Кристина Лорен
Красив играч (17)

Шестнайсет

Изключих двигателя. Внезапно настаналата тишина не събуди Хана. Спеше до мен с глава, опряна на прозореца. Бяхме точно пред къщата на семейство Бергщрьом в покрайнините на Бостън. Беше хубава постройка с просторна бяла веранда и червени тухли. На предните прозорци имаше морскосини дървени капаци, а зад тях се виждаха тежки кремави пердета.

Къщата беше наистина голяма, много красива. Навяваше много спомени. Дори не можех да си представя какво е за Хана да се върне у дома. За последен път бях идвал преди две години, за да се видя с Йенсен и с родителите му. Беше през лятото и съвсем за кратко. Децата ги нямаше, беше тихо и спокойно; прекарахме по-голямата част уикенда на задната веранда, пиехме джин с тоник и четяхме. Но сега бях паркирал пред къщата им със сестрата на най-добрия ми приятел, която ми бе направила две убийствени свирки, последната само преди час; докато стисках волана, пръстите ми побеляха, а пенисът ми бе толкова дълбоко в устата й, че буквално усетих как гърлото й се свива, докато гълта.

Момичето имаше изключителна дарба в оралната любов. Считаше, че има нужда от още обучение и инструкции, а аз нямах нищо против да ме ползва за тренировки.

Беше лесно да забравя за връзката й със семейството на Йенсен, да забравя, че е негова сестра, наистина беше лесно, когато бях погълнат от ежедневието си в Ню Йорк. Изобщо не ми минаваше през ум, че всички ще се надпреварват кой да ме пребие пръв, ако разберат какво става между нас. Дори когато Хана спомена за Лив, историята ми се стори толкова… стара и прашасала, че дори не се замислих повече от минута. Само регистрирах факта, че Хана не е информирана правилно.

Но сега трябваше да се изправя срещу всички тези спомени и в същото време да се опитам да прикривам чувствата си.

Сложих ръка на рамото й и нежно я разтърсих.

— Хана?

Тя се стресна, но първото нещо, което видя, когато отвори очи, бяха моите. Беше уморена, все още сънлива, но се усмихна, сякаш гледаше най-любимото си нещо в света.

— Здрасти — каза тихичко.

Сърцето ми спря.

— Здравей, Черешке!

Тя се усмихна срамежливо, обърна глава, протегна се и погледна през прозореца. И докато се протягаше, видя къде сме спрели, замръзна, изпъна рамене и се заоглежда.

— О, пристигнали сме!

— Да, тук сме.

Когато обърна очи към мен, видях паниката й.

— Ще е много неловко, нали? Аз ще гледам в ципа ти, Йенсен ще ме хване как гледам в копчетата на джинсите ти, после ти ще погледнеш гърдите ми, някой ще види. Ами ако те докосна? Или… — очите й се разшириха. — Или ако те целуна?

Леката й истерия автоматично ме успокои. Само един от двама ни можеше да си позволи нервен срив, и това не бях аз.

Поклатих глава.

— Всичко ще е наред. Тук сме като приятели. На гости на семейството ти. Като приятели. Няма да има никакво любуване на пениси в присъствието на други хора, освен това нямам резервен чифт джинси, затова не можеш да си позволиш да стопиш копчетата ми с поглед. Съгласна ли си?

— Да — каза вдървено. — Само като приятели.

— Защото сме точно такива, нали? — напомних й собствените й думи, като се опитах да не обръщам внимание на онзи орган, който стискаше гърдите ми. Тя хвана дръжката на вратата и започна да си повтаря:

— Приятели, само приятели на гости на родителите ми за Великден. Ще се видиш със стария си приятел Йенсен, който по една случайност е и мой брат. Най-големият ми брат. Приятелю, Уил, благодаря ти, че ме докара от Ню Йорк до нас.

Тя се засмя, излезе от колата, мина отзад и извади чантата си от багажника.

— Хана, по-спокойно — прошепнах и сложих ръка на кръста й, но докато го казвах, усетих как очите ми се плъзнаха от лицето към гърдите й и останаха там. — Не откачай точно сега.

