Кристина Лорен
Красив играч (16)

Петнайсет

Събудих се с усещането за непознати чаршафи и с аромата на Уил по тялото си. Леглото беше като след торнадо.

Чаршафите се бяха събрали около мен, матракът бе гол, възглавниците бяха на пода. По кожата ми имаше червени петна от ухапване, нямах никаква представа къде са дрехите ми.

Погледнах часовника. Беше едва малко след пет. Обърнах се, махнах разрошената си коса от лицето и отворих очи в слабата светлина на настъпващия ден. Нямаше го. Чух стъпки и вдигнах очи. Вървеше към мен и се усмихваше. Без тениска, с две чаши димящо кафе.

— Добро утро, сънчо — каза и остави кафето на нощната масичка. После седна на леглото и матракът потъна под мен. — Добре ли си? Боли ли те нещо? — Изражението му бе нежно и загрижено, усмивката бе извила крайчетата на устните му. Почудих се дали някога ще свикна да ме гледа така… интимно. — Не бях много нежен и внимателен снощи.

Направих бърза инспекция на състоянието си. Освен червените петна по тялото, краката ми бяха като от желе, мускулите на корема ме боляха, сякаш бях направила хиляда коремни преси, а между краката си все още усещах вибрациите от бедрата му и от тласъците му в мен.

— Да, боли ме на всички възможни места.

Той потърка брадичка, погледна ме в очите, но секунди след това погледът му падна върху гърдите ми. Колко предсказуемо!

— Това е едно от най-хубавите неща, които си казвала. Може дори да ми го пратиш като съобщение тази вечер. И ако си в щедро настроение, може да прибавиш снимка на циците си.

Засмях се, а той ми подаде чашата.

— Някой не си е изпил чая снощи — каза.

— Хм, не ми дадоха време — казах и с жест му показах, че няма да го пия веднага.

Исках и двете ми ръце да са свободни. Уил беше съблазнителен като хищник всяка минута в денонощието, но рано сутринта… такъв сексапил трябва да се обяви за незаконен.

Той се засмя с разбиране и бавно зарови пръсти в косата ми, приглади я и я подреди кичур по кичур зад раменете ми. Потръпнах от това, което виждах в очите му, от електричеството, изтичащо от връхчетата на пръстите му… и пак усетих онази болка и топлина между краката си.

Щеше ми се да разбера какво има в тези очи. Приятелска загриженост, привързаност или нещо повече? Опитах се да преглътна въпроса, който се надигаше у мен, защото не бях сигурна, че сме готови да водим честен разговор след първия, който, както вече знаем, завърши катастрофално.

Погледнах към прозореца. Небето беше пурпурно, леко мъгливо и застинало. Индиговите очертания на татуировките му изглеждаха още по-резки и ярки върху кожата му. Птицата изглеждаше почти черна, думите, изписани под ребрата му, сякаш бяха изсечени с тънко длето. Протегнах ръка да ги докосна, плъзнах пръсти по мускулестия му корем. Когато мушнах пръст под ластика на боксерките му, той пое въздух през зъби, сякаш изсъска.

— Искам да рисувам по тялото ти — казах и вдигнах поглед към лицето му, за да видя реакцията му. Изглеждаше изненадан, но това не беше преобладаващото чувство. Изглеждаше гладен, сините му очи бяха натежали и потъмнели.

Очевидно се бе съгласил без думи, защото се пресегна и започна да рови в чекмеджето на малкото нощно шкафче, намери черен маркер и се излегна по гръб. Седнах върху него. Чаршафът се плъзна по тялото ми и хладният въздух ми напомни, че съм съвсем гола. Не си позволих дори да се замисля как изглеждам.

Въздухът в стаята сякаш се сгъсти. Уил преглътна тежко, погледна ме с широко отворени очи, а аз бавно взех маркера от ръката му и махнах капачката. Почти веднага усетих втвърдения му член, опрян в дупето ми. Едва сподавих стона си, когато тазът му се раздвижи, за да се потърка в мен. Не знаех дори откъде да започна.

