Кристина Лорен
Красиво начало (7)

Седем

Вдишай.

Издишай.

Гледат те само триста и петдесет души.

Това е само една кална река по алеята до съпруга ти.

Това са само отпечатъци от гума върху бременното коремче на Сара.

Това е само една церемония. Това е само един ден, който ще има край.

Това е само любовта на живота ти на другия край на алеята.

Баща ми ме хвана за ръка и погали пръстите ми.

— Готова ли си, момичето ми?

Преглътнах, кимнах и казах:

— Не.

— Изпитваш колебания дали да се ожениш за тоя Бенсън?

Погледнах го и се засмях, когато видях хумора в очите му.

— Не, не изпитвам никакви колебания за тоя Бенсън. Просто, ако се съди по това какво се случи през последните два дни, се страхувам, че ще има земетресение, или цунами точно докато вървя по алеята. Или…

— Дори и да има земетресение, дори и да ни връхлети цунами, трябва да знаеш, че не можеш да контролираш природата, така както не можеш да контролираш любовта. Не можеш да си пожелаеш да обикнеш един или друг. Сега ще свършим ли тази работа, или ще се скрием в някой бункер и тайничко ще се напиваме?

Стиснах ръката му, направих крачка напред и веднага стъпих в мократа трева. Кракът ми потъна. Баща ми почти загуби равновесие и за малко да падне в калта.

— Представи си, че си перце — прошепна той и двамата избухнахме в смях. — По-леко от въздуха.

Но когато направихме завоя към алеята, тогава видях.

Гостите.

Всички, които бяха дошли за сватбата.

И мъжа, който след броени минути щеше да стане мой съпруг.

Очите ни се срещнаха и на лицето му грейна най-голямата усмивка, която бях виждала в живота си. Застинах на място и няколко много дълги секунди наистина не можех да направя и крачка напред. Не можех да дишам. Единственото, което бях в състояние да направя, бе да го гледам. Беше облечен в перфектно ушит смокинг и в… усмивка. Най-опустошителната усмивка на света. Изглеждаше точно така, както се чувствах и аз: развълнуван, щастлив и на ръба да се срине.

Видях как каза с устни „Ела тук“ и изведнъж се разбързах. Имах чувството, че се движим ужасно бавно. Дърпах татко, влачех го по алеята и не обръщах внимание на тихите смехове край мен, не обръщах внимание на калта в обувката ми, нито пък ми пукаше, че се движа доста по-бързо отколкото на репетицията и щях да стигна до него преди мелодията да е свършила. Не ми пукаше от нищо. Исках да стигна до Бенет възможно най-бързо, да сложа ръце в неговите, да кажем набързо обетите и да стигнем до онази част, когато всеки трябва да каже „Да“.

Наведох се, свалих калните сандали от краката си и ги метнах някъде встрани. Те цопнаха в някаква локва, но не се обърнах. Вдигнах роклята над глезените си. Усмихнах се, когато чух възторжените викове, смеха и аплодисментите на публиката. След това буквално се затичах. Татко ме спря точно там, където тревата и пясъкът се събираха и каза:

— Това е най-добрата метафора. — Целуна ме по носа и добави: — Успях да те доведа до средата на пътя, но останалото зависи от теб.

После ме целуна по бузата и ме пусна да бягам по обсипаната с цветчета пътечка и да се хвърля в отворените ръце на Бенет.

От всички страни щракаха камери, гостите викаха ентусиазирано. Бенет ме вдигна и ме завъртя в кръг като дете. Лицето ми беше заровено в шията му, а устата му беше притисната към рамото ми. Можех да си представя как изглеждаме: все още не бяхме женени, но се държахме един за друг сякаш животът ни зависеше от това. Калните ми ходила са били на показ пред всички, докато Бенет ме въртеше в кръг и предполагам са се откроявали на фона на снежнобялата ми рокля. После много бавно ме пусна на земята, погледна ме и каза:

— Здравей.

Преглътнах звука, който, ако бях изпуснала, би бил нещо средно между щастлив писък и плач, и казах:

— Здравей и на теб.

