Кристина Лорен
Красив играч (14)

Тринайсет

Затворих вратата на банята и поех въздух няколко пъти, сякаш досега някой ме бе стискал за гърлото. Имах нужда да си събера ума и да разбера какво се случва. Тази сутрин, преди да го видя, си мислих, че се опитва да се отърве от мен, както беше захвърлял много от предишните си завоевания. А сега ми казваше, че иска повече?

Какво, за бога?

Защо трябваше да усложнява положението? Едно от нещата, които харесвах в него, беше, че хората винаги са наясно къде се намират в схемата на живота му. Независимо дали те удовлетворява, или не, поне знаеш. Нищо в цялото му поведение не предполагаше усложнения: секс и толкова. Край на филма. Беше далеч по-лесно, когато имах само една възможност.

За мен Уил бе символ на лошото момче, той беше лошото момче. Много красивото и съблазнително лошо момче, с което сестра ми се натиска в задния двор. Той бе обектът на всички мои момичешки фантазии. Бях прекарала цялата си младост да се навивам и да мисля само за него, и именно поради това знаех, че нямам никакъв шанс. А това правеше нещата далеч по-лесни.

Но сега? Сега можех да го докосна, той можеше да ме докосне. И изведнъж да ми каже, че иска много повече от секс? И то след като изобщо няма нищо подобно предвид. Няма начин мъж като Уил да иска нещо повече. А това усложняваше нещата. Уил Самър не знае значението на „повече от секс“. Нали самият той бе признал, че никога не е имал нито една моногамна дълготрайна връзка? Не бе намерил жена, която да задържи вниманието му за по-дълго време. Та нали една от неговите НЕприятелки му пусна съобщение, и то сутринта, след като правихме секс.

Не, благодаря, ще кажа аз на такова предложение.

Колкото и да обичах да прекарвам времето си с него, колкото и да беше забавен, знаех, че аз не мога да играя неговата игра, не можех и безкрайно дълго да се преструвам, че искам да ме учи на това или онова. Ако един път го допуснех по-далеч от гащите си, щях да се влюбя в него, а тогава вече щях да потъна.

След като реших, че наистина трябва да отида до работата, пуснах водата и загледах как парата пълни малкото пространство. Застанах под душа, наведох глава и оставих водата да се излива върху мен. Шумът започна да се дави в хаоса на мислите ми. Отворих очи и погледнах тялото си. Мастилото бе започнало да се размазва.

Рядкост сред най-трудните за намиране неща.

Думите, които написа толкова внимателно, с такова старание върху кожата ми, сега се превръщаха в струйки черна кръв и преливаха една в друга. Бяха останали отпечатъци от пръстите му като огърлица около гърдите ми.

Позволих си секунда да се насладя на красивия му почерк, спомних си увереността и решителността му, докато пишеше. Беше събрал вежди, кичур коса бе паднал над едното му око. Даже се учудих, че не го прибра назад, нещо, което правеше постоянно и което ми харесваше все повече и повече. Харесвах жеста, с който го прави. Но тогава беше така съсредоточен, че не бе забелязал кичура над окото си. И после изведнъж… Как можа да развали всичко!

Откачи ли, превъртя ли, но ето, опропасти всичко… или аз се изплаших. Взех гъбата, изсипах огромно количество шампоан за тяло и започнах настървено да трия буквите и следите от написаното. Така или иначе, половината се бе отмило с водата, а сега и малкото останало от мастилото се разтваряше под гъбата и врялата вода, падаше сякаш с трясък на пода и се оттичаше в канала.

Когато заличих и последните следи от Уил, водата започна да изстива. Излязох от душкабината, облякох се набързо. Треперех от студ. Отворих вратата, но той беше там. Крачеше като обезумял из стаята. Беше се облякъл, дори си бе сложил шапката. Изглежда, все още се колебаеше дали да тръгне, или не. Усети ме, обърна се и махна шапката си.

— Мамка му! Най-сетне! — каза.

— Моля? — извиках. Гневът започна отново да се надига.

— Не, не ти си тая, която има право да се ядосва и да прави сцени!