— Харесвам ключиците ти — казах и нежно ги погалих до малката вдлъбнатинка под шията му.

— Ключиците, а? — попита. Гласът му беше все още топъл и нежен, но и леко дрезгав.

Плъзнах длани по гърдите му. Едва прикрих триумфалната си усмивка, когато усетих учестеното му дишане.

— Обичам гърдите ти.

— Аз обичам гърдите ти — засмя се той.

Беше съвършен. Мускулите му бяха изваяни, но не изглеждаше набит. Гръдният му кош беше широк, кожата му — гладка. Не се бръснеше, не си правеше коламаски като онези мъже в списанията и по телевизията. Уил беше мъж. С черни косъмчета по гърдите, от пъпа надолу се спускаше деликатна пътечка меки косъмчета… към… наведох се и бавно ги облизах.

— Много добре — каза и се размърда нетърпеливо под мен. — Господи, да!

— И обичам това местенце тук — прошепнах с устни, те потънаха в деликатната и много мека кожа точно под костта на таза му. Дръпнах боксерките съвсем леко надолу и нарисувах Х и Б точно там.

— Това ми харесва — казах с широка усмивка. Той се надигна да види къде бях написала инициалите си, погледна ме и каза:

— И на мен ми харесва.

Спомних си размазаните думи по бедрата си, спомних си с какво настървение ги изтрих. Опрях маркера върху палеца си и започнах да драскам върху него, докато се образува нещо като малка мастилена локвичка. Опрях палец в тялото му, натиснах силно и оставих отпечатъка си върху него. Седнах назад да се насладя на творението си.

— За бога, това е най-еротичното нещо, което някой е правил с мен, Хана! — каза през зъби, без да откъсва очи от черното петно.

Думите му се забиха право в сърцето ми със спомена, че имаше и други, много други. И те бяха правили с него еротични неща, бяха го карали да се чувства щастлив и задоволен. Откъснах очи от настоятелния му поглед. Не исках да прочете мислите ми за всичките му НЕприятелки.

Уил бе добър с мен, беше хубаво, чувствах се секси, красива, желана. Не исках да развалям всичко това с терзания какво е било преди мен, или… неизбежно… след мен.

По дяволите! Какво правеше в дните, когато не бяхме заедно? Така и не спомена, че е приключил нещата с другите жени. Напоследък го виждах почти всяка вечер, но не всяка. Едно знаех със сигурност за Уил — той беше практичен човек и винаги би си оставил резервен вариант.

Стой на разстояние! Таен агент! Влизаш, вземаш, излизаш без рани и последствия.

Уил седна под мен, засмука врата ми, после много бавно приближи устни към ухото ми и прошепна:

— Искам да те чукам.

— Нали това прави цяла нощ — казах и отметнах глава назад.

— Та това беше преди часове!

Изтръпнах, малките експлозии по кожата щяха да ме подпалят. И пак забравих за чая.

* * *

Въздухът бе все още хладен, но пролетта вече се усещаше. Тук-там се виждаха крехки листенца и цъфнали дървета, птичките пееха, а небето бе натежало от обещания за по-добро време.

Сентръл парк винаги ме е удивявал. Не е за вярване, че огромен град, с толкова много индустрия, трафик и шум бе успял да съхрани в сърцето си това природно съкровище от цветове.

Искаше ми се да мисля за нещата, които ми предстоят за деня, за непосредствените задачи в работата или пък за почивните дни по Великден, но всичко ме болеше, бях ужасно уморена, а с Уил до мен нещата не изглеждаха по-розови. Изобщо не бях в състояние да се концентрирам!

Ритъмът на тупкащите му по пътеката стъпки, задъханото му дишане до мен… можех да мисля само за секс.

Спомних си твърдите му мускули под дланите си, тихия съблазнителен глас, с който ме помоли да го хапя, сякаш го правеше заради самата мен, сякаш разбираше, че искам да скъсам нещо в него, да го пусна на свобода или да го унищожа и залича, и това нещо бе някъде под кожата му. Все още усещаш дъха му до ухото си, как се въздържаше, как чакаше да свърша, за да ми е хубаво, как спираше да диша, докато се опитваше да забави оргазма си.

