Джеймс Дашнър
Последният кандидат (45)

45

Томас откри Миньо да седи с Бренда и Хорхе. Приятелят му го изгледа намръщено.

— И за какво си говорехте с онази предателка?

Томас седна до него. Неколцина непознати се приближиха и по поведението им си личеше, че ги подслушват.

— Е? — подкани го Миньо.

— Тя каза, че причината да избягат, е, защото са разкрили плановете на ЗЛО да започнат всичко отначало. Че събирали деца с имунитет — също както ни каза и Гали. Кълнеше се, че са ги подвели, че ние вече сме избягали — и те тръгнали да ни търсят. — Томас направи кратка пауза, знаеше, че Миньо няма да хареса продължението. — И че ще ни помогне, ако може.

Миньо само поклати глава.

— Ти си един глупак. Не трябваше да говориш с нея.

— Не ми се ще да се меся в разговора ви, мучачос — обади се Хорхе. — Но едва ли има смисъл да го обсъждаме, ако не знаем как да се измъкнем от това проклето място. Какво значение кой на коя страна е?

В този момент вратата на помещението се отвори и вътре влязоха трима от похитителите им, мъкнещи голям чувал. Четвърти ги следваше, въоръжен с гранатомет и пистолет. Той огледа помещението, за да се увери, че никой не му готви неприятности, а другите се заеха да раздават това, което носеха в чувала — хляб и бутилки с вода.

— Как се забъркахме в тая каша? — попита Миньо. — Поне можехме да стоварим цялата вина на ЗЛО.

— Е, все още можем — промърмори Томас.

Миньо се ухили.

— Добре. Тези сбръчканяци.

В помещението се възцари смутено мълчание — похитителите обикаляха сред хората. Някои започнаха да се хранят. Томас осъзна, че трябва да си шепнат, ако искат да продължат.

Миньо го сръчка.

— Само един от тях има оръжие — прошепна той. — И не ми изглежда чак толкова страшен. Мисля, че можем да се справим с него.

— Може би — отвърна също така тихо Томас. — Но не прави нищо прибързано — освен пистолет държи и гранатомет. И повярвай ми, не искаш да те гръмнат с нито един от тях.

Похитителите приближиха Томас и Миньо и се спряха при тяхната група. Томас пое бутилката с вода, но когато похитителят се опита да подаде парче хляб на Миньо, той размаха ръка.

— Защо да приемам каквото и да било от теб? Сигурно е заразно.

— Щом искаш да пукнеш от глад, твоя работа — отвърна мъжът и продължи нататък.

Едва ги бе подминал, когато Миньо внезапно скочи и се метна върху въоръжения мъж. Томас трепна, когато в боричкането гранатометът внезапно гръмна, пращайки гранатата към тавана, където тя се разби сред облак електрически разряди. Похитителят лежеше на земята, а Миньо го налагаше с юмруци, опитвайки се да се докопа до пистолета.

За един кратък миг всичко застина. Но когато сцената се раздвижи, стана толкова бързо, че Томас не можа да реагира. Другите трима пазачи хвърлиха чувалите си върху Миньо, ала преди да пристъпят към него, върху тях се метнаха поне още шест души и ги повалиха на пода. Хорхе настъпи ръката на въоръжения пазач, Миньо изтръгна пистолета от колана му, изрита го настрани и една жена го улови. Томас видя, че Бренда е сграбчила гранатомета.

— Спрете! — извика тя и насочи оръжието към похитителите.

Миньо се надигна и когато отстъпи назад, Томас видя, че лицето на поваления мъж е обляно в кръв. Хората вече влачеха другите трима пазачи към първия и ги подреждаха един до друг.

Всичко бе станало толкова бързо, че Томас не бе имал време дори да помръдне от мястото си. Но веднага се залови за работа.

— Трябва да ги накараме да говорят — рече. — И да побързаме, преди да се е появило подкреплението.

— Да ги гръмнем в главите! — обади се някой. — Няма какво да се церемоним с тях.

Още неколцина изразиха съгласието си.

Томас си даде сметка, че групата неусетно се е превърнала в тълпа. Ако държеше да получи някаква информация, трябваше да действа бързо — преди нещата да излязат от контрол. Той се приближи до жената, която бе взела пистолета, убеди я да му го предаде и се върна при мъжа, подал му хляба.

Томас опря пистолета в челото му.

— Ще броя до три. Ако не ни разкажеш какво смятат да правят ЗЛО с нас, натискам спусъка. Едно.

Мъжът не се подвоуми.

— ЗЛО ли? Нямаме нищо общо със ЗЛО.

— Лъжеш. Две.

— Не, кълна се! Това няма връзка с тях. Поне доколкото зная.

— О, така ли? Тогава как ще обясниш всички тези отвлечени мунита?

Мъжът погледна за миг приятелите си, но когато отговори, гледаше право в Томас.

— Ние работим за „Дясната ръка“.