— А… ти… МОЛЯ? — Зяпна от изненада.

— Ти си тръгна, остави ме! — изстреля думите той.

— Да, отидох в другата стая — поясних.

— Което не променя факта, че се чувствам напълно прецакан, Хана.

— Имах нужда от пространство, Уил — казах и за да му покажа за какво говоря, тръгнах по коридора. Той хукна след мен.

— Пак го правиш! — каза. — Запомни едно много важно правило: никога не си позволявай да зарежеш някого в собствения си апартамент. Имаш ли представа в какво положение ме постави? Знаеш ли колко ми беше трудно да го кажа?

Спрях чак пред кухнята.

— Трудно? На теб? А ти имаш ли представа каква бомба хвърли преди малко? Имах нужда от време да помисля.

— Не можеше ли да помислиш тук?

— Беше гол.

— Моля?

— Не мога да мисля, когато седиш гол пред мен. Имаше прекалено много… — крещях аз и сочех тялото му. В следващата секунда реших, че не е добре да продължавам в тази насока. — Просто беше… Не знам… дойде ми много. И неочаквано.

— И как според теб трябваше да се почувствам аз? — Гледаше ме с гняв, челюстта му потрепваше и когато не отговорих, той само поклати глава, погледна надолу и напъха ръце в джобовете си. Лошо. Ластикът на анцуга му се свлече надолу. Оголеният мускулест корем съвсем не ми помагаше. Насилих се да се продължа разговора.

— Преди малко ми казваш, че не знаеш какво искаш, а след това казваш, че имаш чувства към мен, които са повече от секс. Струва ми се, че изобщо нямаш представа какво става тук. Освен това първия път, когато правихме секс, ти ме разкара на същия ден, за да ми се явиш днес с изказвания от сорта, че искаш повече?

— Ти чуваш ли се какво говориш? — извика той. — Не съм те зарязал, а направих както ти искаше — да не се държа с престорена галантност, да не искам нищо, а на всичкото отгоре неделя сутринта наговори всички онези глупости.

— Уил — започнах с категоричен тон, — от дванайсет години живея с историите за теб. Видях какво се случи, след като се позабавлява със сестра ми Лив. Беше влюбена в теб, не й мина месеци, след като ти си отиде, а мога да се обзаложа, че ти дори на си подозирал за това, нали? Виждала съм те как се изнизваш с две момичета на сватбата на брат ми. Нищо, ама нищо не се е променило! През по-голямата част от зрелите си години си се държал като пубер. И сега изведнъж искаш повече? Та ти дори не знаеш какво означава това „повече“.

— А ти знаеш, така ли? Как така изведнъж всичко ти стана ясно? И аз откъде да знам, че това с Лив е било толкова сериозно за нея? Защо си мислиш, че мога да чета мислите и чувствата на хората. Не всеки обсъжда преживяванията си, както и всичко, което му дойде наум, открито като теб. Никога не съм срещал жена като теб.

— Е, ако погледнеш статистически на нещата, това трябва да ти говори що за критерии имаш.

Не знам откъде се взе това последното, наистина не разбирах как казах такова нещо и в мига, в който думите излязох от устата ми, разбрах, че бях прекалила. Доста прекалила.

И тогава желанието да спори го напусна, предаде се, раменете му се отпуснаха пораженчески, въздухът се изпари от дробовете му. Гледаше ме в упор, но огънят в очите му угасна. Бяха… празни.

Обърна се и си тръгна.

* * *

Крачех по стария килим от доста време, мисля че преминах разстоянието в двете посоки над хиляда пъти. Дори ми се струваше, че започва да се износва под нозете ми. Нямах нито една ясна мисъл в главата, сърцето ми биеше като обезумяло. Нямах никаква представа какво се случи, но ако трябва да се съди по напрежението по кожата и в мускулите ми, изпитвах страх. Страх, че току-що бях прогонила най-добрия си приятел и мъжа, който правеше божествен секс. С мен. Най-добрият секс в целия ми живот.

