Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Красив негодник (3.5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Beautiful Beginning, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 18 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Silverkata (2022)

Издание:

Автор: Кристина Лорен

Заглавие: Красиво начало

Преводач: Гергана Дечева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Уо; „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: сборник новели

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Излязла от печат: 16.01.2015

Редактор: Надя Калъчева

Художник: Shutterstock

Коректор: Надя Калъчева

ISBN: 978-954-27-1374-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9113

История

  1. — Добавяне

Три

Не само че не ме скъса от чукане снощи, ами стигна чак дотам, че да се надруса с приспивателни, за да не го направи. Очевидно беше време да планирам играта си. По време на вечерята го гледах почти през цялото време. Гледах как омайва палавите ми лели и ги подбутва към Уил, забелязах как ревността и раздразнението му се покачиха до нечувани величини, докато Бул ме засипваше и съсипваше с поредната история за колите, които бил продал, за жените, които бил изчукал. Гледах го с обожание как поздравява всеки един от семейството си, как изчака да пристигне яденето на майка му и започна да се храни чак след нея, как стана от уважение, когато тръгнах към тоалетната…

Бенет Райън беше толкова мило, гальовно… Шибано копеле! И тази вечер не ме интересуваха нито правила за въздържание, нито нищо, просто щях да го яздя като кон. Имах цял куфар с бельо, което щеше да го накара да лази в краката ми. Повечето от тези красиви дантелени изкушения бяха за медения месец, когато кацнем в частния курорт във Фуджи, но подозирах, че на този бъдещ етап нямаше да ми е нужно никакво бельо.

До известна степен беше хубаво да имам нова мисия. Вместо постоянно да съм в стрес какво правят семействата ни и да мисля за тоталния хаос, към който летяхме с главата напред, можех спокойно да се концентрирам върху задачата си: Бенет трябва да ме чука няколко пъти дневно и толкова. Беше елементарна цел. Нищо сложно. Не можех да контролирам лудостта на семействата ни, но със сигурност можех да контролирам пениса на годеника си.

Тази вечер според Уил била „Последната свободна вечер“. Макар че беше едва четвъртък и сватбата беше в събота, Уил заяви, че след репетицията за сватбата в петък, съдбата на Бенет като женен мъж вече била подпечатана. Ето защо той и Макс бяха планирали да излезем всички, „да атакуваме няколко квартала“, както каза Макс. „Тази вечер ще се напием и ще се преструваме, че сме забравили как Клоуи поименно ни връчи списък със задачи за сватбата с дължина над десет километра.“

Бях разпоредила мъжете да се облекат в нашия апартамент, а Сара, Хана, приятелката ми от детски години Джулия, и жената на Хенри Мина да ги приготвим в стаята на Джулия.

Направих го от една страна, за да прекараме малко време по женски, а от друга, за да не позволя на Бенет да види какво възнамерявам да облека за тази вечер. Защото, ако ме видеше, преди да изляза от хотела, щеше да ме завърже на леглото и собственоръчно да ми смени дрехите. Ако имах надежда, че ще ме завърже за леглото и ще ме чука, преди да излезем, с най-голямо удоволствие щях да остана да се приготвя с него в нашия апартамент.

Уви, познавах Бенет прекалено добре и знаех, че ако реши нещо, той го прави. Тази вечер се налагаше да нападна от засада, коварно, и да съблазня годеника си в леглото, но за целта се налагаше да действам под кръста.

Джулия и Мина се опитваха да оправят счупения цип на Хана, а аз седнах на леглото и започнах да увивам около глезена си дългите каишки на високите обувки. Тези, които обух снощи, свършиха добра работа, но явно не достатъчно добра. Тази вечер щях да облека малка и много къса черна рокля, да сложа големи обеци и да обуя високите обувки, с които излязох на клуб с колегите си, когато с Бенет бяхме заедно на конференцията на „Милър Маркетинг“, съвсем в зората на връзката ни. Завързах сатенената каишка на глезена си и си спомних онази нощ.

Беше почти преди две години. Спомних си как изглеждаше Бенет, когато се върнах в хотела след полунощ, как го намерих да ме чака на едно от канапетата. Косата му беше ужасно рошава, знаех, че от часове я бе скубал и бе прокарвал нервно пръсти през нея. Колко е било очевидно, че се обичаме още тогава, но си спомних и колко изненадана бях, когато ме помоли да остане още една вечер с мен. И аз исках да остане, исках повече от всичко на света, но никога не бях очаквала, че ще попита така открито. Тогава тръгнах след него към асансьора, отидохме в моята стая и се любихме с часове, и си разказвахме истински истории, и споделяхме истински чувства и желания. И от тук връзката ни тръгна нагоре. Тогава се съгласих да отида да се видя с онзи клиент вместо Райън, който изведнъж се бе разболял. И след това решихме да бъдем двойка и да не се крием повече от никого.

— Кло? — попита Сара и наведе глава да ме погледне в очите. — Добре ли си?

