Ричард Крамптън
Кратка история на България (12)

От Илинденско-Преображенското въстание до обявяването на независимостта, 1903–1908 г.

Разпускането на македонските комитети в България не оказва особено въздействие върху самата Македония. Тук ВМОРО е изправена пред сериозни трудности. Тя е разтревожена от събитията в Горна Джумая и се бои, че върховистката тактика на нахлуването може да се повтори, защото водачите на ВМОРО съвсем не са убедени, че официалното разтурване на Върховния комитет означава край на съществуването му. През януари 1903 г. Солунският конгрес на ВМОРО решава да организира свое собствено въстание през идващото лято, макар в идеален план да би желал да има повече време за подготовка на този масов бунт. ВМОРО бърза поради опасения, че ако не действа бързо, може да изгуби контрол върху събитията в Македония — опасения, потвърдени през ранните месеци на 1903 г. Австро-руският план за реформа крие опасността, че ако успее, македонският народ като цяло вече няма да чувства достатъчно предизвикателство, за да въстане — дипломацията може да лиши ВМОРО от необходимата й революционна ситуация. Също през април 1903 г. една поредица от анархистически атентати в Солун и около него показват, че в Македония има сили като върховистите, които биха могли да предизвикат османски репресии или намеса на великите сили, като и едното и другото биха направили дейността на ВМОРО много трудна, ако не и невъзможна.

Въстанието на ВМОРО избухва на 2/15 август, деня на св. Илия, или Илинден. Няколко дни по-късно, на празника Преображение, започва въстание и в Одринския вилает. В Македония независимо управление се установява в Крушево, а в Тракия — в Странджа, но въпреки грижливата организация на въстанието и, общо взето, възторжения отклик на населението бунтът е обречен. В случаен сблъсък с турска войска през май ВМОРО е изгубила най-талантливия си водач, Гоце Делчев, но дори той да беше оживял, без външна помощ бунтът нямаше да успее. Правителството на Петров-Петков отказва да изпрати войски. Ако го стори, ще обезпокои останалите балкански държави и ще разгневи извънредно много Австро-Унгария и Русия, а след поражението, което гърците са преживели през 1897 г., българите не биха искали да воюват сами срещу Османската империя. Към края на октомври бунтът е потушен. В самата Македония голям брой екзархийски свещеници и учители са арестувани и депортирани в Мала Азия — турците познават силата на селско-интелигентския съюз. Разрушени са екзархийски села, добитъкът им е заграбен и реколтата — изгорена. Много от съкрушените им жители се изселват в България или в Новия свят, а останалите в повечето случаи могат да получат храна и подслон от елинистки или сръбски организации.

В международно отношение Илинденско-Преображенското въстание довежда до най-важния план за реформа, съчинен от европейската дипломация, когато австрийският и руският външен министър се споразумяват в Мюрцщег да подкрепят предишния си проект, като изпратят инспектори в самата Македония. За нещастие Мюрцщегският план съдържа и изискването османските административни граници да се преначертаят, така че да осигурят възможно най-висока степен на етническа еднородност във всяка единица. Това само усилва решимостта на гърци, българи и сърби да установят културно господство върху колкото може по-обширна площ и по този начин изостря борбата между протагонистите на трите потенциални държави-наследници.

След неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание българският или екзархийският елемент в Македония е рязко отслабен и правителството на Петров — Петков се опитва да поправи това чрез съглашение с Цариград, едно решение, което лесно би получило одобрението на стамболовисткото мнозинство в кабинета. Сериозните преговори стават възможни едва след като са се охладили страстите от късното лято на 1903 г., но до март 1904 г. е подписано споразумение, с което Портата обещава да осъществи мюрцщегските реформи, а и да амнистира всички задържани екзархийски свещеници и учители, с изключение на уличените в саботаж. От Цариград идват и обещания за средства, които да подпомогнат преселването на бежанците и за вдигане на въведените през 1903 г. ограничения върху движението на български стоки. Българите от своя страна обещават да положат много по-големи усилия, за да попречат на комитаджиите да се прехвърлят в Македония и Тракия. Споразумението съдържа по-нататъшни клаузи за експулсиране, за уреждане на пощите и телеграфите и за откриване на български търговски представителства в по-важните македонски градове.

