Марк Хименес
Всички екстри (44)

43

— Тези резултати ми трябват до полунощ!

Бек се беше обаждал в криминалната лаборатория на всеки час през цялата нощ срещу неделя, 30 декември, и през целия ден. Никой не му беше отговорил. Обади се отново в понеделник, 31 декември, в 8:00 сутринта. Остави съобщение. И отново в девет, десет и единайсет. Вече беше обяд. Имаше точно дванайсет часа, за да предяви обвинения срещу Чейс Конъли.

Срещу него седяха Грейди и окръжният прокурор.

— Съдебните заседатели са в готовност — каза Нилс, — но няма да ги викам, докато не излязат резултатите. По факс ли ще ни ги пратят?

Бек кимна.

— Казаха, че експресният анализ отнема четири седмици. Аз им дадох четири дни.

— Тоест не знаем дали ще имаме резултатите днес или след един месец? — попита окръжният прокурор.

— Не са спрели да работят. Последния път, когато говорихме, имаха затруднения с пробата на Чейс, трябвало да направят по-сложни тестове.

— Не звучи много обнадеждаващо — отбеляза Грейди.

— Защо? — попита окръжният прокурор.

Бек поклати глава.

— Защото могат да правят ДНК анализ само върху бели кръвни телца.

— Е, и?

— Ами не знам. Само това казаха.

— Не звучи обнадеждаващо — повтори Грейди.

 

 

Чистачката дойде в 6 часа вечерта. Беше бяла жена на име Герти. Карлота беше депортирана при проверката на СИМК.

Обри пристигна в седем часа. Просто влезе и седна на стола в ъгъла. През следващите четири часа и половина те чакаха факсът да звънне. Обри отиде поне десетина пъти до факса, поставен на една масичка под прозореца към Мейн стрийт, за да провери дали е включен и работи. Но факсът не звънеше. В 11:35 вечерта Бек отново се обади в лабораторията. Никой не отговори. Бек погледна Обри, който седеше в ъгъла.

— Няма да стане, Обри. Съжалявам.

— Имаме още двайсет и пет минути.

— Имаме двайсет и пет минути, за да получим резултатите и да предявим обвинение.

— Съдебните заседатели още ли са горе?

Бек кимна.

Окръжният прокурор беше свикал съдебните заседатели в девет часа в новогодишната вечер. Дванайсетте граждани вече губеха търпение, но бяха дошли, защото Хайди беше дъщерята на треньора.

— Трябва да знам истината за Хайди — каза Обри.

— Истината е, че Хайди е била твоя дъщеря и че си я обичал.

— Кажи ми какво знаеш, Бек. Всичко.

— Нищо повече няма да чуеш от мен.

— Имам право да знам, Бек.

— Не, нямаш. Помоли ме да проуча случая и аз го направих, заради онова, което ти сторих…

— И за да получиш някои отговори, заради Меги.

— Да, и заради нея. Обри, ти ме помоли да постигна справедливост заради Хайди и аз се опитах. Научих разни неща за теб, за Ранди и Хайди, които не исках да знам. Но аз съм съдия и ти дойде при мен, за да получиш справедливост. Ще трябва да живея с онова, което научих. Но не и ти.

— Мога да го понеса.

— Не, не можеш.

— Моля те, Бек.

Обри сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— Ще ти кажа само едно: забрави Ранди. Не ти трябва да се връща.

— Защо?

— Просто ми се довери. Не ти трябва. И, Обри, никога повече не питай за този случай. Ако факсът не звънне, този случай приключва в полунощ.

 

 

И той приключи в полунощ.

Съдебните заседатели се разотидоха. Окръжният прокурор си тръгна, след него и шерифът. Обри не мърдаше от мястото си.

— Прибери се вкъщи, Обри — настоя Бек. — Или отиди на църква. Но това е съдебна палата, аз съм съдия и законът направи каквото можа.

Обри се надигна.

— Какво ще правиш? — попита Бек.

— Ще се прибера вкъщи. Вече не ходя на църква.

— Имах предвид работата ти като треньор.

— Не знам.

— Обри, хайде да не се виждаме, докато не вземеш решение.

— Виж, Бек… вие с Джей Би и децата сте единственото семейство, което имам сега.

— Знам.

Обри излезе и Бек облегна глава назад. Затвори очи. Грейди беше прав: беше научил за хората в този град повече, отколкото искаше да знае.

 

 

Факсът иззвъня.

Бек отвори очи и погледна часовника. Беше 0:57 ч. Беше заспал. Факсът изплю два листа хартия. Бек стана и отиде до машината. Взе листовете и прочете резултатите от анализа: ДНК пробата на Чейс Конъли съвпадаше с откритата в тялото на Хайди. Той беше извършителят.

Прочете целия доклад и се почувства потиснат. С факса в ръка, той излезе от кабинета си и изкачи спираловидната стълба до съдебната зала на втория етаж. Коледните лампички на Марктплац от другата страна на Мейн стрийт хвърляха достатъчно светлина и той не запали лампите. Седна зад съдийската маса. Чувстваше безкрайна умора. Хайди Фей Гизел нямаше да получи справедливост.