Наведох се и се заех с другата обувка.

— Да, просто си спомних, когато с Негодника бяхме тук за първи път. И какви бяхме тогава.

Тя седна до мен и ме прегърна.

— Странно ли е усещането да се ожените точно на това място?

— Малко — признах. — Сладко-горчиво.

— Кога разбра, че го обичаш?

Затворих очи и се облегнах на нея. Замислих се.

— Мисля, че съм изпитвала любов към него много преди да разбера и да си призная, че го обичам. Но си спомням, когато бяхме тук за конференцията и той получи онова хранително натравяне. Помниш, нали? И след като направих презентацията за Гилоти и се върнах да му кажа как е минало. После слязох да се поразходя и да разгледам, за да го оставя да си почине. Когато се върнах, Бенет седеше на дивана. И както винаги изглеждаше страшно красив — казах и се засмях, когато Джулия започна да мърда закачливо вежди. — Но тогава изведнъж го погледнах с други очи. Той си беше един обикновен мъж, който обича да се излежава пред телевизора с дистанционното. Беше гол до кръста, косата му беше рошава както винаги и ръката му беше пъхната в гащите и си играеше с оная си работа. И тогава ми хрумна, че Бенет не е божество, а обикновен мъж, който някак се превръщаше в моя обикновен мъж… Ако ме разбираш какво искам да кажа.

Приятелките ми кимнаха с разбиране.

— Мисля, че това са миговете, които обичам и ценя най-много. Когато го погледна и видя в него много повече от едно красиво копеле. Когато се държи като копеле, все още имам чувството, че не мога да го опитомя и винаги ме смущава, макар и далеч по-малко в сравнение с началото. Не, не ме разбирайте грешно, аз харесвам дори това му качество. Но когато сме сами и сваля гарда, тогава мога да го видя от всичките му страни. И в онзи миг за първи път го видях от друг ъгъл. Мисля, че тогава разбрах, че го обичам.

— Май беше много по-рано — каза Мина и се зарови в минибара. — Видях лицето ти, когато ви хванах да излизате от банята и когато Бенет каза, че да бъде с теб е било грешка. Изражението на лицето ти тогава беше на жена, която има чувства и тези чувства бяха наранени от думите му.

— Господи, как е възможно да съм го обичала дори тогава? Той беше такъв задник.

— Той все още е задник — отговори Мина. — И съм сигурна, че ако не беше задник, сега щеше да търсиш и най-вероятно щеше да намериш кои копчета в акъла му да натиснеш, за да го превърнеш в такъв.

— Обичам да ви гледам вас двамата — каза Хана. — Никога не съм виждала такава двойка като вас. Обзалагам се, че сексът е страхотен.

Хана беше с нас от доста време и мисля, че нетактичният и болезнено откровен коментар не изненада никого… освен Мина.

— Не искам да чувам подробности — каза Мина и покри ушите си. — Отново! — добави и ме изгледа с неодобрение.

Тази вечер Хана изглеждаше прелестна. Беше облякла копринена сива рокля, която падаше малко над коляното. Джулия беше прибрала пясъчно кестенявата й коса на някакъв много сложен кок, който подчертаваше красивия й дълъг врат, украсен с едно-единствено малко диамантено камъче на нежна верижка. Нямах търпение да видя как Уил ще се опита да запази прословутото си каменно лице, когато я види.

— Искам аз да платя напитките тази вечер — каза Сара, стана и приглади блестящата си синя рокля върху облото си коремче. — Кълна се, единственото, което искам, е да отида до бара и да поръчам десет шота, само да видя реакцията на бармана.

— Бременността ти се отразява добре, Сара — каза Джулия и мина през стаята да вземе обувките си. После седна на леглото, плъзна нозе в тях и пак огледа Сара. — Харесва ми коремчето ти. И начинът на мислене.

— Съгласна съм — казах. — Превръща се в дяволска котка.

Сара се засмя и се огледа в огледалото. После ме помоли да й сложа огърлицата.

— Харесвам тялото си такова. Не е ли странно? Харесва ми да съм такава заобленка.

— Етиен със сигурност не оценява извивките на тялото ти — каза Джули. — Няма да забравя каква физиономия направи, когато разбра, че трябва да промени дизайна на роклята ти.

Роклята! Джулия беше намерила най-страхотната рокля за шаферка, която някога съм виждала. Беше на големи спирали в различни оттенъци на синьото. Оплитаха се като във водовъртеж и синьото на „Тифани“, което беше основният мотив на декора за сватбата, се преливаше в по-тъмни нюанси. Роклите им бяха от шифон, плисирани. Двете презрамки се кръстосваха на гърба, но очевидно роклята на Сара трябваше да се разшири и малко да се смени дизайнът заради порастващото й коремче. Етиен, дизайнерът на роклите, беше изпаднал в истерия като невротично бебе. Няколко часа говори за симетрии, как щяла да пада материята, за линията на силуета, и дори вметна термина „крушовидно коремче“. След много писъци от негова страна и много пари от моя и след шест промени, успя да преправи дизайна на роклята и вече беше готова. Нямах търпение моята прекрасна палава и много красива шаферка да я облече.

