Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Perk, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Екатерина Йорданова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Марк Хименес
Заглавие: Всички екстри
Преводач: Екатерина Йорданова
Година на превод: 2008
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2008
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново
Редактор: Здравка Славянова
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 978-954-769-180-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17590
История
- — Добавяне
44
— Здравейте, съдия Хардин!
Бек махна на търговеца от Мейн стрийт. В центъра на града беше тихо. Януари беше най-слабият месец в годината; извлеченията от всички кредитни карти от пазаруването по Коледа изискваха сумите да бъдат платени през януари.
— Господин съдия!
Бек отново помаха. Всички познаваха съдията в малкия град и Бек също ги познаваше. Знаеше прекалено много. Той вече не искаше да бъде техен съдия. Този град не беше достатъчно добър за своя съдия, а той не беше достатъчно добър съдия за този град.
— Съдия Хардин!
Бек разсеяно махна, но после забеляза, че Ким Краузе му маха от отсрещната страна на улицата. Изчака я да пресече Мейн стрийт. Носеше купчина книги.
— Здравей, Ким.
— Здравейте, господин съдия. Хубава риза. Малко страшничка, но не колкото онези костюми.
Бек беше облякъл хавайската риза, коледния подарък от Джоди, дънки и новите си каубойски ботуши.
— Исках само да ви кажа, че се записах на онези компютърни курсове в държавния колеж.
— Много хубаво.
— И изтрих портфолиото ни за „Плейбой“, моето и на Хайди.
— Още по-хубаво.
Тя го дръпна за ръкава, за да се наведе, и го целуна по бузата. Когато се отдръпна, в очите й проблясваха сълзи.
— Липсва ми. Хайди.
— Знам.
— Благодаря, съдия.
— Късмет, Ким.
Тя тръгна на изток, а Бек на запад. Беше напуснал този град без майка и се беше върнал в него без съпруга. Беше се променил и родният му град също се беше променил. Беше друг човек и живееше друг живот. Не беше точно животът, за който бе мечтал, но друг нямаше. Имаше децата.
— Съдия Хардин!
Той отново се изтръгна от мислите си и видя Хулио Еспиноса и Ники Ърнст да се приближават към него.
— Хулио, Ники, как сте?
— Чудесно — отвърна Ники.
— Как са нещата в училище?
— Спокойно е — отвърна Хулио, — мексиканците ги няма. Скоро и аз ще замина.
— В Тексаския университет ли отиваш?
— Не. В „Райс“. Ще си платя обучението.
— Аз също — добави Ники.
— Вие двамата да не би…
— Дали сме гаджета? Да, господин съдия.
— Какво казаха родителите ти, Ники?
— За Хулио или за „Райс“?
— И за двете.
— Ще го преживеят… след двайсет-трийсет години.
— Ники, може ли две думи… насаме?
Бек се отдалечи на няколко метра от Хулио. Ники го последва.
— Какво има, господин съдия?
Бек прошепна:
— Ники, аутопсията на Слейд показа, че е бил заразен със СПИН.
Тя не каза нищо.
— Ники?
Тя седна на една пейка. Бек седна до нея. Тя се втренчи в тротоара.
— Трябва да си направиш тест, Ники.
Тя бавно поклати глава.
— Не сме правили секс. Под никаква форма.
— Знаела си?
— Досещах се. Когато ми каза, че момчетата в онези салони са го инжектирали, си помислих, че това не е добре. Казах му да си направи тест за СПИН, но той не искаше. Затова и аз не исках. — Тя въздъхна. — Знаете ли, под цялата тази маска на футболна звезда той беше мило момче. Но баща му го притискаше прекалено много и стероидите го промениха. — Тя се разплака. Положи глава на рамото му.
— Не излизай от правия път в живота си, Ники.
Тя се изправи и изтри сълзите си.
— Господин съдия, благодаря ви, че ми показахте правия път, онзи ден в съда.
Двамата се върнаха при Хулио.
— Как са родителите ти, Хулио? — попита Бек.
Хулио се усмихна.
— Добре са. Баща ми по цял ден дяла камъни със сеньор Джил. Много е щастлив.
Бек беше запознал Рафаел Еспиноса с Джил Джонсън. Рафаел беше инвестирал 500 000 долара в ново каменоделно предприятие с Джил, което му предоставяше правото той и Мария да получат зелена карта. Федералните го наричаха „Зелена карта чрез инвестиране“, а всички останали — „гражданство за продан“. Благодарение на парите на Куентин Маккуейд Рафаел и Мария Еспиноса успяха да откупят завръщането си в Америка.
