Кристина Лорен
Красиво начало (5)

Пет

Имах чувството, че кожата ми ще се самозапали. Бенет седеше до мен и преглеждаше имейлите и съобщеният си. Беше ледено спокоен както винаги.

След като репетицията се превърна в пълна катастрофа и след чукането на сухо пред олтара, се бях качила в банята да си наплискам очите. Останах там няколко минути, за да си събера акъла и да се опитам да не откача. Уви, когато седнах до него, имах нужда от нов повод да му викам. Имах нужда от още една боксова среща. За нещастие, скандалите и караниците за нас означаваха секс, а и двамата се бяхме съгласили на това тъпо условие за въздържание.

Сега седяхме в мълчание, а споменът за провала на репетицията лежеше между нас като пропаст. Той се изкашля и без да поглежда към мен, попита:

— Донесе ли си хапчетата?

Погледнах го и го ударих по ръката, в която държеше телефона си. Той се облегна като наказано дете и прибра телефона в джоба си.

— Какво ме попита току-що?

— Противозачатъчните — поясни. — Взе. Ли. Ги.

Обърнах се с лице към него. По вените ми се стичаха едновременно лед и огън. Усещах ги във всяка част от тялото си.

— Ебаваш ли се?

— Така ли изглежда?

— Пия противозачатъчни от десет години и не съм имала нужда от нечия помощ, особено твоята. През последната година и половина пътувам по работа всяка седмица за по два-три дни и все някак успявам да си взема противозачатъчните в багажа и без списъка на Бенет Райън. И сега изведнъж си решил да ме провериш колко съм отговорна?

Той премигна и отвърна поглед от мен, извади телефона си и каза:

— Едно простичко „да“ или „не“ щеше да свърши работа.

— А „Да ти го начукам“ ще свърши ли работа?

Той бавно обърна глава към мен и каза много тихо:

— Не си играй с огъня, Милс.

Топлина се спусна по тялото ми, по бедрата и се събра във вряла топка между краката ми. Точно тогава осъзнах, че нарочно ме провокираше. Защото колкото и да изглеждаше спокоен, знаех, че е напрегнат колкото мен. Наместих се на седалката и изсъсках:

— Контролиращ задник.

— Темпераментна кучка.

Обърнах се към него и докато говорех, на всяка дума забивах пръста си в гърдите му.

— Ти. Си. Невъзможен. Контролиращ. Надут. Тираничен. Гъз.

И тогава се стоварих по гръб на пода на лимузината, въздухът напусна дробовете ми и той вече се беше покатерил върху мен. Пенисът му се притискаше към дълго пренебрегваното ми междукрачие. Избута роклята ми над бедрата и започна да се притиска към мен силно, да движи бедрата си и да клати цялата кола. Устните му се притиснаха към моите и със сила разтвори устата ми, за да плъзне езика си по зъбите ми. Усещах вибрациите от стоновете му и празнотата между краката ми. За първи път си помислих, че празнотата може да боли.

Исках го навсякъде! Скубех косата му, докато простена от болка, но веднага след това хвана китката ми в дланта си, закова ръката ми над главата, а другата му ръка се плъзна между телата ни. С две здрави дръпвания успя да раздере бикините ми. Не бях обула нещо специално, защото не очаквах да ме докосне. Може би затова се затрудни този път. После чух как разкопчава ципа си, изважда пениса си и го насочва право между краката ми.

— Моля те — умолявах го и се борех с него да освободи едната ми ръка, за да мога да сложа и двете на задника му, да се наместя под него и да го накарам да влезе в мен.

— Молиш ме да те чукам? — попита и засмука кожата на врата ми. — Молиш ме да те накарам да свършиш?

— Да.

Устните му се движеха по шията ми, смучеха, вкусваха ме.

— Не го заслужаваш точно сега. Просто исках да… — Погледна ме, дъхът от ноздрите му беше като огън върху кожата ми. — Искам да…

— И двойката, която всички очакваме тази вечер — чух нечий глас някъде много далеч от мен.

Дори не бяхме разбрали, че колата е спряла. Вратата на лимузината рязко се отвори. Макс надникна в колата, лицето му се изкриви от ужас, затръшна вратата и обяви пред всички, които ни чакаха:

— Изглежда, че щастливите бъдещи младоженци имат нужда от минутка да довършат разговора си.

Бенет се изправи бързо, прибра го набързо в панталоните си, после оправи ризата си и през цялото време ме гледаше войнствено. Седнах, оправих полата си и вдигнах разкъсаното си бельо. Изръмжах като звяр и го метнах в лицето му.

— Бенет, сериозно, не можа ли поне една вечер да си държиш фетиша в гащите. Една шибана вечер.

Той поклати глава, взе ги от седалката и ги пъхна в джоба на сакото.

Трябваше ми минута да оправя косата и грима си в огледалото на пудриерата си. Бенет седеше с лакти, опрени на коленете и скубеше косата си.

— Мамка му! — изкрещя.

— Всичко е заради шибаното ти правило.

— Правилото е хубаво.

— И аз така си мислех. Сега вече не съм сигурна. И двамата сме се превърнали в пещерняци.

Почти едновременно поехме няколко дълбоки стабилизиращи глътки въздух, сложих ръка на дръжката, погледнах го и попитах:

— Готов ли си?

Той извади пръсти от косата си и ме изгледа. Погледът му обходи лицето ми, косата, после падна към гърдите, краката и после ме погледна в очите.

