Марк Хименес
Всички екстри (32)

31

Еди Стийл беше на трийсет и пет, имаше съпруга и три деца. Младата блондинка на масата до него, чиято палава дясна ръка разтриваше левия му крак, не беше жена му, нито дъщеря му. Беше любовницата му. Еди живееше с жена си в Лос Анджелис, но й изневеряваше в Ла Джола.

Седмица след като беше взел ДНК от Джо Рейнс, Уес последва Еди Стийл по крайбрежната магистрала. Еди беше отишъл в апартамента на любовницата си и беше задоволил основните си нужди, така че семенната течност не можеше да бъде източник на ДНК. Уес мина на план Б: кръв.

Ресторантът имаше тераса с изглед към океана. Беше малък частен ресторант, където човек можеше да вечеря с любовницата си, без да бъде засечен от папараци. Уес седеше на маса в дъното с пряка видимост към Еди и момичето. Той извади една едра банкнота и се изправи. Тръгна към Еди и момичето и точно когато минаваше покрай масата им, пусна стотачката. Тя литна към земята. Момичето я видя и инстинктивно се наведе да я вземе. Уес бързо приклекна и лицето му почти докосна нейното, когато двамата едновременно хванаха банкнотата.

— О, извинявайте — каза той. — Ваша ли е?

— Да.

Уес зачака. Момичето също. Накрая Еди се наведе към тях и когато сянката му скри светлината, Уес рязко се изправи и удари с глава идеално моделирания от пластичен хирург нос на Еди. Което, в комбинация с редовния му навик да смърка кокаин, му докара гадно кървене от носа.

— Мамка му! — извика Еди и хвана носа си. През пръстите му шурна кръв. Уес бързо я попи с чиста бяла памучна кърпичка, която извади от джоба си, и я притисна към носа на Еди, преди онзи отново да изпсува.

— Човече, съжалявам. Добре ли сте?

Еди го изблъска.

— Махнете се от мен!

Всички ги зяпаха, към масата се втурнаха сервитьори. Уес се отдалечи с кърпичката и стодоларовата банкнота. Хвърли поглед назад. Момичето оглеждаше около стола си за парите.