Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Perk, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 15 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
sqnka (2022)
Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2022)

Издание:

Автор: Марк Хименес

Заглавие: Всички екстри

Преводач: Екатерина Йорданова

Година на превод: 2008

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — В. Търново

Редактор: Здравка Славянова

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-180-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17590

История

  1. — Добавяне

38

Тази година Коледата беше различна.

Три дни след мача Меги и куклата събудиха Бек в шест часа сутринта. Дядо Коледа ги беше намерил в новия им дом, за което тя много се беше притеснявала. Бек се преструваше на щастлив заради децата. Джоди му беше помогнала да купи дрешки и играчки за Меги, той беше избрал за Люк екип за бейзбол и кутия с топки за тренировки. Момчето се усмихна, когато видя подаръците си. Нямаше търпение да изтича на новото си бейзболно игрище. Тогава Меги попита:

— Мама ще се върне ли за другата Коледа?

Усмивката на Люк се стопи.

Бек подари на баща си колан с надпис „Джей Би Хардин“ от вътрешната страна, а Джей Би му подари чифт каубойски ботуши в замяна на онези, които беше съсипал в реката. Джей Би му подаде още един опакован подарък.

— От Джоди.

— Тя ми е купила подарък?

Върху кутията имаше картичка с надпис: „Живееш еднообразно. Джоди“. В кутията имаше ярка хавайска риза. Бек беше още по пижама и халат, когато на предната врата се почука. Меги показваше на Джей Би подаръците си, затова Бек отиде да отвори.

— Сигурно е Обри.

На верандата стоеше шериф Грейди Гюнтер.

— Грейди, весела Коледа. Влизай.

Изражението на Грейди беше сериозно.

— По-добре ти излез, Бек.

Бек излезе на предната веранда и затвори вратата зад себе си.

— Нещо не е наред ли?

Грейди се загледа в далечината и издиша.

— Слейд.

Сърцето на Бек подскочи.

— Наранил е някого.

Грейди поклати глава.

— Мъртъв е.

Слейд е мъртъв? — Бек имаше чувството, че Грейди го е ударил в стомаха. — Как?

— Самоубийство. Дежурният полицай, който патрулирал из града, видял хамъра му пред стадиона към четири часа сутринта и спрял да провери. Не успял да го намери и запалил лампите на стадиона. Той лежал с разперени ръце и крака на петдесетия ярд, с наградата от шампионата до него. Изстрел в главата.

— Самоубил се е?

— Да. Пистолетът е на Куентин.

Сякаш всички сили се изцедиха от Бек. Той се отпусна в един стол и прокара ръце през лицето си. Навън не беше топло, но той беше плувнал в пот.

— Куентин знае ли?

Грейди кимна.

— Отидох сам да му кажа. Двамата са се скарали жестоко предната нощ заради разрушаването на испанския квартал. Слейд бил доста разстроен, разплакал се. Претърсих стаята му — не е оставил писмо, но стаята му прилича на аптека. Игли, шишенца, хапчета… и дупки в ламперията, където е удрял с юмрук. Куентин се срина и се разплака. Каза, че просто е искал да бъде добър баща, нахъсвал го, за да става все по-добър.

— Притеснявах се, че може да нарани някого. Но не и себе си.

— Не се самобичувай, Бек. Не си могъл да направиш нищо.

— Можех да го вкарам в затвора. Можех да го спра да взема стероиди.

— Бек, ти не си му баща. Куентин му е баща.

— Но Куентин не е съдия. Съдията съм аз. Слейд беше и моя отговорност.

— Ти си просто един съдия, Бек. Не можеш да оправиш света.

 

 

При залез-слънце Джей Би ги закара в центъра на града за коледното надбягване. Паркира на Мейн стрийт на финалната линия срещу съдебната палата. Свали задния капак на пикапа и четиримата от семейство Хардин седнаха и зачакаха преоблечените като Дядо Коледа участници.

Гирлянди от цветни лампички висяха над улицата, други бяха усукани около стълбовете и осветяваха всички къщи, включително съдебната палата; към Дървото на орела бяха насочени прожектори. По Марктплац имаше елхи, украса и светлини; всяко дърво на площада беше обляно в светлина. Имаше дори макет на Рождество Христово.

Стотици хора се бяха стекли в центъра за надбягването. Състезателите, преоблечени като Дядо Коледа, се бяха събрали на стартовата линия на Мейн стрийт пред „Нимиц“. Те внезапно развалиха редиците и се впуснаха в бяг, стадо облечени в червено Дядо Коледовци с бели бради. С бурни ръкопляскания посрещнаха Джоди, щом прекоси финалната линия; беше първа сред жените и получи награда. Меги я прегърна, а Люк вдигна високо ръка за поздрава „дай пет“. Джей Би я поздрави и тя го погледна.

— Какво има?

— Слейд е мъртъв.

 

 

Скъпи Джей Би,

Весела Коледа. Получи ли снимката? Това е любимата снимка на Бек. Много ми се иска да ме запомни така, както съм на нея, млада и жизнена. Сложи я някъде, където винаги ще я вижда.

А, не забравяй да подсещаш Бек за подаръците за рождените дни и Коледа, защото винаги аз съм купувала подаръци за децата, а секретарката му купуваше подаръците за мен. Той не знае, че знам. Рут винаги ми се обаждаше и ме питаше какво искам.

Подарих на Меги кукла за Коледа. Тя казва, че прилича на мен. Подарих на Люк тренажор за батиране. Сънувах един сън, Джей Би. Люк беше батер, ти хвърляше, а Бек хващаше топките от външната страна на игрището. Меги седеше на пейките. Джей Би, моля те да построиш онова бейзболно игрище. Направи го заради мен.

Вече имам болнична сестра. Казва се Джули.

С обич, Ани