Той вдигна тениската си, за да избърше челото си, без да спира да тича, а аз мислех само как горещите капки пот от тялото му падаха и горяха кожата ми. После я пусна надолу, а аз не можех да откъсна очи от оголените му влажни мускули.

— Хана?

— Мм? — Най-сетне успях да вдигна очи към пътеката пред нас.

— Какво има? Изглеждаш различно и гледаш странно.

Поех дълбоко въздух, стиснах очи.

— Нищо.

Уил спря на място и парещият спомен за краката му между моите и за движението на таза му, когато тласкаше силно в мен, изчезна, но болката в слабините ми не утихна. Напротив, стана по-зле, когато се наведе и ме погледна в очите.

— Не прави така — каза.

Поех въздух, а думите сами избягаха от устните ми с въздишката.

— Добре, мислех за теб.

Сините му очи дълго изучаваха лицето ми, после се плъзнаха по цялото ми тяло. Зърната ми се втвърдиха като камъчета под погледа му, независимо че бях облякла негова тениска, десет номера по-голяма. Стомахът ми се сви, краката ми омекнаха, всеки миг щях да припадна, а мускулите между краката ми се свиваха толкова болезнено, че на практика трябваше да притисна бедра, за да спра болката. Лека усмивка пробяга по лицето му.

— Мислиш за мен… как?

Затворих очи и този път не ги отворих. Той ми казваше, че силата ми е в честността, но не беше точно така. По-скоро честността ми се дължеше на начина, по който ме караше да се чувствам, когато му казвах всичко.

— Никога не съм губила концентрация… досега. Никога никой не е успявал да ме разсее и за миг. Та аз бях самата мотивация в най-пречистен вариант. Но сега… съм едно голо желание, похот, незадоволим глад за секс.

Той не отговори, мълчеше. Отворих очи. Гледаше ме замислено. Исках да се пошегува, да каже нещо смешно, нещо мръсно и да ни върне към това което бяхме — Хана и Уил, приятели, които правят секс от време на време.

— Разкажи ми за това — прошепна след около столетие. Отворих очи и го погледнах.

— Никога не съм имала проблем да се съсредоточа върху каквото и да е, никога не съм се отклонявала от поставената ми задача. Но… мисля за теб — спрях изведнъж и се поправих. — Мисля за секс с теб. През цялото време.

Как така през всичките тези години не бях забелязала, че сърцето ми е по-голямо от главата? Или поне така изглеждаше в онзи миг. Никога не бях предполагала, че е възможно един мускул да тресе цялото ти тяло, буквално да усещаш как кръвта се излива във вените. Но все пак се опитах да се хвана за мисълта, че сърцето е просто орган, мускул, а тялото… е, моето явно бе направено такова — за сурово и животинско чукане. И никакви чувства.

Определено никакви, ама никакви чувства.

— И? — настоя той.

Добре!

— И това ме плаши.

— Защо? — не успя да прикрие усмивката си.

— Защото ти си ми приятел. Стана най-добрият ми приятел.

Изражението му се смекчи.

— И това е много лошо, така ли?

— Нямам много приятели и не искам да прецакам нещата с теб. Това е крайно важно за мен. — Той се усмихна и махна едно кичурче от изпотената ми буза. — Да, важно е. Страхувам се, че цялата тази постановка с „приятели, които се чукат“, ще… как го казва Макс… „ще се качи на циците ни“. Предполагам е нещо като „ще ни излезе през носа“.

Той се засмя, но не каза нищо.

— А ти не се ли плашиш? — попитах и затърсих отговора в очите му.

— Може би, но не и поради причините, които ти изброи.

И какво означава това? Едно от качествата, които харесвах в него, бе, че винаги бе малко резервиран и не говореше много. Но точно в този момент исках да вкарам един ченгел в устата му и да дърпам думите.

— Но не е ли странно, че си най-добрият ми приятел и в същото време не мога да спра да си те представям гол? И себе си гола до теб. Ние двамата! Голи! И какво правиш с мен, и как ме караш да се чувствам, когато сме голи!