Трябваше да се хвана за нещо, за нещо познато, за семейството си. Телефонът звънна четири пъти и Лив вдигна.

— Зиги! Как е малката ми лабораторна мишчица?

Затворих очи и се облегнах на вратата между кухнята и всекидневната.

— Добре, добре. А как е в работилницата за бебета? — попитах. — Разбираш, че не питам за вагината ти, нали?

Смехът й изкънтя в слушалката.

— Аха, значи все още не ти е поникнала цедка на устата. Знаеш ли, един ден със сигурност ще докараш някой мъж до лудост с тая твоя уста.

Дори не подозираше колко е права!

— Как се чувстваш? — попитах, за да насоча разговора в друга посока. Лив беше омъжена и бременна с първото внуче в семейството. Изненадвах се, че майка ми я оставяше сама за повече от пет минути. Лив въздъхна.

Представях си я как седи на голямата маса в огромната жълта кухня, а гигантският й лабрадор лежи в краката й.

— Добре съм. Адски съм изморена, но съм добре.

— Бебето слуша ли те?

— Да, напълно! — каза с усмивка. — Бебето ще бъде прекрасно, ще видиш.

— Разбира се — казах. — Само виж лелята.

— Точно това си мислех и аз — засмя се тя.

— Избрахте ли име?

Лив категорично отказа да узнае пола на бебето. Това усложняваше нещата за мен, понеже не знаех как да го наричам — тя или той.

— Да речем, че се спряхме на известен брой имена.

— И? — попитах истински заинтригувана, защото първите имена, които избраха преди време, бяха почти комични.

— Не, няма да ти кажа.

— Какво? Защо? — започнах да скимтя умолително в слушалката.

— Защото нито едно име не ти хареса. Винаги ги намираш за смешни.

— Това изобщо не е вярно! — Макар че… беше вярно. До този момент бе избрала няколко ужасни имена. Не знам защо Лив и мъжът и бяха решили, че имената на разни дървета и птици стават и за хора.

— Какво ново при теб? — попита тя. — Подобри ли се животът ти след официалната семейна визита миналия месец и епичния разговор с шефа.

Засмях се. Разбира се, говореше за Йенсен, а не за баща ми, още по-малко за шефа ми в лабораторията.

— От известно време тичам сутрин, излизам повече. Всъщност постигнахме известен компромис.

— Компромис? С Йенсен?

Бях говорила с Лив няколко пъти през изминалите седмици, но не бях споменала нищо за развитието на… приятелството… не, на връзката… не, на… каквото и да беше това с Уил. Причините бяха повече от очевидни. Но сега имах нужда от мнението й. Стомахът ми се сви от ужас.

— Нали знаеш, че Йенсен иска да излизам повече — казах, поколебах се, затворих очи и изстрелях: — Предложи ми да се обадя на Уил.

— Уил? — Тя млъкна и се почудих дали си спомня за същия онзи висок, прелестен млад студент, такъв какъвто го помнех аз преди години. — Чакай, Уил Самър?

— Същият. — Само при споменаването на името му, при спомена за него, стомахът ми се обърна.

— О, не очаквах това.

— Нито пък аз — промърморих.

— И ти?

— Какво аз? — попитах и веднага съжалих за грубия си тон.

— Обади ли му се? — попита и се засмя.

— Да. Всъщност затова ти звъня.

— Много примамливо за обсъждане и малко страшничко.

Нямах представа как да започна, така че подкарах с най-простичките неща.

— Ами той живее в Ню Йорк.

— Да, това го знам. И? Не съм го виждала от векове. Как е? Как изглежда?

— О… изглежда много добре — казах, като се опитвах с все сили да говоря така, сякаш външният му вид изобщо не ме интересува. — Виждаме се.

Тя не отговори веднага и си представих как челото й се сбръчква, как се опитва да открие скрития подтекст в думите ми.

— Виждате се? — повтори тя.

Изсумтях и разтърках лицето си. Нямах представа как да й кажа.

— За бога, Зиги! Чукаш Уил?

След това чух смеха й. Беше толкова неочаквано, че свалих слушалката от ухото си и я погледнах да се уверя, че смехът идва оттам.