Не се бяхме виждали откакто ме отвлякоха от стаята ни и сега в очите му виждах колко много иска да ме целуне. Гладът и желанието в погледа му бяха толкова настоятелни, че телата ни като че започнаха да вибрират.

„Скоро“, казах с устни.

Той кимна и се обърнахме с лице към почетния Джеймс Мастърс, който изобщо не разбираше какво става. После се наведе напред и прошепна:

— Церемонията свърши ли вече? — Влажните му сини очи гледаха объркано в листите и бележките пред него, после ни погледна озадачено и пак погледна бележките си. Толкова беше сладък, а и въпросът му беше съвсем навременен. Едва се сдържах да не се разсмея. Бенет плъзна веселите си очи към мен и после към съдията.

— Не, господин съдия. Извинете ни. Ние малко се поувлякохме.

Съдията наклони глава настрани и промърмори:

— Всъщност не е за първи път и няма да е за последен.

— Поне знаем в какво се забъркваме — казах и Сара се засмя. Подадох й букета си и се обърнах с лице към Бенет, който взе ръцете ми в своите. Сега вече не бързах. Исках да преживея и да се насладя на всеки миг.

Съдията започна с встъпително слово за брака и любовта. Поглъщах всяка дума и в същото време бях напълно изгубена в очите на Бенет. Казах своята клетва и тогава той се доближи до мен, притисна се до събраните ни ръце. Гледах как устните му се движат, докато повтаряше всяка дума:

Обещавам да съм твой любим и твой приятел.

Твоят поддръжник в конфликт.

Твоят съучастник в пакости.

Твоят най-голям защитник и най-свиреп опонент…

Когато каза това, очите му палаво грейнаха и палецът му погъделичка дланта ми, погледна в устата ми и облиза устните си.

Копеле.

Очите му потъмняха, гласът му стана по-плътен.

Обещавам да ти бъда верен, предан и да поставям нуждите ти пред всичко друго. Това е моята клетва Клоуи, моя единствена любима. Ти си единственият човек, който не ми отстъпва по нищо и е напълно равен с мен във всяко едно отношение.

Роклята ми се стори тясна, вятърът спря. Стана горещо.

Съдията се обърна към мен и попита:

— Клоуи, вземаш ли този мъж за свой законен съпруг, когото ще обичаш и уважаваш, с когото ще споделяш радост и болка, здраве и болест, добри и тежки времена, бедност и богатство, докато смъртта ви раздели?

При първия опит да отговоря, думите заседнаха на свитото ми от емоции гърло. Най-сетне успях.

— Да.

После се обърна към Бенет, изрецитира същите думи и без никакво колебание Бенет изрече сричката, която променя живота на хората.

— Да.

Обърнахме се към Хенри и Сара да вземем халките. Докато съдията говореше за значението им, аз плъзнах пръстена по пръста на Бенет. Той го гледаше с усмивка, която не можех да се сравня с нищо земно. По дяволите, дори и пръстенът му отиваше. Този мъж вече бе мой. Официално мой. Щом не искаше да си направи татуировка с името ми, този пръстен беше поне някаква утешителна награда.

Прокарах пръст по пръстена, той се опита да се отдръпне леко назад, но точно тогава усетих огромна драскотиха в платината. Вдигнах ръката му да го огледам по-добре. Това какво е? Драскотина в пръстена му? Тогава Бенет поклати глава и прошепна:

— Всичко е наред.

— Какво, по дяволите, е това? — попитах тихо.

— После ще ти обясня — каза през зъби.

Усетих как очите ми пламват и гневът се надига, а Бенет едва се сдържаше да не се разсмее, когато съдията каза:

— Ако някой е против съюза между този мъж и тази жена, да говори сега или да замълчи завинаги.

Настана гробовна тишина. Гледах го в очите и чакахме… чакахме… един кораб да мине и да надуе сирената си и да раздере тишината. Ръцете ми полетяха към ушите. Някои от гостите подскочиха от изненада, даже някой изпищя от уплаха. Кошмарният звук отекна и дълго вибрира по пясъка, докато накрая потъна в заблатената трева.

— Е — усмихна се Бенет, — май нямаше да можем да продължим, ако вселената не беше решила да ни предупреди, което е много мило от нейна страна.

