Кристина Лорен
Красиво начало (1)

Едно

— Ще я скъсам тая кучка — изсъсках и избутах настрани моя дял от купа. — Бенет дори не вдигна поглед от неговата част. — Искам да кажа, наистина ще я скъсам тая хартиена кучка.

Това поне го накара да се усмихне. Съвсем лекичко. От един час правехме едни и същи автоматични движения, но Бенет все още беше в Зоната на подготовката за сватбата и продължаваше да работи като автомат, твърдо решен да не спира, докато и последната картичка от безкрайния куп пред нас не бъде сгъната.

Масата ни във всекидневната винаги е била чиста и подредена. Но не и днес. Днес всичко бе затрупано под програми за сватбата. В цвета на Тифани синьо. Бенет седеше срещу мен и методично и ловко сгъваше всяка една на две и я подреждаше върху купчината с готовите.

Процесът беше прост:

Сгъваш, преместваш.

Сгъваш, премества.

Сгъваш, преместваш.

Сгъваш, преместваш.

Започвах да полудявам. Полетът ни за Сан Диего беше на другия ден сутринта. Багажът ни беше готов. Оставаше само да сложим проклетите четиристотин програми. След като ги сгънем! И тогава се сетих, че трябваше да завържем и петстотин малки сатенени панделки около малките сатенени торбички с дребни бонбони.

— Знаеш ли кое може да направи вечерта по-поносима? — попитах.

Бадемовите му очи ме погледнаха за секунда и после пак се върнаха върху купа с програмите.

Сгъваш, преместваш.

— Лента за устата ти? — предложи.

— Забавно, но не — казах и му показах среден. — Това, което би направило нощта много по-забавна, е да се качим на самолет за Вегас и да се оженим там. И после да се чукаме цяла нощ в огромното легло на някой голям хотел.

Той дори не си направи труда да ми отговори. Не се усмихна. На лицето му нямаше и следа от веселие. Може би тук трябва да спомена, че това предложение го чуваше от устата ми за около милионен път през последните няколко месеца, така че офертата не беше нищо ново за него.

— Добре, както искаш, но го казвам съвсем сериозно. Не е късно да зарежем всичко и да заминем за Вегас.

Той се почеса по брадата и взе поредното картонче.

— Разбира се, Кло. Разбира се, че не е късно.

Когато предлагах да заминем за Вегас преди, винаги беше на шега. Почти на шега. Сега обаче наистина не се шегувах, но след думите му ме заля истинско, неподправено и чисто раздразнение. Ударих с ръка по масата, но той само премигна леко и пак се залови с картичките.

— Не се дръж с мен с такова пренебрежение, Райън.

— Да, добре.

— Ето това имам предвид — казах и насочих пръст в лицето му.

Той само вдигна глава, хвърли ми един сух поглед, намигна ми и продължи да сгъва. Проклето копеле. И това шибано секси смигване. Гневът ми изчезна и на негово място се настани и пламна желанието. Той ме игнорираше, а аз се държах като кучка — перфектната атмосфера за много, много оргазми. За мен.

Погледнах го и захапах долната си устна. Беше облякъл тъмносиня тениска, стара и избеляла около яката, и макар че в момента не я виждах, знаех, че има малка дупка, през която можех да мушна пръста си и да погаля мускулите на корема му и топлата му кожа. Миналия уикенд бе облякъл същата и тогава го помолих да не я съблича, докато ме чука в банята на плота, само да мога да я увия около юмрука си.

Наместих се на стола си и притиснах бедра, за да накарам болката между краката ми да утихне.

— Леглото или пода? Ти избираш.

Никаква реакция, нито мускул не трепна на лицето му.

— Или да се мушна под масата и да те посмуча малко? — продължих с шепот. Той се засмя, без да откъсва очи от работата си.

— Не можеш с оферти за секс да избягаш от задълженията си по сватбата.

Отдръпнах се назад и го изгледах с пълно недоумение.

