Кристина Лорен
Красиво начало (8)

Осем

Бенет ми помогна да се кача на задната седалка на лимузината и завърза очите ми. Дори опъна да види дали превръзката е добре закрепена. Беше широка и много здраво вързана. Покриваше половината ми лице. Не виждах абсолютно нищо, но когато седна до мен и се наведе да целуне шията ми, усетих божествения аромат на… Бенет.

— Ще ме чукаш в колата ли? — попитах и започнах да опипвам тялото му. Намерих ръката му и я сложих около кръста си. Смехът му вибрираше чак в костите ми. Наведе се и плъзна ръка под сватбената ми рокля и бавно започна да я вдига по краката ми. Връхчетата на пръстите му нежно погъделичкаха коляното ми, после нагоре по бедрото, и накрая се спряха върху тънката бяла дантела, която едва покриваше триъгълника ми. Вкара кокалчето на показалеца си под деликатната материя и започна бавно да го движи по влагата между краката ми.

— Мамка му — изсъска. — По дяволите, Кло!

Отдръпна се назад, плъзна два пръста между краката ми и започна да ги движи дълбоко в мен.

— Не ми е много до нежности тази вечер.

Наклоних глава назад, за да му дам достъп до шията си и прошепнах:

— Това е добре. Не те искам бавен и сладък.

— Но това е първата ни брачна нощ — каза с престорена изненада. — Не трябваше ли да те сложа да легнеш на легло от цветя и пера и да ти доставям бавно, сладко и безкрайно удоволствие?

Сложих ръка върху неговата и силно натиснах пръстите му в мен.

— Може, но след като съм прежулена навсякъде и ме боли. Да речем някъде около полунощ.

Смехът му беше мрачен и напрегнат, знаех, че едва се въздържа. Изтръпнах, мравки залазиха по гърба ми.

— Значи имам разрешението ти да бъда груб? — попита и дъхът му опари кожата ми.

Кимнах. Гърлото ми беше прекалено сухо, за да говоря.

— Малко по-строг и насърчаващ? Може би малко по-перверзен от обикновеното?

Кимнах.

— Кажи ми!

Когато издишах, въздухът трепереше между устните ми.

— Искам те перверзен, див, нетърпелив. Така се чувствам самата аз.

Той извъртя китката си и вкара трети пръст. Усетих хладния допир на халката му и извиках от сензационното усещане на студения метал върху горещата ми кожа. Палецът му правеше малки кръгчета около клитора ми. Беше абсолютен експерт! Умееше да ме дразни до побъркване, защото винаги заобикаляше на милиметри най-чувствителната точка.

Движението около нас беше много интензивно, непоносимо силно за ушите ми, но в един миг всичко утихна и усетих как гумите на колата стъпват върху… мост?

— Излизаме ли от Колорадо?

— Да.

— Ще се качваме ли на самолет? — попитах пак.

— Не ти ли е хубаво? Ръката ми не се ли справя добре? — попита раздразнено.

— … какво? — попитах напълно объркана.

— Мислиш си за уличното движение, а не за трите пръста, които те чукат в момента?

— Аз…?

Той извади пръстите си от мен, хвана ме за раменете и ме сложи на колене пред него. Приближи се по-близо до мен и тогава разбрах, че съм между краката му. Чух как разкопчава ципа си и как смъква панталоните по краката си. Беше много тихо.

— Ела тук — каза и сложи ръка на врата ми. — Смучи!

Въпреки грубата команда, движенията му бяха нежни. Леко натисна главата ми надолу, сякаш не беше сигурен как да съчетае измъчващата го потребност с факта, че вече сме женени. Бяхме говорили с часове как ще бъдат нещата след брака, когато останем сами и най-сетне женени. Тогава и двамата се уверявахме, че не може да бъде различно. Но сега, когото официалната част беше приключила, усещах лекото му колебание.