— Не е смешно, Лив.

— Напротив, смешно е — каза тя и въздъхна весело.

— Ами… той ти беше… гадже.

— О, не, никога не ми е бил гадже. Нито за миг. Мисля, че се целувахме около десет минути и това е. Но има неща като ограничения във времето, в условията. Мисля че беше само това — целувахме се. Даже не ме е пипал или нещо такова, макар че по онова време бях напълно готова да го пусна в кутийката… ако ме разбираш.

— Мислех, че когато си тръгна, беше съсипана от мъка.

— Чакай малко! — Тя пак избухна в смях. — Първо на първо, никога не сме били заедно. Не сме правили секс, не сме си казвали нищо. И щеше да е много гадно да го правим зад гърба на мама. И зад градинарските й уреди. За бога, та аз дори съм забравила това!

— Но ти… но ти беше толкова разстроена, дори не си дойде през лятото, когато той беше на стаж при татко.

— Не си дойдох, защото цяла година правих глупости в колежа, имах да вземам изпити и не казах на никого, защото ти и татко щяхте да ме убиете. Това е. Никой не разбра в каква каша се бях забъркала. Но не е било заради него.

Притиснах длан към челото си.

— Много съм объркана.

— Не е нужно — каза тя леко загрижено. — Просто ми кажи докъде сте я докарали?

— Ами прекарваме доста време заедно. И наистина го харесвам, Лив. Той е най-добрият ми приятел тук. Правихме секс, на другия ден той се държа малко странно. После започна да говори за чувства и така го каза, сякаш трябва да участвам в някакъв негов емоционален експеримент… искам да кажа, че няма кой знае колко добра репутация сред момичетата в нашето семейство.

— И ти му издокара нова репутация, защото в твоите спомени отпреди дванайсет години той е момчето, което ме е оставило сама и с разбито сърце.

— Това не е всичко. — Въздъхнах.

— Кажи ми тогава.

— Ами това, че е курва. Че не помни почти нищо за жените, с които е бил, и по-малко от двайсет и четири часа, след като бе готов да ме зареже, ми съобщи, че иска повече от секс.

— А така ли е? Иска ли? Ти искаш ли повече от секс?

— Не знам, Лив, но дори и да исках, дори и той да иска, как мога да му имам доверие?

— Аз пък не искам да приличаш на идиот, затова ще ти кажа някои неща. Готова ли си?

— Ни най малко — казах, но тя не ме чу.

— Преди да се запозная с Роб, той беше истинска мъжка курва. Кълна се в Бог, че пенисът му е бил абсолютно във всяка една дупка в радиус от стотици километри. Но сега? Сега е съвсем различен. Целува земята, по която стъпвам.

— Да, но той искаше да се ожените. Не се чукахте само ей така, без планове.

— Когато се запознахме, си беше точно така. Само чукане. Зиги, много неща се случват на човек между деветнайсет и трийсет и една. Много неща се променят.

— Да, предполагам е така — казах и си представих дълбокия му плътен мъжки глас, дългите му пръсти, широкия му гръден кош.

— Не става дума само за това, че тялото се развива и възмъжава. Но и дори това. И сега, като се замисля, трябва задължително да ми пратиш една снимка на Уил на трийсет и една.

— Лив!

— Шегувам се — засмя се гръмко тя, но после спря и каза съвсем сериозно: — Не, всъщност не се шегувам. Прати ми снимка. Но наистина ще ми е ужасно неприятно, ако пропуснеш възможността да изкараш страхотни мигове с него само защото си се заинатила да очакваш от него да се държи като деветнайсетгодишна мъжка курва. И ако трябва да си честна пред себе си, не си ли се променила поне мъничко, откакто беше на деветнайсет?

Мълчах, хапех устни и продължавах да прокарвам пръсти по спираловидната резба на антикварния шкаф на мама.

— И това са само пет години за теб, Зигс. Така че, замисли се как е при него. Та той е вече на трийсет и една. За дванайсет години човек помъдрява.

— Много мразя, когато си права.

