Налини Синг
Архангелска целувка (25)

24

Рафаел разпери криле над нея, цялото му тяло гореше като в огън. Блясъкът я заслепяваше, но тя не можеше, не искаше да затвори очи, омагьосана от неземната му красота. Опасен, беше толкова опасен. Но беше неин. Повдигна ръце и ги опря в гърдите му.

Мощен прилив на адреналин.

Погледът му срещна нейния. Бялото на очите му беше замъглено от синия цвят на зениците. Тя би трябвало да се бои, но желанието й бе толкова силно, че не оставяше място за каквото и да било чувство, подобно на страх.

— Рафаел.

Беше молба и настояване, слели се в едно. Тялото й започна да се извива подканващо.

Той се наведе и най-после притисна устни към нейните. Целуваше я бавно, с почти първична страст, която накара ръцете й да се плъзнат към раменете му, опитвайки да го придърпат надолу. Но той продължаваше да се опира на дланите си далеч от тялото й, като леко стискаше устните й със зъби, когато тя ставаше особено настоятелна.

Безграничната сила на ръцете, които я обграждаха като в рамка, беше великолепна — буря, която тя усещаше в страстта на целувката му. Желанието се надигаше в нея като ненаситен, раздиращ я глад. Тя се вкопчи в раменете му, прехвърли крака си върху неговия… и плъзна бавно едната си ръка по извивката на крилото му.

Блясъкът на силата му стана толкова ярък, че тя не можеше повече да държи очите си отворени. След миг устните му отново срещнаха нейните и този път той не си наложи да се сдържа. Архангелът наистина бе престанал да възпира желанието си. Тялото му се отпусна върху нейното, твърдият му пенис се притисна настоятелно към корема й.

Тя се раздвижи, опитвайки се да го обхване с бедрата си. Но Рафаел беше намислил друго. Той откъсна устните си от нейните, бутна я към леглото и започна да я обсипва с целувки, като се плъзгаше надолу по тялото й. Сърцето й спря за миг, после отново започна да бие, този път още по-бързо.

Обещах да оближа онова място.

— Не!

Тя започна да рита, опитвайки се да избегне мощната вълна на удоволствието, която щеше да се взриви в нея на хиляди блестящи късчета.

Да. Вече си достатъчно силна.

Елена протегна ръце и се постара да го задържи до себе си, но косата му се изплъзна от пръстите й подобно на черна вода, копринено мека и прохладна върху кожата й. Тя се вкопчи в чаршафите и заби пети в леглото. Но нищо не би могло да я подготви за начина, по който той я вкусваше през тъканта на бикините й, докато ръцете му държаха бедрата й разтворени, за да бъде наслаждението му пълно. Изживяваше едновременно агония и екстаз. Сякаш течна светкавица прониза тялото й, което изведнъж бе станало твърде малко и крехко, за да понесе подобно удоволствие.

Навярно разбрал, че е отишъл твърде далеч, Рафаел повдигна глава и притисна устни към корема й.

Ловецо мой.

Сърцето й се изпълни с болка, породена от нежността, примесена със сексуално желание. Тя протегна ръка и погали устните му с пръст. Той не се усмихваше — силата на чувството, обхванало и двамата, беше толкова голяма, че нямаше място за смях, но той не спря ръката й. Когато неговата се придвижи към ханша й, Елена потръпна.

Едно подръпване и последната преграда между най-интимната й плът и устните му изчезна. После те се притиснаха в нея — твърди, решителни, неотстъпно настоятелни.

Моя, ти си моя.

Целувката на Рафаел беше чувствена като думите му, пълна със завладяваща мъжка сила и диво, неудържимо желание. Удоволствието изпълни тялото й, забушува във вените й, просмука се през порите й, докато той сякаш галеше всичките й сетива, караше я да се чувства както никога до този момент, подчиняваше я изцяло на себе си.

Тя бавно достигна върха на удоволствието, после започна да пропада неудържимо. Безброй цветове избухнаха в дива вълна, но тя не потъна в нея, възползва се от отлива, за да се върне в прегръдката на Рафаел.

