Леонардо Шаша (автор)

Леонардо Шаша Leonardo Sciascia
Роден	8 януари 1921 г. Ракалмуто, Италия
Починал	20 ноември 1989 г. (68 г.) Палермо, Италия
Професия	писател, поет, политик, журналист, изкуствовед
Националност	Италия
Активен период	1950 – 1989
Жанр	драма, криминален роман, исторически роман, лирика, публицистика, сатира, документалистика
Повлиян от Виталиано Бранкати, Стендал, Луиджи Пирандело, Волтер, Джовани Верга, Мишел дьо Монтен, Алесандро Манцони, Марсел Пруст, Борхес
Политика
Партия	Италианска комунистическа партия (1975 – 1977) Радикална партия (1979 – 1984)
Камарата на депутатите
Член	20 юни 1979 г. – 10 юли 1983 г.
Европейски парламент
член за Южна Италия	10 юни 1979 г. – 16 юни 1984 г.
Съпруга	Мария Андронико (1944 – 1989)
Деца	2
Подпис
Уебсайт	www.amicisciascia.it Страница в IMDb
Леонардо Шаша в Общомедия

Леонардо Шаша (на италиански: Leonardo Sciascia) е италиански журналист, драматург, политик, изкуствовед и учител, поет и писател, автор на произведения в жанра драма, лирика, криминален роман, трилър, исторически роман, публицистика и документалистика.^{[1][2][3][4][5][6][7]}

Леонардо Шаша е роден на 8 януари 1921 г. в Ракалмуто, Италия.^[1] През 1935 г. семейството му се мести в Калтанисета, където той учи при писателя Виталиано Бранкати, който става негов модел в писането и го запознава с френските писатели. Политикът Джузепе Граната го запознава с френското Просвещение и американската литература. Отбива военната си служба и през 1941 г. се записва в Педагогическия факултет на Месина, но впоследствие не го завършва.^[2][3][8][7]

В периода 1941 – 1948 г. работи в Земеделския консорциум, занимаващ се със съхранението на пшеница в Ракалмуто, чрез което се запознава със селската действителност. През 1944 г. се жени за Мария Андронико, начална учителка в Ракалмуто, с кояно имат две дъщери – Лора и Анна Мария. През 1948 г. брат му се самоубива, което му оказва дълбоко влияние. През 1949 г. става учител в Ракалмуто.^[8][7]

През 1950 г. е издадена първата му книга, „Басни на диктатурата“ (Favole della dittatura), която е сатира за фашизма в Италия във формата на 27 поетични басни. ^[7] През 1952 г. е издадена стихосбирката му „Сицилия, нейното сърце“ (La Sicilia, il suo cuore). През 1953 г. е публикувано есето му „Пирандело и пиранделизъм“ (Pirandello e il pirandellismo), за което получава наградата „Пирандело“ на Сицилианския регион. ^[2][8][7]

През 1954 г. започва да си сътрудничи със списания за литература и етнология издавани в Калтанисета. През 1956 г. е публикувана първата му книга, „Енорите на Регалпетра“ (Le parrocchie di Regalpetra), автобиографичен роман, вдъхновен от опита му като начален учител в родния му град.^[6] През 1956 г. е командирован като учител в Калтанисета, а в периода 1957 – 1958 г. е назначен в Министерството на образованието в Рим, където се сприятелява за цял живот със сицилианския художник Бруно Карузо. След това се връща в Калтанисета като служител на Министерството на образованието. През есента на 1957 г. е публикуван сборникът му „Чичовци на Сицилия“ (Gli zii di Sicilia), който включва остри възгледи за теми като влиянието на САЩ и на комунизма в света и обединението на Италия през 19-ти век.^[2][3][8][7]

През 1961 г. е издаден един от най-известните му романи, „Денят на кукумявката“, криминален роман с политическа основа, чийто сюжет се развива в сицилианско село, доминирано от мафията и нейния принцип на омерта. През 1968 г. режисьорът Дамяно Дамяни екранизира романа във филма „Денят на совата“ с участието на Франко Неро като капитана на карабинерите Белоди и Клаудия Кардинале в ролята на вдовицата на убит мъж.^[2][5][8]