Всички избухнаха в смях, аплодираха и съдията каза:

— В такъв случай, силата на правомощията, гласувани ми от щата Калифорния ми дават законното право да ви обявя за съпруг и съпруга. Клоуи, можеш да целунеш съпруга си.

Затанцувах от щастие при тази малка победа, а Бенет ме изгледа с престорено недоволство. После се надигнах на пръсти. Без обувки, бях толкова по-ниска от съпруга си… от моя съпруг. Придърпах го рязко към себе си. Не ми пукаше, че хората гледат. Не ми пукаше, че сега се очакваше да ме целуне кратко и да оставим по-сериозното целуване за после. От този момент нататък, този мъж щеше да бъде мой съпруг и исках да се уверя, че нищо не се е променило.

Прегърна ме толкова здраво, че не можех да дишам. Устните му се притиснаха твърдо към устата ми, разтвори я, езикът му се плъзна по моя… един, два, три пъти. Буквално усещах вкуса на вибрациите на потребността и глада му. Гърлените му звуци попиваха дълбоко в тялото ми. Дишаше накъсано, плитко, неравно.

— Мамка му, Клоуи. Искам да те заведа някъде насаме.

И тези думи ме накараха да се отдръпна от него, защото се страхувах, че ако не ме пусне, ще разкъсам смокинга и ще го нападна тук, пред олтара и пред всички.

Без дъх и ухилени като репи се обърнахме към гостите, които бяха готови да пляскат, но ръцете им бяха замръзнали във въздуха и ни гледаха шокирани. Ясно! Май целувката е била доста дива като за пред олтар.

— Давай, момиче — извика Джордж точно когато Джудит изкрещя:

— Ето така се целува жена!

И тогава всички изригнаха в смях, ръкопляскаха и ликуваха щастливи за нас.

— Дами и господа — извика съдията, — за мен е огромно удоволствие да ви представя Бенет и Клоуи Райън.

Клоуи Райън?

Обърнах се да го убия Бенет с поглед и да смажа огромната му усмивка, когато около нас изведнъж настана пълен хаос. Потънах в прегръдката на Сара, после на Джулия, Джордж, Мина. Баща ми хвана лицето ми в ръце и ме целуна звучно по бузата. Елиът и Сюзън ме задушиха от двете страни, Макс и Хенри ме вдигнаха на ръце, за да ме целунат, Уил ме целуна по бузата и накрая Бенет ме хвана за ръка и хукнахме по алеята далеч от пресата на стотици прегръдки и целувки.

Побягнахме през калта, оставихме кални следи по верандата. Когато влязохме вътре, Бенет ме дръпна към кухнята. Дрънкането на чинии, виковете, раздаването на заповеди, суетнята, всичко изведнъж застина, замръзна. Когато Бенет ме обърна и ме закова за стената, увисна ужасяваща тишина. Устните му веднага се залепиха за шията ми, плъзнаха се по брадичката, по устните ми. Дланите му пътуваха към гърдите ми, стисна ги през роклята. Усещах ерекцията му, притисната в стомаха ми.

— Тази вечер — изръмжа във врата ми. — Тази вечер възнамерявам да изконсумирам този брак така, че после ще куцаш по плажа във Фуджи.

Избухнах в смях, обвих ръце си около него, устните му намалиха темпото и накрая бавно целуна рамото ми.

— Обещаваш ли? — попитах.

Той въздъхна, пак ме целуна и каза:

— Обещавам. Сега, колко часа трябва да се държа добре с лудите семейства навън, преди да мога да те завлека и да сложа ръце върху голата ти кожа?

Погледнах през рамото му да потърся часовника на кухнята, но видях само около двайсет изумени лица, които ни гледаха с отворени усти и разширени очи. Единият от сервитьорите беше толкова впечатлен от представлението, че купчината празни чинии в ръката му бавно се наклони и всичко падна и се разби на земята. След оглушителния тътен от удара на порцелана в плочките на кухнята хората сякаш се размразиха. Някой хукна за метла, друг за лопата, готвачът започна да раздава команди. С Бенет се извинихме тихичко и се изнизахме от кухнята към края на верандата и гледахме как гостите ни се събират на групички върху поляната блато. Сервитьорите вече разнасяха табли с предястия. Надигнах се на пръсти и прошепнах в ухото му:

— Току-що се оженихме. Това означава, че от този миг нататък си официално моята мъжка прислуга.