 

 

Рафаел държеше своя ловец в обятията си, докато сърцето на Елена забавяше ритъма си, а кожата й блестеше, покрита с пот. Първичната му същност, която го подтикваше да я завладее изцяло, мъркаше от задоволство.

Тя беше негова, никога нямаше да принадлежи на никого другиго.

Рафаел плъзна ръка надолу по тялото й, наслаждавайки се на извивките й и на гърления й стон, докато тя се обръщаше, за да може той да я достигне по-лесно. Когато ръката й се повдигна, за да погали бузата му, той притисна лице в дланта й, а пръстите му проследиха набъбналите от възбуда извивки на устните й.

Сребристите й очи, пълни с удовлетворено желание, го погледнаха изпод натежалите клепачи.

— Мисля, че не мога да помръдна от умора, архангеле.

— Едва сега започвам, ловецо. — Той се надигна и спусна крака на пода. — Време е за вана.

Елена изстена.

— Измъчваш ме. — Очите й се плъзнаха към пениса му, който образуваше издутина под твърдата, подобна на кожа материя на панталона, докато Рафаел стоеше, обърнат към нея. — И себе си също.

Тялото му се напрегна още повече, докато я гледаше така съблазнително отпусната върху леглото им.

— Научил съм се да се отдавам бавно на удоволствията и имам намерение да те вкусвам отново… отново и отново.

Гърдите й се покриха с руменина, а през тялото й премина тръпка.

— Харесва ми как говориш, когато сме в леглото.

Думите й звучаха гърлено. Тя седна, после продължи да се мести, докато не се изправи на колене на ръба на леглото.

— Ела тук.

Заповед, пропита от еротика.

Той бе живял повече от хиляда години, бе развил железен контрол върху първичната страна на природата си, но да устои на чувствената покана в очите на своя ловец беше все едно да се откаже от умението си да лети.

— Какво ще правиш с мен, Елена?

Тя протегна ръка и разкопча горното копче на панталона му. Пръстите й изглеждаха поразително женствени върху черната материя.

— Неприлични неща.

Тя плъзна ръка, обгръщайки пениса му с бавната си ласка.

Той си пое дъх през зъби и зарови ръце в косата й. Но не я спря, не спря тази жена, която си играеше с него, която му вярваше.

— Бъди нежна.

Елена го погледна стреснато със сребристите си очи. После се усмихна, обещавайки му бавно удоволствие.

— Няма да хапя, както правят някои.

Малко по-силен натиск върху възбудената му плът, обхваната от ръката й.

Разтреперана, тя разкопча следващите две копчета… преди да се наведе, за да притисне устни, целувайки долната част на корема му. Бедрата му се стегнаха, ръката му се сви в юмрук в косата й.

— Аз — изрече с усилие той — нямам сили да се сдържам повече.

Той я пусна и отстъпи назад.

— Няма…

Думите й заглъхнаха недоизречени, когато той смъкна останалите си дрехи, за да няма никаква преграда между плътта му и нейното докосване.

Елена остана без дъх. Той изглеждаше… невероятно.

После Рафаел отново се върна при нея. Ерекцията му й въздействаше като чисто, неподправено изкушение. Тя сви пръсти около него, усети как ръката му се връща в косата й и как той увива кичурите й около юмрука си.

— Достатъчно. — Леко подръпване. — Изпълни обещанието си.

Заради суровата сексуална настойчивост на нареждането му кожата й пламна, но тя се усмихна предизвикателно.

— И в леглото ли раздаваш заповеди?

Елена.

Долавяйки острия напрегнат глас, с който той я извика, тя изведнъж с пълна сила почувства колко дълго я е чакал нейният архангел и сърцето й отново се сви, осъзнавайки, че е обичана от него. Тя наведе глава и прокара език върху вената, която пулсираше по цялата дължина на възбудения му член. Той издаде неразбираем звук, в който се смесваха болка и удоволствие, ръката му леко придърпа косата й. След като вече бе усетила вкуса му, тя бе неспособна да се сдържа повече, бедрата й се притиснаха едно в друго, отново наведе глава и обхвана члена му с устни.

