Марк Хименес
Всички екстри (25)

24

Бомбата със закъснител беше неутрализирана в понеделник сутринта.

Хулио Еспиноса подписа споразумение с клауза за конфиденциалност, с което се отказваше от всички искове срещу Слейд Маккуейд. Куентин Маккуейд преведе 2 милиона долара по новата сметка на Хулио в банка „Чейс“ и подписа договор, обвързвайки се да построи пътища, тротоари и канавки в испанския квартал. Съдия Джон Бек Хардин издаде заповед, отменяща всички криминални обвинения срещу Слейд Маккуейд, и предаде единственото копие от записа от предварителното разглеждане на Куентин Маккуейд. Всички останаха доволни: жертвата и родителите му, нарушителят и баща му, окръжният прокурор и немците, Мейн стрийт и латиносите. Но защо съдията не беше доволен?

— Здравейте, съдия Хардин.

Бек кимна на жената. Сега родителите на Хулио можеха да си позволят няколко акра земя и хубава къща. Хулио и братята му можеха да постъпят в колеж. Празничното пазаруване по Мейн стрийт щеше да процъфтява. Старите немци щяха да си получат щатското първенство и парите си от къщите около голф игрището на Куентин. Мексиканците нямаше да бъдат депортирани и испанският квартал нямаше повече да се наводнява.

— Господин съдия.

Бек кимна на мъжа. И все пак беше ли постъпил правилно? Беше ли използвал закона неправомерно? Беше ли злоупотребил с властта си? Беше ли черната тога единствената разлика между Куентин Маккуейд и Бек Хардин?

— Постъпи добре, Бек — каза Джоди.

Бек тичаше по пътечката до Джоди в спортната зала.

— Здрасти, Бек.

Внезапно Гретхен се беше появила между тях, вдигнала онези сини очи към него.

— Сигурна ли си, че не е опасно да разговаряш с мен?

— О, безопасен си… засега. Но за утре нищо не се знае в този град.

— Как се справяте без мис Родригес?

— Никой не говори испански, но аз се боря за моите деца. — Тя поклати глава, но после му се усмихна. — Е, Бек, какво ще кажеш за онази вечеря, събота вечер?

Гретхен се наведе към Бек, а Джоди се надвеси толкова много, че Бек се изплаши да не падне от пътечката, и прошепна:

— Все още имам нужди.

Джоди се прокашля толкова силно, че да я чуе цялата зала. Бек я погледна над главата на Гретхен и улови смъртоносните искри в очите й. Той въздъхна.

— Гретхен, мисля, че съм прекалено стар за теб.

Гретхен го изгледа от главата до петите.

— Струваш ми се в доста добра форма за възрастен човек.

— О, благодаря, отново започнах да тренирам…

Още едно силно прокашляне от Джоди. Той погледна първо нея и после Гретхен.

— Но въпреки това съм прекалено стар за теб.

Гретхен поклати глава.

— Обади ми се, ако промениш мнението си.

И тя се отдалечи. Пеперудата също. И дупето.

Джоди отново се прокашля и го изгледа свирепо.

— Зяпаш задника й.

— Просто си мислех за… нуждите й.

— Да бе.

Джоди увеличи скоростта на пътечката.

— След училище заведох Люк да ловим риба на реката — каза Джей Би.

— С мен не пожела да дойде.

— Аз не съм опасен. Знае, че не съм убил майка му. Мисли, че ти си можел да я спасиш. Бил си неговият герой, а героите това правят. Майка му е умряла само защото е имала лошия късмет да хване рак, но за едно момче не е лесно да го осмисли.

Бек поклати глава.

— Говорихте ли си?

— Да.

— За какво?

— За сърдечни работи. Сърцето му е разбито, Бек.

— Не знам как да му помогна.

— Има нужда от жена в живота си.

— Прекалено малък е, за да ходи на срещи, Джей Би.

— Мисля си за Джоди.

— Искаш да излиза с лесбийка?

— Тя е умна жена, има и дете. Хубаво би било момчето да прекарва известно време в книжарницата. И бездруго във винарната сега не е натоварено.

— Смяташ ли, че Джоди би се съгласила?

— Така ми каза.

Бек четеше мейлите на Ани, писани през летните месеци, когато ходеше на химиотерапия на всеки три седмици, и след това през шестте седмици облъчване, всеки ден. Намери едно писмо от септември:

Скъпи Джей Би,

Още се боря. Опитвам друг вид химиотерапия. Костите ме болят. И започнах да надебелявам. Не мога да ям, но наддавам, защото съм на стероиди заради гаденето. Не е ли глупаво? Това е най-тъпата болест, която съм имала. И единствената.

Децата започнаха училище, Бек ходи на работа и вече само най-издръжливите ми приятели идват да ме виждат. Останалите се плашат, като ме гледат.

И едно писмо от октомври.

Джей Би, не могат да спрат тази гад! Започва да ме вбесява!

Извинявай. Крещя и ругая, когато съм сама. Четох за лечение в Мексико. Клизми с кафе. (Никога не съм се сещала да правя това с еспресото си!)

Бек не може да отгледа децата ми. Няма никаква представа какво значи това.