Кристина Лорен
Красив играч (9)

Осем

Тълпите из заведенията бяха нещо обичайно, като се има предвид, че живеех близо до Кълъмбия Кампъс, но по някаква необяснима за мен причина най-близкият до апартамента ми Дънкин Донътс в четвъртък винаги беше фрашкан с народ.

Никога не бих разпознал Дилън след партито, дори и да е застанал пред мен на опашката, но очевидно той ме бе познал.

— Здрасти! Уил? Правилно ли съм запомнил?

Запримигах и се чудех какво да кажа, сякаш ме бяха хванали на местопрестъплението. Точно си представях как нещата с Хана тръгват в съвсем различна насока. Всъщност не правех кой знае какво друго, освен да мисля за нея, за нощта, когато дойде в апартамента ми в три часа през нощта и в крайна сметка се оказа под мен, как двамата свършихме, без дори да се събличаме. Споменът за тази нощ се превръщаше в константа в живота ми, нещо, за което обичах да мисля във всяка свободна минута винаги когато оставах сам, нещо, с което обичах да си играя, да разигравам, нещо, което затопляше тялото ми и ме грееше. Не знам откога не бях свършвал с момиче, без всъщност да я чукам, не знам откога момиче не беше свършвало, без да съм в нея, а до нея. Бях забравил колко перверзно и възбуждащо е такова изживяване. Но това момче пред мен… момчето, с което Хана… излизаше… сякаш изсипа кофа с ледена вода върху главата ми.

Дилън изглеждаше като всеки студент, облечен по модата в нещо като пижама, но с по-различни шарки.

— Да — отвърнах и протегнах ръка да се здрависаме. — Здрасти, Дилън. Радвам се да те видя.

Направихме крачка напред с опашката и тогава реалността ме удари. Той изглеждаше толкова млад. В него имаше някаква беззвучно вибрираща пружина. Изглеждаше в състояние на перманентно вълнение и ентусиазъм. Кимаше, гледаше ме, както се гледа възрастен човек, с когото трябва да се държиш с уважение.

Едва сега разбрах колко сме различни. Кога станах мъж в костюм? Кога станах мъж, който няма търпение да слуша глупавите разговори на двайсет и няколко годишни деца? И защо ги наричам деца? Може би се превърнах в този мъж в деня, в който Хана ме завлече на онова парти, после в онази стая и правихме най-страхотния в живота ми секс?

— Добре ли прекара в Денис?

Гледах го и се опитвах да си спомня откога не бях ходил в Денис.

— Аз…

— За купона говоря, не за ресторанта — засмя се той. — Апартаментът е на Денис, така се казва момчето.

— О, да, купонът! — казах, но съзнанието ми си правеше каквото си знае: да ми навира изражението на лицето на Хана, когато плъзнах двата си пръста по клитора й. После си спомних с удивителна прецизност лицето й точно преди да свърши.

Сякаш бях направил някаква магия, нещо нереално, изумително. Точно така ме гледаше. Като че откриваше значението на думата „удоволствие“ за първи път.

— Да, много як купон.

Той започна да върти телефона из ръцете си, замисли се, поколеба се и накрая каза:

— Знаеш ли, за първи път срещам човек, който излиза със същото момиче, с което излизам и аз. Малко е странно.

Опитах се да се въздържа и да не избухна в смях. Е, с Хана имаха поне една обща черта — нетактична прямота.

— Защо мислиш, че излизам с нея?

Горкият Дилън! Изглеждаше унищожен, съсипан.

— Просто предположих… така изглеждаше… на купона искам да кажа.

— И въпреки това я покани? — усмихнах му се лукаво, без да прикривам укора си.

Той се засмя, сякаш едва сега създалото се положение му се стори абсурдно.

— Бях толкова пиян! Не знам… предполагам, че съм решил да рискувам.

Искаше ми се да му забия един юмрук в мутрата, но веднага след това осъзнах, че съм може би най-големият лицемер в света. Нямах абсолютно никакво право да се заяждам с момчето и да изпитвам гняв.

— Няма проблем — казах и положих усилия да се успокоя. Никога не бях водил такъв разговор. За секунда се зачудих дали моите любовници са се срещали някъде случайно. Колко странна би била такава ситуация! Примерно Кити и Лара — едни такива слънчеви, изкуствено весели, или пък Наталия и Кристи. Тези двете пък никога, за нищо на света не се усмихваха, дори когато бяха в добро настроение. Как ли би изглеждал такъв разговор между тях? Какво ли биха си казали при подобна среща?