Елена!

Тя не можеше да го побере целия в устата си. Беше твърде голям.

Но имам цяла вечност, за да усъвършенствам техниката си.

Тази еротична мисъл запламтя сред ада от обзели я желания, докато тя се наслаждаваше на своя архангел, ближеше, вкусваше, смучеше.

Усети ярък бял огън върху кожата си и разбра, че той свети, това смъртоносно същество, което тя възбуждаше по най-интимен начин. Когато той проговори, думите му прозвучаха с откровена чувственост. Устата ти — гласът му стържеше в ума й като пила — е частица и от рая, и от ада.

Тя изстена гърлено, плъзна се нагоре, завъртя език около главата, преди да се върне обратно надолу към изкушаващото я негово тяло. Харесваше вкуса му, контраста между стомана и коприна, начина, по който той шепнеше тихи, горещи малки обещания да й отвърне със същото сладко мъчение.

Мускулите му се втвърдяваха като гранит под ръцете й, горещата му кожа блестеше.

— Достатъчно, Елена.

Беше нареждане. Тя го накара да усети зъбите й. В ума й се разляха и блъснаха вълните на дива буря.

Следващия път ще те завържа за леглото. В думите му нямаше и следа от цивилизования мъжкар.

Разбирайки, че е толкова близо до върха на възбудата си, че още една ласка би го накарала да загуби контрол, Рафаел погали с ръка чувствителната извивка на лявото крило на Елена и се изплъзна от сладкия, горещ затвор на устата й, докато тя опитваше да се овладее след усещането, породено от неговото докосване. Но въпреки че очите й светеха трескаво от жаждата, която телата и на двамата изпитваха, тя не се предаваше. Взе един пръст и го сложи в устата си, всмуквайки го между прелестните си подпухнали от целувки устни.

Това беше всичко, от което Рафаел се нуждаеше, за да задоволи ненаситния си глад. Вълни от черен огън пробягнаха през вените му и изпълниха тялото му. Той дойде до леглото, облян от тъмна горещина, обърна Елена по очи, вдигна краката й и ги разтвори широко.

Това беше най-суровият, най-примитивният начин да обладае една жена, но неговият ловец се опря на лакти, погледна го предизвикателно и каза:

— Чакам.

Той се плъзна в нея с един силен тласък. Викът й отекна в стаята, но това бе стон, в който се съдържаше колкото настоятелност, толкова и нужда. Той хвана здраво хълбоците й и почти напълно излезе от нея, после отново се върна с мощен тласък. Вече не се опитваше да я щади, но тя и не искаше това от него.

Научи се по-скоро да летиш, Елена — каза той, като изведе и двамата до ослепителния връх. — Тогава ще можем да танцуваме в небето.

 

 

Те наистина се потопиха във ваната. Много по-късно Рафаел прокарваше с лениви движения гъбата върху крилете й.

— Това е толкова интимно усещане — изрече тя, облегната върху ръба на ваната.

— Такова е. — Той притисна устни до свръхчувствителното място, там, където дясното й крило се свързваше с гърба. — Да позволиш на някого да се грижи за крилете ти предполага връзка, много по-силна от сексуалната.

Тя се замисли върху това. Крайниците й тежаха от удовлетвореното желание.

— Може ли да измия твоите криле?

Би било най-прекрасното удоволствие.

— Това е твое право от мига, в който за пръв път бяхме заедно във ваната.

Простата истина, съдържаща се в думите му, накара сърцето й да се свие от болка.

— Но точно сега — продължи той, като остави гъбата настрани — ти не си във форма да правиш нищо, така че може да се отпуснеш и да почиваш.

Тя долови нотка на мъжка гордост в гласа му, усети как болката се превръща в чувствена нежност.

— Сексът с теб е наистина добър, архангеле.

Той стисна гърдите й, свободната му ръка се плъзна надолу между тях, за да пъхне два пръста в нея. Тя си пое дъх и успя да каже:

— Отново?

