Кристина Лорен
Красиво начало (4)

Четири

На следващата сутрин едва успях да отворя очи. Ярка слънчева светлина се изсипваше през отворената врата на балкона, падаше върху леглото и затопляше кожата ми. Усещах соления морски въздух, чувах разбиващите се вълни, усещах топлината на тялото на Клоуи. Гола. Притисната в мен. Промърмори нещо в съня си, качи гладкия си крак върху мен и се притисна до тялото ми. Чаршафите миришеха на нейния парфюм и на нея.

Много внимателно се измъкнах от прегръдката й и съвсем лекичко я обърнах настрани. Пуснах крака на пода и се загледах в моя много твърд и много твърдоглав пенис.

Сериозно ли е това? Пак?

Бях тичал до банята два пъти — преди и след малкото шоу на Клоуи. И пак бях корав. Предател! Както винаги!

Клоуи каза, че идеята ми да чакаме до събота вечерта е гениална, но всъщност започвах да вярвам, че това е най-лошото решение в живота ми. Бях изнервен и имах едно-единствено желание — да чукам, докато не мога да се изправя на краката си, докато не мога да седна на топките си, докато падна на леглото и загубя съзнание от изтощение.

При нормални обстоятелства бих разрешил да ми отрежат едната ръка отколкото дори да обмисля варианта да оставя топло легло, в което лежи Клоуи. Гола. Но това вече не бяха нормални обстоятелства и честно казано дясната ми ръка се оказа безценен помощник през последните часове. Снощи почти се прекърших, а на този етап да се откажа бе равносилно да се предам на врага. Трябваше веднага да изляза.

Намерих телефона си в хола и написах съобщение на Макс.

Трябва да потичам. Идваш ли?

Отговорът дойде след минути.

Определено. Ще взема Уил и ще се видим на големия басейн след десет минути.

Става, написах и метнах телефона на дивана.

Щях да имам време да си ударя една ръчна, да се измия и да избягам, преди Клоуи да се събуди.

* * *

Гледах как Макс се приближава към басейна. Да, него определено го бяха чукали. Косата му беше рошава, ръцете му бяха отпуснати, излъчваше спокойствие. Ако не бях толкова щастлив за него, бих го намразил.

Добре, лъжа. Мразя го. Малко.

— Изглеждаш отвратително доволен от себе си — казах и седнах под синия чадър на един от плажните столове.

— А ти за жалост не — каза с мрачна усмивка. — Девствеността ли ти създава проблеми?

Въздъхнах, разкърших врат и усетих натрупалото се във всеки мускул напрежение.

— Не е ли вече утре?

— Почти — засмя се Макс.

— Къде е Уил?

— Все още с Хана, мисля. Каза да го изчакаме. Идвал до няколко минути.

Макс седна на стола срещу мен и се наведе да върже връзките на маратонките си.

— Добре. Точно исках да поговорим за нещо.

Той вдигна поглед и присви очи срещу ослепителното слънце.

— Какво има?

— Помниш ли, когато Уил нае онзи ужасен клоун да донесе пеещата телеграма за рождения ми ден — попитах и неволно потръпнах. Такива изпълнения започваха да се превръщат в нещо нормално в шоуто на Бенет&Макс. След като по огромна случайност бяхме наели травестит за Уил, когато бяхме във Вегас, той ни изпрати две горили, които щяха да ни счупят пръстите за броене на карти и от там нещата полека ескалираха. Според Клоуи било само въпрос на време, преди някой от нас да влезе в болница или в затвора. Бих заложил добри пари на второто.

— Мамка му! Мислех, че най-накрая съм успял да изтрия този образ от съзнанието си. Благодаря ти, че ми припомни.

Огледах се, за да се уверя, че Уил не се е появил.

— Имам нещо като отплата за онази случка.

— Добре… да чуем.

— Снощи успя ли да се запознаеш с лелите на Клоуи?

— Онези, които напомнят на двойка хиени около куцата газела Уил? Да, прекрасни дами.

— Може и да имам известен принос в тази работа — казах и зачаках реакцията му.

— „Известен“, Бен?

— Добре, приносът е изцяло мой.

Макс поклати глава, но очевидно му се струваше много забавно.

— Вярваш ли, че наистина се надяват на нещо?

— Останах с впечатлението, че искат само да се позабавляват. И аз може и да съм им казал нещо от сорта, че си пада по опитни жени. Особено когато са в комплект, по две. И това е истина, нали? Не съм излъгал.