Бяхме си казвали, че е изключено нещо да се промени, че това е само един лист хартия и два пръстена. Никога не си бяхме обещавали, че изведнъж ще започнем да се държим мило един с друг или че тепърва ще започнем да се правим на обидчиви и лесно раними от някоя и друга по-груба приказка. Бяхме си обещали, че в спалнята ни всичко ще бъде позволено. Заклехме се един пред друг винаги да питаме, когато имаме нужда от отговор.

Но сега, докато устата ми се плъзгаше по дължината му, усещах, че ръцете му са свити в юмруци до тялото му. Не бяха както винаги в косата ми. Тазът му беше като залепен за седалката, а не се надигаше нагоре да посрещне устата ми. И тогава направих първото, което ми дойде наум — оттеглих се и седнах на пети. Бенет дишаше насечено, но като изключим шума от дишането му, в колата беше много тихо.

— Какво стана? — попита с контролирано недоволство.

Какво се случи? Кой е този опитомен мъж?

Исках да видя лицето му.

Пое въздух и попита:

— Мамка му! Защо, по дяволите, спря?

А, ето това е моят Бенет.

— Знаеш защо.

Силните му ръце ме дръпнаха напред и ме сложиха грубо на земята, дупето ми се удари в пода. Разбрах, че съм с гръб към седалката срещу него. Коленете му се забиха до главата ми и без да каже и дума, притисна пениса си в устните ми и ги разтвори.

— Смучи — каза и този път усетих гнева и потребността му.

Нямах време дори да го почувствам в устата си, когато юмрукът му се уви около косата ми, за да ме задържи на едно място и започна да се движи в устата ми, без да влиза прекалено дълбоко. Все още. После пусна косата ми, но само за да сложи ръце от двете страни на лицето ми и пак не можех да мърдам. Този път започна да влиза по-дълбоко. Ставаше доста нетърпелив.

Колата спря и Бенет удари копчето на интеркома и успя да каже, макар и с много рязък тон:

— Чакай тук.

След това ръката му веднага се върна на лицето ми.

— Мамка му, Кло! — простена.

Ръцете ми се стрелнаха нагоре и се увиха около таза му. Усетих как мускулите на задника му се свиват с всеки тласък в устата ми и едва не заскимтях от желание. Не можех да видя нищо, но всеки път когато тласкаше дълбоко в гърлото му и усещах косъмчетата около пениса му в лицето си, исках да изцедя и последната капка на удоволствието му. Да я изсмуча. Отчаяно се нуждаех да му дам точно това.

— Мамка му, колко е хубаво — каза с дрезгав глас. Движенията му също ми подсказваха, че е към края. — Тези прелестни устни и езикът ти около мен.

Плъзнах ръка между нас, намерих топките му. Стисках леко и ги галех.

Един последен тласък, застина и свърши в устата ми с вик. Поглъщах движенията му, докато на езика ми остана една-единствена капка. Наклоних глава назад и усетих нежния му палец по долната ми устна. Не каза нищо. Просто се наведе, нагласи превръзката върху очите ми и ме целуна. Езикът му се плъзна по моя.

— Кажи ми, че харесваш вкуса ми — прошепна.

— Обожавам вкуса ти.

Тогава вдигна роклята ми и започна да движи ръката си по деликатната дантела на бельото ми, сякаш да се убеди, че това, което казвам, е самата истина. Наведе се напред и прошепна в устните ми:

— Мамка му, колко обичам устата ти. И колко обичам да я чукам.

Допирът му беше нежен, сякаш ме докосваше за първи път. После чух как се изправя и оправя дрехите си. Хвана ме за ръката и каза:

— Хайде, госпожо Райън, пристигнахме.

* * *

Със сигурност бяхме в хотел. Чувах звука от асансьорите и търкалянето на колелцата на куфарите. Чух също как разговорите около нас замлъкнаха. Предположих, че хората ни гледат. Представих си как ли изглеждаме: Бенет носи на ръце булка с превръзка на очите, през рамото си е преметнал сак, пълен с кой знае какво. Освен това краката ми бяха боси и кални.