— Предполагам, че логичната ти мисъл е вкарала в действие всевъзможни бойни прикрития и оръжия срещу чара на Самър, а вероятно и разнообразни методи на изтезание?

— Очевидно не съм се справила много добре. — Затворих очи и се облегнах на стената.

— Боже, как се радвам, че се обади. Аз съм огромна, бременна, тежка, нищо интересно не случва около мен, а твоите новини са толкова вълнуващи.

— И не е странно за теб… не се чувстваш кофти или нещо такова?

— Би било странно, но Уил и аз… той беше първото момче, към което изпитах някакво сексуално влечение. Но нищо друго. Освен това ми мина две секунди, след като Брендън Хенли си направи пиърсинг на езика.

— Много гнусно, Лив. Моля те, спри се — казах и сложих ръка на очите си.

— Да, не ти казах за него, защото не исках да те притеснявам. И не исках да разваляш и моето удоволствие, като започнеш да пробваш и изследваш как пиърсингът може да повлияе върху еластичността на мускулите и скоростта, с която се свиват, или някое друго подобно проучване.

— Е, този разговор наистина ме поуплаши — казах. — Може ли да затварям?

— О, стига!

— Лив, яко обърках всичко — простенах и разтрих лице. — И се държах като отвратителна кучка с него.

— Мисля, че ще се наложи да му целунеш задника. Той обича ли да му целуваш задника?

— О, боже! Затварям!

— Добре, добре. Виж, Зигс, престани да гледаш на света и на Уил с очите на дванайсетгодишно дете. Изслушай го.

Опитай се да не забравяш, че Уил има пенис, което автоматично го прави идиот. Много, много сладък идиот. Дори ти не можеш да го отречеш!

— Иска ми се да спреш да говориш така разумно.

— Няма как да стане! Сега иди и си облечи големите безстрашни гащи, сложи памперс и заминавай да оправяш кашата.

* * *

През цялото време, докато вървях към жилището на Уил, мислех само за онази Коледа, която прекара с нас, и се опитвах да видя това, което помнех за него през призмата на казаното от Лив.

Бях на дванайсет, очарована от него, очарована от мисълта, че е гадже на сестра ми. Но сега, след като Лив ми каза истината, започнах да се чудя доколко представата ми за него бе истинска и доколко моят склонен да драматизира ум я бе изфабрикувал от нищото. И тя беше права. Тези спомени правеха нещата толкова лесни за мен — ей така да го набутам в кутийка с етикет „Внимание! Мъжка курва!“, без да направя грам усилие, да се опитам поне да го видя извън тази кутийка.

Дали наистина искаше повече? А аз исках ли да ми прости? О, как щях да успея да му се извиня за всичко? Дали щеше да ми прости?

Не отвори вратата, когато звъннах на звънеца, не отговори на нито едно от съобщенията, които му пуснах, застанала пред вратата. Затова направих единственото, за което можех да се сетя в този момент — почнах да му пускам кофти, тъпи, мръсни вицове.

Каква е разликата между пениса и чека?, но когато не получих никакъв отговор, продължих: Жената винаги ще издуха чека ти, но не и пениса.

Нищо. Нито дума.

Какво казала една цицка на другата?

Никакъв отговор. Продължих да досаждам.

Ти си най-близката до сърцето ми приятелка.

Много зле, Хана, много зле!

Реших да пробвам едно последно.

Какво следва след шейсет и девет?

Нарочно използвах любимото му число, за да предизвикам някаква реакция. Почти изтървах телефона, когато отговори. С една дума — Какво?

Измиване на устната кухина и зъбите — отвърнах.

По дяволите, Хана. Това беше гнусно. Качвай се преди да започнеш да се излагаш пред хората и да излагаш и мен.

* * *

Буквално побягнах към асансьора. Вратата на апартамента му не беше заключена, затова веднага влязох. Беше в кухнята. Готвеше. На печката имаше тенджери. Вареше някакви неща. Беше облякъл стара износена тениска на Праймъс^[1] и стари скъсани джинси. Изглеждаше… апетитно. Но когато влязох, изобщо не си направи труда да ме погледне. Продължи да си реже нещо на дъската.