През 1963 г. е издаден историческият му роман „Съветът на Египет“ (Il consiglio d'Egitto), чието действие се развива през 18-ти век. Палермо, където живее и действа опитният фалшификатор, абатът Джузепе Вела, който „измисля“ древен арабски кодекс в полза на вицекраля.^[2][8]

След поредица от есета, през 1965 г. пише пиесата „Почетният“ (L'onorevole), за разобличаване на съучастничеството между правителството и мафията. През 1966 г. е издаден политическият му криминален роман „Всекиму своето“. Той е история за гимназиалния учител Паоло Лорана, който започва разследване на смъртта на селския фармацевт и неговия приятел лекар, но се сблъсква с мълчанието на всички селяни, поради страх и корупция. Романът е екранизиран през 1967 г. от Елио Петри в едноименния филм с участието на Джан Мария Волонте и Ирини Папа.^[2][8]

През 1967 г. Леонардо Шаша се мести в Палермо, а през 1969 г. започва сътрудничество с „Кориере дела Сера“. Същата година пише пиесата „Рецитиране на спора за Липари“ (Recitazione della controversia liparitana), която е посветена на Александър Дубчек. През 1970 г. се пенсионира и се посвещава на писателската си кариера.^[8][7]

През 1971 г. е издаден криминалният му роман „Предизвикателството“ (Il contesto), по който режисьорът Франческо Рози прави през 1976 г. филма „Височайши особи“ с участието на Лино Вентура. Романът създава полемика поради безмилостния си портрет на италианската политика, както и следващият му роман „С всички средства“ (Todo modo) от 1974 г., поради описанието на италианското католическо духовенство. Романът „Todo modo“ също е екранизиран през 1976 г. от Елио Петри в едноименния филм с участието на Джан Мария Волонте, Марчело Мастрояни, Марианджела Мелато и Ренато Салватори.^[2][3][8]

На общинските избори през 1975 г. в Палермо се кандидатира като независим в рамките на листата на Италианската комунистическа партия и е избран в градския съвет. През 1975 г. е издаден и романът му „Изчезването на Майорана“, в който третира темата с мистериозното изчезване на известния учен Еторе Майорана в Сицилия, предлага теория за съдбата на учения, отхвърляйки хипотезата за „самоубийство“. През 1977 г. се оттегля от комунистическата партия поради противопоставянето си на всякакви сделки с Християндемократическата партия. По-късно е избран в италианския и в европейския парламент с листата на Радикалната партия. В Камарата на депутатите става член на комисията ѝ за разследване на отвличането на Алдо Моро.^[3][6][8]

На базата на своя уникален сицилиански опит, той пише за произведения за свързването на семейства с политически партии, за предателството на съюзи и вярност, даването на услуги и получаване на резултати, които не са в полза на обществото, а на лицата в сянка. В тях доказва, че корупцията, която е ендемична в италианското общество, помага само на онези, които са част от тайните общества и политическите класи.^[2][5]

Леонардо Шаша умира от множествена миеломна нефропатия с хронична бъбречна недостатъчност на 20 ноември 1989 г. в Палермо. Погребан е в родния си град Ракалмуто.^[2] Литературното му наследство – произведения, преводи и кореспонденция, се съхранява от Фондация „Леонардо Шаша“ в Ракалмуто.^[6]

• Il giorno della civetta (1961)^[6]
  Денят на кукумявката, изд.: „Народна култура“, София (1965), прев. Виолета Даскалова
• Il consiglio d'Egitto (1963)
• A ciascuno il suo (1966)
  Всекиму своето, изд.: ОФ, София (1968), прев. Петър Драгоев
• Il contesto. Una parodia (1971)^[6]
• Todo modo (1974)
• Candido, ovvero Un sogno fatto in Sicilia (1977)
• La strega e il capitano (1986)
• 1912 + 1 (1986)
• Porte aperte (1987)
• Il cavaliere e la morte. Sotie (1988)
  Рицарят и смъртта : Новели и соти, изд. „Абагар“ (1991), прев. Хубан Стойнов
• Una storia semplice (1989)

• Gli zii di Sicilia (1958)^[1][7], I gettoni (1958)
• Racconti siciliani (1966), впоследствие Il mare colore del vino
• Il mare colore del vino (1973)
  С всички средства : Повести и разкази, изд.: „Народна култура“, София (1978), прев. Хубан Стойнов
• Cronachette (1985)