Дългите му пръсти се плъзнаха под мишницата ми и започна да ме гъделичка, а с другата ръка взе една висока чаша с шампанско, подаде ми я, взе една и за себе си и се чукнахме.

— За нас.

— За нас.

Хората започнаха да се събират за снимки и Макс ни махна да отиваме. Сара се обърна и се засмя на нещо, което Джордж й каза, и едва тогава видях роклята й. Бенет трябва да я е забелязал в същото време, защото пое въздух през зъби, хвана ме за ръката и ме поведе към фотографа.

— Какво ще кажеш за това — започнах.

— Да — каза тъжно. — Какво мога да кажа за това?

— Какво стана, Бенет Милс?

Той бавно плъзна очи към мен, когато чу с какво фамилно име се обръщам към него, поклати глава и каза:

— Очевидно вратата на вана е била отворена, когато сме тръгнали от химическото чистене.

— Говореше и се опитваше да се усмихва на гостите, докато се промушвахме измежду тълпата, за да стигнем до фотографа. — И преди да попиташ, Уил се препъна и изтърва пръстена ми на паркинга, докато се опитваше да ми покаже колко добре е полиран. На косъм съм от това да те заключа в банята и да те сложа на колене пред мен, така че ако се опиташ точно сега да кажеш нещо за роклята, или за пръстена, или за мократа поляна, само ще ме убедиш, че имаш нужда от пенис в устата, за да млъкнеш. Освен това ще провалиш деня, а дневният ред е: снимки, вечеря, танци, торта, дълго чукане. Така че много внимавай какво ще говориш от този момент нататък, Клоуи Райън.

* * *

Когато приключихме със снимките, музиката вече пулсираше от колоните на верандата. Имах чувството, че съм пияна или надрусана от присъствието на мъжа до мен и от целия ден като цяло.

Той не пусна ръката ми и за секунда, но дори и да се бе опитал, нямаше да му позволя. Харесваше ми да усещам как пръстенът му (с огромна дупка) се притиска между пръстите ми и как непрестанно целува ръката ми, но знаех, че просто иска да се увери, че пръстенът е там.

През следващите два часа обиколихме всички гости да им кажем добре дошли и да се запознаем с някои от тях. След предястията хората се понапиха и започнаха да се отпускат, дори да подивяват. Истината е, че беше много хубаво, всички тези хора бяха дошли заради нас.

Когато сервираха вечерята, хората крещяха, говореха страшно силно, през няколко минути дрънкаха с ножове по чашите си и искаха да се целунем. Някои от подканите бяха доста мръснишки и ставаха все по-мръснишки. Започвах да се притеснявам, че Бенет с един замах ще събори всичко от масата и ще ме метне на нея, но когато Кристин ни каза, че оркестърът ще свири първия танц за младоженците, а хората не спираха да тракат и да крещят „Горчиво“, Бенет се наведе към мен и каза:

— Ако сложиш езика си в устата ми още веднъж, напускам партито и те вкарвам в кревата, госпожо Райън.

— Добре, ще се държа прилично, защото искам торта, господин Милс.

Очите му се затвориха, наведе се към мен и нежно целуна устните ми. Как успяваше да се държи така безобразно сладко и да командва в същото време?

Тръгнахме към средата на дансинга. Всички мълчаха. С първите акорди на мелодията Бенет ме погледна с дяволската си усмивка, придърпа ме рязко към себе си и стисна задника ми. Всички започнаха да викат във възторг и да го насърчават. Погледнах го с намерение да се направя на обидена, но истината е, че не ми пукаше. Изобщо не ми пукаше.

Без обувки бях много по-ниска от него и ми беше адски неприятно, че не мога да го виждам в очите по време на първия ни официален танц като съпрузи. Изправих се на пръсти, поклащах се в ръцете му и след няма и половин минутка той пъхна ръце под мишниците ми и ме вдигна нагоре така, че лицето ми да е на едно ниво с неговото. Краката ми висяха във въздуха.

