Джеймс Дашнър
Последният кандидат (22)

22

Томас реши, че трябва да разкаже на останалите за сънищата, които го спохождат. И че според него това всъщност са потиснати спомени.

Когато насядаха за втория събор през този ден, той ги накара да се закълнат, че ще си затворят устата, докато не завърши. Бяха дотътрили креслата близо до пилотската кабина на берга, за да може и Хорхе да ги чува. След това Томас им описа един по един сънищата — спомени за неговия живот като хлапе, обучението му заедно с Тереза и всичко останало. Когато най-сетне изчерпа натрупаното в себе си, той млъкна и зачака техния отговор.

— Не виждам каква връзка има това с каквото и да било — обади се Миньо. — Само ме кара да мразя още повече ЗЛО. Радвам се, че избягахме, и се надявам никога вече да не зърна сбръчканото лице на Тереза.

Нют, който беше раздразнителен и разсеян, заговори за пръв път, откакто се бяха събрали.

— Бренда е истинска принцеса сравнена с онази всезнайка.

— А? Благодаря? — отвърна Бренда и завъртя очи.

— Кога се промени? — попита Миньо.

— Какво? — погледна го Бренда.

— Кога намрази толкова ЗЛО? Работила си за тях, направи всичко, което искаха от теб в Обгорените земи. Беше готова да им помагаш да нахлузят онези маски на лицата ни и да ни бърникат в мозъците. Кога и как реши тъй убедено да преминеш на наша страна?

Бренда въздъхна, имаше уморен вид, но когато заговори, в гласа й се долавяше спотаен гняв.

— Никога не съм била на тяхна страна. Никога. Винаги съм изразявала несъгласие с цялата операция. Но какво можех да сторя сама? Или с Хорхе. Направих каквото искаха, за да оцелея. Но когато ви срещнах в Обгорените земи, осъзнах… е, това ме накара да повярвам, че имаме шанс.

Томас искаше да смени темата.

— Бренда, мислиш ли, че ЗЛО ще ни принудят да вършим разни неща насила? Ще ни бърникат в умовете, ще ни манипулират, или каквото правят там?

— Тъкмо затова трябва да открием Ханс. — Тя повдигна рамене. — Мога само да предполагам какво ще направят от ЗЛО. Доста често съм ги виждала да контролират някого чрез устройството в главата му, да го държат под постоянно наблюдение. Но тъй като вие избягахте и няма начин да видят какво точно правите, едва ли ще рискуват.

— Защо не? — попита Нют. — Могат просто да ни заповядат да се прободем в краката или да се завържем, докато дойдат да ни приберат.

— Както казах, те не са достатъчно близо — обясни Бренда. — Очевидно много ви искат, момчета. Не могат да рискуват да ви наранят или убият. Предполагам, че са пратили доста хора да ви търсят. Когато се приближат достатъчно, за да ви наблюдават, може да започнат да контролират и мислите ви. Почти съм сигурна, че ще го сторят — затова трябва час по-скоро да стигнем Денвър.

Томас вече бе взел решение.

— Отиваме и това е. Повече няма какво да го обсъждаме.

— Съгласен — кимна Миньо. — Аз съм с теб.

Станаха двама от трима. Всички погледнаха към Нют.

— Аз съм побърканяк, мамка му — въздъхна той. — Няма значение какво мисля.

— Може да те вкараме в града — рече Бренда, сякаш не бе го чула. — Поне за известно време, докато Ханс поработи над главата ти. Ще трябва да внимаваме обаче…

Нют се изправи рязко и блъсна с юмрук стената.

— Първо, това нещо в главата ми няма значение, защото скоро ще съм превъртял. А не искам да умра, докато се мотая из град, пълен със здрави хора, с мисълта, че мога да ги заразя.

Томас си спомни за плика в джоба си, нещо, което бе забравил напълно. Напипа го с пръсти, колебаейки се дали да не го извади и прочете.

Останалите мълчаха.

Лицето на Нют бе мрачно.

— И не се опитвайте да ме разубедите — изръмжа той. — Всички знаем, че прословутото изцеление на ЗЛО никога няма да бъде намерено, а и аз не държа особено. Какъв смисъл да живееш на тази омазана с цопла планета. Ще остана на берга, докато вие сте в града. — Той се обърна и се отдалечи.

— Мина доста добре — промърмори Миньо. — Май с това съборът ни приключи. — Той се надигна и последва приятеля си.

Бренда смръщи вежди и погледна Томас.

— Бъди сигурен, че постъпваш… че ние постъпваме правилно.

— Не мисля, че вече има правилно и неправилно — отвърна уморено Томас. Отчаяно искаше да спи. — Само ужасно и не чак толкова ужасно.

Докато се надигаше, пръстите му отново докоснаха плика в джоба. Какво ли пише вътре? И как ще узнае кога е точното време да го отвори?