• Atti relativi alla morte di Raymond Roussel (1971)
• La sentenza memorabile (1982)

• Favole della dittatura (1950) – 27 поетични басни^[2][7]
• La Sicilia, il suo cuore (1952)

• L'onorevole (1965)
• Recitazione della controversia liparitana (1969)

• La smania addosso, реж. Марчело Андрей (1963)
• Bronte: cronaca di un massacro che i libri di storia non hanno raccontato, реж. Форестано Ванчини (1972)
• La singolare avventura di Francesco Maria, тв епизод (1983)

частично представяне

• Pirandello e il pirandellismo (1953) – Награда „Пирандело“ ^[2][8][7]
• Le parrocchie di Regalpetra (1956)
• Pirandello e la Sicilia (1961)
• Morte dell'Inquisitore (1964)
• L'ordine delle somiglianze (1967)
• La corda pazza. Scrittori e cose della Sicilia (1970)
• Luciano e le fedi, в Luciano di Samosata, I Dialoghi. Dialoghi degli dei, dialoghi marini, dialoghi dei morti, dialoghi delle cortigiane, versione di Luigi Settembrini, Collana i millenni (1974)
• La scomparsa di Majorana (1975)
  Изчезването на Майорана, изд.: ОФ, София (1968), прев. Никола Иванов и Петър Драгоев
• I pugnalatori (1976)
• L'affaire Moro (1978)
• Dalle parti degli infedeli (1979)
• Nero su nero (1979)
• Il teatro della memoria (1981)
• Cruciverba (1983)
• Occhio di capra (1984)
• Per un ritratto dello scrittore da giovane (1985)
• Ore di Spagna (1988)
• Alfabeto pirandelliano (1989)
• Fatti diversi di storia letteraria e civile (1989)
• A futura memoria (1989)
• Leonardo Sciascia scrittore editore ovvero La felicità di far libri (2003)
• La storia della mafia (2003)
• Fine del carabiniere a cavallo. Saggi letterari (1955 – 1989) (2016)
• Breve storia del romanzo poliziesco (2022)

• Santo Marino. Con 1 acquaforte originale e 10 riproduzioni (1963)
• Feste religiose in Sicilia (1965)
• Giuseppe Pitrè-Leonardo Sciascia, Urla senza suono. Graffiti e disegni dei prigionieri dell'Inquisizione (1999)

• 1963 La smania addosso – диалог
• 1967 Всекиму-своето, A ciascuno il suo
• 1968 Денят на совата, Il giorno della civetta
• 1970 L'Italia vista dal cielo: Sicilia – документален
• 1970 Un caso di coscienza
• 1972 Bronte: cronaca di un massacro che i libri di storia non hanno raccontato – сценарий
• 1976 Височайши особи, Cadaveri eccellenti – по Il contesto
• 1976 С всички средства, Todo modo
• 1976 Una vita venduta – по разказа L'antimonio
• 1978 Grand hôtel des palmes – тв филм
• 1983 A ciascuno il suo – тв филм
• 1983 Dieci registi italiani, dieci racconti italiani – тв сериал, 1 епизод
• 1984 Western di cose nostre – тв филм
• 1986 Il caso Moro
• 1989 Társasjáték – късометражен
• 1989 Gioco di società – тв филм
• 1990 Отворени врати, Porte aperte
• 1991 Una storia semplice
• 1996 Мъжът, когото убих, L'uomo che ho ucciso – тв филм, по „1912 + 1“
• 1996 Il Consiglio d'Egitto – тв филм
• 2000 Ce ne ricorderemo, di questo pianeta. Un sogno di Sciascia in Sicilia
• 2001 Il consiglio d'Egitto
• 2014 Il giorno della civetta – тв филм
• 2018 I riassuntini – тв минисериал

• Официален сайт на Леонардо Шаша
• Официален сайт на Фондация „Леонардо Шаша“
• Леонардо Шаша в Internet Movie Database
• Леонардо Шаша в Internet Speculative Fiction Database
• ((en)) Леонардо Шаша във „Findagrave“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leonardo Sciascia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF BNper CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB NDL NKC NLA NLG NSK Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Литература“          Портал „Италия“