— С Хана се познаваме от много години, това е.

Той се засмя, кимна, като че това бе отговорът на всичките му въпроси.

— Тя каза, че в момента излиза с някого. Разбирам. Но е много забавна! От толкова време се канех да я поканя на среща, но все не събирах смелост. А сега… просто съм навит да взема от нея това, което реши да ми даде… ако ме разбираш…

Гледах касиерката и с очи я умолявах да се разбърза. За беда, знаех точно какво има предвид. Знаех и как се чувства.

Като мен.

— Да, разбирам.

Той кимна и за секунда се изкуших да му кажа правилото за мълчанието: понякога да говориш насила е далеч по-неловко и от най-неловкото мълчание.

Дилън направи крачка напред и си поръча кафето, а аз извадих смартфона си. Не го погледнах повече, нито, когато плати, нито, когато мина покрай мен, но не можех да се отърва от усещането, че червата ми са от олово.

Какво, по дяволите, правя?

С всяка крачка към офиса се чувствах все по-зле. През последното десетилетие бях свикнал да поставям ясна граница пред сексуалните си партньорки още преди да се превърнат в такива. Още дори преди да правя секс с тях. Понякога разговорът започваше, когато излизахме от някое събитие или парти, друг път просто задаваха логичен въпрос дали имам постоянна връзка, а аз винаги казвах: „В момента няма специален човек в живота ми“. В малкото случаи, когато сексът се окажеше добър, след време намирах повод да седна с жената и да й разясня каква е моята позиция, да разбера нейната и да обсъдим открито какво искаме и двамата от това общуване.

Едва след срещата ми с Дилън осъзнах колко съм бил сляп. Колко тесногръд изглеждам в неговия свят и което е по-лошо — в света на Хана. За първи път осъзнах, че когато ме дръпна в онази стая, тя е искала да експериментира в секса с мен… само с мен, единствено с мен, не с друг.

Съдбата е кучка.

В офиса се зарових в работа. Проучих три проспекта, прехвърлих всички простотии на бюрото ми, които отлагах да разгледам в някой по-добър ден, проведох телефонни разговори, отлагани от седмици, уредих си командировката до Усет Коуст, за да разгледам някои нови биотехнологии. Не спрях цяла сутрин. Не бях ял нищо от часове и изпитвах огромна нужда от кофеин. Точно тогава се сетих за Хана.

Вратата на офиса се отвори и Макс влезе с грамаден сандвич, метна го на бюрото ми и се настани на стола срещу мен.

— Какво става, Уилям? Изглеждаш така, сякаш току-що си открил, че ДНК-то е само една татуирана спирала на дясната ти ръка.

— Всъщност, ДНК-то е спирала на дясната ми ръка, но се върти наляво.

— Като пениса ти?

— Точно така — казах и дръпнах сандвича към себе си. Ухаеше божествено, което означаваше, че съм ужасно гладен. — Няма нищо, просто съм се замислил.

— Защо тогава си като луд? Искам да кажа… истински луд. Винаги мислиш много. В това е силата ти.

— Не, в случая не е сила — казах, потърках лице и реших да бъда откровен с него и да прекратим с шегите поне за малко. — Просто съм леко объркан.

Той отхапа от сандвича си и започна да ме изучава. След няколко крайно тегави секунди попита:

— Заради госпожица Цици, нали?

— Не трябва да я наричаш така, Макс.

— Защо не? Не и пред нея, разбира се. Та аз казвам на Сара госпожица Език, но не е нужно тя да го знае, нали?

Въпреки отвратителното ми настроение, не можах да не се засмея.

— Не й казваш госпожица Език!

— Не, не й казвам — призна с усмивка и се замисли.

— Би било гадно, нали?

— Много гадно и невъзпитано. Но не мога да не отбележа, че гърдите на момичето се виждат от километри. Идеални цици, бих казал.

— Максимус, нямаш представа колко си прав — засмях се пак.

Той се изправи на стола, погледна ме.