— Кой мъж дава такъв отговор на подобно предложение? Напълно си се повредил.

Най-накрая той ме погледна. Очите му бяха потъмнели и гладни.

— Кълна се, не съм се повредил. Искам да свърша с това, за да мога да се фокусирам върху единствената смислена задача за вечерта — да те изтощя по-късно.

— Изтощи ме сега — заврънках, станах и се приближих към него. Пъхнах пръсти в косата му и я дръпнах силно. Очите му бавно се затвориха и се опита да потисне стона си. Адреналинът се изсипваше в кръвта ми, горещ и наелектризиран.

— Защо са всичките ти пари? Защо не наехме някой да свърши тази работа?

Той се засмя, хвана ме за китките, махна ръцете ми от косата си, целуна кокалчета на пръстите ми и постави ръцете ми плътно до тялото ми.

— Искаш да наемеш някой да сгъва сватбени програми вечерта преди да заминем за Сан Диего?

— Да! За да правим секс!

— Но така ни е толкова хубаво! Да се насладим на компанията си, да си говорим като щастлив годеник и годеница — каза и вдигна чашата си с вино и артистично отпи.

Исках да го убия с поглед. Нямаше да му мине номерът с тези оправдания.

— Предложих секс. Горещ, потен секс на пода. И след това ти предложих свирка. А ти искаш да сгъваш хартия? Кой убива вечерта?

Той не ми обърна внимание. Вместо това взе една програма, разгледа я внимателно и каза:

— Фредерик Милс — зачете на глас, а аз започнах да събличам тениската си — и Елиът и Сюзън Райън ви канят на сватбата на децата си Клоуи Карълайн Милс и Бенет Джеймс Райън.

— Да, да, много е романтично — казах тихо. — Сега ела тук и ме докосни.

— Церемонията ще се извърши от почетния съдия Джеймс Марстърс.

— Де да беше така — казах и пуснах тениската си на пода и започнах да смъквам бикините си. — Ще си представям, че ни венчава Спайк, а не онзи джентълмен с ранна деменция, с когото се запознахме през ноември.

— Съдия Марстърс е човекът, който е венчал майка ми и баща ми във вечен съюз — укори ме нежно той. — Това е от сантиментално значение за тях, Кло. Това, че забрави да си закопчае ципа на излизане от тоалетната… е, случва се на всеки мъж.

— Три пъти?

— Клоуи!

— Добре! — Почувствах лека вина за забележката, която направих, но веднага си спомних стария, поизносен и поочукан от годините мъж. Запознах се с него още миналата есен на мястото, където трябваше да се състои церемонията. За един час успя да се изгуби три пъти и то само на път за тоалетната и обратно. И всеки път се връщаше с разкопчан цип.

— Ти… сериозно ли мислиш, че ще запомни имен…

Бенет ме прекъсна със суровия си поглед и едва сега забеляза, че съм само по сутиен и бикини, и очите му потъмняха. Съвсем различно тъмно, онова тъмно, почти черно, което познавах така добре.

— Просто казвам. — Пресегнах зад гърба си да си разкопчея сутиена. — Че би било истински забавно, ако по време на церемонията забрави какво прави.

Той успя да се съсредоточи отново върху картончетата, притисна палец към ръба и направи перфектна линия.

— Прекаляваш.

— Знам. И не ми пука.

Той повдигна палаво вежда и ме погледна.

— Почти приключихме.

Сдържах се да не му отговоря. Не исках да му напомням, че сгъването на програмите беше последната ни грижа. Седмицата се очертаваше пълна катастрофа. Само при мисълта за двете ни семейства, събрани заедно на една от най-грандиозните семейни почивки, ми се доплакваше. А защо трябваше да мислим за това отсега? Не беше ли по-добре да се отдадем на малко секс? Баща ми и двете му разведени сестри, известни поклоннички на алкохола… само перспективата за това можеше да ме влуди. Но като добавим и семейството на Бенет, и Макс, и Уил, щеше да е истинско чудо, ако всичко се разминеше без кръвопролития между роднините.