— Вдигни очи нагоре, Уилям. Добре е да свикваш отрано.

Засмях се и прошепнах:

— Ще опитам.

— И аз ще опитам — смигна ми тя. — И не забравяй да ме наричаш Зиги.

— Хелена Бергщрьом умееше да прегръща сърдечно. Само мекият й европейски акцент я издаваше, че е родена в Норвегия.

Тя ме покани да вляза и ме прегърна топло. Сякаш се завръщах у дома. Беше висока жена. Хана приличаше на нея.

Годините й личаха, но като че ставаше все по-хубава. Целунах я по бузата и й подадох цветята, които бях купил на бензиностанцията.

— Винаги си толкова внимателен — каза тя и ни подкани да влезем. — Йохан е все още на работа, Ерик не може да дойде.

Лив и Роб са тук, Нийлс и Йенсен пътуват насам. Ще вали. Надявам се всички да се приберат навреме.

Изреждаше имената на децата си като дихания. Говореше толкова естествено, толкова майчински. Почудих се какъв ли е бил животът й и какво ли е да отгледаш толкова много деца, и да наблюдаваш как с годините те си отиват, задомяват се, но за празници тази къща щеше да става все по-пълна с бебета, с деца. Изпитах непознат копнеж да… бъда част, да участвам в щастливото бъдеще на това семейство, но после премигнах и реших да не мисля повече за това. Така или иначе, уикендът се очертаваше достатъчно драматичен, нямах нужда от повече емоции и сантименталности в добавка към пълната каша в главата ми.

Къщата си беше същата. Нищо не се бе променило с годините, макар че бяха я пребоядисали няколко пъти. Беше удобна, но подредбата, която преди беше в сиво и синьо, сега беше заменен. Преобладаваше тъмнокафявото и тъмночервеното.

Диванът и фотьойлите бяха плюшени, стените бяха боядисани в бяло. В антрето и по коридора, независимо че бяха пребоядисани, Хелена бе запазила уникалния си и малко странен начин да се справя с американския начин на живот: из всеки ъгъл на къщата бяха изписани животоутвърждаващи цитати.

В коридора: Живей, смей се, обичай!

В кухнята: Балансираното хранене е курабийката в ръката ти.

Във всекидневната: Даваме корени на децата си, за да могат да летят.

Хана забеляза, че чета написаното на входната врата Всички пътища водят към дома, и ми смигна с разбиране.

Точно тогава чух стъпки по стълбите и вдигнах глава. Погледът ми срещна зелените очи на Лив. Стомахът ми се обърна.

Нямах никаква причина да не се държа нормално с Лив. Бях я виждал няколко пъти след… случката, бяхме си говорили съвсем приятелски на сватбата на Йенсен, за обикновени неща. Разказа ми за работата си за малка търговска компания в Хановер. Годеникът й — сега вече неин съпруг — изглеждаше добър човек. Тогава си тръгнах по-рано, без дори да се замисля, че нещата при нея може би не бяха като при мен. Изобщо не ми бе минало през ума, че краткият ни флирт е означавал нещо за нея, че съм разбил сърцето й след коледните празници. Беше преди толкова много години! И сега някой сякаш се бе захванал да пренаписва цялата история на връзката ми с това семейство, а аз не бях направил никакво усилие да се подготвя психически за това.

Докато стоях като статуя, или по-скоро като пън, и не знаех какво да кажа, тя се приближи и ме прегърна.

— Здрасти, Уил! Прегърни ме, глупчо! — каза с усмивка и притисна огромния си корем към мен. Изведнъж напрежението ми спадна, прегърнах я.

— Здрасти! Не е много рисковано да те поздравя за бебето, нали?

Тя направи крачка назад и погали корема си с усмивка.

— Благодаря — каза и ме погледна дяволито. Едва сега си спомних, че Хана спомена, че е говорила със сестра си след кавгата ни, и вероятно Лив знаеше точно какво се случва между мен и малката й сестра. Стомахът ми се сви на топка, но се опитах да не му обръщам внимание и да не мисля, че тези два дни може да се окажат най-странното нещо в живота ми. Но както и да го погледнеш… нещата май отиваха натам.