Правителството на Петров-Петков търси и съгласие със Сърбия. През март и април 1904 г. се подписва поредица военни договори, с които двете държави одобряват мюрцщегската програма, осъждат борбата между българските и сръбски симпатизанти в Македония, обещават съвместни действия за възпиране на всяка външна намеса в този район и поемат ангажимент за военна подкрепа в случай на нападение срещу другата страна. През лятото на 1905 г. към военните договори се добавят търговски спогодби, които трябва да доведат до митнически съюз между двете държави, но докато не се разреши македонският въпрос вероятността за действително сътрудничество между Белград и София е малка.

А той остава неразрешен. През 1904 и 1905 г. сръбски и български чети се сблъскват в района на Куманово, а през 1906 г. край Скопие между тях избухват свирепи сражения. Към 1907 г. сърбите вече разпростират влиянието си на юг чак до Ресен, област, която преди 1903 г. екзархистите са смятали за своя. Сблъсъците между екзархисти и елинисти са още по-сериозни. Първите гръцки чети са се появили в Централна Македония през 1904 г. Те получават значителна подкрепа от едно ново сдружение, създадено в Атина с тайната поддръжка на правителството. Българите са силно недоволни от факта, че сега гръцкото правителство може да следва политиката, която самите те водеха до решителната намеса на Ламздорф.

В самата България значението на македонския въпрос за вътрешната политика намалява. Стамболовисткото правителство е по-неотстъпчиво от непосредствените си предшественици, което уталожва пламенността на върховистите, но то пък няма толкова причини за дисциплиниране на другата македонска организация. Влиянието, което ВМОРО може да упражнява в княжеството след 1903 г., е сравнително малко, а силата й в Македония спада. През 1903 г. организацията й е разпокъсана, финансите й са съсипани, а членският състав е пресъхнал и опитите тези загуби да се поправят със сила предизвикват негодувание сред изтощените екзархийски общности. След разгрома през 1903 г. обезсърчената ВМОРО е разединена както по отношение на тактиката, така и на крайните си цели, докато споровете й с другите македонски организации стават все по-яростни и по-чести. Поредица от сензационни убийства в София през 1906 и 1907 г. предвещават злотворното въздействие, което вътрешномакедонските борби ще имат в България през по-нататъшните години. Тези публични прояви на разкол не са полезни за македонската кауза в България и към 1907 г. македонските списания започват да губят читателите си и македонските организации показват признаци на разпадане. През тази година от армията дезертират, за да се включат в четите, само трима старшини и тридесет войници — жалък брой в сравнение с няколко години по-рано.

През 1907 г. правителството на Петров-Петков, както ще видим, си има други грижи, но не може напълно да се дезинтересира от Македония. То настоява, че възвръщането на изгубените територии от Сан Стефано е свещена национална цел и като такава не може да бъде оставена на дезорганизирани и неблагонадеждни авантюристи. Една толкова важна задача може да бъде поверена единствено на националната армия, която ще успее само ако бъде подкрепена с всички ресурси на една модерна държава. Затова защищаваната от правителството стратегия е да се изчака подобряване на дипломатическата ситуация и отменяне на австро-руското вето върху всякаква промяна на Балканите, а този период на изчакване да се използва за модернизиране на държавата и за осигуряването й с армия, способна да отговори на изискванията, които някой ден ще бъдат поставени пред нея.

Тази привидна вяра в бъдещето обаче не може да прикрие факта, че в близкото минало българската кауза в Македония е понесла съкрушителни удари. Назначението на Фирмилиан е наложило сръбското влияние в Северна Македония, а разгромът на Илинденско-Преображенското въстание сериозно е отслабил екзархийската организация в Македония и Тракия.