— Много добре. А майка ти?
— Бременна е, така че също е щастлива. Mi madre, тя казва, че всичко е заради вас. Казва, че вие сте добрият съдия.
Законите са изложени в нормативни актове, кодекси, правила и разпоредби. Но мъдростта не може да бъде открита в книга със закони. Мъдростта е в живота. В смъртта. И във всеки един ден между тях. А справедливостта не се намира в съдебната зала, тя е в човешките сърца.
— Господин съдия, имате ли една минутка?
На вратата на кабинета му стояха Ърл Данц и бившата му съпруга Линет. Държаха се за ръце.
— Ърл, Линет, влизайте — покани ги Бек и се изправи.
— Съдия — каза Ърл, — много бихме искали да ни бракосъчетаете.
— Да ви бракосъчетая?
— Направихме грешка, че се разведохме — рече Линет. — И искаме да я поправите. Преди да излетим за Хаваи.
Петнайсет минути по-късно, с Мейвис за свидетел, съдия Бек Хардин извърши първото си бракосъчетание. Когато мистър и мисис Данц излязоха от кабинета му, Бек можеше да се закълне, че Линет носи прашки под панталона си. Мейвис бършеше очи. Бек я погледна многозначително: „Нали ти казах“.
— Не ми се правете на важен — сряза го тя.
Час по-късно Бек седеше в градинския стол на балкона пред съдебната зала, вдигнал крака в новите си черни каубойски ботуши на парапета. Дъбовете бяха оголени, но навън беше топло, циганско лято през януари в Тексас Хил Кънтри. Четеше първия вестник от новата година. На първа страница имаше снимка на първото бебе за годината. Казваше се Есперанса Пеня.
— Мейвис ми каза, че ще те намеря тук.
Шериф Грейди Гюнтер се промуши през прозореца. Придърпа другия стол и седна.
— Хубав ден.
— Да.
— Не смяташ да напускаш, нали, Бек?
— Мислил съм за това.
— Надявам се да останеш. Харесва ми да работя с теб.
— На мен също, Грейди.
— Е, чу ли голямата новина?
— Каква новина?
— Куентин е анулирал проекта за благоустройство и е напуснал града. Върнал се е в Остин. Обявил е всичко тук за продажба.
— Сериозно? Значи онези жилища около голф игрището му няма да бъдат построени?
— Няма.
— А какво ще стане с голф игрището?
— Затворил го е. Минах оттам тази сутрин. По осемнайсетата затревена площадка пасяха кози.
— Е, поне сега нещата ще се поуталожат.
— Не се надявай. Говори се, че Куентин щял да продава всичко на някакви араби. Искали да строят джамия. — Грейди стана и понечи да мине обратно през прозореца, но спря и каза: — А, и Джей Би е в затвора ми.
— Какво?
— Фраснал е Бруно.
— Къде?
— По носа.
— Не, не, къде го е спипал?
— А, на долния етаж.
— Но какво е правил тук?
— Проследил е Бруно.
— А Бруно защо е бил тук?
— Мейвис каза, че искал да подаде жалба срещу Куентин. Твърди, че Куентин го е излъгал с шестмесечен хонорар. Бас ловя, че ще му е доста трудно да спечели това дело.
— Мислиш ли?
— Естествено.
— И какво направи Бруно, когато Джей Би го фрасна?
— Паднал като торба с картофи според слуховете. Заканил се да стане и да срита задника на Джей Би.
— А Джей Би?
— Казал: „И да видя, няма да повярвам!“.
Бек се засмя.
— Кажи на Джей Би, че ще дойда и ще му платя гаранцията… след час-два. Май ще трябва да го осъдя на общественополезен труд.
— Това кроше в муцуната на Бруно си е общественополезен труд.
Грейди си тръгна, но Бек още седеше на балкона, когато Джоди подаде глава от прозореца десетина минути по-късно.
— Мейвис ми каза, че си тук. — Тя седна и добави: — Хубави ботуши… ризата също.
— Благодаря за ризата и за това, че ми помагаше за децата през последните шест месеца. Нямаше да се справя без теб.
— Има ли подобрение?
— Меги не се е напишквала от две седмици. А с Люк вече си говорим.
— Радвам се.
Поседяха известно време в мълчание, после Джоди попита:
— Ще се връщаш ли в Чикаго?
— Обмислях идеята. Но децата изглеждат щастливи тук… А и се привързаха към Джей Би. И той към тях. Просто не съм сигурен, че моето място е тук.