— Почти — каза, плъзна се към мен, сложи ръце от двете страни на лицето ми и притисна устните си към моите. Издърпа долната ми устна в устата си, засмука я. Без да откъсва очи от моите. Студеният му до преди секунда поглед се стопли, нажежи и натежа от обожание. После пусна устната ми, целуна брадичката ми, шията и пак ме целуна бавно и сладко по устните. Така ми се извиняваше, че се държа като задник, а моето извинение беше, че му позволявах да се извини.

* * *

Ресторант „Бали Хай“ беше на километри от хотел „Дел“, но беше едно от любимите места на Бенет. Намираше се в най-северната част на Шелтър Айлънд. Ресторантът беше известен с удивителната си гледка към пристанището и към по-голямата част от Колорадо. Сградата беше на два етажа. Ресторантът беше на втория, а голямата зала за специални събития на първия етаж на нивото на океана.

Излязох от лимузината. Очевидно Макс бе предложил на гостите да ни изчакат вътре. На лицето ми засия усмивка. Макар че бях виждала снимки и бях слушала толкова много за ресторанта и за превъзходната храна и за световноизвестния коктейл „Май Тай“, за първи път виждах всичко това на живо. Бенет бе пожелал да организира тази вечер за мен, а аз бях организирала медения месец.

Бяхме наели целия първи етаж, а хората вече се изсипваха навън на огромната веранда. Имаше бар с изглед към океана и още един вътре в салона. Барманите вече бяха доста заети с коктейлите. Сервитьорките разнасяха предястията. Всички бяха дошли за вечерята преди големия ден.

Когато направихме няколко крачки в залата, всички се обърнаха и ни посрещнаха с възторжени викове. Беше… много мило… Това бяха нашите роднини и най-близките ни приятели. Бенет се усмихваше сковано и се опитваше да благодари на всички. Не можех да го виня за неловкото чувство. Кой знае колко души ни бяха видели в колата точно когато се канех да забия пениса му в мен? Слава богу, че бяха само семействата ни и приятелите ни, защото това някак ги задължаваше да се преструват, че не са видели нищо.

Когато виковете започнаха да стихват, чух гласа на леля Джудит, която явно не се бе усетила, че всички са млъкнали, и се изцепи така, че да я чуят и мъртвите:

— Ако бях на двайсет и нещо, щях да му позволя да ме изчука.

Няколко души се засмяха нервно, другите се спогледаха и тихо си казаха нещо. Господ здраве да й дава, но леля ми не изглеждаше изобщо притеснена за това, че току-що я бяха хванали в похотливи намерения спрямо младоженеца. Тя просто сви рамене и каза още по-високо:

— Какво? Това си е самата истина? Не се правете, че не знаете за какво говоря. Дано нашата Клоуи има някой и друг скрит коз в ръкава. Това се опитвам да кажа.

— Е, под неговия ръкав със сигурност няма татуировка с лицето ми — прошепнах и се усмихнах сладко на годеника си.

Той свъси лице и ме поведе навътре, право към бара.

— „Май Тай“ е много силен коктейл — предупреди ме, преди да си поръча един за себе си. — Искам да кажа, че в него има само алкохол.

— Казваш го, сякаш е нещо лошо. — Притиснах се към него. Усмихнах се на бармана и казах: — За мен същото.

— Много големи преходи с кола има тази седмица. Не можеше ли да си останем на едно място. Само това искам да знам.

Усетих как веждите ми се повдигат въпросително и обърнах поглед към Бенет. Не само че плащахме за престоя на цялото му семейство в хотела, но и бяхме наели коли да ги карат, когато пожелаят, където пожелаят. Той стисна ръката ми окуражително, сякаш да ми напомни, че семействата ни са луди. После се покашля и каза:

— Това са прекрасни места, Лайл. Заслужава си да се видят. Сериозно ли искаш да изпуснеш възможността да разгледаш това прекрасно място?

Бул се втурна към нас, стиснал прословутата си пластмасова поставка за бира, в която в момента се мъдреше „Будвайзер“ светло. Когато приближи, вдигна два пръста като цев и каза:

— Знаете ли какво искам да уцеля тази седмица?

После намигна, премести „цевта“ към мен и каза:

— ТАЗИ КРАСИВА ДАМА.

— Много удачно — каза сухо Бенет. — Класика, Бул. Както винаги.

Бул махна над главата си и се отправи директно към дансинга. Дисководещият бе започнал да пуска музика, но все още доста тихо, защото се очакваше, че хората първо ще вечерят и чак след това ще започне истинското парти. Но за Бул това нямаше никакво значение. Той се отдалечи с движения, които трябваше да наподобяват лунната походка на Майкъл Джексън и започна да се движи в малки кръгове и да подканва всяка жена, която се осмелеше да го погледне в очите:

— Тази седмица съм самотен жребец. Коя иска да ме поязди първа?

Повечето хора, предимно жените, се загледаха в питиета си, или веднага намериха с кого да си говорят, а други просто забиха поглед в тавана. Отпих от моя „Май Тай“. Едва преглътнах. Закашлях се. Бенет леко ме потупа по гърба.

— Не си се шегувал. Това наистина е много силно.

— О, Кло, моля те не преигравай — каза Джордж и ме подбутна с таза си. — Ти си мъж!

— Нещо, което не може да се каже за теб — съгласих се.

