс в два сутринта, аз ще съм насреща. Просто… не чукай други мъже… няма да се налага.

Тя клати глава, но аз й напомням:

— И светът може да свърши утре, помниш ли? Извънземните могат да ни поробят… глобално затопляне… трябва да живеем за настоящето, защото не знаем кога няма да имаме дори настояще.

Подавам й ръка.

— Рискувай, Ди. Няма да те разочаровам.

Очите й с цвят на мед поглеждат с копнеж към ръката ми.

— Боже, добър си.

Усмихвам се и казвам:

— Каза тя и погледна Бог в очите.

Ди избухва в смях.

И поема ръката ми.

Като двама пубери, които изживяват първото си сериозно „харесване“. Стоим така няколко минути и се усмихваме един на друг. Без да кажем и дума, обръщаме се и тръгваме към нейния апартамент.

И тогава тя казва с много сериозен тон:

— Матю?

Поглеждам я въпросително.

— Когато започне да ти писва, просто си спомни, че съм те предупредила. Нали?

Не знам с какви глупаци е излизала Ди, но този разговор ме мотивира. Искам да й докажа, че греши. Искам да оправя и настроението и. Затова се навеждам към нея и прошепвам:

— Прекалено си красива, за да ми писне.

Делорес върти очи и оставам с натрапчивото впечатление, че си мисли, че я лъжа. Предполагам, ще трябва да й казвам колко е красива по-често. Постоянно да й го казвам. Докато ми повярва.