В стомаха й се разля топлина.

— Отново.

Рафаел измъкна пръстите си от нея и целуна извивката на врата й. Ерекцията му се притисна в нея.

— Бъди нежен.

Тя усети как той се усмихва на думите й, които повтаряха неговите.

За теб съм готов на всичко, Елена.

Той се плъзна в нея с плавно движение, а за да го улесни, тялото й се изпъна, пронизано от екстаз. И този път я обладаваше бавно и дълбоко. Покори я толкова нежно, че би могъл да открадне сърцето й, ако тя вече не беше му го подарила високо над разрушения Манхатън.

 

 

На следващия ден Елена бе почти сигурна, че мускулите й са се превърнали в желе, но въпреки това допълзя до мястото на тренировката с Гален. Рафаел бе масажирал тялото й, преди да заспят, както бе обещал. Нямаше нищо скъсано или счупено, така че единственото, с което трябваше да се справи, беше болката в мускулите.

Гален я погледна бегло и й хвърли нещо, което тежеше десет тона. Тя наблюдава една секунда двуострия меч, който категорично изглеждаше като тежко шотландско оръжие, после стъпи здраво на крака и го вдигна. Бицепсите й трепереха, но проклетото острие остана изправено, върхът му сочеше към синьото небе, изпъстрено с облаци.

Гален огледа бързо раменете и ръцете й.

— По-силна си от обикновена смъртна.

— Вече не съм смъртна — изтъкна тя, като едва удържаше меча изправен.

— Никой не е правил записи за Преобразуван ангел, но ако важи същият принцип, както при вампирите, значи силата ти още доста време не ще достигне тази на безсмъртните.

Тя сви рамене и не продължи разговора. Информацията, че родените ловци са малко по-силни от обикновените смъртни, не представляваше истинска тайна, но не беше и нещо, с което да парадираш. И въпреки че сега беше безсмъртна, тя си оставяше смъртна по рождение и все още бе член на Гилдията.

— Хвърли ми го.

Тя присви очи и мина по покрития със сняг пръстен под, за да му подаде острието.

— Какво? Искаш да ми докажеш колко съм слаба ли? Можеш да го направиш с един удар.

— И после Рафаел ще ме убие.

Откровен отговор на здравомислещ ангел. Той пое меча и се обърна да вземе нещо от малката масичка в ъгъла на тренировъчната площадка. Отново беше без риза, но още носеше тънката метална гривна на лявата си ръка. Металът бе сив и съвсем слабо блестеше. От гривната висеше малък амулет, но тя нямаше представа какво означава той и откъде е.

Скандинавски? Може би.

Елена можеше лесно да си го представи като член на кръвожадно войнствено племе. Отклони поглед от гривната и видя, че я наблюдават поне двайсет чифта любопитни очи.

— Пак имаме публика.

За нейна изненада Гален се смръщи.

— Нямаме нужда от зрители. Не и когато си в такова състояние.

Той вдигна ръка, после рязко я смъкна.

Сребристосин куршум падна от небето като забила се в земята светкавица. Приземяването на Илиум след бързия полет беше много живописно. Той остана на едно коляно, разперил криле с неприкрита показност.

— Това е проява на суета — каза му тя, усещайки, че сърцето й вече започва да бие по-спокойно.

Той се изправи.

— Не е суета, ако е истина, Ели.

Тя поклати глава и погледна към Гален.

— На какво ще ме учи Блубел?

— На нищо. Илиум ще бъде пеперудка.

Елена нямаше представа за какво говори другият ангел, докато той не я въведе в огромната сграда, издигаща се над площадката, където тренираха през последните седмици. Когато Гален затвори вратите, изолирайки ги от публиката, тя разбра, че това бе тренировъчна зала.

— Внушително.

Таванът се издигаше толкова високо, че мястото й напомняше амфитеатър, опразнен от всичко излишно.

— Voles-tu, mon petit papillon.