Беше сменил костюма и сега беше облякъл черни джинси и бяла, вталена по тялото риза с черни диаманти. Изглеждаше фантастично. Стана ми малко мъчно за него, усмивката ми се вгорчи, защото Джордж нямаше никаква компания за вечерта освен Уил, който в момента си почиваше в ъгъла с Хана. Изглеждаше тотално изтощен от приключенията с Джудит и Мери. Мисля, че в един миг се бе предал и нямаше никакъв избор освен да погледне на нещата от веселата им страна — единственият начин да приемеш целия абсурд на ситуацията. Позволяваше им да го хранят в устата с ягоди по време на закуска, а Хана само се смееше и го намираше за комично. Предположих, че Уил няма да има сили да прави компания и на Джордж.

— Изглежда братовчедът на Бенет си търси партньор. Готов ли си да пояздиш бика?

Тъмните вежди на Джордж се повдигнаха удивено към въпросния бик, който танцуваше все така самотен и продължаваше да приканва и… съблазнява дамите по своя си начин.

— Това ли е единствената ми опция да прелъстя някого? Да се забавлявам с контингента от Джърси?

— За съжаление така ми се струва — казах. — Освен ако не искаш да опиташ пак с Уил. Чух обаче, че там се е появила някаква конкуренция от женски хищници над средна възраст. А и се носи слух, че тази седмица Хана се опитва да му строши пениса.

Джордж взе напитката ми и отпи няколко големи глътки, сбръчка нос и ми я върна вече наполовина празна.

— Боже мой, това е силно!

— Мислиш, че това е силно! — каза Лайл и бутна чашата си в лицето на Джордж. — Не знаеш какви напитки пиехме ние в морската пехота. — Устните на Джордж се извиха в лека усмивка. — Сигурен съм, че на теб, момче, би ти харесало в морската пехота.

— Да, би му харесал всеки един моряк — каза тихо Бенет и отпи от питието си, прокара ръка по гърба ми и я остави на чупката над дупето ми.

Лайл продължи да обяснява, сякаш не бе чул коментара на Бенет.

— Онези напитки, момче… пиеш и след това бензинът ти се струва като вода. Алкохолът тогава беше нелегален. Но пък какви веселби ставаха! — Бенет започна да се мърда неудобно и сконфузено и да мърмори. Лайл кимна и се обърна към мен: — Тогава трябваше да ходя с километри, докато намеря жена, която да се съгласи да дойде с мен. Понякога си плащах, но нямах нищо против. — Лайл погледна към другия край на залата и вдигна напитката си към Сюзън и Елиът за тост. — Коварно нещо беше този алкохол. Какво да се прави.

Притиснах ръка към устните си и се опитах да потисна смеха.

— О, наистина не знам какво би могло да се направи? — каза тихо Бенет. — Може би да не сочиш към годеницата ми, когато разказваш как си плащал на проститутки.

— Вероятно и аз бих постъпил така — съгласи се Джордж. Лайл, който изобщо не схващаше за какво става дума, пак се обърна към нас.

— През уикенда слагаха канелена пръчица. Уж да го направят по-специално. И пак имаше отвратителен огнен вкус.

— Канелен огън един вид? — реших да добавя.

— В напитката или в проститутките слагаха пръчиците? — попита Джордж. Лайл обаче дори не се усмихна.

— В напитката.

— Наистина, можело е да я слагат и на двете места — казах на Джордж.

— Нямам представа какъв е вкусът на жената. Със или без канелена пръчка. Само това казвам — прошепна драматично Джордж. — Може пък да е нещо специално.

— Едно момче от екипажа ми — започна Лайл на нова сметка, очевидно отново потънал в спомените. — Как се казваше, че забравих? — Отпи от чашата си, затвори очи, концентрира се и ги отвори след няколко секунди. — Бил. О, този Бил! Слушайте да ви разправям. Е, той беше нещо друго. Една вечер се напи и като се върна, беше облечен в женско бельо. Боже, колко го гониха момчетата из ъглите онази вечер.

Всички мълчахме и се чудехме какво да кажем, когато Джордж се обади:

— Да, както вече казах, морската пехота е идеалното място за мен.

И тогава всички се обърнахме при силния вик от другия край на салона. Уил се опитваше да прикрие задника си с две ръце и гледаше леля ми Мери с онзи огнен секси поглед, който трябваше да й напомни колко е нетърпима. После направи няколко крачки напред като хищник, а леля Мери отстъпваше назад с ръка на устата. Изглеждаше жалка и неадекватна в опита си да покаже колко съжалява за случилото се.

Джордж ме погледна.

— Време ли е да започвам да ревнувам, че прилагат сексуален тормоз върху моето момче?

— Да, определено — каза сухо и замислено Бенет. — Учудвам се, че лелите на Клоуи все още не са му сложили седло и не са го яхнали.

— В такъв случай няма да е зле да отида и да му кажа, че когато стане гей, няма да има такива проблеми. Предполагам ще е заинтригуван да научи какви чудеса могат да сътворят тези две ръце. — След което размърда пръсти в лицето ми, а Лайл се обърна и изгледа Джордж с любопитство. — Става дума за клавишни инструменти. Истински цар съм на пианото — добави Джордж и тръгна към дансинга.

* * *

С Бенет излязохме на верандата. Гледахме към океана и приказвахме с някакви далечни братовчеди, които той не беше виждал от години, а аз виждах за първи път. Бяха мили хора, а разговорът се въртеше около основните теми, обсъждани по време на всички разговори тази седмица:

Как е времето във…?

Ще ми припомниш ли с какво се занимаваш?

Кога се видяхме за последно?