Той ме погледна с повдигната вежда.

— Искам да кажа, че той наистина си пада по жени с опит. И ще се пържа в ада. Знам.

— Имаш ли съгласието на Хана?

— Не съм чак такъв мръсник, Макс. — Той ме погледна учудено, сякаш ме питаше „Нима?“, но не му обърнах внимание. — Може и да съм й намекнал да се опита да играе в играта. И тя се съгласи.

— Казал си й само това и тя се е съгласила? Оказа се много по-лесна, отколкото предполагах — каза Макс и поклати глава с недоверие. Кое момиче би се съгласило на такъв коварен долен заговор срещу гаджето й? В това отношение Хана беше просто гениална.

— Наложи се да я убеждавам известно време, че няма да му се случи нищо лошо, но да, съгласи се. Трябва да ти кажа, че това момиче наистина ми харесва.

— И на мен — каза Макс.

— Та исках да те питам дали да спра с плана. Честно казано, струва ми се малко подло. Все пак става дума за лелите на Клоуи.

Чухме стъпки по пътеката и двамата вдигнахме глави. Уил тичаше към нас. Макс се наведе към мен и прошепна:

— Ако му кажеш, ще те убия.

* * *

Докато се отдалечавахме от хотела, забелязах, че доста народ бе излязъл да тича по брега. Имаше и сърфисти.

— Кажи сега, какво те събуди толкова рано? — попита Макс, който тичаше вдясно от мен.

Уил, великият отдаден бегач беше сто метра пред нас и през две минути ни замерваше с окуражителни и обидни забележки през рамо.

— Просто… всичко — признах. — Мисля, че никога в живота си не съм бил толкова изтощен и в същото време напрегнат извън всякакъв предел. Може би няма да искаш да чуеш това, но все пак ще го кажа: не съм сигурен дали искам да спя поне десет часа, или да чукам вместо да спя.

Макс ме потупа съчувствено по рамото.

— Знам за какво говориш.

— Знаеш ти! Нищо не знаеш! — казах и го погледнах, а той едва се сдържаше да не избухне в смях.

— Извинявай, пич, не го казвам, за да се подигравам на болката и скръбта ти и знам, и знам, че това, което ще кажа, далеч надминава границите на допустимото за споделяне… но никога не съм виждал Сара такава. Никога. Искам да кажа… винаги е била доста нетърпелива… ако ме разбираш правилно, но сега когато е бременна… Не знам, човече, просто не мога да й насмогна.

Бих му забил един, ако не беше някак окуражително и мило да видиш как Макс смутено търси думи да сподели… болката си?

— Мисля, че това е най-нелогичното и противоречиво изречение, което някога си казвал на глас.

— Абсолютно си прав.

— И наистина полагам големи усилия да не те мразя — казах откровено.

— Като изключим очевидния ти проблем, как са нещата? — попита многозначително.

— О, съвсем нормално. Майка ми пуска съобщения през половин час да сподели поредната драма и да ми нареди какво се очаква да направя. Бащата на Клоуи няма никаква представа кое и в колко часа се случва. Добре, че Джулия е като ходещ часовник около него. Бул чака Клоуи да реши дали не иска един последен флирт с чужд мъж, преди да е станало прекалено късно. Мисля, че до края на деня ще вляза в лудница. Дори ще отида доброволно.

— А Клоуи? — попита.

— Клоуи си е Клоуи. Съблазнителна, секси, вбесява ме, никога не знам какъв номер се кани да ми погоди. Снощи ми идеше да я удуша, но после поговорихме и сега ми се струва, че мисли като мен.

— Звучи страхотно — каза Макс, но не пропуснах да забележа, че коментарът беше прекалено къс и безразличен, а очите му не се откъсваха от Уил.

— Какво има? — попитах.

— Нищо.

— Ако имаш да казваш нещо, Стела, просто го кажи.

Уил видя, че доста изоставаме, затова се затича назад към нас.

— Какво става? — попита, вдигна тениската си и си избърса челото. Очите му се местеха между мен и Макс. Изглеждаше объркан.

— Говорим за План Въздържание — обясни Макс.

— О, супер — каза Уил и ме погледна. — Ако мога да изразя становище, мисля, че това сексембарго е най-тъпото нещо, което някога съм чувал.

— Аз… — отворих уста да обясня, но Макс веднага ме прекъсна.

