Кристина Лорен
Красив играч (6)

Пет

Взех решение: ако наистина имам намерение да ограничавам времето на Уил и да настоявам да се упражнявам с него, тогава трябва да започна… наистина да се упражнявам. Също така реших да се захвана сериозно да не мисля за това като за игра, а по-скоро като за експеримент, да започна да си лягам в по-нормални часове, за да мога да ставам навреме, за да бягам с него, и после да стигна до лабораторията навреме за пълен работен ден.

Разнообразих малко гардероба си с качествени дрехи за спортуване и нов чифт маратонки. Престанах да гледам на „Старбъкс“ като на хранителна верига и спрях да се оплаквам толкова често. На всичко отгоре, с много мрънкане и протести от моя страна и много яка агитация от негова страна, се записахме за маратона през април.

Бях ужасена.

Но се оказа, че Уил е бил прав. Бягането наистина стана по-лесно. След няколко седмици дробовете ми спряха да горят, глезените не ме боляха и вече не ги чувствах като направени от ронливи пръчки. Не ми се повръщаше в края на алеята за тичане. Всъщност бяхме успели да увеличим разстоянието и вече бягахме на неговата писта. Уил каза, че ако поддържам по шест мили всеки ден и успея да увелича на осем два пъти в седмицата, няма да се налага да тренира допълнително без мен.

Не само ми харесваше, но и започвах да виждам разликата. Благодарение на гените на родителите си винаги съм била слаба, но никога… във форма, не бях стегната. Коремът ми беше мек, когато махах, кожата на ръцете ми се мяташе като някакви отлюспени кожички, а щом закопчеех джинсите си, отгоре изплуваше меко месо, което не можех да прибера, колкото и да гълтах корема си.

Но сега нещата се променяха и не само аз забелязвах разликата.

— Какво става тук? — попита Клоуи и ме изгледа от гардеробната на спалнята ми. — Изглеждаш… различна.

— Различна? — попитах.

Целта на проекта „Зиги“ не беше да прекарвам толкова много време с Уил, макар че той се превръщаше в нещо като любимия ми човек, а да намеря баланса между работа и социален живот, да излизам с хора, да се виждам с приятели, да намеря контакти, компания извън лабораторията. През последните две седмици Клоуи и Сара бяха станали неделима част от проекта и хвърляха усилия наравно с мен. Влачеха ме навън, идваха да поседят в апартамента ми за по някой и друг час.

Този четвъртък донесоха китайско и се настанихме в моята стая. Клоуи се намъкна в гардеробната ми и започна да посочва какво може да остане и кое трябва незабавно да замине на боклука.

— Различна в приятния смисъл на думата — поясни тя и се обърна към Сара, която се бе излегнала на леглото ми и разглеждаше някакви счетоводни документи. — Не намираш ли?

Сара вдигна поглед и ме огледа.

— Определено. Може би изглеждаш някак по-щастлива.

Клоуи вече кимаше в съгласие.

— Точно това се канех да кажа. Лицето ти грее. Виж си бузките само. А задникът ти изглежда зашеметяващо в тези панталони.

Погледнах се в огледалото. Проверих бузите си, после проверих и задните си бузи, които май наистина изглеждаха… грейнали. И отпред не изглеждах зле.

— Да, панталоните са ми станали малко широки. И виж, това месо отпред изчезна — отбелязах.

— Е, това винаги е голям плюс — каза Сара и се засмя. После поклати глава и се зачете в документите си. Клоуи започна да пъха повечето ми дрехи в пластмасови торби за боклук, а малкото останали — да подрежда на закачалки.

— Влязла си в идеална форма. Нещо ново напоследък?

— Нищо особено. Тичам. И много стречинг. Уил си пада по стречинга, намира го за голяма работа. И по лицевите опори, които миналата седмица добави към упражненията. А аз ги мразя! — Продължих да се оглеждам в огледалото и добавих: — Не помня кога за последен път ядох бисквитка.

