Марк Хименес
Всички екстри (27)

26

Черната лимузина, която Карлота беше видяла онази нощ, беше направила обратен завой по Мейн стрийт и беше тръгнала към Остин. Седмица по-късно Бек отново пътуваше към Остин. Във Фредериксбърг, щата Тексас, нямаше лимузини.

Час по-късно той напусна магистрала 290 и зави на север по Саут Конгрес авеню. „Саут Конгрес“, или СаКо, както жителите наричаха тази отсечка от главния булевард на Остин, се намира на юг от Таун Лейк и Капитолия и беше последната останала част от стария Остин. Мотото на СаКо свети в неонова светлина на табелата на мотел „Остин“: Нека Остин остане необикновен.

Агенцията за лимузини под наем беше сгушена между две студиа за татуировки на Саут Конгрес авеню. Тя представляваше една преустроена бензиностанция с високи палми на мястото на бензиновите колонки и две черни лимузини отпред. Бек паркира до лимузините, влезе вътре и се представи на рецепцията. Скоро се появи някакъв нисък набит мъж на средна възраст, чийто афтършейв миришеше на автомобилно масло.

— Вие сте съдия?

Вместо с костюм Бек отново беше облечен с дънки и ботуши.

— Бек Хардин.

— Шорти. С какво мога да ви помогна?

— В новогодишната нощ на 2003 година — започна Бек — едно шестнайсетгодишно момиче е намерено мъртво край магистрала 290 на влизане във Фредериксбърг. Умряла е от свръхдоза кокаин.

Шорти поклати глава.

— Дрогата е голям дявол.

— Случаят е стар. Разполагаме само с ДНК на заподозрения.

— Като по онези сериали „От местопрестъплението“.

— Точно. Опитваме се да открием онзи тип, преди да изтече срокът на давност.

— И кога е това?

— В полунощ на Нова година.

— Не ви остава много време.

— Шейсет и девет дни.

— И защо дойдохте при мен?

— В нощта, когато е умряла, на Мейн стрийт във Фредериксбърг са видели черна лимузина, което е необичайно. Най-близкото място, където предлагат лимузини, е тук или Сан Антонио. Започнах оттук, защото момичето е било захвърлено на магистралата към Остин.

Бек показа на Шорти снимка на Хайди.

— Красиво момиче. И моята дъщеря е на нейната възраст. — Той върна снимката на Бек. — Никога не съм отдавал под наем лимузина за Фредериксбърг, но някои хора са пътували с мои лимузини до Далас и след това са се обаждали да ходя да си ги прибирам. Елате, ще проверя какво е записано.

Бек последва Шорти до кабинета му, който беше обзаведен като офис на НАСКАР. Шорти седна зад компютъра на бюрото, сложи очила за четене и започна да почуква по клавиатурата с два пръста като дете, което свири на пиано. После се облегна и посочи монитора.

— Мамка му, бях забравил. Онази година имаше филмов фестивал точно през последния уикенд на годината, свършваше в навечерието на Нова година. По Шеста улица беше пълна лудница. След това преместиха фестивала през октомври. Беше преди две седмици.

— Какъв е този фестивал?

— Филмовият фестивал в Остин. Вече е голяма работа. Пристигат филмови звезди, режисьори, продуценти. Давам под наем доста лимузини.

— И шофьори ли предлагате?

Шорти кимна.

— За по-неизвестните и дори за някои от прочулите се режисьори. Големите звезди си имат собствени шофьори, дори телохранители.

— И на кого сте давали лимузини под наем онази нощ?

Шорти се вгледа в екрана през очилата.

— Нито едно известно име. Хората от филмовата индустрия имат адвокати и записват всичко на името на някоя фирма.

— С кредитни карти ли плащат?

— О, да. Не вземам чекове от онези копелета. — Шорти изсумтя. — Тези хора са животни.

— В какъв смисъл?