През цялото време ръката му беше около кръста ми, стискаше ме, сякаш ме наказваше. Грубият му допир ме ядосваше и в същото време ме възбуждаше. Плъзнах ръка върху неговата и забих ноктите си в кожата му. После ме стисна по-силно, а аз забих нокти още по-дълбоко и тогава вече извика, пусна ме и ме изгледа зловещо.

— По дяволите, Клоуи!

Усмихнах му се сладко, доволна от малката победа и тогава усетих гигантската ръка на Макс върху рамото ми. Наведе се между мен и Бенет и каза на ококорените от изумление братовчеди:

— Не им обръщайте внимание, те така си казват, че се обичат.

Дисководещият обяви, че вечерята е сервирана и всички тръгнахме към местата си. С Бенет седяхме на централната маса, притиснати от родителите ни от двете страни. Като две парчета шунка в сандвич. По двата фланга се простираха останалите маси. Все още усещах допира му по кожата си и болеше. Но по-силното чувство беше на хлад и празнота. Той беше единственият мъж, когото исках така отчаяно, че бях готова да го вбеся, да го изкарам от кожата му, само и само да гледам с наслада как го прекършвам на две, как го свалям на колене пред себе си, за да ми даде това, което искам.

Елиът и баща ми станаха и тръгнаха към празното място пред масите. Елиът се усмихна на диджея и взе микрофона.

— Бенет е най-малкият ми син и през целия си живот е бил крайно мотивиран, целеустремен, и с високо чувство за самоконтрол и вътрешен баланс. Когато Клоуи се появи в живота ми, Бенет все още живееше във Франция. По онова време нямах никаква представа какво това момиче щеше да направи с въпросния самоконтрол и баланс на сина ми.

Хората се усмихваха и кимаха одобрително.

— Но исках да ти кажа, че се надявах — каза и ме погледна. — След като те опознах, беше много трудно да не искам да бъдеш част от семейството ни. Но с тези двамата нищо не става насила, не става и с убеждения. При тях важат само природните закони, защото те двамата сами по себе си са природни закони. Щастлив съм за себе си, за Сюзън, за Хенри и Мина. Понякога имам чувството, че когато вие двамата се събрахте, светът стана спокоен и мирен.

После се обърна към баща ми. Микрофонът изпищя в ръцете му и всички сложиха ръце на ушите си. После татко прочисти гърло, извини се и започна с разтреперан глас:

— Клоуи е единственото ми дете. Майка й почина преди няколко години и сега съм тук от името на двама ни, но никога не ме е бивало в тези неща. Искам само да кажа, че се гордея с теб, слънце. Ти успя да намериш единствения човек, който може да те опитоми и най-вече, който иска да те опитоми. Бен, харесвам начина, по който гледаш дъщеря ми. Харесвам това, което мога да видя в теб и съм горд, че имам възможността да те нарека мой син.

Елиът усети, че баща ми става прекалено емоционален, затова взе микрофона от разтрепераната му ръка и каза:

— Подготвили сме едно малко слайд шоу от детството и най-младите години на децата ни. Ще върви няколко пъти по време на вечерята, за да имате възможност да разгледате всички снимки. Насладете се на хубавата компания и на вечерята.

Гостите аплодираха и после ахнаха в един глас, когато се появиха първите ни снимки като бебета, като малки деца, като тийнейджъри. С усмивка гледах как се изреждат снимките, на които бях в ръцете на мама, или се боричках с татко. Навсякъде изглеждах толкова самодоволна и палава.

На всяка една снимка Бенет беше издокаран, лъснат, спретнат, красив. Дори и в странната и мътна възраст, предшестваща тийн годините му!

— Изобщо бил ли си някога гнусен и отвратителен? — изсъсках в ухото му.

Точно тогава се появи снимка, която предизвика бурен смях: това беше годината на най-отвратителната подстрижка в историята на човечеството: бях остригана късо отпред и встрани и с дълга коса отзад. И със скоби на зъбите. Изглеждаха толкова големи, сякаш бях захапала железопътни релси.

— Стой и гледай — промърмори Бенет.

И веднага след като го каза, на екрана се появи снимка на Бенет с някаква грамота. Изглеждаше сякаш бе пораснал за една нощ и на сутринта късите гащи му бяха станали прекалено къси, косата му много дълга и рошава, и камерата го бе уловила по средата на някакъв доста непривлекателен изблик на смях. Изглеждаше… е, добре тук не изглеждаше точно божествен, но все пак, дори и такъв Бенет просто беше красив и в никакъв случай гнусен и отвратителен.

— Мразя те — казах.

Той се наведе, целуна ме по челото и каза:

— Разбира се, че ме мразиш.

Последната снимка беше правена неотдавна. Същата снимка беше прилежно подредена във всекидневната на Сюзън: Бенет стоеше с ръце зад гърба ми, шепнеше нещо в ухото ми, а аз се смеех.

Наведох се и целунах татко по бузата. Той се изправи и прегърна Елиът и Сюзън.

Снимките започнаха да се въртят от началото и всички отпиха от виното, което сервитьорите бяха налели в чашите им. Огледах масите и се опитах да уловя онези мигове, когато хората не знаят, че някой ги наблюдава. Сара каза нещо съвсем тихо, а Макс се наведе и я целуна по бузата. Уил метна един бадем към Хана, а тя се опита да го хване с широко отворена уста. Не успя. Джордж и Джулия спореха дали е редно да се позволи на производителите на джинси да използват белина при избелването на плата. Племенницата на Бенет, София, се покатери в скута на Хенри, Елиът доля вода в чашата на Сюзън, която ме погледна и лицето й грейна от щастие. В очите й можех да видя цялата история на Клоуи и Бенет и колко силно бе желала това за сина си.