— Обзалагам се, че Макс също харесва бременното ти тяло — каза Мина и се усмихна многозначително.

— О, да, определено го харесва — отговорих вместо нея и оправих заплетения синджир на огърлицата й. — Дори когато й налива чаша вода, имам чувството, че гледам порно.

Бузите на Сара пламнаха. Засмях се. Беше прелестна, а сега, вероятно от бременността, постоянно се изчервяваше.

— Готови ли сме да тръгваме? — попита Джулия и изпи остатъка от водката с тоник, която бе извадила от минибара. — Имам нужда от още едно.

Тръгнахме към вратата и излязохме една след друга.

Долу във фоайето Мина каза на момчето да ни докара една от колите и точно когато се качих и затворих вратата на колата, видях как мъжете се изсипват в хотела.

— Исусе! Клоуи! — каза задъхано Джулия, без да откъсва очи от Бенет, който вървеше начело на глутницата. — Погледни този мъж!

Гледах го и зъбите ми неволно се забиха в устната ми. Не можех да отговоря. Бях в състояние само да кимам с глава.

Както обикновено не бе обърнал никакво внимание на косата си. Стърчеше на всички страни, сякаш досега беше чукал. Смееше се. Явно Уил беше казал нещо смешно. Когато повдигна брадичка към портиера да му даде знак да докара колата, очите ми останаха заковани в апетитната линия на брадичката му. Беше облякъл джинси и черна тениска. Не беше прекалено тясна, но очертаваше прекрасното му тяло. Много добре знаех тази тениска. Аз му я бях купила и то с намерението да му я открадна след няколко години, когато я износи и стане на парцал.

Да, прелъстяването на годеника ми щеше да се окаже много забавно.

Краката ми не се виждаха и от мястото, където беше застанал, така че Бенет можеше да зърне само горната част на роклята ми. На много малката ми черна рокля.

— Мисля, че яко си го загазила — промърмори Сара. — Всъщност се надявам да мога да видя реакцията му, когато те види облечена така.

— О, и аз чакам този миг. С нетърпение — казах весело.

Бенет ме погледна въпросително, но аз смъкнах стъклото на колата и му показах с жест, че няма да ги чакаме.

— Ще се видим в „Сайдбар“ на Маркет! — извика Джулия. Бенет вдигна ръка и пусна в ход онази усмивка, която беше неговата запазена марка.

* * *

„Сайдбар“ беше разкошен бар. Креслата бяха в червено и черно, навсякъде имаше огромни огледала, по стените бяха окачени уникални еротични снимки. От тавана висяха яркочервени клетки за птици. Основният бар беше от лъскав мрамор с филигран. Имаше хора, но не беше претъпкано. Веднага намерихме голямо сепаре в ъгъла на заведението.

Мъжете се забавиха малко повече. Имахме време да си вземем напитките и да седнем на масата, преди да се появят. Погледнах към вратата точно когато Бенет, последван от останалите, влезе в бара. Крис и Брайън дойдоха малко след тях. Но когато се изправих да ги поздравя, очите на Бенет се спуснаха бавно от яркочервените ми устни чак до скандално червените нокти на пръстите на краката ми. И тогава разбрах, че наистина съм го загазила.

Опитах се да не обръщам внимание на погледа му, постарах се наистина, но не беше никак лесно. Този поглед имаше физически измерения. Най-вече тежест. Усещах как притиска шията, гърдите и най-вече напълно откритите ми голи крака. Целунах Брайън, Уил, Макс и много вежливо прегърнах Бул. Беше толкова хубаво да се съберем всички заедно.

Едва след това погледах Бенет и усетих познатата топлина в стомаха и ниско надолу между краката ми. Вдигнах се на пръсти и целунах ъгълчето на устата му.

— Здравей. Изглеждаш съвсем прилично за малко лизане тази вечер.

Той отвърна на целувката ми доста сковано, притисна уста към ухото ми и каза:

— Какво, по дяволите, си облякла?

Погледнах надолу и прокарах ръце по миниатюрната черна рокля.

— Нова е. Харесва ли ти?

Преди да успея отново да го погледна в очите, той ме стисна за ръката под рамото, дръпна ме в един тъмен коридор и ме закова на стената. Не ми беше нужна светлина да видя горящото му от гняв и похот лице. Моят любим Бенет в любимото ми за чукане настроение. Възбудата започна да лази по кожата ми. Тялото ме болеше да почувствам пръстите му върху себе си.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — изръмжа ядно.

— Би ли конкретизирал малко? Пия си питието с приятели във…

Двете му ръце политнаха към раменете ми и ме притиснаха към стената. Простенах, а очите му се свиха още повече.

— Обувките, Клоуи. Обясни ми какво правят шибаните обувки на краката ти?

