Метаданни
Данни
- Серия
- Ловец на Гилдията (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- All rights reserved, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Желева, 2016 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 23 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon (2022)
Издание:
Автор: Налини Синг
Заглавие: Архангелска целувка
Преводач: Силвия Желева
Година на превод: 2016 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Уо; „Егмонт България“ ЕАД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2016
Тип: роман (не е указано)
Националност: новозеландска (не е указана)
Печатница: „Инвестпрес“ АД, София
Излязла от печат: 27.08.2016 г.
Редактор: Сабина Василева
Художник: Shutterstock
Коректор: Милена Братованова
ISBN: 978-954-27-1744-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16754
История
- — Добавяне
34
— Сир. — Джейсън прибра крилете си и зачака за разрешение да говори.
Рафаел вдигна глава и кимна за поздрав.
— Ела, вътре ще приказваме.
Странните разбирания на Леуан за чест гарантираха, че апартаментът им е чист. Нямаше никаква опасност от подслушване — нито от шпиони, нито от техника. Тя би сметнала, че да се натрапи, нарушавайки уединението на гостите си, е недопустимо.
Вътре Елена се облегна на скрина, пред който стояха Рафаел и Джейсън. Татуировката на ангела бе почти напълно възстановена — жива рисунка, покриваща лявата страна на лицето му, което говореше за предци от две места, много отдалечени едно от друго. Историята на родителите му минаваше за една от най-романтичните, които ангелите си спомняха. И наистина бе такава, поне известно време.
— Твоите хора успяха ли да открият нещо друго? — попита Рафаел.
— Каквото и да е пазела в онази стая в крепостта си — отвърна чернокрилият ангел с кристално ясен красив глас, — е било преместено тук.
— Един от Преродените?
— Да, но този е много специален. Погрижили са се да бъде в пълна безопасност по пътя дотук. — Съвършените обертонове в гласа му се промениха леко, но достатъчно, за да внушат отвращението, което Джейсън изпитваше. — Има сведения за млади жени, изчезнали в близост до пътя, по който са го докарали.
— Тя храни Преродените си с живи хора?
Не беше абсолютно забранено да се убиват хора, но с такава цел, по такъв начин… това можеше да отврати дори Каризмън.
— Не успяхме да намерим останки, които да го потвърдят — обясни Джейсън, — но местата, откъдето са изчезнали, съвпадат с пътя на кервана, а ако са искали мъртъвци, във всички селища околовръст има наскоро погребани тела.
— Леуан е смятана за богиня — каза Рафаел, спомняйки си друго време, друг архангел, превърнал се в бог. — Селяните не биха протестирали.
— Не. — Тъмната като хематит коса на Джейсън блесна на светлината, когато той наведе глава и си пое дълбоко дъх. — Това не е най-лошото.
— Има още? — гласът на Елена издаваше искрения й потрес.
Джейсън вдигна глава.
— Носят се слухове, най-вероятно верни, че онези смъртни във вътрешния й двор, които не са били избрани да бъдат Преродени…
— Мили Боже — прошепна Елена. — Те искат да бъдат Преродени?
— Изглежда, са примамени от по-скорошните Преродени — потвърди Джейсън. — Онези, които остават по-дълго във физическо състояние, подобно на живот, защото се хранят с плът.
— Младите или старите? — попита Рафаел.
— По-старите, но не мисля, че това ще продължи — поклати глава Джейсън.
— Защо? — Елена погледна Рафаел с неразбиращи очи. — Те би трябвало да знаят или поне да се досещат, че животът им ще бъде много по-кратък, отколкото ако оставят нещата, както природата е отредила.
Джейсън отговори преди Рафаел.
— Това е заради обещанието за безсмъртие, заради надеждата, че Леуан ще намери начин да ги запази завинаги живи. Някои се отказват от всичко заради това.
Елена усети скрит смисъл в думите му, нещо, което бе много важно. Тя погледна ангела, който винаги напомняше сянка. Красивото му екзотично лице бе неразгадаемо, крилете — кадифено черни, което му позволяваше да става незабележим, сливайки се с нощта.
— Заради едно обещание? — Тя поклати глава. — Не проумявам как, щом в действителност единственото сигурно нещо е, че ще живеят по-зле от роби.
— Ти никога не си искала безсмъртие — възрази Рафаел. — Не разбираш жаждата на онези, които го желаят.
При тези думи Елена спря.
— А може би разбирам — отвърна тя, но й се щеше това да не бе истина. — Зет ми обича сестра ми… но не изчака да я приемат като кандидат. Копнежът му да живее вечно беше по-силен от желанието му да има сестра ми до себе си.
И сега Бет щеше да остарее, а Хари да остане млад завинаги.
Хари се бе зарекъл да бъде винаги до Бет и поради някаква причина Елена му вярваше. Но се чудеше дали Бет би приела неговата преданост. Дали любовта на сестра й би надмогнала осъзнаването на факта, че Хари е предпочел безсмъртието пред нея, че един ден тя ще умре, а той ще остане и ще срещне друга, ще обича друга?
Погледът й срещна този на Рафаел, сърцето й се сви като че бе стиснато в юмрук. Защото тя също щеше да види сестра си да умира.
Няма да се извинявам, Елена. Би било лъжа — не мога да те пусна.
Суровата искреност на отговора, на емоцията, скрита в него, я разтърси.
Забравям, после отново си спомням и тогава боли още повече.
Бет ще се превърне в прах, когато дойде нейното време, но тя ще си отиде, знаейки, че над децата й ще бди ангел.
Елена кимна рязко, срещна очите на Джейсън и за пръв път осъзна, че са толкова тъмни, та е почти невъзможно да различи зениците от ирисите.
— Дали придворните на Леуан ще се обърнат срещу нея, ако им докажем, че Преродените не могат да бъдат безсмъртни?
Крилете на Джейсън зашумяха, когато ги раздвижи. Дори тук, в напълно осветената стая, бе успял да намери сянка, така че тя трябваше да се съсредоточи, за да види очертанията на крилете му.
— Може би ще убедим неколцина, но повечето са свикнали да гледат на нея като на богиня. Ще я последват сляпо, накъдето и да ги поведе.
И щяха да осигурят на Леуан безкраен източник на тела за армията й от мъртъвци.