— Напълно съгласен. Разбирам, че доста ненормални за другите хора неща за вас са някакви перверзни секс игрички, но кой, по дяволите, отива в Калифорния да се жени, наема апартамент на брега на океана и накрая не скъсва задника на годеницата си от чукане?

— Тъпо — кимна Уил.

— Малоумно — добави Макс.

— Унизително за всички мъже, ако трябва да съм напълно честен.

— Не знам, наистина не знам! — извиках и мисля, че нямаше човек на плажа, който да не ме чу. — Знам, че не изглежда логично. Нека е нещо специално, мислех си. Нека напрежението се понатрупа, казвах си. Исках да си спомни колко й беше забавено, когато ми беше ядосана всеки ден, когато не можеше да ме понася със седмици. Исках да запомни, че има един-единствен мъж, който може да се справи с нея, и това съм аз, за бога. Сега ми се струва най-лошото решение в историята, но съм решил да го следвам до край. Виждате ли малкия ъгъл, в който съм заклещен? Виждате ли го?

Ръкомахах с ръце като лунатик, а те ме гледаха с тих ужас. И кимаха!

— Аз й метнах предизвикателството и съм длъжен да доведа нещата докрай. Говорим за Клоуи, не забравяйте. Клоуи! Вече е стиснала едната ми топка в юмрук. Нека си запазя другата поне. Ако я изчукам преди събота, ще реши, че и двете са нейни. Ще ги скъса и ще ги закачи на гривната си. Като шибани талисманчета. И после ще очаква да й благодаря след всяка свирка. Ще си мисли, че ми прави услуга, когато ми позволява да я пляскам по дупето. И ще идва на работа качена на обувки, които никой не слага дори и в кревата. — Спрях, поех дълбоко въздух и продължих, без да крещя: — И тогава, точно тогава, ще се наложи да я убеждавам… до безкрайност, при това без гаранция, че успя, че е непоносима, нетърпима като болка в задника, че е женски демон, който чука мъжете, само за да ги убие след това, че е неблагодарна жена, която трябва да вържеш за леглото и да чукаш, докато започне да ти благодари, че съществуваш.

Толкова се бях разпалил, че чак си бях наплюл брадата. Избърсах се и едва тогава забелязах изумения поглед на Уил. Сякаш наблюдаваше уникален научен експеримент. Стиснах очи. Гърдите ми се повдигаха бързо и трескаво.

— Трябва ти едно яко чукане. Наистина — прошепна Уил все още в транс. Макс сложи огромната си длан на рамото ми и каза:

— Прав е, копеле. Оказва се по-сериозно отколкото мислех.

— О, я си го начукайте и двамата — изсъсках, бутнах ръката му и тръгнах по брега. — Може и да е грешка, но и вие сте също толкова прецакани. Ако Клоуи победи, и вие сте на грила. Всеки мъж на тази земя е на шишлика и ще страда, и ще се пържи. Не ми харесва, не съм го планирал да стане така. Но това са реалните залози. Пред всички нас.

Макс застана на крачка зад мен и каза:

— Не само ти имаш нужда от едно здраво чукане, Бен. Клоуи не е на себе си цяла седмица. Може би стратегията ти издиша.

Намалих крачка и спрях.

— За какво става дума? Нали я видя снощи? Клоуи беше кралският скиптър в моя задник. И ми казваш, че това не е тя?

— Цялата тая работа покрай женитбата наистина не ти се е отразила доста зле, станал си мекушав, щом мислиш, че Клоуи е нетърпима — каза Макс. — Вие двамата сте най-жестоките хора, които някога съм имал… привилегията да познавам. Има дни, в които, докато ви гледам, ми приличате на герои от анимационно филмче, които се опитват да си погодят гадни номера. А онази Клоуи Милс, за която се носят легендарни слухове, доколкото знам, ще ти разкъса мръвката заедно с двата зеленчука между краката, ще те накара да ги изядеш, само и само да постигне това, което иска. Щеше да те завърже за стола и да те изтезава, докато започнеш да я молиш да я чукаш. И какво направи снощи тя? Облече една къса пола? Малко поразкърши цици? И това е жената, която накара принципния Бенет Райън буквално да прегази принципи и правила и да я чука във всеки ъгъл в сградата на „Райън Медия“? Не, не ми се връзва.

— Аз… не знам… — мигах глупаво.