— Значи все още тренираш с Уил? — попита Клоуи. Не можах да не забележа как се спогледаха със Сара. Сякаш току-що бях пуснала в скута им нещо апетитно, нещо фантастично и удивително. Щяха да го гледат, да го гризкат, да го обсъждат, докато им се помоля на колене да спрат.

— Да, всяка сутрин.

— Уил тренира с теб всяка сутрин? — попита Клоуи, сякаш не ме бе чула. И последва още една размяна на многозначителни погледи. Кимнах и се наведох да събера няколко парцала от пода.

— Да, срещаме се в парка. Знаете ли, че участва в триатлони? И е в страхотна форма.

След което моментално затворих уста, защото имах чувството, че с Клоуи трябва да внимавам какво казвам. Не беше като с Уил. Не беше и много безопасно да говориш каквото ти дойде на ума. Познавах я достатъчно добре, за да разбера, че рядко нещо й убягва. Нищо не й се изплъзваше. И наистина… не мина и секунда от последното ми изречение, когато тя прибра един паднал кичур гъста тъмна коса зад рамото си и каза:

— Да поговорим за Уилям.

Стоях и сгъвах чифт чорапи.

— Виждате ли се извън тренировките? — продължи да ме притиска. Усещах погледа й като нагорещени лазерни лъчи върху лицето си и без да поглеждам към нея, нито към Сара, кимнах с глава.

— Той е много красив, нали? — обади се Сара.

Внимание, внимание!

— Да, хубав е.

— Виждали ли сте се голи?

— Какво? — погледнах Клоуи като ужилена.

— Клоуи! Стига! — обади се Сара.

— Не, ние сме само приятели — настоях.

Клоуи изсумтя недоверчиво и тръгна към гардеробната с куп дрехи, преметнати през ръката.

— Да бе, да.

— Тичаме сутрин, понякога се срещаме на кафе. Може да закусим заедно — казах и забелязах, че стрелката, която отчита честността ми започва да навлиза в червения спектър. Всъщност истината е, че напоследък закусвахме всяка сутрин и се чувахме по телефона поне още веднъж през деня. Дори бях започнала да му се обаждам за съвет по работата си в лабораторията, когато Лимаки беше прекалено зает или извън града… или просто защото ценях мнението му на учен.

— Само приятели — повторих и погледнах към Сара.

Очите й бяха забити в документите, но се усмихваше и клатеше глава.

— Пълни глупости — каза рязко Клоуи. — Уил Самър няма в живота си жени, които да са му само приятелки. Като изключим семейството му, Сара, и аз.

— Вярно е — съгласи се Сара с нежелание.

Не казах нищо, обърнах се и започнах да си търся пуловер. Усещах погледа на Клоуи, забит в гърба ми. Точно под тила. Сякаш ме беше притиснала с ютия. Никога не бях имала много приятелки и със сигурност никога такава като Клоуи Милс. Но дори аз имах достатъчно акъл в главата да се пазя от нея и да се страхувам. Имах чувството, че дори Бенет се страхува мъничко от нея.

Намерих жилетката, която търсех, и я навлякох върху любимата си тениска на Файърфлай. Полагах нечовешки усилия да изглеждам безразлична и да не мисля за нищо, свързано с Уил, извън рамките на „просто приятели“.

Знаех със сигурност, че и двете ще ме надушат на мига.

— Откога се познавате? — попита Сара. — Знам, че с Макс се познават от години, но аз се запознах с него, когато се преместих в Ню Йорк.

— И аз така — каза Клоуи. — Давай, Бергщрьом. Разправяй за него.

Засмях се, щастлива от смяната на темата. Е, не чак смяна, но пък не засягаше пряко отношенията ни.

— Какво искате да знаете за него?

— Ами познавала си го като студент. Голям зубрач ли беше? Моля те, кажи че е бил в някой клуб по шах или нещо такова — каза Клоуи, изпълнена с надежда.

— Ха! Не. Обзалагам се, че когато е станал на осемнайсет, всички лели, каки и млади майки са искали да го чукат. Всъщност… май съм чувала някаква такава история за него от брат ми.

— Макс каза, че излизал със сестра ти — каза Сара.

Поклатих глава.