— В хотел ли сме?

— Тихо — прошепна с устни, опрени в слепоочието ми. — Почти стигнахме.

Носеше ме като перо. Стъпките му бяха стабилни и бързи. Опрях устни в шията му и попитах:

— Всички ли ни гледат?

Той обърна глава и се засмя тихо в ухото ми.

— Да, определено.

* * *

Когато влязохме в асансьора, миризмата ми се стори позната. Дали не се бяхме върнали в „Дел“? Дали не беше инсценирал това пътуване само за да ме заблуди? И ако е така, защо, по дяволите, би направил такова нещо?

В асансьора пътувахме в мълчание. Държах се здраво за врата му и се опитвах да чуя на кой етаж сме, да доловя нещо, което да ми подскаже къде сме. Ръката му стисна коляното ми сякаш да ме успокои.

— Добре ли си? — попита.

Кимнах и точно тогава чух звънчето на асансьора и вратата се отвори, но Бенет не помръдна. Едва сега осъзнах, че с нас е имало и друг човек, който сега бе слязъл. Какво ли си мислеха хората, докато ни гледаха? Едва ли някой се е усъмнил, че пътувахме към първата си брачна нощ.

Когато асансьорът спря за втори път, разбрах, че сме стигнали. Бенет излезе и тръгнахме по коридора. Стори ми се че вървим с часове!

— Искам те в мен — казах тихо с лице, притиснато във врата му.

— Скоро.

— Нали няма да ме караш да чакам?

— Искам само да влезем и да те съблека. От там нататък планът е известен.

Нещо ми се струваше много познато. Завоите по коридора, аромата… и тогава изведнъж разбрах.

Разбира се!

Разбира се!

Бенет спря, извади ключа и отвори вратата.

Нямаше нужда да маха превръзката от очите ми, вече знаех.

Той ме плъзна по тялото си много внимателно и махна превръзката от очите ми. Да, това беше стаята, в която отседнахме, когато дойдохме тук за първи път, за онази конференция преди две години. Абсолютно същата стая. Същият диван, същият балкон, същата малка кухня, но бяха сменили бюрото, което счупихме.

Това беше стаята, в която за първи път започнахме да се опознаваме, когато аз станах негова, а той мой. Усещах как ме гледа и изучава реакцията ми, но цялата седмица беше така наситена от емоции, и сега като че бях онемяла и може би дори бях малко безчувствена. Сякаш след целия ужас около двете семейства, сватбата, обетите ни и потребността ми да го почувствам, мозъкът ми отказа да работи и ми се зави свят.

Бенет застана зад мен и попита:

— Добре ли си?

— Да.

— Никога не загубихме това, което намерихме в тази стая — каза и целуна рамото ми. — Всъщност се превърна в нещо като най-великата омраза-любов на всички времена.

— Да, напълно си прав. — Обърнах се и си помислих дали не е време да разкъса роклята ми и да ме чука на пода. На колене. Но очите му бяха ясни, бистри, гледаше ме с особено внимание. Направи крачка към мен и ме целуна по линията на брадичката.

— Миришеш толкова хубаво.

— Какво става, Бенет? Очаквах, че ще бъдеш груб и нетърпелив?

— След като изчуках устата ти в колата, малко се успокоих.

Затворих очи и спомените ме заляха.

— Казах ти, че никога не съм правила такова нещо и не знам как да го контролирам.

— Вече ти казах, че не съм бил с друга, откакто всичко започна — каза той.

— Това не значи, че няма да вземеш някой подхвърлен ключ към междукрачието на друга.

— Нека спрем с кавгите, поне за една нощ — помоли ме той и ме целуна отчаяно. Три пъти.

Отворих очи.

— Каква част от първата нощ ще пресъздадем?

Той сви рамене, усмихна се. Изглеждаше толкова млад, почти невинен.