— Уил, кажи му своята научно издържана теория. Мисля, че е това е нещо брилянтно — каза Макс.

Уил направи крачка към мен и започна с тих, заговорнически тон.

— Чувал ли си някога за затишие пред буря? Онзи миг преди торнадото или ураганът да връхлети? Когато всичко застива?

— Мисля, че да — казах, но категорично не ми харесваше начинът, по който започна и какво общо имаше това с Клоуи? Все пак бях любопитен. — Да, чувал съм.

Уил сложи онова напрегнато изражение, сякаш всяка дума от това, което се канеше да каже, беше от жизненоважно значение. Дори леко присви колене, за да илюстрира нагледно и драматично гледната си точка.

— Топлите пари се издигат нагоре и се засмукват към центъра на бурята. Получава се завихряне и топлите изпарения се изтеглят нагоре към облаците. Ясно ли е дотук? — Кимнах и усетих силно напрежение, предчувствие за нещо лошо.

— Сега следва забавната част — увери ме Макс.

— И така, целият този въздух се издига нагоре във фунията на торнадото, сблъсква се със студения въздух горе в небето, при което извън фунията остава тихо и сухо и няма вятър, но вътре във фунията, там става цялото завихряне. И така, докато фунията натежи от кондензирания въздух и удари земята, и всичко гръмва и вятърът се разстила с ударна сила. Но преди това е тихо, прекалено спокойно. Като пред буря.

Макс вече потупваше Уил по рамото, сякаш току-що бе произнесъл най-умната аналогия в историята на аналогиите. Намръщих се.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

Макс сложи ръка на рамото ми и каза:

— Опитваме се да ти кажем, че ти само си мислиш, че я държиш под контрол, а всички ние се подготвяме за торнадото.

* * *

През целия ден дебнех Клоуи като ястреб и с огромен ужас започвах да подозирам, че Макс и Уил бяха прави. Дори не се опита да се заяде с мен, когато се прибрах и влязох да се къпя сам. Когато целунах голото й рамо, тя ми се усмихна топло и за първи път не видях в очите й онзи зловещ поглед „Или ще те чукам, докато издъхнеш, или ще тя изям за закуска“. Тя беше увита в кърпа, кожата й беше мокра от душа и сушеше косата си със сешоара. Не намекна, че е гола и готова, не ме помоли да й „помогна“ да облече роклята си. Не ме помоли да я чукам. Нито веднъж.

Вместо това беше мила, отзивчива, съпричастна, а аз бях напълно объркан.

Когато сервитьорът обърка поръчката по време на закуска, тя не реагира. Когато лелите й настояха да я следват навсякъде с камерата и дори я преследваха до тоалетната, тя остана спокойна. Когато майка ми й каза, че ще е по-добре за сватбата да пусне косата си, а не да я прибира нагоре, Клоуи не каза нищо, само се усмихна. Много фалшиво. На този етап буквално надушвах бурята, а репетицията дори не беше започнала.

* * *

— Какво значи „малък проблем“? — попитах координаторката на сватбеното тържество и веднага погледнах към Клоуи. Тя беше на около стотина метра от нас и крачеше нервно напред-назад по плажната ивица. До ушите ни достигнаха няколко вулгарни псувни, но после замлъкна, беше странно тиха, мълчалива, със скръстени пред гърдите ръце. Бях крайно озадачен, но побързах да се концентрирам върху Кристин, координаторката, която вече се бе впуснала в обясненията.

— Всичко ще е наред, Бенет — каза. Сигурен съм, че подобни думи трябва да те успокоят, или поне се казват с такава цел, но единственото, което изпитвах, беше гняв. Когато нещо се прецака, човек прави нещо по въпроса — крещи на някого, крещи така, че да го чуе целият свят. Казваш на всички, че не допускаш неизпипани неща, че не допускаш и най-малката гънка и неизправност. Блъскаш врати, уволняваш хора. Това, което НЕ правиш, е да стоиш пред бъдещата булка-киборг и годеника й, който няма никаква идея за какво става дума, и НЕ им казваш, че всичко ще е наред.

— Просто малка… злополука с дрехите за сватбата.

Малка злополука. Малък проблем. Тези „малки“ определения никак не се вписваха с чувството на истински ужас, който бавно започна да пълзи към гърлото ми.