— Така по-добре ли е? — попита с дрезгав глас.

— Много по-добре.

Зарових пръсти в косата му и плъзнах устни по неговите. Всички снимаха с камери и телефони. Представях си стотици снимки, на които Бенет ме бе вдигнал на ръце и бавно ме въртеше в кръг, а краката ми бяха все още мръсни и черни от калта. Всеки, който погледнеше тези снимки след време, щеше да разбере що за сватба сме имали: съвършена. Песента беше към края си, но той ме задържа още малко в прегръдката си и чак тогава бавно ме спусна надолу.

— Обичам те — каза, огледа лицето ми и най-накрая погледът му се спря върху устните ми.

— И аз те обичам.

— Боже, не мога да повярвам, че си моя съпруга.

— Женени сме. Това е лудост. Кой го допусна? — засмях се аз.

Той дори не се усмихна. Очите му натежаха, гласът му беше тих и плътен.

— И ще се отнеса към тялото ти с пълно неуважение. По-късно.

Сякаш някой покри кожата ми с течно сребро. Бенет бавно ме пусна по тялото си. Тих стон се откърти от устните ми, когато притиснах стомаха си към пениса му и усетих леката му ерекция.

— Бих се отнесъл с неуважение към теб още сега, но съпругата ми иска торта.

Започна нова песен и веднага усетих на рамото си ръката на баща ми. Бенет се обърна и поведе майка си в ритъма на мелодията. По време на целия танц очите ни се търсеха. Искаше ми се да извикам. И това щеше да бъде най-щастливият вик, който някой някога е чувал.

— Майка ти би била много щастлива днес — каза татко и ме целуна по бузата.

Усмихнах се. Мама ми липсваше с онази постоянна пулсираща болка на празнота. Никога не е била от модерните печени майки. Тя беше от сладките майки, които прегръщат децата си и ги бранят. Понякога повече от нужното. Тя би намразила Бенет в началото и при тази мисъл се засмях на глас. Тя би казала, че е задник, и че трябва да си намеря някой по-емоционален мъж, мъж, който обича да дава на жената това, което й се полага. И после щеше да види как ме гледа в някой момент, когато и Бенет не подозира, че някой го наблюдава, щеше да види как прокарва пръсти от слепоочието до брадичката ми, или как целува ръката ми, когато никой не ни гледа и щеше да разбере, че съм намерила единствения мъж, който можеше да ме обикне така силно, както ме обичаше баща ми, а баща ми ме обичаше повече от всичко на тази земя.

Точно по този потаен начин баща ми бе спечелен на наша страна. След онази катастрофална Коледа в Бисмарк, когато баща ми въртя Бенет на шиш цялата вечер и после влезе в стаята ми и ни завари как го яздя като жребец и само дето не мятах шапката и камшика, баща ми дойде за около седмица в Ню Йорк и отседна при нас. През първите няколко дни Бенет се беше скъсал от работа и баща ми постоянно повтаряше, че един мъж трябва да носи на жена си не само материално спокойствие, но и емоционален комфорт.

Една от вечерите Бенет се прибра много след полунощ. Татко станал да си налее вода. Видял ни на дивана, как лежа сгушена в скута му и как пръстите му нежно галят лицето и косата ми. Аз не спирах да приказвам, разказвах за всяка подробност от деня си, а Бенет, колкото и да беше изтощен, слушаше, защото искаше да чуе, защото настояваше да прекарваме времето заедно, независимо колко е късно. Баща ми призна, че е седял на вратата и ни е гледал пет минути втрещен да види другия Бенет и после се е сетил за водата и тихичко се отдалечил.

Изведнъж усетих, че баща ми прави някакви знаци към Бенет над рамото ми и после чух дълбокия му гърлен смях, онзи който се надигаше от стомаха му като мехурчета на шампанско. Това беше най-тихият и в същото време най-щастлив звук на света.

— Какво сте намислили вие двамата? — попитах баща ми.

— Просто давам на зет си малко безгласни съвети.

Изгледах го заканително, но баща ми каза:

— Питай мъжа си за какво става дума.