Краката ми се огънаха. Тръгнах колебливо към кухнята, застанах зад него и притиснах брадичка в гърба му.

— Нямам представа как ме търпиш — казах.

Вдишах дълбоко аромата му, исках да запомня как ухае тялото му. Защото… ако наистина бях опропастила напълно нещата… ами ако окончателно му бе писнало от глупавата Зиги, от идиотските й въпроси, от нескопосания секс с нея, от умението й да направи от мухата слон, да взема прекалено бързи решения и да си вади заключение, без да погледне истината? Тогава какво? Отдавна трябваше да си ударя главата в стената, за да прогледна.

Но той ме изненада. Обърна се и ме погледна, а в очите му имаше болка, изглеждаше нещастен. Стомахът ми се сви от чувство за вина. Той остави ножа на дъската и каза:

— Мисля, че може и да не си разбрала правилно подробностите за Лив. Но това не означава, че е нямало други. — Говореше така искрено, сякаш не аз, а той трябваше да се извинява. — Правил съм неща, с които не се гордея особено. Сега е време да платя за глупостите, които съм сътворил.

— Мисля, че точно затова се изплаших, когато каза, че искаш повече — казах. — Имал си толкова много мимолетни авантюри в миналото и си разбил толкова много сърца, че самият ти нямаш представа колко жени си оставил да въздишат по теб. Иска ми се да вярвам, че съм малко по-умна от тях и няма да се присъединя към техните редици.

— Знам. Сигурен съм, че това е част от чара ти. Не си тук да ме променяш, а за да бъдеш мой истински приятел.

Караш ме да се замислям над решенията, които съм взел и които вземам. И това е много хубаво — каза, но се поколеба, преди да продължи: — Може би се поувлякох малко… след като правихме секс.

— Няма проблем. — Вдигнах се на пръсти и го целунах по бузата.

— Можем да бъдем само приятели, както ти искаш. Нямам нищо против — промълви. — Приятели, които правят секс — много добре! — Отблъсна ме леко от себе си, за да ме погледне в очите. — Но наистина мисля, че засега това е най-сигурната основа, на която трябва да останем. Съгласна ли си?

Опитах се да разчета изражението му, да разбера защо толкова внимателно подбира думите си, дали крие нещо.

— Съжалявам за това, което казах. Изпаднах в паника и те обидих. И се чувствам като идиот — започнах да се извинявам, но той закачи пръст на халката на колана ми и ме притегли към себе си. Никак не се съпротивлявах.

Опря гърди в моите.

— И двамата сме идиоти — каза и закова поглед в устата ми. — Само те предупреждавам, че сега ще те целуна.

Кимнах, повдигнах се на пръсти и опрях устни в неговите. Не беше точно целувка, но не знам как иначе да го нарека. Устните му минаваха по моите като мека четка, но всеки път ги притискаше все по-силно. Езикът му се стрелваше за секунди и ги докосваше много леко, докато изведнъж рязко ме притегли към себе си. Усетих пръстите му под тениската си. Не мърдаше, просто ги държеше на кръста ми. А аз вече щях да гръмна от идеи какво искам да правя с него, как да се доближа, да вляза в него, да усетя вкуса на всяка частичка от тялото му, да запомня очертанията на всеки мускул.

— Искам да те галя долу — казах. Той се отдръпна назад, за да види изражението ми. — Но този път истински.

Искам да свършиш така.

— Наистина?

Кимнах и погалих лицето му.

— Покажи ми как да бъда още по-неустоима.

— За бога, Хана — засмя се тихичко. Усещах ерекцията му. Плъзнах ръка между краката му и го обхванах с длан.

— Добре ли е? — попитах. Той ме гледаше открито, с доверие, с разширени очи. Хвана ръката ми и ме поведе към дивана.

— Налага се да седна, защото ако продължаваш да ме гледаш така, може да припадна — каза.

— Не е ли това целта на заниманието? — попитах и без да чакам покана или разрешение, клекнах между краката му. — Кажи ми как искаш да го направя.

