Джеймс Дашнър
Последният кандидат (44)

44

Томас седеше, опрял глава на стената и скръстил ръце. Тереза бе свила крака на седалката и се бе извърнала към него. Миньо бе успял да го предупреди да не вярва на нито една нейна дума.

— И така — поде Тереза.

— И така.

— Откъде да започнем?

— Идеята беше твоя. Ти ми кажи. Може и да приключим, ако няма какво да кажеш.

Тереза въздъхна.

— Може би би могъл да започнеш с малко повече доверие към мен, вместо да се държиш като гадняр. Да, зная, че направих някои неща в Обгорените земи, но ти сигурно се досещаш защо постъпих така — за да те спася в далечна перспектива. Тогава нямах представа, че става въпрос за променливи и модели. Говори с мен като с обикновен човек.

Томас помълча още известно време, преди да отвърне:

— Добре де. Но ти ме заряза в комплекса на ЗЛО, което показва, че си…

— Том! — извика тя. Изглеждаше наранена, сякаш я е зашлевил. — Ние не сме те изоставяли! За какво говориш?

— А ти за какво говориш? — попита той, вече съвсем объркан.

— Ние не сме те изоставяли! Дойдохме за теб. Ти ни изостави!

Томас се облещи в нея.

— Наистина ли ме мислиш за толкова глупав?

— В комплекса непрестанно говореха, че тримата с Нют и Миньо сте се измъкнали и се криете в близката гора. Ние ви търсихме, но ви нямаше никъде. Надявах се, че по някакъв начин си се добрал до по-цивилизовани места. Защо според теб толкова се зарадвах, когато видях, че си жив!

Томас усети надигащия се гняв.

— Как може да си помислиш, че ще повярвам на подобно нещо? Вероятно си знаела съвсем точно какви ще ми ги наговори Плъха — че те имат нужда от мен, че аз съм техният, Последен кандидат.

Тереза отпусна рамене.

— Мислиш ме за най-лошия човек, когото си познавал на този свят, нали? — Тя не изчака да чуе отговора му. — Ако си беше върнал спомените, както бе предвидено да стане, щеше да разбереш, че аз съм същата Тереза, която познаваш открай време. Направих каквото можах в Обгорените земи, за да те спася, и оттогава се опитвам да поправя станалото.

Гневът на Томас неусетно бе започнал да се разсейва — изглежда, тя говореше съвсем искрено.

— Тереза, как бих могъл да ти повярвам? Кажи ми как?

Тя вдигна глава и го изгледа с навлажнени очи.

— Кълна ти се, че не знаех нищо за никакъв Последен кандидат. Тази идея, изглежда, се е появила, след като отидохме в лабиринта, защото я няма в спомените ми. Но научих, че ЗЛО не възнамеряват да преустановят изпитанията, докато не получат своя модел. Готвят се да започнат нов рунд, Томас. ЗЛО събират нова група мунита, за да стартират всичко отначало. Не мога да го направя повторно. Избягах, за да те намеря. Това е.

Томас не отговори. Част от ума му искаше да повярва. Отчаяно.

— Съжалявам — въздъхна тя. Извърна глава и прикри очите си с длан. Погледна го след няколко секунди. — Ще ти кажа само, че съм разкъсана отвътре. Напълно раздвоена. Вярвам, че лечение може да бъде намерено, и зная, че имат нужда от теб, за да успеят. Сега всичко е съвсем различно. Въпреки че си върнах спомените, не мога да разсъждавам както преди. Виждам, че всичко това няма да свърши никога.

Тя млъкна, а Томас не знаеше какво да отговори. Втренчил очи в лицето на Тереза, той видя там болка, каквато не бе виждал досега. Тя казваше истината.

Тереза продължи, без да чака дали той ще каже нещо.

— Ето защо реших да сключа сделка със себе си. Да направя каквото е необходимо, за да поправя грешката си. Първо исках да спася приятелите си, а след това и другите мунита, ако е възможно. И виж каква страхотна работа свърших.

— Е, ние не се справихме кой знае колко по-добре, нали? — подсмихна се Томас.

— Нима си се надявал да ги спреш? — повдигна учудено вежди тя.

— Предстои да ни продадат на ЗЛО, така че какво значение има?

Тя не бързаше да отговори. Томас би дал всичко да може да проникне в мислите й — но не по стария начин. Натъжи се от спомена за времето, когато бяха прекарвали дълги часове заедно. Когато бяха най-добри приятели.

— Ако по някакъв начин успеем да направим нещо, надявам се това да върне доверието ти в мен — заговори тя отново. — Сигурна съм, че ще можем да убедим Арис и другите да ни помогнат. Те са на същото мнение.

Томас си даваше сметка, че трябва да бъде предпазлив. Странно, че тя се бе съгласила с него за ЗЛО едва след като си възвърна спомените.

— Ще видим какво ще стане — подхвърли той.

Тя се намръщи.

— Наистина не ми вярваш, нали?

— Ще видим какво ще стане — повтори Томас. След това се надигна и се отдалечи. Знаеше, че я е наранил, и от това му се свиваше сърцето. Но не бе забравил онова, което тя му бе сторила.