— Ами как само се отнасят с лимузините ми. За един уикенд да я вземе филмова звезда и после не минава без основно почистване. Мокетът е подгизнал от уиски и бира, кожените седалки са прогорени от цигарите им с марихуана, а в купето все едно някой е взривил фабрика за бебешка пудра. Намираме използвани презервативи, бутилки, наркотици, дрехи — пият, друсат се и се чукат вътре. Какво толкова му има на чукането в лимузина? Има такива хубави хотелски стаи, ама качат ли се в лимузина, веднага се превръщат в разгонени песове. — Той поклати глава. — Мамка му, след един уикенд с някоя филмова звезда събирам повече ДНК от една кола, отколкото криминалистите в „От местопрестъплението“ за цял сезон. — Той се разсмя на шегата си.

— Откъде вземат наркотиците?

— Не и от мен, господин съдия. Моите лимузини са заредени с алкохол и бира. Ако искат наркотици, да си ги намират сами. Естествено, повечето си ги носят. В частните самолети няма ограничения за пренасяне на наркотици.

— Звездите, които наемат лимузините ви, вземат ли си момичета?

Шорти се усмихна.

— Естествено. По Шеста улица сякаш има шествие на проститутки, момичетата от колежа се надяват да ги харесат, като по шоуто „Американ Айдъл“. Само дето не пеят.

— Возили ли сте някого онази Нова година?

Шорти провери архива си и кимна.

— Някакъв второкласен режисьор. Шейсетгодишен. Жалък тип. Не би могъл да си намери момиче и в детската градина, но молеше девойките да влязат в лимузината му. Но не става. Тези момичета не са глупави. Знаят си домашното, знаят кой отваря вратите в Холивуд и кой не. Няма да се хабят за господин Никой. Чукат се само със звезди.

* * *

Остин винаги е бил готин и леко хипи, и малко странен, особено за Тексас, място, където политиците носят каубойски ботуши, а каубоите от областта пушат трева и всички, независимо от политическата си ориентация, се напиват и танцуват на Уили Нелсън в „Армадило Уърлд Хедкуортърс“. След СаКо най-хипарската, готина и странна част на Остин беше Шеста улица в центъра. На изток от хотел „Дрискил“ по улицата един след друг се редяха ресторанти, барове, студиа за татуировки и нощни клубове с жива музика. „Армадило“ беше поставил Остин на музикалната карта, но Шеста улица беше причината Остин да се превърне в „Световната столица на живата музика“.

Бек беше показал снимката на Хайди на всеки барман от северната страна на улицата и сега вървеше по южната. Влезе в бар „Грозна като смъртта“. Беше обяд и музиката гърмеше. Барманът беше едър плешив тип с татуировки и халки на носа, облечен в тениска с надпис „Грозен като смъртта“. Не позна Хайди на снимката.

— Трябваше да дойдеш преди две седмици за филмовия фестивал. Хиляди момичета като нея се редяха по Шеста улица с надеждата да бъдат забелязани. — Той поклати глава. — Мен ако питаш, тези момичета така и не са забравили „Пепеляшка“ от детството си. Всички искат принцът на бял кон да дойде да ги направи известни и щастливи, като Том Круз и Рене Зелуегър. Той я избрал от някакъв каталог за филма „Джери Магуайър“ и виж я сега.

— Разликата е, че не я е забърсал в някой евтин бар.

— Хей, барът ни не е евтин — каза барманът.

 

 

Хайди е искала да стане звезда. Това е била мечтата й. Но само една звезда е можела да осъществи мечтата й. Следователно Хайди Фей Гизел би дошла на филмовия фестивал. Би дошла в Остин, за да се запознае с някоя звезда, някой, който да осъществи мечтата й. Би дошла на Шеста улица и би се наредила на показ пред звездите, облечена с прозрачна блузка, тясна минипола и обувки на висок ток. И би изпъкнала сред другите момичета. Би била избрана. Би влязла в дългата черна лимузина на някоя звезда. Би пила алкохол, би смъркала кокаин и не би му отказала секс. Би направила всичко, за да стане звезда.

Но вместо това беше умряла.

Бек се опита да намери обяснение: защо някой известен мъж, който беше забърсал Хайди в Остин, би я върнал във Фредериксбърг и би я захвърлил в канавката? Какво се бе случило онази нощ?