— Момиче или момче да чакаме?

— Чакаме изненада — каза тя. — Роб искаше да знае какво е, но аз не исках, следователно не знаем.

Тя се засмя и направи път на съпруга си да се здрависа с мен.

Разменихме си няколко любезности във фоайето, Хана започна да разказва за новостите около дипломирането си, а аз и Роб си говорехме за баскетбол. Малко след това Хелена се запъти към кухнята.

— Връщам се да готвя. Слезте за по един коктейл, след като си оправите багажа.

Взех чантите и тръгнах по стълбите след Хана.

— Настани Уил в жълтата стая! — извика Хелена.

— Там ли спях преди? — попитах и огледах прелестния задник на Хана. Винаги е била слаба, но сега тичането правеше чудеса с извивките на краката и дупето й.

— Не, тогава беше в бялата стая за гости — каза и ми се усмихна през рамо. — Да не си помислиш, че помня всяка подробност от онова лято!

Засмях се и минах покрай нея към стаята, където трябваше да спя.

— Къде е твоята стая? — попитах, без да помисля предварително дали изобщо беше подходящо да знам къде е стаята й и дали някой не се бе качил след нас по стълбите.

Тя погледна през рамо към коридора, влезе и затвори вратата.

— През две врати.

Стаята стана прекалено малка, а напрежението непоносимо.

— Здрасти — прошепна.

За първи път, откакто тръгнахме от Ню Йорк, разбрах, че идеята беше много, много лоша. Та аз бях влюбен в нея! Как изобщо щях да прикрия подобно нещо. Личеше ми всеки път, когато я погледнех.

— Здрасти — едва се насилих да й отговоря.

Тя наклони глава настрани, огледа ме и прошепна:

— Добре ли си?

— Да — почесах врата си.

— Само исках да те целуна.

Тя направи няколко крачки към мен и плъзна ръце под тениската ми, по гърдите. Наведох се и я целунах бързо по устните.

— Не бива — казах, когато тя настоя за истинска целувка и устните й затърсиха моите.

— Вероятно не — прошепна и засмука брадичката ми, после леко я захапа, впи нокти в гърдите ми, притисна зърната ми.

След няколко секунди бях извън реалността, готов, трескав. Усещах кожата и мускулите си изопнати до предел.

— Не искам да спираме дотук — казах, но с предупредителен тон с надежда да я спра.

Уви, прозвуча повече като молитва да не спира.

— Имаме време, преди всички да се приберат — каза тя и започна да разкопчава джинсите ми. — Можем да…

Стиснах ръцете й. Разумът все пак надделя.

— Хана, няма начин.

— Ще бъда тиха.

— Това не е единственият проблем. Най-малкото не бива да те чукам в дома на родителите ти. Посред бял ден! Мисля, че вече говорихме за това, преди да влезем. Помниш ли?

— Знам, знам, но сега е единственият ни шанс. След това няма да сме заедно. Ами ако не можем да се видим по-късно?

Не искаш ли да си поиграеш с мен тук?

Тя определено си бе загубила ума.

— Хана — изсъсках, затворих очи и едва сподавих стона си, когато дръпна джинсите и боксерките ми надолу и обви топлата си ръка около пениса ми. — Наистина не бива!

Тя спря да движи ръката си.

— Един път можем да си позволим да го направим много бързо.

Отворих очи и я погледнах. Мразех да бързам, особено с нея никак не ми се искаше да пришпорвам и двама ни. Обичах да съм спокоен, да имам време да й се насладя. Но ако ми предлагаше себе си и имахме само пет минути, можех да вляза в рамките на определеното ми време. Останалите не бяха пристигнали. Може би нямаше да има проблем. И после се сетих.

— Мамка му, нямам презервативи. Не взех… по очевидни причини.

— И аз — каза, изруга и се намръщи.

Въпросът висеше между нас, но тя ме гледаше с широко отворени молещи очи.

— Не! — казах, без дори да я дочакам да каже каквото си мислех, че ще каже.

— Но аз съм на противозачатъчни от години!

Стиснах очи. По дяволите! Евентуално забременяване беше най-малкият ми проблем. Дори и в най-дивите си години не бях правил секс без презерватив. На всеки няколко месеца се изследвах за всичко.