Не, не му казах всичко това. Просто прошепнах:

— Не може ли да направим почивка? За мъничко поне?

Той се наведе напред и вдиша между гърдите ми. Целуна зърното ми и каза:

— Ако започна, няма да искам да спирам след това.

— Не обичаш да те прекъсват, а аз не обичам да отлагам. Кой според теб ще спечели битката за надмощие?

Бенет прокара език по зърното ми и го засмука, ръката му се плъзна около кръста ми, спусна се към таза, и после със задоволство разкъса бикините ми. Очите ми блеснаха весело. Той вдигна поглед от гърдите ми и пръстите му погалиха ханша и бедрото ми.

— Имам подозрението, че моята невъзможна бъдеща съпруга ще си получи това, което иска, а след това докато тя кротичко си спи, аз ще сгъвам като луд.

Зарових пръсти в косата на врата му и прошепнах:

— Не забравяй и за панделките, които трябва да се вържат около сатенените торбички.

— Няма да забравя — засмя се той.

И тогава за кой ли път любовта ми към него ме повали. Като силен, горещ вятър. Обичах го толкова силно, лудо. Обичах всеки инч от тялото му, всяка емоция в очите му, всяка мисъл, която преминаваше през съзнанието му, но не казваше на глас.

Първо, че аз бях тази, която настояваше сами да свършим по-голямата част от работата. Второ, че именно аз настоях да поканим всеки близък и далечен роднина, че аз допуснах всички тези хора да си проправят път до сватбеното тържество и да си направят една безплатна почивка в Сан Диего. И трето, че никога нямаше да се откажа от решението си да облека сватбената си рокля и да я разходя по крайбрежието на Колорадо.

Но вместо да ми припомни, че той беше по-добрият играч, че аз бях само кучката, която вечно лаеше по него, вместо да ми каже, че аз никога нямаше да се задоволя с обикновена сватба във Вегас, което той също знаеше прекалено добре, Бенет само се изправи и тръгна към спалнята.

— Добре тогава. Но това е последната вечер, когато те чукам преди да сме официално женени.

Бях толкова възбудена от онази част с чукането, че едва след като Бенет изчезна по коридора, започнах да осъзнавам останалата част.

* * *

Когато влязох в спалнята, Бенет вече се събличаше. Гледах как разкопчава копчетата на джинсите си и ги смъква по краката заедно с боксерките си. После хвана краищата на тениската си и ме попита само с поглед „Как искаш този път? Да я съблека ли?“. Кимнах и той я измъкна през главата си. После легна на леглото. Гледаше ме и не казваше нищо.

— Ела тук — каза след малко.

Направих крачка към леглото, но не отидох при него.

— Когато каза, че това е последната нощ, когато ме чукаш преди сватбата, си имал предвид, че ще се чукаме само на дневна светлина тази седмица, така ли?

Устните му се обтегнаха в лека усмивка.

— Не. Исках да кажа, че след тази вечер искам да се въздържим, докато официално станеш моя съпруга.

Ужасна непозната паника се надигна в гърдите ми. Не знаех колко е сериозен. Качих се на леглото и се наведох да целуна гърдите му.

— Досега си мислех, че знам какво е значението на думата „въздържам се“, но в този контекст означава, че… днес е вторник и ще бъдем заедно цяла седмица, но няма да правим секс до събота вечерта?

— Точно това казвам. — Силните му пръсти се заровиха в косата ми и натисна главата ми надолу към пениса си. Вече беше възбуден. Устните ми направиха пътечка по кожата под корема му и той повдигна таза си да намери устата ми.

— Защо за бога искаш да се въздържаш?

— За бога, Клио, престани да си играеш. Просто отвори уста.

