Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Il Giorno della Civetta, 1961 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Виолета Даскалова, 1964 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Леонардо Шаша
Заглавие: Денят на кукумявката
Преводач: Виолета Даскалова
Година на превод: 1964
Език, от който е преведено: италиански
Издание: първо (не е указано)
Издател: Народна култура
Град на издателя: София
Година на издаване: 1965
Тип: повест
Националност: италианска (не е указана)
Печатница: Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Редактор: Светозар Златаров
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Олга Стоянова
Художник: Александър Поплилов
Коректор: Любо Александров
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/17069
История
- — Добавяне
Бележка
„Извинете, че това писмо излезе дълго, но нямах време да го съкратя“ — бе писал един французин (или една французойка) през великия осемнадесети век. Но сега аз не мога да кажа, че ми е липсвало времето, необходимо за съкращаване на една повест; аз употребих цяла година, от едно лято, та чак до друго, за да съкратя тази повест; разбира се, не работех напрегнато, а се занимавах с това покрай другите си задължения и грижи. И моето „дълбаене“ в повестта бе насочено не към съразмерността, същността и ритъма на произведението, а към предотвратяване на евентуалните и възможни обиди на всички ония, които могат да се почувствуват пряко или косвено засегнати от моето описание. Защото, както е известно, в Италия не бива да се шегуваш нито със светците, нито със стражарите; а представете си пък, ако вместо да се шегуваш, се занимаваш сериозно с тях. САЩ могат да имат в своята литература и кино глупави генерали, продажни съдии, измамни полицаи; така е и до днес в Англия, Франция, Швеция и т.н. Италия обаче никога не ги е имала, няма ги и никога не ще ги има. Така е. Трябва да се отличаваме от другите. Аз чувствувам, че не съм в състояние да се отбранявам героично срещу обвиненията, които биха ми се отправили, че съм опозорил и обидил някои авторитетни личности; решително чувствувам, че не съм в състояние. Затова, когато забелязах, че моето въображение е прехвърлило границите, налагани от държавните закони и още повече от чувствителността на ония, които служат на законите, аз се заех да преработвам и да преработвам.
Всъщност и в първата, и във втората редакция основната линия на произведението остана неизменна: изчезнаха само някои действуващи лица, а други станаха анонимни, падна някой и друг епизод. Може би от това повестта да е спечелила. Но все пак едно е вярно, че не съм писал повестта с пълната свобода, на която всеки писател (наричам се писател само поради факта, че съм се заловил с писане) трябва винаги да се радва.
Излишно е да споменавам, че в повестта всякаква прилика със съществуващи лица и събития е случайна.