Бенет плъзна ръка по коляното ми и нагоре под роклята. Сърцето ми се сви, после бавно се отпусна и сякаш хукна в тежък галоп. Репетицията беше толкова разхвърляна, че едва в този миг усетих цялата тежест на предстоящото събитие. На неотменно приближаващата сватба.

Утре се женех.

За Бенет Райън.

За мъжа, който ме бе чукал с омраза, докато го обикна.

И си спомних…

— Госпожице Милс, работата с вас би била значително по-лесна, ако не продължавахте упорито да пренебрегвате всички граматически правила при записването на протоколите от събранията.

— Господин Райън, забелязах, че компанията предлага Курс по комуникация с екипа за директори начално ниво. Да ви запиша ли?

— Занесете тези фактури в счетоводството. Какво има, госпожице Милс? Карта ли ви трябва?

Взех чашата с вода и изпих половината. Ръката ми трепереше.

— Добре ли си, бейби? — прошепна Бенет в ухото ми. Кимнах прекалено ентусиазирано и се опитах да се усмихна спокойно и уверено. Въпреки това съм убедена, че съм изглеждала като лунатик. Усещах как по челото ми избива пот и докато се опитвах да разтворя салфетката си, вилицата ми трепереше в ръката. Бенет ме гледаше развеселено, даже му беше интересно. Сякаш наблюдаваше гръмотевична буря на забавен кадър.

— Радвам се, че най-сетне сте решила да се занимаете с фигурата си, госпожице Милс.

Красивият, шибан негодник.

— След това ще отработите изгубения час, като ми приготвите презентация за случая Пападакис. Това ще стане в шест в залата за конференции.

И си спомнях…

— Помоли ме да ти помогна да свършиш, Милс.

— Моля, начукай си го.

Бенет плъзна успокояващата си ръка по врата ми. Погледнах го и премигнах.

— Обичам те — прошепнах. Имах чувството, че сърцето ми бе закачено на хвърчило и изпратено някъде високо в облаците и оставено на милостта на вятъра. Беше почти невъзможно да не се покатеря върху него и да не го моля да ме докосне.

— И аз те обичам. — Наведе се към мен и устните му минаха като четка по моите. Всички около нас се развикаха ентусиазирано и подсвиркваха, но той много внимателно отмести устни от устата към ухото ми и каза:

— Не си и помисляй да тестваш волята ми точно в този момент, Милс. Предупреждавам те, идеята ти не е добра.

Опитах се да му обясня, че не се опитвам да го съблазня, че е игра, но нито една дума не излезе от устата ми. Той се усмихна, прибра едно кичурче зад ухото ми, но сладкият жест никак не отговаряше на острото съскане на езика му в ухото ми:

— Ако се опитваш да ме дразниш и предизвикваш сега, докато баща ми седи до мен, утре вечер ще получиш само едно бързо, здраво чукане. И нищо повече. Забрави за нежности. Ще те оставя незадоволена и гладна точно в първата ни брачна нощ.

След това се отдръпна, намигна ми и подаде на Елиът кошницата с рулцата.

Спомних си, когато след едно събрание Хенри беше намерил копчетата от ризата ми на пода на залата за конференции и Бенет ме бе измъчвал да призная, че са мои, след като той ги бе скъсал, а пред брат си се правеше на невинен. Спомних си болката, гнева и ужаса, когато си помислих, че се опитва да съсипе кариерата ми и репутацията ми пред семейството си. Но истината е, че не е целял нищо такова. Просто е бил непохватен, не е знаел какво да прави, как да започне разговор, как да се опита да общува с мен по някакъв начин и се е чувствал точно като мен — оставен на милостта на огъня между нас.

Тогава бях побягнала в секундата, в която събранието свърши. Бях бясна. Споменът беше толкова ярък, режещ. Все още чувах как вратите на асансьора се затварят след него, усещах горещия му дъх върху шията си. А бяха минали толкова много месеци.

— Защо си по-ядосана от обичайното? — попита тогава.

— Съвсем в твой стил е да ме изкараш курва, и то пред баща си, някаква, която гради кариера легнала по гръб или на колене.

— Сватбата е утре — казах и издишах. — Нали?

— Точно така. — Бенет ме потупа по ръката и ми се усмихна окуражително, но аз поклатих глава и се вкопчих в ръката му. Дланите ми бяха потни.

— Имам власт ли? Така ли? Ти се притисна в мен в асансьора. Ти ми причиняваш всичко това.

— Женим се. Утре. Кажи го.

Усмивката му леко повехна, очите му ме изучаваха. После кимна и повтори:

— Женим се утре.

Затворих очи, когато си спомних как маската на самоконтрола се свлече от лицето му и как целият се оголи пред мен, когато разтворих крака и свърших сама на канапето в офиса му, докато той говореше по телефона.

— Какво правиш с мен? — бе попитал почти изумен.

— Добре ли си, Милс? — прошепна и сковано се усмихна на сервитьора, който остави първото блюдо пред нас.

— Не искам да излезем от тази врата и да загубим това, което намерихме тук тази нощ.

Избутах стола назад, станах и се отдалечих от масата, минах покрай насядалите хора и се запътих към тоалетните. Хукнах към втория етаж, където имаше резервирана гардеробна специално за нашето парти. Седнах и дори не включих осветлението.