— Не, нямам представа наистина. Но ми се струва, че ти имаш представа. Не знаех, че нещата са помръднали от фазата Научи ме как да се срещам с мъже и онези глупости и са минали на по-сериозно ниво.

Знаех, че може да види всяка подробност, изписана на лицето ми. Можеше да прочете колко съм хлътнал по Хана.

— Да… понапреднаха преди две вечери. Не правихме секс, но… Уви, тази вечер ще излиза с оня задник.

— Аха, значи се е научила как да излиза на срещи? Браво на ментора. Момичето няма търпение да приложи знанията на практика.

— Така изглежда.

— А тя знае ли, че се разхождаш край нея като надървен боздуган?

Погледнах го ядно, отхапах от сандвича си.

— Не знае. Чеп!

— Изглежда страхотно момиче — каза доста внимателно този път.

Избърсах устата си, изведнъж ми се отяде. Облегнах се. „Страхотно момиче“ изобщо не бе равносилно на това, което можеше да се каже за Хана. Никога не бях срещал жена като нея.

— Макс, тя е всичко, което можеш да искаш от една жена. Забавна, сладка, откровена, красива… Изобщо не знам къде съм и къде стъпвам. Толкова ми е непознато.

В мига, в който произнесох последното изречение, усетих колко странно звучи от моята уста. Странна жужаща тишина изпълни стаята. Усещах как устните му леко потрепват, а това беше признак, че скоро ще ме засипе с подигравки.

Да му го начукам на това английско копеле!

Той ме изгледа, вдигна пръст да ме прекъсне и да ме накара да го изчакам да свърши нещо много важно. Бръкна в сакото и извади телефона си.

— Какво правиш? — попитах войнствено.

Той ми каза да мълча, натисна високоговорителя и телефонът отсреща започна да звъни. Бенет вдигна.

— Макс.

— Бен — каза Макс и се облегна на стола, ухилен до уши. — Случи се. Най-накрая се случи!

Изсумтях и зарових лице в дланите си.

— А, дошъл ти е цикълът? Поздравление за навлизането в пубертета.

— Не бе, пич — засмя се Макс. — За Уил става дума. Виждал ли си влюбено магаре? Е, това е Уил. Помниш онова момиче с циците, нали?

Чу се силен трясък и си представих как Бенет ентусиазирано блъска по бюрото.

— Превъзходно! Нещастен ли е?

Макс се престори, че ме изучава за първи път днес.

— Нямаш представа колко е смазан. И… Чакай сега идва най-интересната част. Тя излиза на среща с друг тази вечер.

— Кофти. А нашето момче какво ще прави? — попита Бенет.

— Ще седи и ще хленчи в някой ъгъл, предполагам — каза и ме погледна въпросително, сякаш едва сега имах право да се намеся в разговора.

— Ще съм си вкъщи и ще гледам мача на „Кикс“. Сигурен съм, че Хана ще ми разкаже за срещата си. Утре. Докато тичаме.

Бенет се покашля.

— Мисля, че трябва да кажа на момичетата.

— Не, недей — изръмжах.

— Те ще искат да дойда и да седят като майки кокошки около новородено пиле — каза Бенет. Така или иначе, с Макс имаме бизнес среща. Не можем да те оставим сам в такова окаяно състояние.

— Не съм окаян. Добре съм. За бога! Защо изобщо ми трябваше да казвам!

Бенет сякаш изобщо не ме чу.

— Макс, аз ще се погрижа за това. Благодаря, че ми каза. — И затвори.

— Когато отворих вратата, Клоуи буквално ме помете и нахлу в апартамента с ръце, пълни с торби с храна за къщи.

— Поканила си гости в моя апартамент? — попитах, но тя само ми метна кръвнишки поглед и забърза към кухнята.

Сара влезе след нея и се замота из хола с един стек газирана вода.

— Бях много гладна и накарах Клоуи да купим всичките тези неща — каза тя. — По едно от всичко.

Отворих по-широко вратата към кухнята и я последвах. Клоуи се бе захванаха да разопакова храната. Имаше за около двайсет души.

— Аз ядох вече, не знаех, че ще носите вечеря.

— Е, как можеш да си помислиш, че няма да донесем вечеря. Бенет каза, че си в кошмарно състояние. А това означава тайландско, шоколадови кексчета и бира. Освен това съм те виждала как ядеш и знам, че винаги имаш място за още една вечеря.