— Бек, повечето хора цял живот търсят мястото, към което принадлежат. За себе си съм сигурна, че моето място е тук. Не е идеалният град, но кой град е идеален. Не могат да ме депортират и не ме гонят. Тук съм и оставам тук, и ще се боря, за да направя този град по-добро място. Твоето място също е тук. В този град и в този съд. Градът е по-добър с теб като съдия.
Бек се замисли над думите й.
— Джей Би казва, че причината не е в града, а в неколцина местни, които се страхуват от промените. И е прав. Прав е за повечето неща. Да, Джоди, оставам. — Бек погледна часовника си. — Което ми напомня, че трябва да платя гаранцията на Джей Би.
— Джей Би е в затвора?
— Фраснал Стуц в носа.
Тя се усмихна.
— Обичам Джей Би.
— И той те обича. Казва, че ако бил по-млад, щял да се ожени за теб, макар и да си лесбийка.
— Това е много мило… струва ми се.
— Ани е знаела, че секретарката ми е купувала подаръците за нея.
— Искаш да кажеш за Коледа и за рождените й дни? От твое име?
Бек кимна.
— Лоша работа.
— Въобразявах си, че съм прекалено зает, за да се заема сам. Как ми се иска да върна времето и да изживея живота си отново. Този път бих го направил както трябва.
Те отново замълчаха и Бек се замисли за мъртвата си съпруга и за новия си живот, който тя е предвиждала още преди той да го осъзнае. Трябваше да напусне Джей Би, за да разбере какъв баща е бил, и Ани трябваше да умре, за да разбере каква жена е била.
— Гретхен дойде в книжарницата — каза Джоди. — Пита за теб.
— Спомена ли нещо за нуждите си?
Отново онзи поглед.
— Не.
Бек се изхили.
— Е, и бездруго не смятам, че щеше да се получи между нас. Но съм доволен, че Гретхен е учителка на Меги.
— Ани не би искала да останеш сам.
— Да не би да искаш да излизам с Гретхен?
— Не, но не искам да си сам. Бек, трябва ти жена.
Бек се протегна и я потупа по коляното.
— Е, Джанел вече е взела най-хубавата жена в града.
Джоди плесна коленете си и рязко стана, все едно беше казал нещо нередно. Той вдигна очи; тя го гледаше със странно изражение.
— Джанел ходи с един вдовец от Къмфърт.
— Изневерява ти? И то с мъж?
Джоди завъртя очи.
— О, за бога, уж си умен, а понякога се държиш адски задръстено.
Тя си пое дълбоко дъх и издиша като спортист, който се готви за старта. След това се наведе, хвана лицето му и го целуна по устните. После се изправи и каза:
— Аз съм на четирийсет години и те обичам, Бек Хардин.
После ловко се измъкна през прозореца и слезе по спираловидната стълба, преди той да успее да се опомни: досега не се беше целувал с лесбийка.
Стана и се облегна на перилата. Когато Джоди се появи на тротоара, той се провикна:
— Джоди!
Тя спря и след миг погледна към него.
— Но ти си лесбийка!
Няколко минувачи рязко спряха и погледнаха Бек, после и Джоди. Поклатиха глави и продължиха пътя си.
— Така говорят хората, Бек. Но аз никога не съм го казвала.
Сега като се замислеше, наистина никога не го беше казвала.
— Защо?
— Защо какво?
— Защо си оставила хората да смятат, че си лесбийка?
— Ти да не искаш всеки самотен скотовъдец в района да се влачи в книжарницата да си търси жена?
Имаше право.
— Защо не ми каза?
— Защото исках първо да станем приятели.
Двамата се втренчиха един в друг; получи се неловко, ето защо тя се обърна и бързо тръгна по тротоара. Спря при Дървото на орела. Постоя там, все едно се възхищаваше на скулптурата. После рязко се извъртя и закрачи обратно към Бек. Застана точно под балкона и вдигна глава. Вятърът развяваше червената й коса през лицето й.
— Аз също имам нужди, Бек. Отивам в книжарницата. Затварям в пет. Ако искаш да се погрижиш за нуждите ми, ела. Ако не дойдеш, винаги ще си останем приятели.
Тя се обърна и си тръгна, този път без да спира. Бек я проследи чак до края на Мейн стрийт, където тя изчезна зад ъгъла. Бек се отпусна в стола.
Да се погрижи за нуждите й. На градската лесбийка. Която всъщност изобщо не беше лесбийка.
Мамка му.