Може Хайди да е припаднала в лимузината. Може онзи да е разбрал, че е непълнолетна. Не е посмял просто да я изхвърли от страх някой да не я е видял с него или да е запомнил номера на колата. Може да е решил да я върне вкъщи. Може да я е закарал до Фредериксбърг и когато се е опитал да я събуди, тя да е била мъртва. Може шофьорът да е спрял лимузината пред съдебната палата и да се е опитал да я съживи с изкуствено дишане, точно както Карлота беше видяла онази нощ.

Но може би вече е било късно.

Може да са обърнали лимузината и да са се отправили към Остин по магистрала 290. Спрели са и са я хвърлили в канавката. Продължили са по пътя си, но са видели, че обувките и чантата й са още в колата. Може да са спрели на моста и да са изхвърлили обувките и чантата й в река Педерналес.

Може би Ким лъжеше.

 

 

Ким плачеше.

— Взех я от тях и се върнахме вкъщи, за да се преоблечем. Тя държеше всичките си секси дрехи у нас.

— С какво беше облечена онази нощ?

Тя се изправи и влезе вътре. Върна се с лаптопа. Седяха на предната веранда в малката къща зад бензиностанцията. Тя хвърли цигарата си в двора, натисна няколко клавиша на клавиатурата и отвори снимка на Хайди, облечена в бяла прозрачна блуза с коланче под гърдите, черна минипола и черни обувки на висок ток. На рамото й висеше малка черна чантичка.

— Ето я от онази нощ.

Тя отново написа нещо на клавиатурата.

— А ето ме и мен.

Тя беше облечена по почти същия начин.

— Знам, че изглеждахме като проститутки. Тротоарен стил.

— И какво направихте?

— Отидохме в Остин, на Шеста улица. Да преследваме звезди, така му викахме. Когато видехме някоя лимузина, позирахме на тротоара с другите момичета. Мъжете от лимузините винаги искаха да забършат Хайди. Но когато сваляха прозорците, се оказваха някакви старчоци, режисьори и продуценти и дори сценаристи — все едно някое момиче би изчукало сценарист.

— Кои известни личности бяха там?

— Еди Стийл, Джо Рейнс, Дети Боудман, Чейс Конъли, Зики Адамс.

— И Хайди знаеше, че са там?

— Точно затова отидохме. Тя смяташе да се хване с някой от тях и да си уреди прослушване.

— Значи търсеше някоя от тези звезди?

— Да. Отидохме в някакъв бар, защото всички говореха, че Теди Боудман е там. И така беше, но той беше с жена си и някакви други хора. Но Хайди седна до него в едно сепаре.

— Никой ли не ви поиска някакъв документ за самоличност?

Тя отново го изгледа, все едно е старец.

— Не и на момичета, които изглеждат като нас.

— Какво стана после?

Тя сви рамене.

— Аз си говорех с някакъв тип на бара и изведнъж Хайди идва и ми казва, че Теди Боудман е задник. И си тръгнахме.

— Правила ли е орален секс с Теди в бара?

— Не ми каза нищо.

— И после какво направихте?

— Преследвахме звезди, както казах. Около десет вечерта една лимузина спря точно пред нас и ние направихме най-добрите си пози. Прозорецът се смъкна само колкото процеп и един пръст се показа и посочи Хайди. Тя отиде до колата с най-сексапилната си походка и надникна. Вратата се отвори и тя скочи вътре. Но ме погледна така, сякаш беше уцелила шестица от тотото.

— Не видя ли кой беше в лимузината?

Тя поклати глава.

— Прозорците бяха затъмнени. Но сигурно е бил някой много известен, иначе нямаше да влезе. Няма начин.

— И повече не я видя?

Тя отново поклати глава.

— Опитах се да й се обадя…

— По мобилен телефон?

Тя кимна.

— Другият ми телефон.

— Имала си два телефона?

— Треньорът не й позволяваше да има телефон, затова аз си купих два и й дадох единия. На фамилна тарифа.

— Но как сте си купили телефони, когато сте били само на шестнайсет?

— Чрез бензиностанцията. Подписвам всички чекове вместо баща ми. Той така и не разбра.

— Добре, значи си се опитала да й се обадиш и…

— И тя не отговаряше.

— И какво направи онази нощ.

— Останах с един тип в Остин.

— Звезда ли?

— Няма значение. На следващата сутрин отново се обадих на Хайди. Тя пак не отговаряше и аз се прибрах вкъщи. Когато влязох в града и видях полицията на магистралата и тялото с руса коса на земята, знаех, че е Хайди.