Помещението беше малко и задушно. Тук бяхме държали цветята и тежкият аромат висеше в мрака. Поемах дълбоко въздух. И пак, и пак. Вдигнах поглед и се видях в огледалата на цялата срещуположна стена. Това беше мигът, в който за втори път можех да почувствам всяка, абсолютно всяка емоция, която някога съм изживявала с Бенет. Омраза, страст, страх, съжаление, потребност, глад, любов

любов

любов

ослепителна любов.

Дръпнах огърлицата си. Сякаш някой ме душеше с… носталгия, с очакване, и най-вече с огромната потребност всичко това да свърши и да стане официално, ние да го направим официално пред себе си и пред хората, които обичахме, защото се страхувах, че съдбата може да реши да ни вкара в друга пътечка и да ни превърне във врагове.

— Дишай, Клоуи — казах си на глас.

Вратата се отвори, триъгълник светлина разряза мрака и след това изчезна и всичко пак стана тъмно. Големите топли ръце на Бенет се спуснаха по гърба ми и спряха на таза ми.

— Здравей — каза и целуна врата ми. Дълбокият му глас се разстели по кожата ми като океански прилив.

Затворих очи и се обърнах към него в ръцете му. Притиснах лице към шията му, вдишах дълбоко аромата на парфюма му, отворих уста да засмуча гладно кожата му. Ухаеше на… у дома. В ръцете му си бях като у дома.

Той простена тихичко, пръстите му се забиха в дупето ми, после тежко и бавно се плъзнаха по гърба ми. Трепереше.

Но веднага си спомних за ограничението, което бе наложил, за страданието, което причиняваше и на двама ни. И тогава ме заля нова вълна бяс. Започнах да го удрям по гърдите и да крещя:

— Ти направи това с мен! Ти и твоите тъпи правила! И усмивката ти, и гигантския ти пенис, и как не даваш друг освен теб да го пипне. Ти и дългите ти пръсти и езикът ти, които правят онези… кръгчета. Ти! — Поех въздух и продължих да викам: — Защо си толкова перфектен във всичко? Твърдоглав. Изискваш от хората непосилни неща, командваш ги, говориш глупости през цялото време. Ти си пълен задник! И знаеш ли какво? Майната ти, Бенет!! Защо си толкова умен и добър във всичко? Защо ме обичаш? Как така точно аз извадих тоя късмет? Превръщаш ме в маниак. Мислех, че ще се разплача долу пред всички онези хора!

Той се засмя и усетих как клати главата си с несъгласие.

— Силно се съмнявам. Плака преди две години, така че според мен не се пада да плачеш до…

Прекъснах го с целувка. И наистина имах намерение да е само една бърза твърда целувка, за да го накарам да млъкне, да накарам и себе си да млъкна, целувка на облекчение и благодарност, че Бенет винаги беше себе си, особено когато имах нужда да го чуя, да го видя такъв. Но в мига, в който отвори устата си и ми позволи да плъзна език по долната му устна, намеренията ми отидоха по дяволите и се превърна в трескава, разтреперана целувка. Езикът му се стрелна да посрещне моя. Той ме вдигна и ме закова на стената, ръцете му се плъзнаха под роклята ми, пръстите му се забиваха в бедрата ми.

— Не те страх от утре, нали?

— Не! — простенах и когато усетих как пенисът му се отърква през панталона в голата ми кожа, главата ми рязко се изви назад и се удари в плочките.

— Защото, ако е така, трябва да знаеш, че ще те влача за косата по оная пътека.

Засмях се, но смехът ми бързо се превърна в тежък стон, когато устните му се закатериха по шията и брадичката ми.

— Странно. Защо си мислиш, че е възможно да ме завлечеш, където и да е — казах. — На колене!

Той ме изгледа ядно.

— Моля?

— Колене — повторих.

Ако погледът можеше да убие, щях да бъда разсечена на две и вече сервирана с калмари.

Без да каже и дума, той ме пусна на пода и коленичи пред мен. Не му бяха необходими допълнителни инструкции. Просто качи единия ми крак на рамото си и отвори уста под клитора ми. Целта му беше да ме докара до оргазъм за максимално кратко време. Нямаше дразнене, нямаше нежни целувки и нежни прокарвания на езика по голата ми кожа. Отворена уста, смучене, увиване на езика около клитора и бързи, и ловки действия с пръстите.

Но той не направи точно това, което очаквах, и леко ме изненада. Вкара един пръст в мен, навлажни го, прокара го назад към дупето и внимателно го притисна към другата дупка и леко плъзна навътре. От устните ми се откърти най-отчаяният и жалък стон в живота ми. Хванах се за косата му, за да мога да пазя равновесие, докато се движа върху лицето му. Бенет много рядко посягаше към това място, но когато го правеше, с пръст или с пенис, това ме упояваше и успокояваше за дни наред.

Устата му смучеше кожата ми, палецът му във влагалището, другият му пръст в дупето, удоволствието беше нечовешко, пулсиращо, мрачно. Беше прекалено много и в същото време недостатъчно. Исках по-дълбоко, по-силно, по-голямо.

Оргазмът ми започна да се събира под стомаха, но се страхувах, че това само ще ме залъже за малко, а още по-големият ми страх беше, че само голото тяло на Бенет заровено дълбоко в мен можеше да ме задоволи.

Тогава, сякаш прочел мислите ми, той вкара втори пръст отзад и започна да ме чука бързо и силно, докато бедрата ми затрепериха, ноктите ми се забиха в главата му, оргазмът ми експлодира като бесен пламък и подпали бедрата ми и огъна гръбнака ми. От гърлото ми се изтръгна вик. Бенет не спря, докато и последната конвулсия не отшумя и започнах леко да го бутам назад. Накрая целуна нежно клитора ми, облегна се и ме изгледа.