Илиум се засмя на напътствието на Гален да „полети като пеперудка“ и показа на другия ангел неприличен жест, като му отговори на непознат език. Елена реши, че може би е гръцки.

Тя остана извънредно учудена, когато видя широката усмивка на лицето на Гален. Тя обаче изчезна в мига, в който той се обърна към нея.

— Добре, носиш ножници за ръце. — Той приближи и ги прегледа с бързите, внимателни движения на оръжеен експерт. — Отлично качество.

— Дийкън е най-добрият.

Бледозелените очи се спряха върху нея.

— Познаваш Дийкън лично?

Елена наклони глава.

— Женен е за най-добрата ми приятелка.

Илиум ахна.

— Сега вече хвана Гален натясно. Той има мокри сънища, свързани с това как влиза в Дийкъновия… оръжеен склад.

Последва нова размяна на гръцки и френски фрази, прекалено бързо изречени, за да успее Елена да разбере нещо. Но нямаше нужда да разбира — беше ясно, че двамата се шегуват. Те са приятели, внезапно осъзна тя. По силата на някаква странна логика вечно усмихнатият и сърдечен Илиум се бе сприятелил с ангела със студените очи, който сякаш бе изсечен от камък.

— Мислех, че ръкопашният бой не ми е разрешен.

— Няма да е ръкопашен бой. Илиум.

Илиум тръгна да се издига и не спря, докато не започна да се рее под самия таван на залата — син отблясък върху тъмното дърво.

— Удари го.

Тя отстъпи и поклати глава.

— Тези ножове са истински.

— Той е безсмъртен. Малка рана, причинена от нож, няма да му навреди. А ако можеш да се справиш с нож, никой няма да те надмине с огнестрелно оръжие.

— Може да е безсмъртен, но изпитва болка.

Илиум вече бе получил няколко рани заради нея.

— Мога да го понеса, Ели — долетя вик отвисоко. — Но ти няма да ме улучиш.

— О, нима?

Тя подхвърли ножа в ръката си.

— Да.

Тя все още се колебаеше.

— Сигурен ли си?

— Предизвиквам те.

Успокоена от игривия тон, с който бяха изречени думите, тя проследи ленивите му движения, докато той висеше във въздуха… и метна ножа. Илиум изчезна още преди оръжието да излети от ръката й. Тя разбра защо Гален го нарича „пеперуда“. Можеше да се движи невероятно бързо в тясното пространство и, изглежда, не му трябваше нито време, нито място, за да смени внезапно посоката си.

Когато приключи с хвърлянето на ножовете — своите и онези, които й даде Гален, — лицето й се обливаше в пот. Илиум й изпрати въздушна целувка, седнал високо над нея на една от гредите.

— Горката Ели. Искаш ли да подремнеш?

— Млъквай.

Тя изтри лицето си и поклати глава, гледайки към Гален.

— Как, по дяволите, може да се движи толкова бързо?

— Майка му е известна като Колибрито.

Гален хвана ножа, който Илиум метна надолу. Беше един от многото, забили се на различни места в тавана и стените.

— Имаш известни умения. Ще бъде сравнително лесно да стигнеш до ниво, когато всеки път ще улучваш шията.

Тя потърка собствения си врат.

— Това ли е най-уязвимото място?

Кимване.

— Но ще отнеме време. Засега, ако можеш да уцелиш с нож или огнестрелно оръжие ангел, който идва към теб, ще успееш да го забавиш достатъчно, че да избягаш.

Последва пауза и тя разбра, че той очаква отговор.

— Не се гордея особено с това, че имам шанс да побягна. Краката ми са ме спасявали по-често, отколкото можеш да си представиш.

Стори й се, че ледено зелените очи светнаха със сдържано одобрение, но може би просто й се искаше да бъде така.

— Ако попаднеш в ситуация, в която нямаш друг избор, освен да избягаш, точният прицел ще ти даде малко предимство.

— С ударение върху „малко“.

Бицепсите на Гален се свиха, когато измъкна един нож от стената.

— Имаш си работа с архангели. „Малко предимство“ е по-добър вариант от сигурна смърт.