Свих рамене, взех три чинии, вилици, лъжици и ножове и мушнах бирата под мишница. Подредих всичко на масата в хола, а момичетата ме последваха. Клоуи седна на пода, Сара се сви на дивана до мен и започнахме да ядем. Гледахме баскетбол, похапвахме и водехме най-обикновен, неангажиращ разговор.

В крайна сметка бях щастлив, че са с мен. Бях им истински признателен, че не ме засипаха с хиляди въпроси. Просто дойдоха, хапнаха с мен, правиха ми компания и ме спасиха от собствените ми мисли.

Бях напълно сигурен, че много пъти жените, с които правех секс, излизаха на срещи и с други мъже, но никога преди не ми беше пукало, даже не се бях замислял.

От една страна, бях щастлив, че Хана излиза, че се забавлява, че се вижда с хора. И това беше най-странното. Радвах се да има това, което иска, от което има нужда. Но сега следва още по-странната част. Исках да желае само мен, следователно да има само мен. Копнеех да дойде при мен тази вечер, да ми признае, че иска да прави секс с мен и че не желае да се занимава с това „излизане на срещи“. И да се приключи.

Но това беше не само смешно, беше наистина патетично. А аз бях най-големият задник на света, защото си позволявах да мисля такива неща, особено като се има предвид, че в недалечното минало бях загърбил поне стотина момичета, които вероятно бяха мислили по същия начин, по който аз мислех за нея, че може би бяха искали същото, което сега аз исках от нея. Мамка му, не можех да си намеря място. Веднага след като се нахраних, започнах да си гледам часовника през около петнайсет секунди. Защо не беше пуснала съобщение? Нямаше ли поне един въпрос? Толкова добре ли й бях обяснил всичко, че нямаше нужда от съвет дори? Не искаше ли да ми каже поне едно здрасти?

Господи, колко се мразех!

— Обаждала ли се е? — попита Клоуи. Няма начин да не бе прочела мислите ми.

— Не се е обаждала, но няма проблем, сигурен съм, че е добре.

— А какво казаха Кристи и Кити? — попита Сара и остави чашата с вода на масата.

— За кое? Какво да кажат? — попитах и замигах объркано във внезапно надвисналата тишина.

— Когато приключи с тях — опита се да ми подскаже Сара.

Мамка му, мамка мууууу!

— О! Това ли? — Потърках брада. — На практика още не съм говорил с тях. В смисъл не съм им казал официално.

— Значи искаш връзка с Хана, но не си казал на другите две момичета, че имаш чувства към друга?

Вдигнах бирата и се загледах в нея. Не беше само заради цялото главоболие да проведа по един бърз разговор с Кити и Кристи и да им кажа: „Айде да слагаме край на цялата тая работа“. Всъщност, за да бъда честен пред себе си, ако всичко с Хана тръгнеше надолу или просто не тръгнеше наникъде, щях да загубя сигурността на малкото неангажиращо удоволствие, което ми осигуряваха тези момичета, което беше поредното доказателство, че се държах като истински задник.

— Не, все още не съм — признах. — Освен това тези връзки не са точно връзки, мисля, че дори не е необходимо да се води някакъв разговор.

Клоуи остави бутилката и изчака да я погледна в очите.

— Уил, обичам те, наистина те обичам. Ще бъдеш един от най-важните хора на сватбата ни, ще бъдеш част от нашето семейство. Искам да ти се случват само хубави неща. — След което присви очи, а аз усетих как топките ми се свиха и станаха като грахови зърна. — Но все още не бих посъветвала моя приятелка да рискува с теб. Бих й казала да те изчука, да ти вземе ума от чукане, но да не намесва чувства, защото ти си гадняр, който няма представа за какво става дума.

— Доста откровено и освежаващо изказване — казах, почти задавен от изненада.

— Говоря ти съвсем сериозно. Да, ти винаги си откровен със сексуалните си партньорки. Не, нямаш какво да криеш. Но можеш ли да ми обясниш какво имаш против обвързването с жена?

Вдигнах ръце и извиках в моя защита:

— Нямам нищо против!