— Мисля да прескочим кавгата в банята, но със сигурност ще искам да ме събудиш със свирка. — Наведе се, целуна ме, огледа лицето ми. — Кло, искам да махна тази рокля от тялото ти. Имам чувството, че от месеци не сме били голи един до друг.

Кимнах и издишах с облекчение, когато големите му ръце се плъзнаха по голия ми гръб. Разкопча роклята и я плъзна по раменете ми. После ми помогна да я прекрача. Обърнах се с лице към него само по сутиена без презрамки и най-малките прашки, които някога съм обувала в целия си живот.

Без да каже и дума, той се пресегна и ги съдра, след което ръцете му се хвърлиха към сутиена и разкъсаха и него. Вдигнах ръце да се покрия… може би инстинктивно. Сърцето ми щеше да гръмне като балон.

— Мисля, че има какво друго да облечеш за мен тази вечер, нали? — попита и погледна сака, който беше пуснал до вратата.

— Имам…

Той вече клатеше глава.

— Няма да ти потрябва. Може би сутринта, но не сега.

Бенет целуна рамото ми и нетърпеливо прокара ръце по гърдите и бедрата ми.

— Съблечи ме — каза.

Изведнъж ми се стори сюрреалистично да стоя така пред него. Беше ме виждал гола хиляди пъти, и един бог знае колко пъти ме бе командвал. Но този момент ми се стори толкова зареден. Не беше като онзи лесен инстинктивен секс, който правехме всяка вечер от две години. Това беше Бенет, който ме бе съблякъл, и сега искаше да го съблека, за да правим… брачен секс в красиво легло, в стая, натежала от спомени и емоции.

В същата стая, в която всичко започна.

Брачна нощ, брачна нощ, брачна нощ… думите кънтяха съзнанието ми. Може би точно това бе изпитал в лимузината: напрежението да го направи както трябва, да го направи забележително и запомнящо се.

Опитах се да пренебрегна факта, че ръката ми трепери, когато се захванах с вратовръзката му, но той забеляза, хвана двете ми ръце и ги стисна в голямата си длан. Другата му ръка се плъзна по клитора ми и потопи пръсти в топлината на соковете ми.

— Защо треперите, госпожо Райън?

Въпросът му ме подразни и захапах малко по-силно долната му устна. Но след това затворих очи и се оставих на удоволствието да усещам как пръстите му се движат по клитора ми, докато накрая съвсем спря и търпеливо зачака отговора ми.

— Малко съм нервна, господин Милс — признах.

Очите му се разшириха, пусна ръцете ми и попита:

— Ти? Нервна? — Изглеждаше на ръба да се разсмее с цяло гърло да го чуят и хората в самолетите над океана. — Ти си нервна? Притесняваш се? От мен?

— Не знам… просто…

— Наистина? Притесняваш ли се? — попита пак, но тонът му беше по-различен, учуден и леко развеселен. Определено все още се опитваше да не се разсмее.

Махнах копчетата от ръкавелите му и ги пуснах на килима.

— Подиграваш ли ми се?

Той бавно поклати глава, но пусна в ход онази дяволска усмивка:

— Да.

Хванах го за ризата, свих ръце в юмруци и я дръпнах толкова силно, че копчетата се разлетяха по пода.

— Подиграваш се на съпругата си през първата брачна нощ?

Лицето му се изглади и жадно прокара ръка по гърдите ми.

— Разбира се.

— Що за чудовище си ти? — казах закачливо и одрасках корема му.

Той отговори със съблазнителна полуусмивка:

— Чудовище, което ще те чука така, че после ще изглеждаш сякаш краката ти са с петите напред и коленете назад.

Засмях се, ударих го закачливо, той самият се опита да прикрие усмивката си, но след това се наведе и ме целуна грубо. Притискаше езика си в моя и хапеше устните ми.

— Хайде, Кло. И двамата знаем колко съм лесен. Погрижи се за пениса ми и нощта ще е триумф.