Бен веднага обърна глава към нас, а очите му грееха весело. Татко ме прегърна, целуна ме по бузата, а Бенет застана до мен, наведе се и прошепна в ухото ми:

— Баща ти току-що ми каза, че иска пет внучета.

Истински писък на ужас се изтръгна от гърлото ми, но за щастие от микрофона се изля оглушителна музика, което означаваше, че партито тепърва започва. Хората се изсипаха на дансинга, а ние отидохме да пийнем по чаша вода. Уил мина покрай нас понесен от лудите ми лели. Бяха го стиснали с такова обожание, че на Уил не му остана друго освен да се разсмее.

— Господи, Хана, къде си? — извика той.

В другия край, далеч от дансинга, Хана бавно остави плодовата си напитка, вдигна ръката си, украсена с брилянтен годежен пръстен, и извика:

— Този пръстен това ли означава? Да идвам да те спасявам?

Той поклати трескаво глава.

— Да!

Най-сетне, след като го остави да се пържи няколко минути на адския огън, Хана тръгна към него, измъкна го от лелите и го прегърна. Усмихнах се и погледнах Бенет.

— Може ли вече да си вървим? — попита той и погледът му падна върху устните ми.

Почти никой от гостите не си беше тръгнал и партито вероятно щеше да продължи поне още няколко часа, но единственото, което исках, беше да се качим горе и да съблека смокинга от тялото на съпруга си.

— Още час — казах и дръпнах ръкава на сакото, за да видя колко е часът. Беше едва осем и половина. — Още час и след това съм само твоя.

* * *

В крайна сметка останахме още цели три часа. Три часа танци и пиянски наздравици. Макс и Уил влачеха Бенет до бара няколко пъти за по един последен шот. Най-накрая Бенет се появи зад мен до бара, където говорех с Хенри и Мина и ме прегърна през кръста.

— Сега — прошепна.

Облегнах се в ръцете му, усмихнах се на Мина и Хенри и казах:

— Мисля, че ме зоват.

Нямаше цветчета и ориз, с които да ни изпратят, но за сметка на това Уил и Хенри награбиха цял пакет салфетки и започнаха да се целят в нас, но залитаха пияни край бара и така и не успяваха да ни уцелят.

Изнизахме се покрай бара и махнахме на гостите.

— Лека нощ на всички и благодарим, че уважихте събитието — опитах се да надвикам ентусиазираните мръснишки подвиквания. Бенет ме дръпна напред и им помаха през рамо.

— Да тръгваме.

— Беше толкова хубаво да ви видим всички тук — извиках и продължих да махам на семействата ни и на гостите.

Бенет буквално ме извлече, вдигна ме и ме метна през рамо. Последваха оглушителни викове и някой метна още един пакет салфетки и този път уцели Бенет по главата. Той ме пренесе до фоайето и после ме плъзна по тялото си. Целуна шията ми, брадичката и устните и попита:

— Готова ли си?

— Повече от готова.

Но когато се обърнах към асансьорите, той ме хвана за ръката и ме спря, а с другата ръка извади от джоба си превръзка за очи.

— Какво…? — попитах и усетих как по лицето ми се плъзва колеблива усмивка. — Какво ще правиш с това във фоайето?

— Отвличам те.

— Но… нали имаме стая горе — изскимтях тихо. — С голямо легло и няколко от твоите вратовръзки, с които могат да се правят разни… перверзни неща. И цяла тубичка лубрикант в чекмеджето.

Той се засмя и потърка носа си в бузата ми.

— В лимузината, която ни чака отпред, има сак с мои вратовръзки, тубичка с лубрикант и някои други неща за правене на перверзни неща.

— Какви други неща?

— Просто ми се довери — каза.

— Къде отиваме? — попитах и се запрепъвах след него, докато той ме дръпна рязко за ръката и ме поведе към изхода.

— Просто ми се довери.

— Трябва ли да летим със самолет?

— За бога, жено, повярвай ми — прошепна в ухото ми и ме плесна закачливо по дупето.

— Не ми ли се полага оргазъм тази вечер?

Той ме придърпа към себе си и каза:

— Това е планът. Сега млъквай.