— Всъщност прекараха известно време заедно… по коледните празници. Мисля, че не я е чукал, просто са се натискали или нещо от сорта. С брат ми са се запознали първия ден в университета. После живя при нас едно лято, докато беше на стаж при баща ми. Това беше след като завърши. Аз съм най-малката, затова не ходех много с тях.

Виждахме се само за вечеря.

— Стига си бягала от въпроса. Дай нещо по-така — каза Клоуи с присвити очи.

Засмях се.

— Ами да видим… Той е най-малкото дете в семейството. Има две сестри, много по-големи от него. Не съм ги виждала. Имам чувството, че майка му го е обграждала с прекалено много внимание. Родителите му са физици.

Развели са се преди много години. После на една конференция се видели, напили се…

— И хоп! Уил се родил — довърши Сара.

— Да — кимнах бавно. — Но майка му го отгледала сама. Сестрите му са с дванайсет и четиринайсет години по-големи от него. Той е бил малкото бебе на всички.

— Е, това обяснява защо си мисли, че жените съществуват на този свят, за да му угаждат — каза Клоуи и се метна на леглото до Сара. Това не ми се стори съвсем вярно.

— Не, не съм сигурна, че е така. Мисля, че той наистина харесва жените и те го харесват. Израснал е в женска среда. Знае за какво си говорят, разбира ги, знае какво обичат да им се казва — обясних.

— И така да е, знае със сигурност как да играе играта — каза Сара. — Господи, какви неща ми е разправял Макс!

Сетих се за сватбата на Йенсен, когато го видях как се измъква незабелязано с две момичета. Бях повече от сигурна, че не му е за първи път.

— Жените винаги са го обичали — казах. — Помня как приятелките на майка ми говореха за него, докато работеше за баща ми. Господи, какво му мислеха, ако им се бе отворила възможност.

— Дърти хиени! — извиха развълнувано Клоуи. — Тази история е направо фантастична!

— Всички момичета бяха влюбени в него. Дори моите приятелки от училище. — Взех една възглавница и я притиснах към гърдите си, унесена в спомени. — Когато дойде за първи път, бях на дванайсет. Боже, какви тъпи причини си измисляха да идват у нас, само и само да го зърнат. Едната даже дойде да ми върне пуловер, който уж съм й дала. Беше на Бъдни вечер. А всъщност това беше нейният пуловер. Искам да кажа… само си го представете какъвто е сега, но на деветнайсет години. Игрив, закачлив. Определено познаваше женското тяло. Такава мъдрост не може да се прикрие. И с онази сатанински съблазнителна, нагла усмивка. Свиреше в група, имаше татуировки… беше ходещ секс. Когато дойде да живее при нас през лятото, бях на шестнайсет, а той на двайсет и четири. Беше непоносимо. Сякаш му беше обидно да облече риза в къщата и трябваше да се разхожда по голи гърди и да изкарва на показ гладката си кожа. — Изведнъж се сепнах от спомените си, погледнах ги. Усмихваха се.

— Защо се смеете?

— Описанието беше доста еротично, Хана — каза Сара.

Погледнах я изумена.

— Еротично ли каза?

— О, да, точно такова си беше — каза Клоуи. — Все едно гледахме порно.

Изсумтях и станах от леглото.

— Така, значи вече знаем, че малката Хана си е падала по Уил — каза Сара. — Но сега е по-важно какво мисли двайсет и четири годишната Хана.

Наистина трябваше да внимавам с отговора, защото мислех за Уил. Много. Непрестанно. И то във всички възможни насоки. Мислех за тялото му, за мръснишката му уста, и, разбира се, за всичко, което можеше да прави с това тяло и тази уста. Но също мислех и за ума му, за сърцето му.

— Според мен, той е изненадващо сладък и мил. Много е умен. Той е истински играч, но под тази маска има едно откровено и наистина добро момче.

— И не ти е минавало през ума да го изчукаш? Нито за миг?

Погледнах Клоуи, поразена от директния й въпрос.

— Моля?