Без да му обръщам внимание, обкрачих бедрата му, за да не избяга лесно, ако случайно реша да му нанеса някаква средна или по-тежка физическа повреда.

— Трябва да си напълно обезумял, ако си мислиш, че мога да издържа без секс през следващите четири дни и то сред цялата лудница на сватбата.

— Не, не съм обезумял — каза и се опита да ме издърпа нагоре по бедрата си, така че да ме приближи до пениса си. — Просто искам да е малко по-специално. А ти си тази, която искаше едно на крак преди да свършим с подготовката за сватбата, така че престани да се дърпаш — каза и ме нагласи директно върху пениса си.

Успях да се измъкна, като забих пръст между ребрата му — единственото място, където имаше гъдел. Той ме пусна и избута ръцете ми. Наведох се да го целуна по тези перфектни, сочни устни.

— Това беше преди да ми кажеш, че достъпът до това тяло изтича в полунощ. В събота вечерта е първата ни брачна нощ. Доколкото знам, на човек му се случва само веднъж да преживее такова нещо. Как е възможно да не е специално? Дори и ако чукаш цяла седмица преди това?

— Може би те искам малко по-ненаситна — прошепна и седна под мен. Устните му намериха врата ми, после гърдите ми. — Искам да си толкова гладна за мен, че да не можеш да говориш от желание.

Той ставаше все по-трескав и все по-неконтролируемо забиваше пръсти в тялото ми, смучеше кожата ми. Усещах твърдия му пенис, притиснат в бедрото ми и единственото, което исках, бе да го усетя в мен, да чуя вика му, звуците на делириума му, когато започнеше да се губи в мен. И точно тогава се сетих:

— Искаш ме толкова гладна, че да не давам пет пари дали ще скъсаш безобразно скъпото бельо, което съм си купила за първата ни брачна нощ?

Той се засмя, целувайки гърдите ми, и каза:

— Добра теория, но не, не е заради това.

Познавах Бенет достатъчно добре и вече ми беше повече от ясно, че няма да мога да спечеля тази битка. Не сега, не тук. И не с думи. С него никога не можех да победя с думи, а с действия. Единствените ми спечелени битки бяха, когато действах. Плъзнах се по него, отдръпнах се и спрях при силното му недоволство. Но после обърнах тялото си така, че да обкрача лицето му и поех пениса му в уста. Той гладно ме хвана за бедрата и нетърпеливо ме издърпа надолу, надолу, надолу.

Очите ми се затвориха още при първото усещане на топлината, която се разля по тялото ми, от първото погалване на езика му, от гладно смучещите му устни. Изгубих се във вибрациите от кънтящите по кожата ми стонове. Думите му излизаха приглушени под бедрата ми, зъбите му ме дразнеха леко и после пак засмукваше. Ставаше по-отчаян и по-озверял. Тазът му се повдигаше към устата ми по-бързо и настоятелно. Хванах пениса му в основата и за секунда си позволих да се загледам в перфектната му форма и гладката кожа. Обичах да го усещам такъв, да гледам как нетърпеливо повдига тяло и търси устните ми. Усмихнах се злокобно и подухах леко върху връхчето му.

— Обожавам тази уста — каза.

Той простена и пак надигна таза си с очакване да го поема, но аз само приближих уста по-близо, така че да усеща само горещия ми пулсиращ дъх. Плъзнах ръка надолу и обхванах топките му и дръпнах леко, докато ръката ми се движеше само по долната част на пениса му. Това, което получаваше в този момент от мен, беше само дишането ми върху пениса си.

С език можеше да ме накара да свърша много по-бързо, отколкото с която и да е друга част от тялото си и вече усещах как краят наближава. Собственото ми сексуално удоволствие бързо измести радостта ми, че планът ми се осъществява и че в крайна сметка мога да го измамя. Любимият ми оргазъм: устата на Бенет между краката ми и сладкото топло щастие да го дразня. Усещах оргазма си като огън по гърба, по краката и всеки миг щеше да експлодира. Загубих всякакъв контрол над движенията си. Предполагам, че просто съм чукала лицето му, докато в същото време съм стискала пениса му в юмрук и не съм правила нищо друго. Вероятно само съм го дърпала и дразнела. Без цел и ритъм.