Сара скочи:

— От първия ден на всяка връзка ти даваш да се разбере, че не искаш нищо повече от удобен секс! — След това се замисли и подкара малко по-кротко. — И нека ти кажа сега как изглежда от гледна точка на една жена. Искаш ли? Когато жената е млада, иска мъж, който знае как да играе играта, но ако жената не е чак толкова млада и зелена, тя иска мъж, който да знае кога играта вече не е само игра. Ти не умееш да правиш тази разлика, а си на колко? Трийсет и една? Хана може да е по-малка на години, но е по-зряла от теб в много отношения и рано или късно, по-скоро рано, ще разбере, че моделът, който й предлагаш, не я удовлетворява. Ти я учиш как да балансира между няколко любовника вместо да я научиш какво е да се чувстваш обичан.

Усмихнах й се, потърках лице и попитах:

— Вие затова ли дойдохте? Да проповядвате как да променя начина си на живот?

Сара каза „не“, Клоуи каза „да“, после Сара се засмя и се съгласи с Клоуи, сложи ръка на коляното ми и каза:

— Уил, толкова си… заблуден, но си нашето любимо талисманче.

— Това е ужасно — засмях се. — Никога не го казвай пак.

Млъкнахме и продължихме да гледаме баскетбола. Не беше никак неловко, нямах чувството, че трябва да се защитавам, знаех, че са прави, но не бях сигурен, че мога да направя всички тези неща, които искат от мен. Особено сега, когато знаех, че е на среща с онова шибано копеле Дилън. За мен беше повече от прекрасно, че успях да събера сили и да призная пред себе си, да призная на приятелите си, да кажа на глас, че искам много повече от нея, че искам да съм с нея, че не искам да е с друг, но това нямаше никакво значение, ако тя не мислеше като мен, ако не изпитваше нещо към мен, нали? И истината беше, че исках да чука само мен, исках нещата между нас да се променят. Всъщност дали наистина исках?

Погледнах телефона да проверя да не би да съм пропуснал съобщение от нея през последните две минути.

— Мамка му, Уил, просто й пусни едно съобщение — каза Клоуи и ме замери с една салфетка.

Скочих от дивана. Не за да изпълня нареждането на Клоуи, а да… се размърдам, за да не пукна от вцепенение. Какво прави? Къде са? Почти девет е. Трябва да са изяли шибаната вечеря.

Всъщност, ако се има предвид как бе минала предишната среща, може би вече си бе у дома. Освен ако… не са в неговата квартира. Очите ми щяха да изскочат._ Възможно ли е да е в леглото му? Да прави секс с него? Затворих очи. Щях да си счупя зъбите от стискане, челюстта ми изпука. Спомних си тялото й под моето, коленете й, опрени от двете страни на хълбока ми. И като си представих, че може да е с това мазно копеле. Гола? Възможно ли е?_

Обърнах се и тръгнах към спалнята, но спрях, когато телефонът в ръката ми започна да вибрира. Не бях предполагал, че имам такива бързи реакции. След части от секундата гледах екрана. Но беше Макс.

Момичето ти е в нашия ресторант. Много добра работа си свършил по проекта „Хана“. Изглежда ужасно секси.

Облегнах се на стената и написах:

Целуват ли се?

Не. Проверява си телефона през две минути. Спри да й пишеш. Забрави ли, че трябва да „експериментира“???

Опитах се да не се замислям върху доста успешния му опит да ме подиграе и започнах да препрочитам съобщението.

Знаех, че съм единственият човек, който редовно й праща съобщения, но не й бях писал тази вечер. Дали бе възможно да проверява телефона си и да чака да й пиша, докато аз чаках тя да ми пише? Минах през хола към банята, извиних се, че трябва да ида до тоалетната, влязох и седнах на ръба на ваната.

Не, с нея нямаше никаква игра. Сара беше права. А сега вече не беше и забавно. Времето, което прекарвах без нея, минаваше в тревожност и обсебеност. За това ли е цялата тая работа? Да поемеш риска да се отвориш пред някого и да се оставиш на уменията му да мачка чувствата ти, както се мачка тесто?

Опипвах клавишите на телефона, сякаш го докосвах за първи път. След това написах един-единствен ред. Препрочетох го няколко пъти, проверих го за пунктуация, за тон и най-вече дали личи, че изобщо не ми пука дали е навън с друг, или не и че дори и да е навън с друг не е голяма работа. След това натиснах и го изпратих.