— Какво ми се молиш? И двамата сте млади, красиви, познавате се отдавна. Обзалагам се, че ще е страхотно изживяване и за двама ви.

Само за няколко секунди главата ми се напълни с неканени фантазии и макар че ми беше минавало през ума да го чукам повече, отколкото бих признала дори пред себе си, събрах сили и казах категорично:

— Няма начин да легна с Уил! Нищо по-сигурно от това!

— Засега може би — каза Сара.

— Ти не трябваше ли да си милата, добрата и невинната? — попитах я.

Клоуи избухна в такъв чистосърдечен смях, че чак и на мен ми стана смешно. После погледна Сара многозначително и каза:

— Повярвай ми, милите, добрите и невинните само изглеждат такива.

— Няма значение как изглеждат — казах. — За Уил аз съм малката сестричка.

Клоуи седна и ме закова с поглед.

— Нека ти кажа нещо. Когато един мъж погледне една жена, той я слага в две категории — безполова приятелка или нещо за чукане.

— Нали си има някакви планирани срещи? — Попитах и смръщих нос. Не че не ми харесваше идеята да се виждам с мъже, с него например, но той имаше някаква изградена структура, нещо като график, който не включваше водене на обикновен разговор за каквото и да е. Да имам такива редовни планирани срещи като него? Да си слагам някакви ограничения заради нещо толкова безформено и неясно като нищо и никакъв секс?

— Напоследък Кити е във вторник, а Кристи е в събота вечер — каза Сара, после се замисли и добави: — Мисля, че вече не се вижда с Лара, но съм сигурна, че някоя случайна птичка минава за кратко и отминава.

Клоуи я погледна многозначително, Сара не отмести поглед. Оставих ги да си казват с очи каквото имат да си казват.

— Не твърдя, че трябва да се влюбва в него! — каза Клоуи. — Просто предлагам да го изчука яко и да му вземе ума.

— А аз само искам всички да знаят какво е реалното положение — отвърна Сара и я изгледа предизвикателно.

— Е, като се има предвид, че съм сестра на най-добрия му приятел, мисля, че спокойно мога да вляза в категорията на безполовите приятелки — заключих.

— Говорил ли е за гърдите ти? — попита Клоуи.

— Ами… да — отговорих и усетих как шията ми пламва.

Клоуи се усмихна и, естествено, последната дума беше нейна:

— Нямам повече въпроси, господин съдия.

* * *

На следващата сутрин Уил беше сигурен, че съм в някаква фаза на медитация, която води до честа смяна на настроението, защото бях разсеяна през цялото време и не спирах да мисля за разговора си с Клоуи и Сара. Не само че се сещах колко често гледа гърдите ми, посочва ги, говори им, ръкомаха към тях, но за зла беда бях започнала да мисля както за Уил, така и за неговите жени. Знаех, че тези жени са в живота му, чудех се какво прави с тях, как се чувстват, когато са с него, и дали и на тях им е така забавно в неговата компания.

Разбира се, той не оставаше облечен, когато се виждаше с тези жени, което доведе до мисълта за Уил без дрехи, а това не ми помогна да се съсредоточа, нито да тичам в права линия по пътеката. Насилих се да мисля за каквото и да е друго, само не и за бягащия в удобно мълчание мъж до мен. Опитах се да мисля за работа, за всичко, което ме чакаше в лабораторията, за отчета, който трябваше да довърша, да помогна на Лимаки да оцени последните изпити. Но после… стъпих накриво, получих жесток мускулен спазъм, паднах и когато Уил се наведе над мен и започна да изпъва десния ми крак… забравих за всички планове. Той ме гледаше толкова напрегнато, погледът му се плъзгаше по лицето ми и всички забранени мисли се втурнаха обратно в съзнанието ми. Този път нямаше начин да ги спра. Стомахът ми се свиваше и обръщаше в някаква сладка топлина, която постепенно запали слабините ми и предизвика болка между краката ми, която напразно се опитвах да пренебрегна. Сякаш се топях върху студената земя.

— Добре ли си? — попита тихо.

Бях в състояние да кимна, но не и да говоря.