— Те са със сантиментална стойност за мен — казах и погледнах устните му. Прокарах език по моите и той по инстинкт веднага се наведе към мен. — Нещо ново, нещо старо. Носих тези обувки, когато бяхме заедно тук, в Сан Диего, помниш ли?

Точно както очаквах, лицето му стана непоносимо гневно.

— Разбира се, че помня. И не ми пробутвай номера с „нещо ново, нещо старо“, защото това е за деня на сватбата, а не за цялата седмица преди това, когато се опитвам да не те докосвам.

— Правя тренировки за сватбения ден — казах задъхано. — Всъщност има много неща, които ми се иска да упражня преди сватбата, Бенет. Като например колко широко мога да отворя устата и гърлото си.

— Опитваш се да ме прекършиш ли?

Поклатих глава, погледнах го с невинни очи, но казах:

— Да, така е.

Ръцете му отпуснаха раменете ми и опря чело в моето.

— Кло… знаеш колко силно те желая. Всяка секунда от всеки ден.

— И аз те желая. Така че си мислех… може би по-късно, когато се върнем в хотела, може да не събувам обувките? Можеш да ме чукаш по гръб с крака във въздуха — казах и се обърнах да целуна ухото му. — Освен това под роклята съм облякла този разкошен корсет и…

Бенет се оттласна от стената, обърна се и тръгна с бързи крачки по коридора.

Използвах възможността да се промъкна в женската тоалетна и да си оправя червилото и грима, но мартинито ми започваше да се стопля и имах много работа по съблазняването на Бенет, така че побързах да се върна на масата.

Бенет се беше поуспокоил. Седеше до Макс и Уил, а другите бяха на бара да си вземат напитки. Жените танцуваха на няколко метра от нас. Бенет бе метнал ръката си на облегалката на креслото и аз веднага побързах да се мушна до него и разбира се, бавно прокарах ръка по бедрото му.

— Здравей — казах. — Забавляваш ли се?

Той ми метна поглед, който със сигурност можеше да разтопи лицето на някой по-слаб опонент. Усмихнах се широко, целунах врата му и прошепнах:

— Нямам търпение да свършиш в устата ми тази вечер.

Той се задави, закашля се и изтърва чашата с гимлета си върху масата. Уил и Макс го погледнаха с любопитство.

— Добре ли си, Бенет? — попита Уил с усмивка, по която можеше да се съди, че е напълно наясно със ситуацията. Дали Бенет им беше казал за новия си девствен колан? Надявах се да им беше казал. Макс и Уил с най-голямо удоволствие щяха да ми помогнат да изкараме Бенет от релсите.

— Просто ми влезе в кривото гърло — обясни Бенет.

— Обикновено е много добър, когато се цели в моето — казах с драматичен тон и Уил и Макс избухнаха в смях.

— Казал ли ви е, че се опитва да върне девствеността си? — попитах.

— Спомена нещо такова и каза, че за него е огромно удоволствие да те кара да чакаш — отговори Макс. — Между другото, Клоуи, тези обувки са абсолютно зашеметяващи.

— И аз така мисля — казах и се усмихнах на годеника си.

Сепарето беше достатъчно голямо за всички и Брайън и Бул се присъединиха към нас, след като си взеха напитките. През следващите няколко минути седяхме и спокойно си пиехме коктейлите. Изведнъж от другия край на заведението чухме смеха на Сара.

— Това е твоето момиче, Макс — казах.

Той вдигна чаша за тост:

— Наистина е моето момиче — отговори и отпи.

Погледах към Сара и се засмях.

— Всъщност това е твоето момиче с голям корем, което носи цяла табла с шотове.

Той вдигна очи и веднага скочи. След секунди го чухме да й се моли:

— Сара, любов моя, това е прекалено тежко.

— Пляс с камшика по гърба! — промърмори Уил.

— Дори не се опитвай да подхващаш темата, Уил — каза Бенет и поклати недоволно глава.

— Езикът ти постоянно виси навън като на разгонено псе, когато си край Хана.

Уил сви рамене и се облегна, без дори да се опитва да прикрие обожанието, с което гледаше приятелката си, и най-вече безкрайно дългите й оголени крака.

Огледах момчетата около масата и се зачудих дали се умълчаха заради мен. Може би искаха да отида при жените и да ги оставя да си говорят за мъжки неща като пениси, баскетбол и тоалетни. Но ми беше толкова удобно под тежката ръка на Бен около рамото ми, че нищо не можеше да ме помръдне. Бих се пораздвижила само за да седна в скута му и да поразмърдам дупе. Планът ми се стори брилянтен и веднага се захванах да го реализирам, но той ме стисна и изсъска в ухото ми:

— Да не си посмяла!

— Надървил ли си се вече? — попитах тихо, така че да ме чуе само той.

Той ме погледна зловещо и отговори кратко:

— Не!

Облизах устни и усетих как пулсът ми се ускорява, когато погледът му се спря на устата ми и инстинктивно се наклони към мен.

— А сега?

— Ти си ужасна жена — каза и се пресегна за чашата си.