— Хана…

— Не, прав си, не става дума за опасност от забременяване — каза и докосна с палец главичката на пениса ми, размазвайки капката, събрала се на върха. — Става дума за сигурност, нали?

— Никога не съм правил секс без презерватив.

— Никога? — застина тя.

— Никога. Дори не съм докосвал някоя отвън без презерватив. Може би е параноя.

Очите й се разшириха.

— Ами това, което го прави всяко момче… само с връхчето… мислех, че мъжете го правят по навик.

— Внимавам много просто защото се притеснявам и знам, че белята може да стане веднъж — казах и й се усмихнах, защото вярвах, че ще разбере намека ми за времето, когато виках момичета с „Ей, бейби“. Очите й потъмняха, впи поглед в устата ми.

— Уил, това наистина ли ще е първият ти път без презерватив?

Буквално се губех, пропадах, когато ме гледаше така, когато гласът й ставаше дрезгав и тих. Не беше самото физическото привличане. В миналото бях изпитвал влечение към много жени. Но с Хана имаше нещо ново, нещо различно, нещо повече, някакво пропукване, което ме караше да искам повече, отколкото мога да поема. Тя предложи приятелството си, аз поисках тялото й. Тя предложи тялото си, а аз поисках да разбера мислите й. Тя предложи мислите си, а аз поисках сърцето й.

И ето, сега стоеше пред мен, искаше да ме усети в себе си, само мен, не друг. Не беше възможно да откажа. Но поне се опитах.

— Наистина мисля, че идеята е много лоша. Трябва да внимаваме и да обмисляме подобни ситуации.

Най-вече ако възнамеряваш да вкарваш и други мъже в „експеримента си“, не казах аз.

— Само искам да го усетя. И аз не съм правила секс без презерватив — усмихна се и се повдигна на пръсти да ме целуне. — Само за малко, за секундичка. В мен.

— Само главичката — засмях се.

Тя направи крачка назад и седна на ръба на матрака, вдигна полата си и бързо събу бикините си. Обърна се към мен с широко отворени крака и се облегна на лакти. От мен се искаше само да направя крачката напред и да го вкарам. Съвсем гол.

— Знам, че е глупаво, че е лудост, но направо ме подлудяваш — каза и навлажни устните си. — Обещавам да съм много тиха.

Затворих очи. В мига, в който каза последното, вече бях решил. По-важният въпрос беше дали аз щях да успея да съм тих. Смъкнах джинсите и боксерките надолу и застанах между краката й.

— Мамка му! Какво, по дяволите, правим?

— Чувстваме се.

Сърцето ми блъскаше чак в гърлото, чувствах пулса си по цялата си кожа. Това беше последната бариера. Колко странно, че бях пробвал всичко в секса, но никога това! Изглеждаше толкова простичко, почти невинно. Никога не бях изпитвал по-голям копнеж от този да я усетя така — кожа до кожа. Беше като треска, като амок, който завладяваше съзнанието ми, размътваше разума ми. Като глас на дявола, който ми казваше колко ще е хубаво да я усетя така, без бариера, само за секунда. И после тя щеше да се върне в стаята си, да си разопакова багажа, да се освежи, а аз да остана и да си направя една светкавична ръчна и да се успокоя.

— Ела — прошепна и сложи длани на лицето ми. Наведох се, за да усетя вкуса на устните й, да засмуча езика й, да погълна звуците й. Усещах влагата между краката й по пениса си, но не това исках. Исках да бъда в нея. Исках да я усетя цялата около мен.

— Добре ли си? — попитах и започнах да разтърквам клитора й. — Може ли да те накарам да свършиш първа? Не бива да свършвам в теб.

— Не можеш ли да го извадиш, преди да свършиш?

— Хана, какво стана със… „само главичката“?

— Не искаш да ме усетиш така? — каза почти обидено, хвана ме за задника и започна ме дърпа към себе си. — Не искаш да ме почувстваш? Мен?

Захапах шията й.

— Ти си много коварно момиче, знаеш ли?