— Мисля, че това ще те държи до утре вечер.

Главата ми се отпусна на стената. Имах чувството, че краката ми са от желе.

— Да.

— Изглеждаш добре изчукана.

Въздъхнах и промърморих:

— Чувствам се добре изчукана. Тази твоя магическа уста и палави пръсти.

— Реших, че това е може би в реда на нещата — каза, изправи се и оправи сакото си.

Плъзнах ръка надолу, обхванах пениса му и я прокарах няколко пъти по дължината му. Щеше да се пръсне.

— Един от нас трябва да слезе долу. Няма ни от… няколко минути. Бенет, сериозно, това беше наистина забележително изпълнение.

Чух как скърца със зъби, челюстите му нервно се мърдаха настрани.

— Знам — каза.

— Съжалявам, че нямам време да върна услугата — прошепнах и се надигнах на пръсти да го целуна по бузата.

— Не, не съжаляваш.

— Е, така или иначе трябва да отидеш да се измиеш. Можеш да си направиш една ръчна преди това, така че с един куршум два заека. Отново.

Той наведе глава, вдиша дълбоко в шията ми, удари силно с ръка стената до главата ми, обърна се и излетя като ураган през вратата.

Тръгнах към стената и с опипване намерих ключа за осветлението и после огледах отражението си в стената огледала. Прибрах едно паднало кичурче в малкия диамантен клип на косата ми, усмихнах се и излязох.

* * *

Уил излезе от мъжката тоалетна точно когато Бенет влезе като ураган в нея. Погледна ме, засмя се и попита:

— Какво му е на Бенет?

— Сам си е виновен — казах невинно.

Той кимна с престорено съчувствие и попита:

— Готова ли си за утре?

— Никак.

— Всичко ще е наред. А ако не е наред, алкохолът ще оправи нещата — каза и ме прегърна през рамо.

— Знам — казах. — Всъщност не съм притеснена, само съм малко…

— Мамо, това е мъжът с голямата пишка. Видях го в банята.

С Уил погледнахме надолу и видяхме как синът на Кейт, третата братовчедка на Бенет, сочи към „пишката“ на Уил. Сложих ръка на устата си, за да задуша смеха. Уил вдигна ръце нагоре и видях как лицето му се изкриви от ужас.

— Кълна се, не съм му показвал…

— О, знам, знам — каза Кейт с разширени очи от неудобство и срам очи. Тя захапа устната си и сякаш искаше да се извини, но като че не можеше да откъсне поглед от него. После се опомни и погледна сина си. — Той се учи да ходи до тоалетната сам и съпругът ми каза, че ви е оглеждал. О, не, какви ги говоря. Не съпругът ми ви е оглеждал, а детето. Не че не би ви огледал… Но не би го направил, защото е женен. И не си пада по мъже. Но спомена, че синът ни се е разхождал и ви е огледал… И… О, Господи! — След което не успя да кажа и дума повече, грабна детето и бързо побягна към женската тоалетна.

— Какво беше това? — попитах.

Той се усмихна, сви рамене и каза:

— Детето се разхождаше край писоарите, докато баща му си миеше ръцете. Нищо особено.

— Защо жените загубват дар слово, когато са край теб?

— Така ли е? — попита той и пусна най-чаровната си усмивка. — Ти говориш нормално с мен.

— Това е така, защото аз съм дракон, а не жена — смигнах му.

— Туш! — Погледна ме отново и очите му пламнаха, сякаш искаше да ми сподели нещо. — Има нещо, което искам да обсъдя с теб.

— Уилям, поласкана съм от вниманието, но ако имаш намерение да ме упрекваш за нещо, веднага те предупреждавам, че няма да разбереш какво те е ударило, преди дори да ми е дошъл редът да говоря.

Той въздъхна и заби поглед в земята.

— Честно казано Клоуи, ти си единствената жена, за която съм сигурен, че може да ме сложи на коленете си и да ми строши гръбнака. Но не, няма да те упреквам. Става дума за бъдещия ти съпруг.

— Какво е направил сега?

Уил въздъхна бавно, погледът ми се премести на лицето ми. Беше достоен опонент, няма спор.

— Мисля, че знаеш какво е направил.

Сега, след като го огледах отблизо, по бузите му забелязах следи от червило, косата му беше разрошена, сякаш котка бе прокарвала ноктите си през нея. Уил винаги е бил човекът с каменното лице, умната уста, съблазнителния ум, а всичко това само по себе си беше прекалено много, без дори да се налага да споменавам за вида му. Може би затова сега ми беше толкова забавно да наблюдавам как черупката му започва да се пропуква.

— О, стига. Джудит и Мери са котенца.

— Аха, да — каза и се засмя злокобно. — Котенца. И знам, че Бенет ги е насъскал. Казвам ти, Клоуи, ще се държа прилично до края на сватбата, няма да го правя на проблем, но войната е факт от мига, в който се върнете от сексуалната си фиеста на Фуджи. Разбираш ли ме?

Усмихнах му се крайно развълнувана от перспективата и започнах да кимам ентусиазирано.

— Онзи клоун, който му пратих за рождения ден, ще е като перце, кацнало върху облак. Разхлабителното в обеда ми? Детска игра. Ако си мислиш, че беше лоша идея да изпратя онова фалшиво резюме за отворената позиция за асистентка на Бенет и пратих стриптийзьорката, не, това е нищо. Говорим за най-висока степен на военна готовност. За опасност от най-висок ранг.