Прокарах ръце по тялото му, под пръстите си усещах всеки мускул, всяка извивка. Когато засмука шията ми, започнах да треперя. Притиснах се към него. Обичах да усещам гладните му търсещи ръце по гърба и дупето.

— Престани с тези страхове и нерви и ме съблечи — изсъска, изрита обувките си настрани и се наведе да събуе чорапите си.

Дръпнах ципа на панталона му малко по-силно от необходимото и го свалих надолу заедно с боксерките. Той сложи ръце на кръста ми и ме поведе заднешком към леглото. И тогава клекна пред мен, обгърна таза ми с ръце и целуна пъпа ми. Халката му блестеше в почти тъмната стая. Единствената светлина идваше от банята.

— Женени сме — каза тихичко и пак целуна пъпа ми. — Аз съм твоето сигурно местенце, твоето убежище. Винаги съм бил твоето убежище.

Плъзнах ръце в косата му и дръпнах леко. Бенет беше прав. Той предизвикваше и най-доброто, и най-лошото в мен и колкото по-истинска бях пред него, толкова повече ме обичаше. За мен най-сигурното място на света беше в ръцете на Бенет.

Устните му се плъзгаха по корема ми, от единия до другия край на таза ми, по ребрата, езикът му нежно мина по зърната ми и леко ги захапа. После се изправи и целуна врата ми. Очите му грееха хищнически, черни. Косата му падаше над очите.

— Колко пъти сме били заедно така? Голи един до друг?

— Може би милион — свих рамене.

— Все още ли се притесняваш? — попита тихо, вдигна лявата ми ръка и целуна пръстена ми.

Гледах как езикът му се стрелва навън и облизва пръста ми.

— Вече не.

— Щастлива ли си, че го направихме? — попита съвсем сериозно.

Кимнах и успях да кажа с дрезгав глас:

— Чувствам се, сякаш съм направила пакост и е толкова хубаво.

Той се усмихна и тогава добавих:

— Мисля, че ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало.

— Мислиш? Ти мислиш? — Палецът му се плъзна по устната ми и после в устата ми. — Мислиш? Ти?

Кимнах и силно захапах палеца му.

— Не хапи, а засмучи.

Когато обвих палеца му с устни и завъртях език около него, той изръмжа и потръпна.

Усещах ерекцията на пениса му, притиснат към корема ми. Ръцете му трепереха от двете страни на лицето ми.

— Погледни ме.

Не можех да откъсна очи от пениса му, притиснат между нас.

— Погледни ме — избуча.

Вдигнах очи към неговите и той заби палеца си по-дълбоко в устата ми. Притисна езика ми и докато бавно изплъзваше палеца си навън, зъбите ми минаха по него като гребло.

Настана спокойна, удобна тишина. Бенет просто стоеше и следеше движението на палеца си по влажната ми долна устна.

— Женени — каза тихо, сякаш на себе си.

Обичах честните му изразителни бадемови очи, умната му уста, изваяното му лице. Обичах рошавата му коса, издутината на адамовата му ябълка, особено когато преглъщаше. Обичах широките му гърди, божествено красивите му ръце, мускулите на корема му, бедрата, дългите му пръсти и всеки милиметър от твърдия му пенис. Но най-много от всичко обичах брилянтния му ум, самоконтрола и прекрасното му чувство за хумор. И обичах начина, по който ме обичаше.

Бенет наклони глава назад и попита:

— За какво мислите, госпожо Райън?

— Мислех си… Добре че обичам тялото ти толкова много, защото само така мога да преживея разочарованието си от съдържанието на мозъчното ти вещество.

Той сложи ръце около кръста ми, повдигна ме и ме метна на матрака.

— Ако си мислиш, че ще се съобразявам с тая голяма уста след брака… — започна, качи се на леглото и се надвеси върху мен.

— Това ще означава, че съм права? — завърших изречението вместо него и увих ръце около врата му.

Той се наведе да ме целуне и ми се усмихна съблазнително.