— Начинът, по който… го правя… надявам се. Мисля за това, много мисля.

Той направи крачка напред, сложи едната си ръка на бузата, а другата на ханша ми.

— Не, не е странно. Освен това, Хана… — Плъзна палец по пулсиращата вена на врата ми. Поколеба се, може би се страхуваше да не ме изплаши. Преглътнах и прошепнах:

— Да?

— Знаеш, че за мен е важно да съм предварително наясно с нещата, нали? — Кимнах. — Но… наистина ли искаш да водим този разговор сега? — попита и ме стисна леко, за да ме окуражи. — Ако не искаш, не е нужно да го правим сега.

Усетих пристъп на паника. Бяхме започнали този разговор веднъж, но не се разви добре. Тогава аз се изплаших, а той си взе думите назад. Дали сега би било различно? И как бих отговорила, ако ми каже, че ме иска, но не иска само мен? Знаех как ще реагирам. Щях му кажа, че не ме удовлетворява, и в крайна сметка… щях да се оттегля… рано или късно. Усмихнах се, поклатих глава.

— Не, все още не.

Той наклони глава настрани, сложи устни до ухото ми и каза:

— Добре, но искам да знаеш само едно: никоя преди теб не ме е карала да се чувствам така… както се чувствам с теб.

Произнесе думите много внимателно, сякаш преценяваше тежестта на всяка сричка.

— И аз мисля за секс с теб. Много мисля — добави.

Това не ме изненада. Беше повече от очевидно. Но не можех да се отърва от чувството, че той мисли за секс с мен в някакви ясни, предварително определени, да не кажа договорни условия. Както е било с другите му жени, с които е сядал и са обсъждали, и са определяли параметри и условия, и така нататък. Така че не знаех дали за Уил това означава… чукане с повече условия и обвързаност, или чукане, без да се обвързваме, и изобщо искаше ли да се обвързваме дори в сексуална връзка. Но след като никоя не бе успяла да го накара да се чувства така, както твърдеше, че се чувства с мен, значи някъде там имаше някоя, която със сигурност се напъваше и се стараеше, нали?

— Напълно съм наясно, че може би имаш… планове… този уикенд… — започнах, а той ме погледна с гробовен поглед и някак объркано, като че не разбираше за какво му говоря, но все пак реших да продължа: — Ако имаш планове, но не ти се иска чак толкова много да ги… осъществиш, или ако нямаш планове, а искаш да имаш… много объркано стана… искам да кажа да дойдеш с мен у дома за Великден.

Той направи крачка назад, крайно изненадан.

— Моля?

— Искам да дойдеш с мен у дома. Мама винаги прави разкошен Великден. Може да тръгнем в събота сутрин и да се върнем в неделя следобед. Е, имаш ли планове?

— Не, нямам никакви планове. Сериозно ли ми говориш?

— Защо, няма да се чувстваш добре ли? Неудобно ли ще ти е? — попитах.

— Не, изобщо не става дума за неудобство. Ще е страхотно да се видя с Йенсен и с родителите ти! — Очите му заиграха палаво. — Предполагам, че няма да казваме на никого за сексуалните си подвизи, но все пак е в реда на нещата да попитам дали ще мога да видя циците ти, докато съм там?

— Когато сме насаме… може би.

Той потупа брадичката си с пръст и се направи, че обмисля.

— Хм… Може да ти прозвучи много мръснишки, но… в твоята стая ли?

— Моята детска стая? Ти наистина си перверзник. Но вероятно да.

— Нави ме.

— Само толкова ли ти трябваше? Едно обещание за голи цици? Толкова ли си лесен?

Той се наведе, целуна ме по устните и каза:

— Щом задаваш подобен въпрос, значи наистина не ме познаваш достатъчно добре.

* * *

Уил се появи пред апартамента ми в събота сутринта, след като паркира едно почти древно зелено „Субару Оутбек“. Гледах учудено ту колата, ту него, а той гордо въртеше ключодържателя из пръстите си.

— Много е хубава — казах и грабнах чантата си.