Тя махна пръстите ми от клитора си, хвана пениса ми и започна да го плъзга между мокрите си устни и около входа на влагалището. Зарових лице в шията й и простенах. Тя ме насочваше, чакаше ме. Раздвижих таза си напред и когато върхът на пениса ми влезе в нея, тялото й сякаш се разпадна, а аз почти изгубих разсъдъка си от великото усещане да я чувствам как се разтваря милиметър по милиметър пред мен и как ме поглъща. Спрях за секунда да се съвзема.

— Бързо — казах. — И тихо!

— Обещавам — прошепна тя.

Бях очаквал да е топла, но не и да е толкова гореща, мека, влажна! Не бях очаквал, че ще ми се завие свят от удоволствие, от сензационното чувство да усетя пулса й около пениса си, треперещите мускули на влагалището, не бях очаквал да видя, да чуя колко различно е и за самата нея.

— Мамка му, мамка му! — думите свистяха между зъбите ми. Не можех да спра да се движа в нея. — Не… Не мога да те чукам така. Още не. Прекалено е хубаво. Ще свърша много бързо.

Тя не дишаше, така стискаше раменете ми, че чак ме болеше.

— Няма проблем — издиша тя. — Винаги издържаш ужасно дълго. Сега искам да ти е толкова хубаво в мен, че да не можеш да издържиш.

— Ти си зла — изсъсках, а тя се засмя и обърна глава, за да улови устните ми в целувка.

Бяхме на ръба на леглото, джинсите ми бяха усукани около глезените, полата й бе вдигната над ханша, не бяхме съблекли тениските си. А се качихме само да оставим багажа и да се освежим. Беше лошо, много лошо, че си позволихме да го направим под покрива на майка й и баща й, но пък почти не издавахме звук и… ако я чуках бавно… опитвах се да се убедя, ако запазя разсъдъка си и контролирам положението, леглото нямаше да скърца, но за целта трябваше да спра да мисля, че съм в нея, съвсем до края, напълно гол и в къщата на родителите й.

Едва не свърших в секундата, в която погледнах надолу и видях как влизам в нея. Извадих го назад, почти до края, и видях как соковете й текат по пениса ми. И после пак вътре. И пак. И пак. Леле, бях напълно съсипан, унищожен. Бях убеден, че повече няма да мога да правя секс с друга жена. Бях убеден и в друго: никога нямаше да правя секс с презерватив с тази жена под мен.

— Ново решение на ръководството — прошепна тя. Дъхът й излизаше накъсан, остър, почти астматичен. — Забрави за тичането. Трябва да започнем да го правим по пет пъти на ден. — Гласът й бе толкова тих, че трябваше да притисна ухо до устните й, за да я чуя. Но единственото, което успях да разбера с размътеното си съзнание, бяха думи като „силно“, „кожа“, „остани в мен, след като свършиш“. И последното ме довърши, започнах да мисля само за едно — че искам да свърша в нея, да продължа да я целувам и дразня, докато се възбудя отново и да продължа да я чукам, докато заспя в нея. Движех се все по-бързо, стисках ханша й, намерих идеалния ритъм, при който леглото не се тресеше, не скрибуцаше и рамката не удряше в стената. Това беше ритъмът, който трябваше да запазим и да останем тихи, но губех битката за контрол, а бяха минали едва няколко минути.

— О, за бога! Съжалявам! — простенах, отметнах глава назад и се оставих на оргазма да ме премаже прекалено бързо, прекалено рано. Извадих пениса си и започнах трескаво да движа ръка по него, а тя бързо сложи ръка между краката си и започна да дразни клитора си.

По коридора се чуха стъпки. Погледнах Хана да видя дали и тя ги е чула, но след секунда някой почука на вратата, а най-лошото бе, че вече свършвах.

Мамка му. Мамка му!

— Уил, прибрахме се. В банята ли си? — извика Йенсен.

Хана седна, погледна ме извинително и гузно, но беше прекалено късно. Затворих очи и започнах да свършвам в ръката си и някъде по бедрото й.

— Идвам след секунда — извиках високо, облегнах се на матрака, за да не се строполя. Когато я погледнах, тя не откъсваше очи от полата си. По дяволите! Бях свършил върху полата й!