— Нямам търпение, Доктор Самър.

Той ме дръпна назад и ме огледа изпитателно.

— Малко се притеснявам от ентусиазма и вълнението ти.

Оттласнах се от стената, потупах го по бузата и казах:

— Аз съм развълнувана. Радвам се, че след утре единствената промяна в живота на Бенет ще бъде пръстенът на ръката му и моето фамилно име след името Бенет. Иска ми се да знам, че състезанието „Кой има най-големи тестиси“ ще продължи, че ти и Хана ще бъдете все така прекрасни и забавни, че Макс и Сара ще продължат да бъдат така отвратително влюбени. Бенет ще продължи да разтърсва света ми до основи и да ме влудява. Това е животът, такъв какъвто трябва да бъде.

И точно в този миг Бенет излезе от банята. Изражението му беше много по-спокойно. Намигна ми. Уил го изгледа лошо, обърна се и тръгна надолу.

— Е? — попитах, когато Бенет се приближи и прокара устните си по моите.

— Какво?

— По-добре ли си?

— Значително.

— Каква беше фантазията ти?

Бадемовите му очи натежаха, погледът му се закова върху устните му. Наведе се напред и промърмори:

— Ръцете и устата ти бяха вързани. Чуках те отзад и не ти позволих да свършиш.

След това ме целуна по бузата, хвана ме за ръката и ме поведе към салона. Изведнъж разбрах, че не се шегува, казваше ми самата истина и изведнъж вече не бях вече толкова спокойна.

* * *

Хората поприключваха с вечерята и вече си поръчваха коктейли, събираха се на малки групички да си говорят, някои дори се престрашиха да танцуват на дансинга. Бенет и аз гледахме от местата си. Дългата му ръка беше облегната на седалката на стола ми и започна да си играе с косата ми.

— Ти си като тъпа болка в задника — каза тихо.

— Ти обаче не беше болка в моя.

— Безсрамница — засмя се той.

— Така си е.

Той се пресегна да вземе напитката си, а аз погледнах към Уил, притиснат между Мери и Джудит.

— Ще загазиш за това, знаеш ли? — казах. — Уил спомена, че ще последва кървава война.

Ръцете на лелите ми се плъзгаха по гърдите и ръцете му, в косата му… честно, изглеждаше като някакво извратено видео на NaughtybyNature^[1]. Опитваше се да играе играта, но господи, дори и най-добрите могат да се прекършат в такава ситуация.

— Хей, вие двечките, спрете веднага — изкрещя баща ми през цялата зала.

— Просто си припомняме младостта, Фреди. Спокойно! — извика Джудит.

Когато ръката на Джудит съвсем недискретно се плъзна към задника на Уил, той внимателно стана, запрепъва се към диджея и измъкна микрофона от стойката.

— Хана! — Микрофонът изпищя и всички си запушиха ушите. Диджеят спря музиката и в залата настана пълна тишина. Уил изглеждаше напълно спокоен. — Хана, погледни ме.

Очите й бяха станали като тигани и тя леко и много предпазливо поклати глава.

— О, господи — прошепна тя.

— Спомняш ли си какво ти казах в самолета? — попита Уил със заковани в нея очи.

Лека усмивка се плъзна по устните й.

— Опресни паметта ми, Играчо Уил.

Той стисна очи, пое дълбоко въздух, погледна я и каза:

— Омъжи се за мен.

Определено не бях единственият човек, който възкликна. Всички в залата ахнаха в един глас. Бенет бръкна в джоба си да ми подаде кърпичка, сякаш усещаше как сълзите лазят към очите ми. Макс направи същото, но за разлика от Сара, която му се усмихна и я пое с благодарност, аз го избутах грубо.

— Извинявай, Клоуи — каза Уил, който сякаш не бе сигурен дали не сънува, или наистина прави това пред всички тези хора. — Знам, че моментът не крайно неподходящ.

— Да не си посмял да развалиш момента с празни приказки с мен — казах и започнах да махам като луда към Хана. — Продължавай. Това е най-хубавото, което се е случило тази вечер. Поне до този момент.

Бенет заби пръстите си в рамото ми и се засмя мрачно.

— Сега вече загази.

Хана направи няколко крачки към дансинга и хората разчистиха пространството между тях.

— Искаш да се ожениш за мен, защото те е страх от лъвиците на дансинга?

— Малко — призна Уил, но този път гласът му беше неестествено писклив. — Малко. Но от толкова много време искам да те питам и всеки ден не ми стига смелостта. — Вдигна ръка да я спре, преди да е разтълкувала думите му грешно и продължи: — Не се страхувам, защото не съм сигурен, а защото не знам дали ти си сигурна. Искам да си сигурна в решението си така, както съм сигурен и аз.

Хана премина през залата, взе микрофона от треперещата му ръка, остави го на стойката, каза нещо в ухото му и се вдигна на пръсти да го целуне. Не знам какво му каза, но никога през живота си не бях виждала Уил да се усмихва така широко, никога не го бях виждала толкова щастлив.

Гостите започнаха да викат, да ликуват, да ръкопляскат и подсвиркват. Бенет даде знак на сервитьорите да донесат шампанско за всички. Музиката се изля тежка и шумна над дансинга, който вече беше претъпкан. Бенет се изправи и каза:

— Да танцуваме Почти Госпожо Райън.

— Само ако ми позволите да водя, Почти Господин Милс.