— Всъщност, да.

Много често, когато оставахме сами, имах чувството, че времето се топи и светът около нас изчезва, разтваря се и се превръща в нищо. Наистина очакването за тази нощ ме беше изнервило, но когато усетих тежестта на тялото му върху моето, когато устата му покри устните му, после шията, раменете, гърдите, едва тогава всички тревоги изчезнаха и се отдадох на инстинкта. Звуците на възбудата му вибрираха в устата ми и надолу по гърлото. Усещах потребността му да ме вкуси, да ме целува навсякъде. Мислех, че познавам този мъж по-добре от себе си. Знаех как да го докосна, как да го обичам, как да го накарам да направи нещо или всичко с тялото ми. Ето защо, когато ръцете му разтвориха бедрата ми и палците му започнаха да правят малки кръгчета върху клитора ми, и когато очите му се фокусираха върху лицето ми и устните му се затвориха около зърната ми, тревогата си отиде. Страховете също. Защото бях сигурна, че ние винаги ще бъдем трескавата комбинация от Бенет и Клоуи, господин Райън и госпожица Милс, господин Милс и госпожа Райън. Съпруг и съпруга. Копеле и кучка.

Бенет застана на колене между краката ми, опря ръце в бедрата ми и плъзна пениса си по влажната и хлъзгава кожа между краката ми. След това опря главичката в пъпа ми. Усещах пулса си в гърлото, нетърпеливо вдигах таза си нагоре. Изведнъж изпитах нечовешка жажда да почувствам тежестта му върху тялото си, да чуя отчаяните му звуци, нашепнати или извикани в ухото ми.

— Мога ли да кажа нещо дълбокомислено, преди да продължим? — каза и ми се усмихна.

— Опитай — казах и одрасках корема му с нокти. — Но не искам да пострадаш от дълбокомислени разсъждения.

Той ощипа зърното ми, наведе се, захапа брадичката ми и каза:

— И все пак те обичам.

С тези думи се плъзна в мен. Цялата потреперих и извиках силно:

— И все пак те обичам.

— Толкова е хубаво!

— Знам!

Притиснах длани към задника му, за да усещам движенията на мускулите му, за да го придърпвам по-дълбоко в мен. Устните му търсеха моите. Думите му излизаха накъсани, отчаяни.

Толкова много

Кло, не мога.

Нека да чуя.

Нека те чуя.

Кажи ми какво изпитваш!

Кажи ми!

Кажи ми какво искаш!

Целувах шията му, наблюдавах как раменете му се свиват и отпускат, как се движи над мен.

— Искам по-бързо. Повече, по-силно. Моля те.

Той застана на колене между краката ми, стисна бедрата ми и ги разтвори още повече.

— Мамка му, Кло, толкова си красива.

И пак се плъзна в мен. Удоволствието беше много по-силно, защото очите му галеха кожата ми.

— Сложи ръката си долу. Искам да усетиш как влизам в теб.

Сложих пръсти пред влагалището си. Пенисът му минаваше между тях.

— Кажи ми какво чувстваш.

— Влага. И твърдия ти пенис — казах и го погледнах в пламналите очи. После погледна надолу да види как го докосвам с връхчетата на пръстите си и сърцето ми започна да блъска в гърдите като чук.

— Знам — каза, огледа разпиляната ми коса, вдигна мръсния ми крак и го притисна до таза си.

— Алчно, палаво момиче, знаеш ли как изглеждаш?

После намали темпото и излезе почти до края. Уплаших се, че ще спре и веднага заключих краката си около кръста му. Имах чувството, че някой бе запалил не една клечка, а цяла кутия кибрит в стомаха ми и сега всичко там гореше.

Сякаш усетил колко съм близо до края, Бенет се плъзна обратно в мен и сега вече беше изцяло съсредоточен върху основната си мисия — да ме отведе до блаженото място. Беше потен, косата му беше мокра, една капка пот падна от челото на гърдите ми, след нея още една.