Тогава той намали темпото и тялото ми се успокои. После целуна клитора ми, бедрото ми, и нежно ме избута по гръб. Плъзнах ръка по корема си, по гърдите, върху обезумялото си сърце и едва сега разбрах, че вероятно сериозно бях загазила, затова че предложих на Бенет любимата му игра, но самата аз не направих нищо за него.

За бога! Трябваше ми само минутка да се насладя на Оргазма на Великия Бенет Райън.

— Беше толкова хубаво! Мисля, че устата ти сама по себе си е гръцко божество. Как ти се струва Езикус като име?

Той се покатери върху мен. Очите му горяха.

— Много добре знам какво правиш.

Отворих очи. Трябваше ми минутка, за да се фокусирам върху лицето му, което в началото виждах доста размазано пред очите си.

— Какво правя?

Той обкрачи тялото ми, бедрата му бяха отстрани до ребрата ми. Плъзна ръка надолу, хвана пениса си и бавно прокара ръка по цялата му дължина. Когато проговори, гласът му беше като течен дим.

— Мислиш си, че ще спечелиш тази битка.

— Каква битка?

Той се засмя, облегна длани на матрака встрани от главата ми и се надигна над мен, така че пенисът му беше само на няколко сантиметра от устата ми. Наведе се надолу и със свободната си ръка прокара главичката по долната ми устна. Без да мисля, прокарах език по малката капчица на върха. Устата ми се напълни със слюнка като при вида на вкусно, любимо ястие. Зърната ми се втвърдиха. Исках го в устата си, исках да видя как влиза и излиза от нея.

Но точно тогава той се отдръпна няколко сантиметра и се наложи да гледам как се гали сам и пред очите ми.

— Виждам пулса на вената на врата ти.

— Е, и? — попитах, след като преглътнах тежко.

— Така че — каза със задоволство, знам колко много го искаш. — После пак се наведе и едва докосна устните ми с пениса си. — Искаш го в устата си. Ръката му започна да се движи по-бързо, дишаше по-учестено. — Искаш го на езика си.

И беше прав. Толкова много го исках. Имах чувството, че кожата ми е прегряла, изсъхнала, обтегната.

— Не толкова много, колкото го искаш ти — казах с напрегнат глас. — Не можеш да изкараш и ден без секс.

Той спря, облегна се и се плъзна назад по тялото ми. За секунда си помислих, че ей сега ще разтвори краката ми и ще ме изчука яко, докато видя звезди посред бял ден. Но той само наклони глава настрани, погледна ме и стана.

— Какво правиш? — извиках и се облегнах на лакти. Той вече си обуваше боксерките.

— Ще ти докажа колко грешиш.

С което тръгна към вратата и изчезна.

— Защо си такъв шибан инат? — извиках след него, но единственият му отговор беше веселият му смях по коридора. — Освен това, ако си спомняш, тази сутрин ти направих свирка под душа, така че на практика вече си правил секс днес. Ти, но не и аз.

Ще се върне, сто процента съм сигурна, че ще се върне. Ще изчакам.

Облегнах се и се загледах в тавана. Кожата ми гореше, усещах тежка трескава болка между краката. Тялото ми все още не отчиташе какво става в съзнанието ми и ме молеше да го догоня, да го моля да ме чука този път вече наистина: мъжкият полов орган в женския, и да се движи бързо и силно.

Тогава звукът от вратата на хладилника сряза тишината в спалнята и скочих. Тоя да не би да си правеше нещо за ядене? Преди дори да помисля, вече бягах по коридора. Напълно гола. Нозете ми се хлъзгаха по твърдия дървен под и точно когато завивах с бясна скорост към кухнята, го видях как затваря хладилника натрупал безобразни количества храна в ръцете си.