— Преобличам се. Идвам след малко — успях да кажа. Сърцето ми блъскаше, сякаш всеки миг щеше гръмне от адреналина, а парчетата щяха се изстрелят навън през кожата ми.

— Супер. Ще се видим долу — каза и чух как стъпките му се отдалечават.

— Полата ти… — Направих крачка назад и започнах да се обличам бързо, но Хана не помръдна.

— Уил — прошепна и в потъмнелите й очи видях глада и желанието й.

— По дяволите! — Вратата не беше дори заключена. — Не мисля, че…

Но тя се облегна назад и ме притегли върху себе си. Изобщо не я интересуваше нито брат й, нито това, че можеше да влезе и да ни види. За нея беше важно само, че вече си е тръгнал.

Това момиче ще ме побърка.

Сърцето ми продължаваше да галопира. Наведох се и вкарах два пръста в нея и плъзнах език по клитора й. Ръцете й се впиха в косата ми, ханшът и бедрата й се люлееха около устата ми и след няма и секунди усетих, че свършва. Устните и бяха разтворени, очите — затворени, нададе сподавен вик.

Когато оргазмът й започна да отшумява, продължих бавно да движа пръсти в нея, целунах клитора й, вътрешната част на бедрата й, накрая облегнах чело на корема й и се опитах да възстановя нормалното си дишане.

— Господи! — прошепна, пусна косата ми и плъзна ръце по гърдите ми. — Ти ме побъркваш, наистина.

Извадих пръстите си от нея и целунах ръката й, наслаждавах се на аромата на кожата й.

— Знам — казах, но тя бе затворила очи и лежеше тихичко на леглото. След секунда ги отвори. Гледаше ме трезво, разумно, като че току-що бе дошла на себе си.

— Господи, разминахме се на косъм.

— Да, една секунда и щяхме да скъсаме косъма — засмях се. — Трябва да се облечем и да слезем долу. Съжалявам за това — казах и погледнах полата й.

— О, няма нищо, ще го избърша.

— Хана, не можеш да слезеш долу с огромно петно от сперма върху полата си.

Тя се замисли и ми се усмихна закачливо.

— Знам, но ми харесва да е там.

— Перверзно момиче.

Тя се изправи и докато обувах джинсите си, започна да целува корема ми през тениската. Прегърнах я и се оставих на усещането от близостта й.

Бях толкова изгубен в чувствата си към това момиче. След няколко секунди слънцето се скри зад сивите облаци, в стаята притъмня, но не беше мрачно. Тя го правеше някак различно, светло. Тогава тихият й глас разчупи тишината.

— Влюбвал ли си се някога?

Чудех се дали наистина го казва, или халюцинирам. Но когато я погледнах, тя ме изучаваше с открито любопитство, съвсем спокойна, все едно ме бе питала дали е започнало да вали.

Ако някоя друга жена ми бе задала този въпрос след бързо чукане на крак, щях да изпадна в паника и веднага да потърся начин да се измъкна от ситуацията. Но с нея въпросът беше… доста на място, особено след тази проява на безразсъдство. През последните няколко години никога не си бях позволявал секс на случайни места (без да броим сватбата на Йенсен). Категорично избягвах секс на крак и много рядко, да не кажа никога, не изпадах в положение, което води до сериозни разговори и предприемане на незабавни действия за отстъпление и обяснение.

Но напоследък, когато бях с Хана, изпитвах странно чувство на безпокойство, че може би нямам много време с нея, че скоро може да тръгне по пътя си и че са ми отредени само часове да бъда с нея. Гадеше ми се при мисълта, че мога да я загубя, че трябва да я оставя да си отиде. Преди нея бях имал само две любовници, към които изпитвах нещо по-дълбоко от привързаност, но никога, на никоя не бях казвал, че я обичам. Странно, бях на трийсет и една, а упорито отказвах да произнеса тези думи, да почувствам тежестта им… До този момент.