Тогава забелязах на ръката на Бул голяма татуировка на женско лице и се наведох към Бенет, но той веднага се отдръпна.

— Не, ела тук — казах и задърпах ръкава на тениската му. — Имам въпрос. Кълна се, няма да лижа ухото ти. — Той се доближи с открито нежелание, но достатъчно близо, за да оближа ухото му и да попитам: — Коя е тази на татуировката на ръката на Бул?

Той огледа ръката му и прошепна:

— Мисля, че това е приятелката му или бившата му приятелка. Мейзи. Постоянно се събират и разделят още откакто бяхме тийнейджъри.

Значи Бул можеше да е пак в период на сдобряване с тази жена и въпреки това се предлагаше на всяка жена под четирийсет.

— Шегуваш ли се?

— Ще ми се да беше шега.

Отново разгледах татуировката по възможно най-деликатния начин, защото последното нещо, което исках, беше да привличам вниманието на Бул или да си помисли, че го оглеждам. Но татуировката беше наистина внушителна и много подробна. По време на вечерята нямаше как да се види, защото Бул беше с риза и сако, но сега беше само по тениска и цялото нещо бе на показ. В пълната си цветова гама. Лицето на Мейзи, шията й до малко над циците. Погледнах Бенет и казах:

— Исусе, тази жена трябва да е нещо много специално. Аз знам как да правя свирки и все пак никой не си е татуирал лицето ми.

Бенет буквално замръзна с ръка, протегната към чашата.

— Спокойно Райън, не очаквам да си татуираш лицето ми — казах и той веднага въздъхна с облекчение и вдигна чашата си.

— Радвам се да го чуя — каза и отпи.

— Но искам да засмуча пениса ти толкова силно и дълбоко, че да те накарам да ми обещаеш, че ще си направиш татуировка с лицето ми — казах и се засмях. Той сложи ръка на гърба ми и ме избута от сепарето да отивам да си играя с момиченцата.

Танцувахме и пихме. Хана и Мина бяха страхотна комбинация и ни накараха да се смеем през цялото време, докато задниците ни заболяха от танци и смях. Беше страхотна вечер. Навън с най-любимите ми хора в целия свят, сред най-добрите ми приятелки, докато любовта на моя живот ме гледаше с огнено обожание и омраза в равни количества.

Понеже Макс и Уил бяха изцяло на моя страна по въпроса с тази смехотворна идея на Бенет да се въздържаме от секс до сватбата, те дойдоха при нас на дансинга, потанцуваха, занесоха ме на ръце при годеника ми и ме обърнаха с главата надолу за дълга пияна целувка.

— И все пак те обичам — казах му, докато той ме гледаше начумерено. — И тази вечер ще те прекърша.

Той поклати глава, но едва прикри усмивката си.

— И все пак те обичам. И можеш да се напъваш, колкото си искаш, но няма да видиш пениса ми до след сватбата.

* * *

Застанали един до друг в банята пред огледалото, си измихме зъбите. Върху оръжието за масово прелъстяване бях облякла тънка памучна роба, но Бенет беше само по боксерки, следователно имах време да се порадвам на красивото му тяло. Харесвах зърната му, деликатните косъмчета по гърдите му, мускулите, които подчертаваха раменете, корема и гърдите му. Загледах се с любов в мускулите на корема му и погледът ми падна надолу по пътечката косъмчета, която се скриваше в боксерките му. Исках да плъзна език по тях и после по гладката кожа на пениса му.

— Пак ли си взел приспивателно?

Той поклати глава и широко отвори уста, за да измие кътниците си.

— Обичам тялото ти — казах с пълна с пяна от пастата за зъби уста.

Той ми се усмихна с четката за зъби в уста и каза:

— И аз обичам твоето.

— Може ли да ти направя свирка?

Той се наведе да изплюе пастата за зъби и каза простичко:

— Не.

— Искаш ли да ме изчукаш набързо. Отзад.

Той избърса лицето си в кърпата и каза:

— Не.

— Ръчна? — попитах, когато вече излизаше от банята.

— Не.

Измих лицето си и тръгнах към спалнята. Той вече се беше мушнал под завивките и четеше някаква политическа книга.

— Ще се опитам да пренебрегна факта, че на корицата на тази книга има военен, а ти току-що отказа свирка.

— Информирай ме как е приключил опитът — каза той и ми смигна.

Свих рамене, свалих робата си и застанах пред него само по ментовозелени прашки с копринена наметка като пола с бродирани цветя и сутиен в същия цвят. О, да, и копринени жартиери, на които бях закачила най-тънките чорапи, които някога бях носила.

Той вдигна поглед, въздъхна. Два пъти.

— Исусе! — каза съвсем тихо.

— Тази пижама ми е много удобна — казах, скочих върху него и се мушнах под завивките.

— Толкова обичам да спя до теб по копринени жартиери и много скъпи бикини.