— Шегуваш ли се, или какво? — казах и спрях на няколко сантиметра от него, докато той си правеше сандвич. — Правиш си някакъв шибан сандвич с пуешко?

Той се обърна да ме погледне и си позволи да огледа извивките на гърдите ми. Копелето не можеше дори да прикрие колко ме желае, колко иска да ме чука. След това очите му бавно се отместиха нагоре и се върнаха на лицето ми.

— Предполагам, че докато чакам годеницата ми да престане да се държи като кучка и само да ме дразни или докато пенисът ми са научи как сам да се засмуква, мога и да похапна.

— Но… — започнах да се оправдавам с половин уста. Исках да му предложа да изяде мен вместо сандвича и да не ме залива със сексуалния си гняв. Не можех да понеса доволната му усмивка. — Много грубо — казах.

— Ако искаш секс, трябва да е по моя начин и при моите условия. Тази вечер е шансът ти, Милс. Всъщност тази вечер е последната вечер, когато те чукам с това име — каза предоволен от себе си. Това вече не можех да го допусна.

— Не сме постигнали никакво съгласие по отношение на имената, Райън. Все още държа на Клоуи Майън и Бенет Рилс.

— Когато си готова, просто ми кажи, Кло — каза и се наведе към мен достатъчно близо, за да го целуна. Очите му се забиха в моите. И точно се канех да го целуна, когато той направи крачка назад.

— Когато кажеш „Умолявам те, Бенет, имам нужда да ме чукаш“, ще те чукам толкова силно, че няма да можеш да си седнеш на задника с дни и всеки път когато седнеш, ще си спомняш тази вечер.

Устата ми се отвори и затвори няколко пъти, но не успях да отроня и дума. Без да каже нищо повече, Бенет се обърна и продължи да прави сандвича си, без да спира да се смее, сякаш знаеше какво ми минава през ума. Не си беше дал зор да си сложи тениската. Голото му тяло, гладката му кожа, лекият загар от бягането под пролетното слънце… Боже! Мускулите на ръцете му се очертаваха толкова съблазнително, докато отваряше бурканчето с горчица, после докато се навеждаше да си вземе нож от шкафа с приборите за хранене и докато вадеше торбичката с хляба. Толкова обикновени неща, елементарни движения, но докато го наблюдавах, имах чувството, че гледам първокачествено порно. Очите ми жадно поглъщаха мускулите на ръцете му, тъмната му коса, извивките на мускулестото му тяло.

Господи, какъв задник!

Езикът ми се стрелна навън да навлажни устните ми. Косата му беше безобразно рошава и падаше на челото му. Когато си позволих да плъзна очи по-надолу, забелязах единствената реакция, която не можеше да прикрие: все още имаше такава ерекция, че пенисът му притискаше ластика на боксерките му и напираше да излезе.

Мили Боже!

Отворих уста да кажа нещо и той веднага изви глава настрани, така че да приближи ухото си до устата ми. Дъхът ми трепереше. Стиснах очи.

— Бенет…??

— Какво казваш? Не те чух добре.

Преглътнах тежко и прошепнах.

— Моля те.

— Молиш за?

Моля те, иди си го начукай. Това беше на езика ми. Но кого заблуждавах? Исках да ме чука. Поех дълбоко въздух и признах:

— Моля те, Бенет, имам нужда да ме чукаш.

Преди да разбера какво се случва, Бенет помете с ръка всичко от плота. Всичко, което бе извадил от хладилника и шкафовете, се стовари с оглушителен шум на пода. Стъклени бурканчета, чаши, ножът, който се завъртя на плочките и се спря чак до ръба на шкафа.

Тогава ме хвана и буквално премаза тялото ми в неговото, покри устата ми с устни и я отвори грубо, за да плъзне езика си в нея. Господи, какво удоволствие беше да чуя гърления му стон на облекчение и в същото време на глад.