Очите му натежаха, но не откъсваше поглед от мен. Помогна ми да махна колана и да сваля боксерките му. Не откъсна очи от мен и когато се наведох и долепих устни до връхчето. Беше облегнат назад и гледаше лицето ми, вероятно търсеше изражението ми. После хвана пениса си в основата.

— Оближи го от долу до горе. Започни бавно. Трябва да ме дразниш, да ме възбудиш.

Наведох се, плъзнах език от основата нагоре по широката вена и бавно по връхчето, където се бе събрала малка капка. Изненадах се от сладкия вкус. Започнах леко да засмуквам главичката.

— Пак. Започни отдолу. И после засмучи леко горе.

— Много детайлни инструкции — прошепнах с устни върху пениса му. Усмихвах се, но той очевидно не бе в състояние да отговори на усмивката ми. Сините му очи напомняха на море пред тайфун.

— Ти настоя да ти давам инструкции — каза дрезгаво. — И точно това правя. Казвам ти какво да правиш. Както съм си го представял хиляди пъти.

Започнах отначало. Харесваше ми, много ми харесваше. Бях щастлива да го видя такъв. Напрежението в очите му не беше никак безопасно, свободната му ръка бе свита в юмрук. Исках да се отпусне, да зарови ръце в косата ми и да ме чука бързо и силно в устата.

— Сега засмучи.

Когато обвих с устни члена му, той кимна с одобрение. Засмуках го жадно.

— По-силно.

Направих както ми каза, затворих очи и за секунда се изплаших да не се задавя и да загубя контрол, но страховете ми се оказаха напразни.

— Мамка му, да! Навлажни малко… използвай зъбите си, но не хапи силно.

Погледнах го за разрешение. После го захапах леко. Бедрата му се раздвижиха, простена.

— Точно така. Мили боже! Всичко, което правиш, е дяволски хубаво.

Това бяха точните думи, точно това имах нужда да чуя, за да се отпусна и да поема нещата в свои ръце. И уста.

Тазът му се движеше по-бързо, по-грубо. Бе вперил поглед в лицето ми. Зарови пръсти в косата ми точно както исках.

— Покажи ми колко ти харесва — каза.

Затворих очи и засмуках по-силно, по-дълбоко. От гърлото ми се изплъзваха тихи стонове. Насеченото му дишане ми действаше като наркотик. Усещах как желанието ми се надига, чак болеше.

Движехме се в ритъм. Устата ми, увитата ми около пениса му ръка се движеха в едно темпо с таза му. Той се опитваше да го забави, да удължи удоволствието, но знаех, че едва се удържа.

— Зъбите — не пропусна да ми напомни, здраво стиснал челюст. Галеше устата ми с пръстите на едната си ръка, а другата остана в косата ми. Направляваше движенията на главата ми, от време на време ме задържаше на място и тогава започваше леко да се движи в устата ми, без да ми позволява да мърдам. Ставаше все по-твърд, ръката в косата ми се сви в юмрук.

— Свършвам, Хана. Свършвам!

Мускулите на корема му се свиха, бедрата му се изопнаха от напрежение. Засмуках го за последен път, дълго и старателно, и се отдръпнах, взех пениса му в ръцете си и започнах бързо да движа пръсти по дължината му. Стисках го здраво, грубо, както той обичаше.

— Мамка му! Мамка му! — извика, пое въздух през зъби и свърши в ръцете ми. Забавих темпото и отпуснах леко.

Когато усетих, че спазмите му отминават, го погледнах, той ме издърпа и ме притисна към себе си с усмивка.

— Бързо се учиш — каза и целуна челото, скулите, ъгълчетата на устата ми.

— Имам добър учител.

— Уверявам те, че това не се прави само с опит — засмя се той. — Ти го направи не защото имаш опит, нали? — После се отдръпна, дълго гледа лицето ми, замисли се и много бавно, сякаш претегляше всяка дума каза: — Искаш ли да вечеряш с мен?

Свих се до него и кимнах. Това беше единственото място, на което исках да бъда.