Той нагласи възглавниците зад гърба си и пак се зачете. Преброих до сто и той изобщо не отгърна страницата, което означаваше само едно — че не четеше нищо. Плъзнах завивките надолу, така че да вижда бедрото ми и се притиснах до него.

— Трябва да усетиш материята на тези чорапи. Толкова са нежни, че можеш да ги разкъсаш с поглед. Не преувеличавам.

Бенет се покашля и после ми се усмихна търпеливо.

— Сигурен съм, че е така. Нали аз ти ги купих.

— Май не трябва да спя с тях — казах замислено. — Можеш ли да ми помогнеш да ги събуя?

Той се поколеба за секунда, загледа се в книгата си и после бавно я остави на нощното шкафче. После плъзна завивката по краката ми, огледа ме под слабата светлина на нощната лампа.

— Толкова си красива — прошепна, наведе се да целуне шията ми и плъзна устни само до горната част на гърдите ми.

Чувството за победа ме заля, адреналинът се изсипа във вените ми, затворих очи и извих гръб, за да може да разкопчае сутиена ми и после повдигнах дупето си, за да махне миниатюрния дантелен воал около бикините ми. Когато започна да събува чорапите ми, отворих очи. Той се наведе и целуна по веднъж двете ми колене.

Нещо не беше по план. Не и по моя план.

Когато останах само по бикини, Бенет ме огледа, усмихна се зловещо, хвана ги, плъзна ги по краката ми, и ги пусна неповредени на пода до леглото.

— Така по-добре ли е? — попита и едва сподави смеха си.

Погледнах го и се опитах да прогоря дупка в челото му.

— Ти си… лайно.

— Знам — каза, а очите му грееха весело.

— Знаеш ли колко силно желаех да те почувствам върху мен? Сляп ли си? Не видя ли това бельо? Можеше да го разкъсаш със зъби.

— Бельото ти е зашеметяващо — каза и целуна устните ми толкова сладко, с толкова любов, че гърдите ми се свиха от болезнено удоволствие. — Знам колко го искаш. И аз го искам. — Погледна към боксерките си, за да онагледи думите си с масивната си ерекция. Пенисът му напираше да избута ластика нагоре. — Просто те моля да ми се довериш.

След това се пресегна да загаси лампата и легна с лице към мен.

— Кажи ми, че ме обичаш.

Прокарах ръце по голите му гърди и ги плъзнах в косата му.

— Обичам те.

— Заспивай сега. Утре е голям ден. Ще пристигат всички останали гости, имаме репетиция за сватбата и ме дели само един ден от мига, в който ще стана твой съпруг. След това никога няма да ти откажа нищо.

После ме целуна бавно, само с твърдите си топли устни. Без език, без стон, само устните му върху моите. Сладки и успокояващи. И не се отдръпна, докато не усети как започвам да се отпускам и успокоявам. Чувствах се обичана, боготворена, замаяна от него и тогава за първи път ми мина през ума, че мога да заспя спокойно до този мъж без да се налага, преди това да ме изтощава от оргазми.

* * *

Когато се събудих, леглото до мен беше празно. Не че не се бе случвало Бенет да се събуди преди мен за работа, така че не беше нещо необичайно, затова пак се отпуснах и се унесох. Но тогава се сетих, че сега Бенет не трябваше да става рано за работа, че сме в Сан Диего да се женим. Сърцето ми се сгърчи от паника и от студеното чувство на дежа вю бавно пролази в стомаха ми. Да не би да е болен?

Скочих в леглото и погледнах към вратата на банята, в която се влизаше от спалнята ни, под която се процеждаше светлината на лампата. В спалнята беше тъмно. Скочих от леглото и се приближих към банята. Стоях и се чудех дали да го извикам и да питам какво става, или да се върна в леглото и да се моля да е добре. Направих крачка назад, премигнах и си спомних единствения път, когато Бенет се разболя — хранителното натравяне, за което говорих по-рано със Сара.

Защо не ме събуди? — попитах.

Защото не исках да гледаш как повръщам.

Щях да ти помогна. Не е нужно чак толкова да се правиш на мъжкар.

Не е нужно да се правиш на такава загрижена жена. Хранителното натравяне е самотно изживяване.

Реших да го оставя на спокойствие и се обърнах да се качвам на леглото… когато чук приглушен стон. Сърцето ми се сви от ужас, пулсът ми обезумя. Приближих се до вратата и сложих ръка върху дървената рамка на вратата и точно се канех да го питам дали иска да му донеса ледени близалки и лимонада с джинджифил, когато чух нов стон, но този път никак не звучеше страдалчески.

— О, мамка му, о, мамка муууу. О, господи!

Отдръпнах се назад и сложих длан върху устата си, за да заглуша изненадания си вик. Какво за бога? Наистина ли? Заключил се е в банята, за да…? И тогава чух как пуска кранчето на мивката. Гледах във вратата, сякаш очаквах да се сдобия с рентгеново зрение и да видя какво става там. Може би ако успеех да се концентрирам достатъчно… За бога! Колко често правеше това? Дали мастурбираше всяка вечер? Докато спя? Бенет затегна кранчето, то проскърца и аз веднага побягнах към леглото.