Не беше нежно, не беше закачливо, не беше с внимание и обожание. Просто ме хвана и ме метна на бара, върху студения мрамор. Едната му ръка ме държеше на място да не мърдам. С другата си ръка отвори краката ми и нетърпеливо свали боксерките си. И преди да кажа колко съжалявам, че само го дразних и не направих нищо за него (а аз наистина съжалявах заради егоизма си), нещо в лудостта и първичността му ме уплаши по възможно най-възбуждащия начин. Той влезе рязко, оттегли се бързо назад, и после започна да се движи в перфектен, но много забързан ритъм. Силно, дълбоко, сякаш ме наказваше. Сякаш ме промушваше. Секунди след това грабна крака ми и го качи на рамото си и със следващия тласък удари онази дълбока и толкова чувствителна точка. Усетих как гръбнакът ми изтръпва от удоволствието и от ударната сила, с която ме промушваше. Ръцете му ме държаха здраво за бедрата. Чукаше ме с изметната назад глава. Сега беше неговият ред да изпита своето удоволствие.

Плотът беше достатъчно стабилен, за да поеме силата на движенията му, но аз се изтеглих напред, за да се притисна още повече в него. Не беше достатъчно. Исках повече, по-дълбоко, по-мокро, по-грубо. Беше ми казал, че няма да ме чука дни наред, а именно той знаеше по-добре от всеки друг, че единственото нещо, което можеше да ме спаси от тотален разпад и нервна криза, беше неговият допир. Исках го по-дълбоко в мен, по-дълбоко от всеки път и започнах да си мисля, че това е възможно, че някак мога да го постигна.

— Господи колко си мокра! — простена и отвори очи да ме погледне. — Как мога да не те чукам, как мога да се въздържа. Никога няма да разбереш колко силно те желая.

— Тогава защо? — попитах. — Защо ми каза, че не можем да правим секс? Той наведе тялото си напред и сгъна краката ми нагоре. Бедрата ми опираха в гърдите.

— Защото това ще е първият път, когато ще имам възможността да спра, да намаля темпото и да се насладя на божественото чувство просто да бъда с теб. — Опря устни в шията ми и прокара език по нея. Допирът му беше като опарване от огън. — Не искам през цялото време да мисля къде да те завлека за пет или за десет минути, или дори за петнайсет. Не искам да мразя хората, които ще дойдат, не искам да мисля, че ни пречат да се чукаме, защото тези хора ще бъдат там, за да празнуват с нас — каза тихо и задъхано. — Обсебен съм от теб и от секса с теб. Сега искам да ти покажа, че мога да правя всичко с мярка.

— А ако аз не искам?

Бенет зарови лице във врата ми и намали темпото, но толкова добре познавах тялото му — знаех, че е на ръба, беше на секунди от края. Тласна силно в мен, намери онова божествено място, продължи в перфектен ритъм и веднага забравих за въпроса си и вече мислех само за усещането, което се натрупваше между краката ми и за моето собствено преследване на онази точка над ръба. Бях стисната като в капан под него. Знаех, че се фокусира върху моето удоволствие. Тласкаше в мен и бавно ме буташе нагоре към края, докато ръцете ми се впиха в раменете му, ноктите ми потънаха в кожата му, тазът ми се повдигаше, доколкото ми позволяваше да мърдам, за да посрещне тласъците му. Гърбът ми беше охлузен, болеше ме. Каменният плот под мен беше студен и грапав, но при нарастващата ми потребност това нямаше никакво значение. Не исках нищо друго, освен да се разпадна под него, около него, заради него и да усетя как той се разпада с мен.

Когато оргазмът ме повали, усещането беше като дълго задържана буря, която премина през тялото и по кожата ми с такава сила, че в един миг виждах само черно. Почти не вярвах, че мога да се справя с чувството да бъда така изпълнена, разкъсана, опустошена. Пищях и го дърпах силно към себе си, за да усетя тежестта на тялото му. После той подивя, полудя, застина, изопна гръб назад, извика „Мамка му!“ и гласът му отекна до тавана. Докато свършваше, застина над мен и пак изпсува.