— Сигурно много харесваш работата си.

Бек подскочи. На вратата на съдебната зала стоеше Чейс Конъли.

— Явно ти харесва да си съдия, след като работиш до толкова късно на Нова година. — Чейс бавно се приближи по пътеката между пейките и огледа съдебната зала. — Знаеш ли, в момента чета един сценарий за съдебен трилър. Героят е адвокат от голяма кантора, който разкрива една тайна. Адвокатската кантора прикрива някаква еко катастрофа, причинена от един от богатите им клиенти. Той решава да разкрие тайната и лошите го погват. Той бяга, крие се, стреля — заглавието е „Рамбо се записва в юридическия факултет“. Или нещо такова.

— В адвокатските кантори рядко се стреля.

— Освен във филмите. — Чейс огледа залата. — И къде седи обвиняемият? Там горе ли?

Чейс се качи в ложата на съдебните заседатели.

— Там седят съдебните заседатели. Какво искаш, Чейс?

— Искам да знам дали да приема тази роля.

— Защо питаш мен?

— Защото ти решаваш каква ще е следващата ми роля: адвокат тип Рамбо или затворник. Кое ще бъде, господин съдия?

— Нито едно от двете.

— Не успях да завърша колежа, господин съдия. Ще трябва да ми обясниш. Отивам ли в затвора?

— Не, Чейс, не отиваш в затвора. Ти си извършил престъплението и ние го знаем, но резултатите дойдоха прекалено късно. Давностният срок изтече в полунощ.

— Значи не можеш да ми направиш нищо?

— Законът не може да ти направи нищо.

— Тогава ще приема тази роля. — Той се изкашля. — Знаеш ли, господин съдия, мога да ти предложа еднократен ангажимент. Да станеш правен консултант за филма. Парите са добри.

— Защо дойде, Чейс?

— Защото не исках дъщеря ми да види как ме арестуват. Реших, че ако се стигне дотам, по-добре да стане тук. Но излиза, че съм дошъл напразно. — Чейс сякаш се освободи от огромен товар. — Хей, господин съдия, какво ще кажеш за един безплатен юридически съвет?

— За какво става въпрос?

— Длъжен ли съм да продължавам да плащам на майката? Все пак двайсет и пет милиона е доста висока цена за една екстра.

— Чейс, платил си доста по-висока цена. За закона си недосегаем, но не и за живота. И фактът е налице.

Чейс се изправи и се усмихна като звезда.

— Харесвам живота си, съдия. Още повече сега. Мамка му, чувствам се като новороден.

— Не си новороден, Чейс. Ти си мъртъв.

Усмивката му угасна.

— Това заплаха ли е, господин съдия?

— Не, Чейс, това е медицински факт. Имаш СПИН.

— Глупости.

— Имам резултата от кръвните ти проби, Чейс. ДНК тестът на белите кръвни телца в кръвта ти — червените кръвни телца нямат ДНК. Затова анализът отне толкова време. В лабораторията трябваше да направят допълнителни изследвания, защото почти нямаш бели кръвни телца. Направили са ти тест за СПИН. Лаборантът е написал в доклада си: „Ако този тип хване грип, направо е мъртъв“. Откога ти е тази кашлица?

— От около месец.

— Отслабнал ли си?

— Седем-осем килограма.

Бек въздъхна.

— Ти си я убил, а тя е убила теб.

— Какво искаш да кажеш?

— Хайди е била заразена със СПИН. Ти си й дал кокаин, а тя ти е дала СПИН.

— Кучка!

Чейс се строполи в стола, хвана парапета и отпусна глава в ръцете си.

— Господи!

Изследванията на доктор Янофски на кръвта на Хайди и Слейд показваха, че и двамата са били заразени със СПИН. Бек предполагаше, че Слейд се беше заразил, докато си е инжектирал стероиди с мръсни игли в онези фитнес зали в Остин. След това е заразил и Хайди. А тя беше заразила Чейс Конъли.

Чейс се обърна към Бек с насълзени очи.

— И какво ще правя сега, господин съдия?

— Прибери се вкъщи при жена си и дъщеря си.

 

 

Бек се прибра вкъщи при своята жена. Прочете последните й имейли.

Мой скъпи Джей Би,

Джули е с мен. Дава ми морфин. Така е добре. По-добре от цяла бутилка вино. Бек също е с мен. Вече през цялото време. Опитвам се да бъда смела заради него, но не съм. Толкова ме е страх, Джей Би.

И една последна услуга, Джей Би. Моля те, не позволявай на Бек да направи твоята грешка. Насърчавай го да приеме друга жена в живота си, когато дойде времето, някоя, която го обича и обича децата ми. Сигурно ще мисли, че не може да обича друга жена, но той може и трябва. Той спази клетвата си за вярност, но сега аз го освобождавам от нея. Искам да обича отново и да бъде обичан.

С обич, Ани

Бек изключи компютъра. Най-накрая познаваше съпругата си, тринайсет години след като се беше оженил за нея и година след смъртта й. Била е права за толкова много неща, но за едно грешеше: Бек Хардин винаги щеше да обича само една мъртва жена.