— Донесоха дрехите рано тази сутрин, но когато ги отворихме, установихме, че някъде по линията не сме се разбрали и са ги доставили неизгладени. Наистина е незначителен проблем, Бенет. Дори не бих те занимавала с това, Бенет, ако Клоуи не беше там и не ги видя.

Значи Клоуи вече бе видяла дрехите и все още не беше пуснала водородна бомба? Въздъхнах и погледнах към брега, където вече бяха започнали да нареждат масите за репетицията. Лелите на Клоуи се бяха настанили от двете страни на Уил, който седеше с ръце в скута и изглеждаше доста… напрегнат. Всъщност изглеждаше сякаш обмисля варианта да се качи на първия самолет и да пропусне събитието. Хана говореше с Мина, но от време на време поглеждаше към него и лицето й грейваше с най-доволната, най-зловещата усмивка, която някога бях виждал.

Макс и Сара бяха… някъде. Господи как го мразех това копеле. Как е възможно толкова време да не могат да излязат от стаята си? Всички от семейството ми чакаха репетицията да започне и си приказваха.

— И сега какво? — попитах.

Кристин се усмихна и каза:

— Вече се погрижихме за всичко. Дрехите са занесени в химическото чистене и ще бъдат готови утре сутринта. Обещаха да донесат всичко преди един часа.

— Сватбата е утре в четири — казах и прокарах ръка през косата си. — Не мислиш ли, че времето е много малко и поемаме огромен риск?

— Не би следвало да…

— Не ме устройва „не би следвало“. Сам ще ги взема.

— Но…

Брат ми, явно подочул разговора ни, се приближи и сложи ръка на рамото на Кристин.

— Само кимай с глава — каза Хенри. — Така е по-лесно, повярвай ми.

* * *

Когато всички пристигнаха, тръгнах към Клоуи. Беше спряла да крачи по плажа и сега седеше на пясъка. Нежната й розова рокля се бе вдигнала по краката, пръстите й бяха заровени в пясъка.

— Готова ли си за репетицията? — попитах предпазливо, колкото да опипам почвата. Подадох й ръка и я вдигнах. — Изглеждаш малко мълчалива.

Тя поклати глава.

— Добре съм — каза простичко и застана там, където Кристин й показа.

Добре, така да е. Погледнах към небето. Честно, наистина очаквах да видя буреносните облаци.

Това, което винаги ме е влудявало в Клоуи, е че никога не можех да я пренебрегна, независимо дали е с мен или далеч от мен. Така е било от деня, в който се запознахме. Желаех я всеки ден, всяка минута, всяка секунда. И това ме вбесяваше. И тогава я нападах като звяр, затова че ме разсейва, а тя ми го връщаше тъпкано. Но резултатът беше, че след това я желаех още повече. Винаги. Дори сега, когато стоеше в другия край на пътечката и почетният съдия Джеймс Марстърс обясняваше кой какво да прави и кога да го прави, не можех да откъсна очи от нея.

— Бенет? — извика някой, вдигнах поглед и с изненада установих, че всички ме гледат и чакат да направя нещо, което не бях чул. Някъде отзад се чу гръмотевичният смях на Макс и умствено му показах среден.

— Готов ли си да започнем? — попита бавно Кристин и ми се стори, че не задаваше въпроса за първи път. Подразних се от разсеяността си, защото знаех колко е важно да знам какво се случва във всеки миг от церемонията!

— Разбира се.

— Добре тогава — каза тя и се обърна към всички останали. — Ако може всички да се подредят.

Хората се разприказваха и се раздвижиха да заемат местата си до пътеката, по която трябваше да мине Клоуи. Хенри, моят кум, подаде ръка на Сара.

— Добре, моля за внимание. Искам да обясня как ще протече церемонията. Кумът и кумата ще се наредят тук. Столовете ще бъдат тук — каза и посочи мястото, където щяха да бъдат най-задните столове — и ще се спускат напред към брега. Приблизително триста и петдесет стола. Ще стигнат точно до двете декорации с орхидеи, които ще бъдат разположени точно тук — Кристин хвана Хенри и Сара и ги нареди на мястото, където трябваше да застанат. — Така, сега втори кум и кума?

Джулия направи крачка напред, но с нея излязоха и Макс, и Уил. Двамата едновременно протегнаха ръка към нея. Макс поклати глава и зацъка с език.

— Тази прекрасна дама е моя, приятелю.

— Но аз… мислех, че… Къде е моята кума тогава? — попита объркано Уил и се огледа тревожно.