— Кажи ми колко е хубаво — каза настоятелно. Прозвуча почти като команда.

— Аз… аз…

Тласна силно в мен и повтори:

— Кажи ми, Клоуи, кажи ми колко е хубаво.

Не можех да отговоря, защото вече се разпадах. Той беше обезумял, груб. Блъскаше, тласкаше силно в мен, сякаш ме наказваше, обърна ме на леглото на колене, и ме тласкаше пак, и пак, и пак. Очите ми се затвориха, ръката му се уви около косата ми и вдигна главата ми нагоре, за да забие зъби в шията ми. Дъхът му вибрираше върху мократа ми кожа. Стиснах в юмруците си чаршафа. Цялото ми тяло трепереше от потребността да се освободя от кошмарното напрежение.

Но той не ми даваше това, което исках. Дразнеше ме, ту засилваше, ту спираше и накрая стисна здраво челюсти, в погледа му видях невиждано досега отчаяние и решителност. Очите ми се напълниха със сълзи. Треперех. Всичко, което се бе трупало в слабините ми, изведнъж експлодира като течен огън и за секунди се разля в краката и ръцете ми.

Мамка му! Колко отдавна не бях изживявала това разпадане, това тотално унищожително стопяване около тялото му. Притеснявах се, че сърцето ми ще се заклещи между ребрата ми.

И тогава разбрах: той никога нямаше да се промени, щеше да си остане същият ненаситен, алчен, изискващ негодник. И когато го осъзнах, облекчението беше толкова силно, че спря дъха ми, и най-сетне се предадох на емоциите си. Треперех в ръцете му и го стисках, докато успея да си поема дъх. Но когато го попитах какво иска да направя за него, той каза:

— Искам ти да поемеш от тук на там. Да ме превърнеш в развалина.

Усмихнах се и бавно се качих върху него. Беше потен, косата му беше като след баня. Мускулите му под гладката кожа бяха изопнати като след тренировка, очите му не виждаха нищо друго освен мен. И чакаше с трескаво нетърпение да види какво ще направя.

Огледах го: косата му като топка кълчища, бадемовите му очи горяха, устните му бяха напълно унищожени, кървавочервени. Виждах как пулсът му бие във вената на врата. Прокарах пръст по потните му гърди, през слънчевия сплит, над пъпа, по косъмчетата към пениса му, все още влажен от соковете ми, все още твърд и пулсиращ в ръката ми.

— Не — казах и прокарах ръка нагоре по тялото му.

Не беше честно. В един съвършен свят Бенет Райън щеше да бъде мъжка курва, и тогава повече жени щяха да имат възможността да се насладят на това перфектно тяло. Но честно казано… майната им на другите жени.

— Не? — повтори и присви очи.

— Ти ме изтощи, изморена съм — казах.

— Клоуи, сложи шибания пенис в устата си.

— Сигурен ли си, че искаш точно това?

Ноздрите му всеки миг щяха да избълват огън.

— Сега, Клоуи!

— Кажи „Моля“.

Той рязко се изправи и седна под мен.

— Клоуи, задави се с пениса ми. Моля.

Избухнах в луд смях, притиснах тялото си в неговото и плъзнах пръсти в мократа му рошава… божествена коса. Страстно го целувах, жадна за аромата, вкуса му и прелестния звук на стоновете му. Целувах го, затова че ме караше да се смея, затова че ме караше да пищя. Затова че беше единственият човек на света, който истински ме разбираше, затова че беше… като мен, затова че въпреки всичко успявахме да постигнем съгласие… понякога. Целувах го, затова че беше Бенет Райън, моят Красив Негодник.

Под устните си усетих усмивката му и тихото вибриране на смеха му.

— Обичам те — каза.

— И аз те обичам, мистър Райън — прошепнах. — Толкова много те обичам, че се плаша.

— Тогава подходете сериозно по въпроса и поемете този божи дар в устата си.