— Но баща ти е дал показания, че си била вкъщи цялата нощ?

— Той започва да пие от обяд, към седем часа вече е мъртвопиян. Казах му, че съм си била вкъщи, и той това и каза. Има ми доверие.

— Защо си излъгала тогава?

— Защото щяха да го пишат във вестника. Всички щяха да си помислят, че е била мръсница. А аз не исках да говорят така за нея.

— Но може би са щели да открият онзи, който я е захвърлил.

— Как?

— Не знам. Можели са да проследят лимузината.

— Там имаше повече лимузини, отколкото можеш да броиш.

— Но кой е бил в онази лимузина? И какво е станало с чантата й? И с онзи телефон?

 

 

Руди Харамильо пазеше чантата и мобилния телефон на момичето. След шейсет и девет дни той щеше да бъде много богат.

Престъпната му кариера беше започнала, когато беше едва дванайсетгодишен и заедно с няколко амигос обраха един магазин. Той бързо започна да се занимава с наркотици. При третия арест го затвориха за две години. Но той беше едър и умееше да се бие, така че оцеля. Когато излезе, веднага се върна към стария си живот и за нула време отново го прибраха в затвора. Два удара. Когато излезе, реши да изкарва пари по друг начин: чрез изнудване.

Извади си разрешително за шофьор. Започна да работи към агенциите за лимузини под наем в Лос Анджелис, работи за кратко с няколко филмови звезди и извади късмет с младока. Тиодор Бидърман. Ама че име.

Още първата нощ, докато возеше Тиодор, Руди разбра, че е нагазил в доходно блато. Фукльото беше прекалено безразсъден с оная си работа. Стотици момичета се качваха на задната седалка на лимузината и онази нощ в Остин, когато русото момиче се качи, Руди си подсигури старините. Тиодор й даде алкохол и кокаин и тя умря още в лимузината. Изхвърлиха я и Руди запрати обувките й в реката. Върнаха се в Остин и той остави Тиодор в хотела. Паркира лимузината и провери задната част на купето за улики.

И ги откри.

Чантичката на момичето беше на пода, а телефонът й беше в гънките на седалката; а на телефона беше запаметена снимка на момичето с Тиодор. Какъв идиот само, беше позволил на момичето да се снима с него. Доказателство, че са били заедно онази нощ. И дори не беше използвал презерватив; беше оставил своя ДНК в момичето. Безспорни доказателства, че Тиодор Бидърман е правил секс с непълнолетна. Че е виновен за изнасилване и вероятно убийство.

Единственият проблем беше, че Руди Харамильо се водеше съучастник в престъплението.

Така че трябваше да изчака срокът на давност да изтече и за двамата. Ако откриеха Тиодор и го тикнеха в затвора, приходите му от 50 милиона годишно щяха да останат в историята; тогава избраният обект на изнудване щеше да остане без пари и планът щеше да се провали. Целият свят щеше да научи истината. И Руди като нищо можеше да стане съсед по килия на Тиодор. Така че му се налагаше да изчака да настъпи Нова година.

Руди щеше да действа на първи януари. Щеше да покаже телефона на Тиодор и да му предложи избор: да плаща на Руди по един милион годишно до края на живота му или да рискува Руди да разкрие информацията, семейството на момичето да го съди за убийство, да намери неговата ДНК и да докаже, че е дал кокаин на малолетна, правил е секс с малолетна и е убил малолетна. Филмовите студии не плащат по 20 милиона долара на филм на убийци и изнасилвачи. Само да дойдеше Нова година, и Руди Харамильо щеше да притежава Тиодор Бидърман като сводник, който притежава улична проститутка.

Той отвори телефона и отново погледна снимката на Тиодор с момичето. Тази снимка щеше да бъде съкровището в живота на Руди Харамильо. Той я пазеше, ценеше я и не я показваше на никого. Но момичето? Тя се беше обаждала на няколко души онази нощ, но дали преди да скочи в колата или след това? Беше късно, но Руди не си спомняше дали беше десет или единайсет. Единственият въпрос, който не даваше мира на Руди, беше дали момичето е изпратило снимката на някого онази нощ.