Свих се на матрака, завих се до брадата, за да не разбере, че съм ставала и да ме завари така, както ме е оставил. Заспала. Заспала, докато той си играе с пишката си през една стена.

Зарових лице във възглавницата си и се опитах да задуша смеха си. Вратата на банята се отвори, на килима се появи триъгълен отрязък светлина и после всичко потъна в мрак, след което Бенет изключи осветлението.

Напрягах слух и се опитвах да успокоя дишането си. Чух тихите му стъпки по килима, после внимателно повдигна завивките и се мушна до мен. Сви се до мен и целуна слепоочието ми.

— Обичам те — прошепна и прокара студената си от водата ръка по пламналата ми кожа.

Все още не бях решила дали да се правя на заспала, или да му кажа, че съм чула, и да започна да го подигравам и да не спра до края на дните му, затова сънливо се търкулнах върху него и сложих ръка върху гърдите му. Сърцето му блъскаше с бясна скорост, като чук. Защото току-що се бе измъкнал за един бърз и потаен оргазъм. Сгуших се в него и доближих устни до ухото му:

— Дори не прошепна името ми. Обидена съм.

Той застина. Сложи ръка върху моята и каза:

— Мислех, че спиш.

— Да, очевидно — засмях се саркастично и захапах брадичката му. — Как беше сексът със себе си в банята? Хубаво ли беше?

— Да — призна най-накрая.

— Защо изобщо трябваше да ходиш там? Имам ръка и няколко свободни отверстия. В пълна готовност.

— Клоуи! — засмя се, но не каза нищо повече.

— Често ли го правиш? — попитах и се запитах дали долавя леката тревога в гласа ми.

— Никога не съм го правил, когато съм с теб… Просто…

Той вдигна ръката ми до устните си и целуна дланта ми.

— Гола си… и е много трудно… да си в такова твърдо положение часове наред. Не можах да заспя.

Обичах гласа му през нощта — дълбок и дрезгав. Обичах го още повече след среднощен оргазъм… макар и да се бе измъкнал към банята и да се бе крил от мен. След секс (в случая със себе си) гласът му винаги ставаше по-плътен. Думите му излизаха по-бавни, някак обли, абсолютно замайващо секси.

— За какво си мислеше?

Палецът му галеше китката ми. Замисли се и каза:

— За разтворените ти крака над лицето ми и устата ти върху пениса ми, като онази вечер, но не само да ме дразниш.

— Кой свърши пръв?

— Не знам… не бях…

Ударих го леко по гърдите и казах:

— Хайде стига, знам колко си прецизен в детайлите, особено когато става дума за фантазиите ти.

Той се обърна към мен и каза:

— Ти свърши първа, разбира се, ти. Може ли да заспиваме вече?

Не обърнах внимание на последното.

— В устата ми ли свърши, или…

— В устата ти, Клоуи. Спи сега.

— Обичам те — казах и се наведох да го целуна.

Той ми позволи да засмуча устната му, но после се отдръпна, прегърна ме през кръста и сложи главата ми по-плътно до гърдите си.

— И аз те обичам.

— Не ми се става да ходя до банята — казах и се усмихнах в мрака. Чух как отвори уста да каже нещо, но успя да проговори чак след около минута.

— Какво искаш да кажеш?

Обърнах се по гръб и разтворих крака, като качих единия на бедрото му.

— Клоуи — простена той.

Вече бях мокра и това никак не ме изненадваше. Може би причината беше самата идея, че е ходил да мастурбира в банята, или това, за което си е мислил, докато го е правил, или гласът му, когато свърши: това беше гласът на облекчението и разкаянието. Знаех, че го е направил по-скоро от необходимост, отколкото за забавление. Може би затова ми се струваше ужасно възбуждащо.

Прокарах пръст между краката си и раздвижих леко таза си. Бенет остана напълно неподвижен, докато чу първия ми сподавен стон. И тогава потръпна и буквално се стопи до мен. Тялото му наполовина покри моето, наведе се и направи пътечка от целувки от шията до гърдите ми.

— Кажи ми за какво си мислиш? — прошепна. — Кажи ми всяка своя мисъл.

— Ръката ти. — Пулсът ми се учести. — И ме галиш, и ме дразниш.

— Как те дразня? — Гласът му беше толкова плътен, тежък, дълбок, почти като шепот.

Преглътнах и казах:

— Искам да докоснеш клитора ми. И сега прокарваш пръсти по него и правиш малки кръгчета.

Той се засмя, засмука едното ми зърно и го пусна с тиха, хлъзгава целувка.

— Вкарай един пръст, само един, и продължавай да се дразниш. Искам да чуя как ме молиш за повече.

— Искам повече! — Пръстът ми беше много по-малък от неговия, а и един негов пръст никога не ми стигаше. Един мой пръст беше тормоз, изтезание. Особено с този секси глас в ухото ми и с горещия му дъх в ухото ми. — Искам по-бързо, искам повече, искам да ме изпълниш.