Едва сега започвах да си спомням всеки коментар, който бях правил пред Макс и Бенет за любовта и обвързването. Не че не вярвах в такива неща, просто не ги разбирах, когато ми говореха, и ми беше много трудно да съм съпричастен. Любовта за мен беше нещо, което предстоеше в далечното бъдеще, в някаква необозрима точка, когато придобия известна житейска стабилност и не съм чак толкова авантюристично настроен. Представата за мен като отявлен играч беше нещо като наслагване на котлен камък върху стъкло — не бях обърнал внимание кога бе започнал да се натрупва, докато вече бе прекалено късно и никой не можеше да ме види през стъклото.

— Предполагам, не — каза с усмивка тя.

— Никога не съм казвал „Обичам те“, ако за това питаш — поклатих глава. Хана обаче нямаше как да знае, че й го бях казвал тихичко всеки път, когато я докосвах.

— Не си казвал думите, но чувствал ли си го?

— А ти? — усмихнах се аз.

Тя сви рамене и тръгна към стаята си, която според мен беше до тази на Ерик.

— Отивам да се измия и да почистя петното.

Кимнах, затворих очи и се строполих на леглото. Бях благодарен на всяка земна и извънземна сила, че Йенсен не влезе в стаята. Това щеше да е истинска катастрофа, освен ако не искахме цялото семейство да знае какво се случва, но все още бях напълно сигурен, че Хана желае да си останем приятели с бонус чукане. И ако тя желаеше само това, трябваше да внимаваме.

Проверих пощата си, изпратих няколко съобщения, събрах си ума, измих се със сапун, внимателно изтрих ръцете и кожата си. Не оставих никаква следа от нея.

— Хана ме чакаше във всекидневната. Погледна ме и се усмихна срамежливо.

— Ужасно съжалявам — каза. — Наистина не знам какво ми стана! — Тя премигна и веднага сложи пръст върху устата ми, защото исках да й обясня какво му „става“ на човек в подобни ситуации, но тя ме спря, сякаш се досети каква шега ми е дошла на ума. — Не го казвай, моля те.

Засмях се, погледнах зад нея да се уверя, че няма никой край нас, и казах шепнешком:

— Беше наистина разкошно, но можеше да завърши много, много зле.

Тя изглеждаше притеснена. Усмихнах се, за да повдигна настроението й. На една от малките масички видях керамична статуетка на Исус. Взех я и я сложих между гърдите й.

— Ей, виж, не е за вярване, но току-що намерих Исус между гърдите ти.

Тя погледна надолу, засмя се, поклати гърди, сякаш да докаже, че това е най-подходящото място за Божията обител.

— Исус между гърдите ми! Исус между гърдите ми!

— Ей, здрасти!

Когато чух гласа на Йенсен (за втори път днес), веднага дръпнах ръката си, защото такава близост с циците й със сигурност нямаше да му се хареса. Всичко стана за секунда, но имах чувството, че го гледам на забавен кадър. Прибрах статуетката зад гърба си и се опитах да я сложа на масата, но не уцелих, тя полетя към пода и се разби на милион малки керамични парченца.

— Мамка му! — изругах и се втурнах да събирам по-едрите парчета. Беше напълно невъзможно и усилията ми бяха повече от смешни и неразумни, защото някои от парчетата бяха толкова дребни, че на практика можеха да минат за прах. Хана се наведе да ми помогне, без да спира да се смее с пълно гърло.

— Уил! Как можа да счупиш Исус!

— Какво, за бога, правеше? — попита Йенсен и клекна до нас да ни помогне.

Хана отиде за метла и ме остави насаме със свидетеля на всички глупости от двайсетте ми години. Свих рамене и се опитах да се държа нормално, сякаш изобщо не бях играл с циците на сестра му до преди минутка.

— Взех я да я разгледам. Статуетката де. И… толкова. И докато разглеждах формите й… му… на Исус… — Потях се. — Не знам Йенс. Просто ти ме стресна.

— Какво ти става? — засмя се той. — Защо си толкова нервен?

— Може би е от шофирането. Не бях карал от доста време — свих рамене, но не събрах сили да го погледна в очите. Той ме потупа по рамото и каза:

— Мисля, че имаш нужда от една бира.