— Толкова си тиха тази сутрин! — Лицето му беше крайно загрижено.

— Не, бях се замислила — измрънках.

Онази пленителна усмивка огря лицето му, а сърцето ми спря за няколко секунди, след което започна да блъска.

— Надявам се да не мислиш за порно или за свирки, или за сексуални експерименти, защото ако си въобразяваш, че можеш да задържиш такова нещо само за себе си, няма да стане.

След тренировката си взех дълъг, много дълъг душ.

* * *

Не обичах да пиша съобщения. Всъщност, преди Уил да се появи отново в живота ми, отговарях с една дума.

Предимно на семейството и колегите си.

Нали не си се отказала да дойдеш? Не.

Можеш ли да вземеш бутилка вино. Да.

С гадже ли идваш? На това не отговарях.

Допреди седмица, когато отворих айфона, който Нийлс ми подари за Коледа, използвах един стар телефон.

Според Йенсен бил един от първите клетъчни телефони в историята на света. Кой има толкова време да пише хиляди съобщения, като може просто да се обади и да се разбере с думи за по-малко от минута? Наистина не изглеждаше рационално. Но с Уил беше забавно и трябва да призная, че с новия телефон бе много по-лесно. Понякога ми пращаше някоя луда мисъл, която му е хрумнала на важно събрание, или снимка на лицето си, когото е казал неуместна шега, или на обяда си, когато пилешките гърди имаха форма на пенис. Така че… когато след моя много дълъг и успокоителен душ чух, че съм получила съобщение, не бях изненадана. Беше Уил. Но въпросът му определено ме завари неподготвена.

Как си облечена?

Бях напълно объркана. Въпросът бе съвсем обикновен, но със сигурност беше едно от най-странните неща, които ме бе питал. Трябваше да се видим след половин час за закуска и може би се притесняваше да не отида облечена като, както обичаше да казва, „студентка пред дипломиране“.

Погледнах се, сякаш бях забравила, че съм само по кърпа, увита около гърдите. Написах:

Сини джинси, жълта блуза, син пуловер.

Не, Зиги. Исках да вмъкна малко сексуален подтекст. КАК СИ ОБЛЕЧЕНА.

Сега вече наистина се обърках. Написах:

Не те разбирам.

Пращам ти секс-ем-ес.

Загледах се в телефона, почудих се и написах едно:

КАКВО?

Той пишеше много по-бързо от мен и отговорът му дойде почти незабавно.

Не е толкова възбуждащо, когато трябва да обясняваш. Ново правило: трябва да умееш да пускаш секс-ем-еси поне на някакво задоволително ниво.

Едва сега загрях, сякаш някой запали крушка в главата ми. Написах:

О! Аха! Секс-ем-ес! Умен Уил!

Дълбоко ценя ентусиазма ти и съм поласкан, задето смяташ, че идеята е изцяло моя, но ще те разочаровам.

Терминът навлезе в попкултурата преди десетилетия. Сега ми отговори на въпроса.

Започнах да крача из стаята. Добре, спокойно, това е като всяка една задача. Ще се справя. Опитах се да измисля нещо секси, да си спомня някои сексуални намеци от филми, песни, порно, но в момента не се сещах нищо.

Типично! Опитах се да си припомня някои от клишетата, които брат ми Ерик ползваше… но не, не ставаха. Не знаех какво да му напиша. Пълна мъгла.

Всъщност още не съм облечена. Стоях и се чудех дали си против някакви правила да изляза без бельо, защото полата ми е много тясна и гащите ми се очертават, а мразя да нося прашки.

Гледах телефона и чаках. Виждах, че пише отговора си.

Леле, това беше супер, хлапе! Но не казвай „гащи“. Или „блуза“. Не е секси.

Не ми се подигравай. Не знам какво да кажа. Чувствам се като пълен идиот в средата на стаята — гола и пиша съобщения.

Зачаках. Минаха няколко минути, екранът светна.

ОК, хванала си му цаката. Сега кажи нещо мръсно.

Мръсно?

Чакам.