— Тялото ти няма насита — каза и засмука брадичката ми. — Обзалагам се, че си гореща и хлъзгава. Знам точно какъв вкус имаш сега и как ухаеш.

Пръстите ми продължиха да правят кръгчета по клитора ми, защото това би направил и той. Би ме дразнил до последно. Притиснах глава към възглавницата. Говорех напълно несвързано:

— По-бързо. Искам повече от… нещо повече. Моля те.

— Двете ръце — каза тихо. — Вкарай двата пръста на едната ръка и с другата дразни отвън. Искам да чуя.

Плъзнах другата си ръка по тялото си и се притиснах в него. Усещах ерекцията му, притискаше се до бедрото ми. Докосвах се с две ръце и съзнанието ми попиваше опияняващия аромат на потната кожа на Бенет и на сапун. Брадата му драскаше кожата на шията ми и гърдите ми. Целуваше ме гладно и шепнеше:

— По дяволите, Клоуи. Искам да те чуя!

Дланта му се плъзна по гърдата ми, стисна я силно и засмука зърното ми. Обожавах звуците, които издаваше, когато ме смучеше така. Толкова богат и плътен звук, че почти можех да го усетя в мозъка на костите си.

— Господи… Близо съм…

Той пусна зърното ми и отметна завивките. Тялото ми лежеше оголено за хладния въздух в хотелската стая и изгарящия му поглед.

— Чукаш ръката ми — каза с дрезгав глас. — Покажи ми какво обичаш.

Повдигнах бедра от матрака, исках да му доставя удоволствие, исках да склони и да се качи върху мен. Но вместо това той вдигна единия ми крак нагоре, пресегна се и силно плесна дупето ми.

— Ще го направя много добре, ръката ми ще те чука по-бързо и силно. Ще те накарам да пищиш.

Това беше всичко, от което се нуждаех. И с притиснатите му към ухото ми устни и обещанието му да ме чука в събота вечерта, докато обезумея, успях да свърша. Гореща и пулсираща в собствените си длани. Уви, това изживяване не беше и на милион светлинни години от това, което той ме караше да изпитвам.

Паднахме на възглавниците задъхани и изморени. Настана тишина. Тишината на… неудовлетворението. Не беше достатъчно. Не беше достатъчно само да усещам дъха му върху гърдите си и да чувам мръсните му думи в ухото си. Исках да усетя неговото удоволствие, исках да свърши в мен, върху мен или просто с мен. Исках да виждам, да участвам във всяко негово удоволствие. Той беше мой, удоволствието му ми принадлежеше. Тялото му ми принадлежеше. Защо ме караше да чакам?

Но докато прокарваше ръка върху всяка извивка на тялото ми, сякаш заклеймяваше всеки сантиметър за своя неприкосновена територия, разбрах каква всъщност бе целта му. Той ми даваше нещо, за което да мисля, само и само да не се побъркам от напрежение около сватбата. Искаше да се въздържи, за да ми даде повод да го тормозя. Караше ме да го тормозя и се преструваше, че не му е хубаво, а всъщност отвличаше вниманието ми от другите ми негативни емоции. Той искаше тази седмица да бъдем ние, такива каквото винаги сме били, да бъдем фокусирани върху всички други, а в същото време дълбоко в себе си, с всяка наша мисъл, с всеки поглед, с всяка емоция да останем концентрирани един върху друг. Бенет бе взел това решение с идеята да успеем да стигнем до олтара с мисълта, че това е най-добрият избор, който и двамата сме направили.

— Мисля, че си гениален — казах и се свих до него.

Прокарах ръка през косата му и погалих рамото му.

Той притисна устни към шията ми и засмука.

— Можеш да ми благодариш по-късно, Айнщайн.

Той обърна глава да ме целуне. Устните му бяха твърди, изискващи, задължаващи. Разтворих уста и езикът му веднага се стрелна, уви се около моя, търсещ, гладен, помитащ.

Когато ръцете му докоснаха кожата ми, не можех да се контролирам. Треперех. Пръстите му бяха топли и в същото време докосваха грубо, бавно изучаваха всяка гънка, всяка вдлъбнатинка. Твърдият му пенис се притискаше към стомаха ми. Опитах се да го претърколя върху себе си.

— Искам те в мен — казах. Не можех да повярвам, че това е моят глас. Толкова дрезгав и натежал от потребност. Обхванах с длани лицето му и го придърпах към моето. Той пое дълбоко въздух и вкара пръстите ми в устата си.

— Мамка му — простена и засмука всеки един поотделно. Въртеше език около тях и жадно обираше останалите по тях сокове от влагалището ми.

И тогава избута ръката ми, прокара ядно длан по лицето си и изръмжа:

— По дяволите!

— Бен!

Преди да успея да го задържа, той вече бе скочил от леглото и вървеше към банята. Секунда след това затръшна вратата зад гърба си.