Той я взе от ръцете ми, целуна ме по бузата, усмихна се като дете, на което някой току-що е казал, че има много хубава нова количка.

— Нали? Пазя си я в гаража. Ще ми се да имам възможност да я карам по-често.

— Кога си я карал за последен път?

— Не знам, отдавана беше.

Тръгнах след него по стълбите. Опитвах се да не мисля къде отиваме. В началото ми се стори наистина страхотно да го поканя, но след по-малко от седмица се питах как ще реагира семейството ми, ако изобщо можех да спра да се усмихвам като малоумна и ако можех да се контролирам да не му бъркам в гащите. Последното ми се стори изключено, абсурдно, напълно невъзможно, защото дори в момента с мъка откъсвах очи от задника му.

Той изглеждаше божествено: в любимите му джинси, износена до… съвършенство тениска „Стар Уорс“ и зелени гуменки. Колкото спокоен изглеждаше той, толкова нервна и притеснена бяха аз. Не бяхме говорили повече за това посещение, не бяхме обсъждали какво ще се случи, когато пристигнем. Семейството ми знаеше, че излизаме. Та нали идеята беше тяхна! Но това, което се случваше в момента, със сигурност не бе част от плана им. Имах пълно доверие на Лив, че няма да каже на никого, защото ако Йенсен заподозреше какво е направил Уил с тялото на сестра му, щяха да се сбият. Най-малко щеше да има сериозни и доста неприятни разговори на четири очи. Лесно беше да си го мислиш от разстояние, но да тръгнем заедно към нас означаваше да се изправим лице в лице с факта, че Уил беше най-добрият приятел на Йенсен. Не можех да се държа така, както се държах в Ню Йорк… сякаш Уил е вещ, която принадлежи единствено на мен.

Той остави чантата ми в багажника и мина да ми отвори вратата, като преди това ме притисна към колата, целуна ме и бавно попита:

— Готова ли си?

— Да — отвърнах и се опитах да се възстановя от току-що връхлетялото ме прозрение: че обичам да си мисля за Уил като за нещо, което ми принадлежи. Той не откъсваше очи от мен и това бе мигът, в който и двамата осъзнахме, че имаме на разположение само няколко часа да се държим свободно един с друг. Целуна ме за последен път, нежно докосна с език устните ми, отстъпи встрани и ми отвори вратата. След това се настани на шофьорското място и каза:

— Не забравяй, че винаги можем да спрем и да се прехвърлим на задната седалка за няколко минути. Или да сваля предната седалка, за да ти е по-добре. Знам, че обичаш да си отваряш краката широко.

Завъртях очи с престорено неодобрение, но не можех да не се усмихна. Той сви рамене и врътна ключа. Колата запали с ръмжане, Уил я сложи на скорост, погледна ме, намигна ми и натисна газта. Отлепихме се от бордюра, но само няколко метра след това колата спря. Уил свъси вежди ядосано, завъртя ключа няколко пъти и тя най-сетне захапа. Двигателят работеше ритмично, спокойно. Сляхме се с движението.

Аз взех телефона му, закрепен в поставката за чаша за кафе и започнах да ровя из плейлиста му. Той ме погледна с неодобрение, но не каза нищо и обърна очи напред към движението.

— Бритни Спиърс? — попитах и се засмях, а той, без да откъсва очи от шосето, протегна ръка и се опита да изскубне телефона от ръцете ми.

— Сестра ми я е свалила — каза.

— Да бе, да!

На един светофар в Бродуей колата пак засече. Уил успя да я подкара, но когато спря за трети път няколко минути след това, започна да ругае.

— Сигурен ли си, че знаеш как се кара това нещо? — подкачих го аз. — Може би след толкова години по таксита из Ню Йорк си забравил да караш?

Той ме изгледа ядно.

— Щеше да е далеч по-лесно, ако първо се бяхме изчукали на задната седалка. Поне мозъкът ми щеше да е бистър и ясен.

Погледнах през прозореца, после пак към него, усмихнах се и започнах да разкопчавам ципа му.

— На кого му е нужна задна седалка?