О, Господи, имам ли време да видя нещо в Гугъл? Не. Пуснах търсачката на мозъка си. Написах първото нещо, което ми дойде на ум.

Понякога, когато бягаме и контролираш дишането си, се питам как си по време на секс.

Е, може да е било и мръсничко, защото мина цяла вечност, а той не ми отговаряше. О, Господи!

Пуснах телефона и тръгнах към другия край на стаята, убедена, че Уил се е разочаровал от мен и никога, ама никога няма да ми отговори. Може би искаше да му напиша нещо закачливо, а не толкова… прямо.

Влязох в банята, пригладих мократа си коса, после я завързах на кокче. Чух че телефонът вибрира и хукнах.

Първото съобщение беше:

ЛЕЛЕ

Второто:

Има ли начин да… Трябва ми минутка. Или пет.

Отговорих:

СЪЖАЛЯВАМ, НО НЕМОГАДАПОВЯРВАМЧЕКАЗАХТАКО ВАНЕЩО.

Няма защо да пояснявам, че ръцете ми трепереха. Исках да изкопая дупка и да се завра в нея.

Шегуваш ли се? Това беше като коледен подарък. Трябва да осъвременя нивото си. Изчакай малко, може да се наложи да направя малко стречинг.

Завъртях очи и зачаках.

Циците ти изглеждаха страхотно днес.

Само това ли успя да измислиш?

Честно казано, бе казвал далеч по-перверзни неща в лицето ми, дори на гърдите ми, защото често говореше на тях. Наистина ли се опитваше да ме научи как да пускам секс-ем-есите?

Сериозно ли ми говориш? Искаш да кажеш, че изобщо не си впечатлена?

Zzzzzzzzzzz^[1]

Мога ли да видя циците ти следващия път?

Е, няма начин да му кажа, че съм се изчервила в момента.

Пуснах емотикон с прозяващо се личице и се загледах в екрана, усмихната като идиот. Видях малкото балонче под последното ми съобщение и разбрах, че отговаря. Чаках, и чаках, и чаках. Най-накрая:

Мога ли да ги докосна? Да опитам вкуса им?

Придърпах кърпата по-високо над гърдите си и преглътнах. Треперех. И сега вече не само лицето ми беше горещо.

Мога ли да ги оближа и после да ги чукам?

Изпуснах телефона и започнах слепешката да го търся из леглото.

Много добро изпълнение, написах с разтреперани и омекнали пръсти. Затворих очи и се опитах да прогоня видението: пенисът на Уил във възвратно-постъпателно движение между гърдите ми.

Следващото му съобщение беше изпълнено с увереност и самочувствие:

Кажи ми, когато имаш нужда от няколко минутки НАСАМЕ. Готова ли си?

Не, категорично не съм готова!

Но написах:

Да.

Онзи ден беше облякла онази тениска, розовата. Гърдите ти изглеждаха феноменално. Пълни и меки. Видях зърната ти, когато духна студен вятър. И мислех само за едно: какво е да ги почувствам в ръцете си. Да усетя зърната ти върху езика си. Как би изглеждал пенисът ми върху красивата ти кожа и какво ли би било да свърша върху шията ти.

За бога, Уииил. Не може ли просто да ти се обадя?

Защо?

Защото е много трудно да се пише с една ръка.

Не отговори минутка и си позволих да си представя, че този път той си е изтървал телефона. Но после отговори:

ДА, ТРУДНО Е! Да не би да се докосваш?

Засмях се, написах: Хвана се. После метнах телефона настрани и затворих очи. Защото точно това правех.

Бях му обещала да закусваме заедно, затова, след като приключих с „размислите“ върху съобщенията му, скочих, облякох се набързо и излетях през вратата.

* * *

Беше много студено и пак започваше да вали сняг, но аз горях. Имах около шейсет градуса телесна температура и се чудех дали е възможно да седна срещу него и да не ми личи, че току-що бях мастурбирала… заради секс-емесите му.