— Тук съм, красавецо. — Погледнах в посока на гласа зад гърба на Уил и видях асистента на Сара, Джордж, който вече протягаше ръка към Уил.

— Това е някаква шега, нали? — каза Уил и веднага след това издаде нещо като мъжки… писък, защото точно в този миг лелите на Клоуи минаха покрай него и едната го ощипа по задника.

— Може да се развихри истинска война за задника на кума ти — каза Макс на Джордж. — Тези дами могат да те обезглавят, ако нещата загрубеят.

— О, за нищо на света. Двата хищника да си намерят тяхна собствена Ракел Уелч, защото до утре вечер, докато ледената кралица и онова секси мъжко дупе се оженят, Самър е само мой — каза Джордж в посоката, в която изчезнаха двете лели.

— И мой — каза Мина и го хвана под другата ръка. — Този мъж има късмет с две дами!

Джордж се наведе напред през Уил и се усмихна на Мина.

— Винаги ли си на такова мнение за тройките?

— Винаги, всяка минута от всеки ден — смигна му тя.

— Ще има ли отворен бар? — попита Клоуи. — Някъде към края на пътечката? За мен? Мога ли да си поискам такова нещо?

— Някой ще ми каже ли какво става тук? — каза Уил, погледна към мен, после Клоуи, после двете лели някъде назад. — Пиян ли съм? Хана, току-що ме ощипаха по задника, а този казва, че съм негов до утре вечер. Малко помощ, моля?

Хана отпи от женския си коктейл, украсен с розово чадърче и някаква неонова сламка.

— Не знам. Струва ми се, че се справяш доста добре и сам — каза и засмука сламката.

Хана не умееше да пие. Можех да се обзаложа с всеки, че до час ще е заспала на пясъка.

— Исусе! Всички ли са някаква дрога или нещо, защото ако е така, и аз искам от същото — изръмжа недоволно Уил, хвана под ръка Джордж и каза: — И не се опитвай да водиш, Джордж! — След това предложи ръка на Мина.

— Добре, и това се уреди — каза Кристин с въздишка. — Сега всички да се подредят. — Всички се наредиха и млъкнаха. За първи път някой всъщност слушаше какво му се говори. — Добре. Клоуи, ти си тук отзад. Къде е бащата на булката?

Фредерик зае мястото си до Клоуи и продължихме с церемонията. Слава богу, че единственото ми задължение беше да заведа майка ми до мястото й, защото всичко ми се струваше ужасно объркано, а гърдите на Клоуи изглеждаха изумителни в тази рокля.

Когато бъдещата ми съпруга най-сетне стигна до мен, взех ръката й в моята и се обърнахме към съдията. Възрастен мъж в напреднал стадий на деменция и изтъняла побеляла коса. Налагаше се да присвива сините си празни очи, за да се концентрира върху текста. Клоуи беше необичайно тиха, кимаше на всички подходящи места, но нищо повече от това. Започвах сериозно да се опасявам, че това не са само предсватбени нерви. Реших веднага след като свършим да я изведа от тук. На секундата.

— И тогава ще ви обявя за мъж и съпруга, след което Бенет…

Видях как главата й рязко се вдигна, веждите й се събраха, лицето й беше учудено, сякаш не бе дочула.

— Какво каза? — попита и напрегнато зачака отговора на въпроса си. Да, ето я жената, за която говореше Макс сутринта. Ето го пожарът. И тогава осъзнах какво всъщност бе казал Преподобният и какво я беше вбесило.

О, не!

— За коя част става дума? — попита той. Пръстът му се плъзна по вехтите страници на книгата и се опита да разбере да не е пропуснал някоя фраза или не е произнесъл нещо както трябва, нещо, което да е предизвикало тази светкавична реакция.

— Мъж и съпруга? Това ли каза? — поясни тя. — Мъж. И съпруга. Тоест, той остава мъж, а аз ще съм нещо негово, което му принадлежи? И че няма да имам свое собствено лице и идентичност и че ще съществувам единствено и само като нечия съпруга?

Чух гласа на Макс над смутените шепоти зад нас.

— Мирише ли ви на дъжд?

Джейс потупа ръката на Клоуи с бащинска усмивка.

— Разбирам, дете мое… — каза объркано човекът и се обърна към мен с умоляващи за помощ очи. — Не избрахте ли тази версия за церемонията? Бенет?