Макар че плотът беше студен, и двамата бяхме потни и задъхани. Бенет продължи да се плъзга в мен, много по-бавно и спокойно, сякаш дори и след края не искаше да спира. Очите му се плъзгаха по червената ми кожа.

Да, беше свършил, но не съвсем. Очевидно не бе задоволил напълно глада си. Беше като хищник, който е опитал само една хапка от вечерята си, и сега оглеждаше колко голяма е порцията и колко апетитно изглежда преди да я разкъса и изяде. Обичах го, когато беше такъв, обичах този Бенет, който изгубваше самоконтрола си, когато не беше онзи другия Бенет, когото познаваха всички — Бенет с каменното лице, Бенет, когото никой и нищо не можеше да извади от равновесие.

Очите му бяха тъмни, като очи на слепец. Гладните му ръце докоснаха кожата между краката ми, там където все още ме дразнеше, после ги плъзна по ханша и нагоре към гърдите. Започна да дразни зърната ми доста грубо. Дланите му обвиваха гърдите ми и стискаха, правеха ги сочни и големи, готови за устата му. После се наведе и силно засмука кожата ми.

— Не ми оставяй червени петна — казах. Гласът ми прозвуча тих, смирен и дрезгав. — Роклята ми…

Той се отдръпна назад и очите му изведнъж се избистриха, като че едва сега се сещаше, че на този свят съществуваха и други хора и че именно с тези хора предстоеше да се вижда дни наред през цялата предстояща седмица. Сватбата, на която щях да бъда в рокля без презрамки и която щеше да изложи на показ всички осмукани червени петна, които се канеше да ми остави.

— Извинявай… Просто…

— Знам. — Прокарах ръце през косата му и го притиснах към себе си. Исках да останем така завинаги. Аз на кухненския плот, а той над мен.

Той въздъхна дълбоко и ме закова под тежестта си. Изведнъж ми се стори толкова изтощен. Последните няколко месеца бе направил всичко по силите си да ми съдейства с планирането на сватбата и в същото време да ми помогне да запазя разсъдъка си. Със сигурност това го бе изтощило. Погалих косата му и затворих очи. Заля ме топлина. Беше толкова хубаво да си припомня, че Бенет в крайна сметка е простосмъртен човек като всички нас, и се уморява като всички нас, и че трябва да му се напомня да бъде нежен, като на всеки един обикновен човек. Той беше перфектният любовник, приятел и шеф. Как успяваше?

Убедена съм, че е имало дни, когато си е мечтал за някоя по-тиха и не чак толкова енергична приятелка, за жена, която не спореше с него и не се опитваше да прекърши и постави под дисекция всяка негова мисъл. Съмнението бавно залази към съзнанието ми, но после изведнъж спря. Усетих как се усмихвам. Бенет Райън беше перфекционист, взискателен, упорит, инат, жаден за власт задник. Всяка друга жена би издържала с него две секунди, защото толкова му трябваше да я сдъвче и изплюе. И да, имало е дни, когато съм си мечтала за мъжка прислужница, но нищо на света не можеше да ме накара да заменя Красивото Копеле. Той целуна вдлъбнатинката между гърдите ми, излезе от мен, наведе се да вдигне боксерките си, обу ги, плъзна бавно очи по потната ми кожа, прокара длани по лицето си и каза:

— Ще довърша програмите и ще завържа проклетите панделки. И ако после искаш още, трябва да почистиш кухнята.

— О, не — започнах да протестирам и се изправих на лакти. Кухнята беше като след взрив.

— Аз ще сгъна програмите.

— Не, ти ще оправиш кухнята, Милс — каза категорично. — И побързай, защото от горчицата остават петна.