Нещата като че излизаха малко от предварително зададената посока и се опитах да си спомня кога започна всичко това. Дали тази сутрин, когато се бе навел над мен да разтрие крака ми и изглеждаше, сякаш всеки момент ще легне върху мен? Или преди няколко седмици, когато започнахме да говорим за секс и порно? Или може би преди това, още първия ден, когато се видяхме и той ми сложи вълнената шапка на главата, и ми се усмихна така, сякаш преди секунди ме бе изчукал права до някоя стена.

Не, това не отиваше на добре.

Приятели, не забравяй. Приятели! Не забравяй, че си таен агент, че си под прикритие, че си една истинска нинджа, че трябва да се научиш да действаш като нинджа и да бягаш, преди да те наранят.

Вървях с наведена глава, стъпките ми потъваха в тънката снежна покривка. Псувах мартенското време. Косата ми беше цялата в снежинки. Една млада двойка точно излизаше от ресторанта. Шмугнах се през вратата между тях.

— Зиг! — чух името си и погледнах в посока на гласа му. Беше седнал горе. Помахах му и се закатерих по стъпалата, като в същото време махах шапката и шала си.

— Каква изненада да те видя тук — каза и стана, когато приближих масата.

Не знам защо се дразнех от добрите му маниери и още повече от мократа му коса, от начина, по който пуловерът покриваше стройното му тяло. Беше облякъл бяла риза под пуловера. Ръкавите му бяха дръпнати нагоре. Под маншетите на ризата можех да видя крайните контури на татуировките му. Разкошен… задник.

— Добро утро — казах.

— Май си сърдита? Или напрегната?

— Не — казах още по-кисело.

Той се засмя и седнахме.

— Поръчах ти закуската.

— Моля?

— Поръчах ти закуската. Палачинки с лимон и горски плодове, нали? И онзи сок с аромат на цветя?

— Да — казах и го изгледах подозрително. После взех салфетката и я сложих на коленете си.

Той се наведе да улови погледа ми. Изглеждаше разтревожен, дори нетърпелив.

— Нещо друго ли ти се хапваше? Мога да извикам сервитьорката.

— Не — отговорих, отворих уста, после пак я затворих. Беше толкова дребно нещо!

Малък жест. Знаеше какво поръчвам за закуска, знаеше какъв сок обичам, знаеше къде да пипне крака ми, за да ми мине… Дребни неща. Но в онзи миг изглеждаха истински значими. Почувствах се наистина кофти, защото той беше толкова мил с мен, а аз не мислех за нищо друго, освен за това, което държеше в панталоните си.

— Просто ми се стори странно, че помниш такива неща.

— Не е кой знае какво. Говорим за закуска, Зигзаг. Не става дума за даряване на бъбрек.

Опитах се да не се държа като кучка. Не можех да си обясня откъде се взе тази агресия.

— Това беше много мило. Понякога успяваш истински да ме изненадаш — казах.

Той ме изгледа леко изненадан.

— Какво искаш да кажеш?

Въздъхнах и се смалих на стола.

— Просто си мислех, че за теб съм само едно хлапе.

Веднага щом думите излязоха от устата ми, разбрах, че това никак, ама никак не му хареса. Облегна се и въздъхна тихо. Аз продължих да говоря на воля.

— Знам, че жертваш спокойствието си, за да ми позволиш да тичам с теб. Знам, че се е налагало да отлагаш срещите си с твоите НЕприятелки, за да имаш време за мен. Знам, че се е налагало да си сменяш цялата програма.

И искам да знаеш… че аз наистина ценя това, което правиш за мен. Ти си истински приятел, Уил.

Веждите му се събраха, загледа се във водата с лед отпред и без да ме погледне, каза:

— Благодаря. Аз само… помагам на малката сестричка на Йенсен.

— Да — казах, но усетих как раздразнението ми се надига отново. Исках да грабна чашата с водата и да я изсипя на главата си. Какво ми ставаше, за бога, защо избухвах така? Що за темперамент!

— Да — повтори той, погледна ме и се усмихна закачливо, а тази усмивка беше в състояние да разтопи цял айсберг лошо отношение, да раздвижи всичките ми женски органи и да ги подготви за действие. — Да. Или поне това е версията, която ще разкажем на останалите.