Главата й светкавично се стрелна към мен. Кълна се, очите й бълваха огън.

— Моля?

— Клоуи — казах и стиснах ръцете й в моите, — разбирам какво казваш и ще направим поправката. Попитаха ме дали имаме някакви предпочитания за церемонията и аз само…

Тя направи крачка назад, поклати глава, сякаш не можеше да повярва на това, която чува.

— Ти?! — Буквално изврещя. Това беше най-великото преиграване в историята на човечеството. Всъщност бях доста впечатлен от степента на гняв и омраза, които успя да събере в една сричка, но и леко възбуден от начина, по който гърдите й бясно се повдигаха пред очите ми. — Ти си му дал това? Това ли са обетите, които ти си избрал?

— Не съм избирал конкретно тези думи — казах ужасен. — Но този параграф е…

— Не искам да ми обясняваш нищо повече. Тоя тука чете от някаква шибана стара книга, която проповядва патриархална собственост. Която ти си избрал! Ходила съм на църква, Бенет! „Съпругата се подчинява на съпруга си“. На. Чу. Кай. Те. Си. Го. Не съм завършила колеж, и магистратура, и стаж, и не съм се съобразявала с прищевките и заповедите на задника ти, само за да загубя лицето си пред света и да се превърна в малката съпруга. И още нещо — каза, пое дълбоко въздух и се обърна към Кристин, която стоеше замръзнала на мястото си, с отворена уста. Мисля, че дори не дишаше. Сякаш се страхуваше, че една крачка и Клоуи щеше да я взриви с гнева си. — Що за шибано химическо чистене мята в кашоните рокли и смокинги за хиляди долара, намачкани, като извадени от сака на някой студент?

Вълнение, похот и адреналин от гнева замъглиха зрението ми.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „прищевките и заповедите на задника ми“? Може би, ако бе положила малко повече усилия в развитието на личностните си качества, вместо да губиш време да се държиш като бясна кучка през цялото време, бих бил по-добра компания.

— Ха! Добра компания? И сам щеше да си носиш кафето и тъпите минишоколадчета и щеше да се преструваш, че не гледаш циците ми?

— Може би нямаше да гледам циците ти, ако не ги навираше в лицето ми толкова често.

— Може би нямаше да са в лицето ти толкова често, ако не ме викаше и за най-малката подробност. Госпожице, Милс, не мога да разчета почерка ви върху този отчет. Госпожице Милс, исках тези отчети по възходяща дата, а не по низходяща. Госпожице Милс, изтървах си химикала, може ли да се наведете и да ми я вдигнете от пода, тук до крака на стола ми, защото съм един непоправим перверзник!

— Не съм казвал последното — изкрещях.

Тя направи крачка напред и навря лицето под носа ми. Гърдите й опираха в моите. Очите й горяха.

— Но си го мислил!

Мамка му, да, права е.

— Също така около седемстотин и петнайсет минути мислих как да те уволня. Да се надяваме, този път не съм действал първично и съм направил правилния избор.

— Егоцентричен задник — изръмжа.

— А ти все още ядеш мъжете, след като ги чукаш — извиках.

Господи, колко ми беше познато! И беше страхотно. Точно от това имахме нужда. Исках да я метна на земята, да я закова към пясъка, да разкъсам роклята й и да й оставя свирепи червени петна от хапане и смучене. Пъхнах ръка в косите, но тя ме блъсна, хвана ме за ризата и ме притисна до себе си. Целуна ме. Дълго, дълбоко и с повече демонстрация на езици, отколкото беше подходяща за събитието и аудиторията ни. Някои подсвиркваха окуражително, родителите ни се извиняваха на поразия, докато други викаха възмутено.

— О, боже! — извика някой.

— Мисля, че през последните седмици им се е събрало доста напрежение — промърмори сконфузено майка ми.

— Това беше супер неловко — каза някой друг.

— Тук ли ще правят секс или…? — Това със сигурност беше Джордж.

— Кой заложи за днес? — попита Хенри. — Ти ли Уил?

Клоуи бе успяла да ме събори на земята и да се покатери в скута ми.

— Добре! — чух гласа на баща ми и се изправих на коляно. Опитах се да извадя пръстите си от косата на Клоуи и нейните от колана на панталона ми. — Мисля, че тук приключихме — каза той. — Кристин, колите вече трябва да са отпред. Време е за репетицията за вечерята. Хайде, да тръгваме.