Хана се върна и ни избута напред, за да може да събере парчетата от статуетката в лопатката, и ми хвърли онзи майко-мила-какво-щеше-да-стане поглед.

— Казах на мама, че си счупил статуетката на Исус, но тя дори не си спомня коя леля й я подарила, така че май ще ти се размине — каза.

Изпъшках отчаяно и я последвах в кухнята, извиних се на Хелена и я целунах по бузата. Тя ми подаде една бира и ми каза да се успокоя, и че не е станало кой знае какво.

Явно по някое време, докато съм чукал Хана, баща й се бе върнал от работа. И после си представих голото тяло на дъщеря му, незаключената врата, и… Исусе, какво сме си мислили, че правим! Каква беше тази лудост?

Йохан бе мушнал глава в хладилника, за да извади бира, и щом ме усети, се обърна и ме поздрави по своя си доста странен начин — гледаше хората приветливо, но беше много зле с думите. В крайна сметка човек започваше да се чуди какво да каже, за да преодолее неловкото мълчание.

— Здрасти! — казах и се здрависахме, но след това той ме притегли и ме стисна в прегръдката си. — Извинявам се за статуетката.

Йохан направи крачка назад и се усмихна.

— Няма проблем, наистина! — После млъкна, замисли се и добави: — Освен ако междувременно не си станал религиозен.

— Йохан! — извика Хелена. Бях й толкова благодарен, защото не знаех какво съм станал и се чудех как да отговоря. — Провери месото във фурната, скъпи. Бобът и хлябът са готови.

Йохан тръгна към фурната, извади един термометър от шкафа до печката и го заби в месото. Хана се бе промъкнала зад гърба ми със стъклена чаша с вода.

— Наздраве! — Усмихваше се спокойно и съвсем естествено. — Гладен ли си?

— Умирам от глад — признах.

— Не вкарвай само връхчето, Йохан. Вкарай го целия — извика Хелена.

Задавих се, бирата излезе през носа ми и изгори ноздрите ми. Сложих длан на устата си. Мъчех се да преглътна, без да се удавя в бира. Йенсен застана зад мен и започна да ме тупа по гърба с усмивка, която ми подсказа, че знае защо се давя като куче. Лив и Роб се бяха настанили на масата и се подсмихваха.

— Мамка му, очертава се дълга вечер! — измърмори Хана.

— По време на вечерята говорехме за какво ли не. От време на време разговорите се водеха на групички, но после всички започваха да обсъждат някоя обща тема и всеки участваше в дискусията. Някъде към средата на вечерята пристигна и Нийлс. Йенсен бе най-общителният брат, този, който не се свърташе много у дома, Ерик беше само две години по-голям от Хана и беше черната овца в семейството, а Нийлс беше роден някъде по средата, но бе тих и затворен. Така и не успях да го опозная. Беше едва на двайсет и осем и вече притежаваше доста известна фирма в енергетиката. Бе копие на баща си, но без усмивката и общуването с очи, които бяха характерни за Йохан. Тази вечер обаче той наистина ме изненада. Наведе се, целуна Хана по бузата и каза тихичко:

— Изглеждаш страхотно, Зигс.

— Наистина — включи се Йенсен и насочи вилица към нея. — Нещо се е променило.

Погледнах я и се опитах да видя какво различно виждат в нея, макар че за мен това не беше загадка. За мен тя изглеждаше както винаги: чувстваше се удобно в собствената си кожа, не се притесняваше какви дрехи ще облече, не слагаше грим, но пък не й трябваше. Тя беше красива когато се събуждаше сутрин, сияеше след тичане, беше абсолютно съвършена под мен, над мен, около мен, потна, преди оргазъм, след оргазъм.

— Хм, не знам наистина — каза и набучи едно бобче с вилицата си.

— Изглеждаш поотслабнала — обади се Лив.

Хелена преглътна хапката си и заключи:

— Не, от прическата е.

— Може би Хана е просто по-щастлива — казах и забих поглед в чинията си, за да отрежа хапка месо. Разговорът на масата замря. Вдигнах поглед и започнах обилно да се потя, когато видях как всички са вперили очи в мен. — Какво? Какво казах?

Едва тогава разбрах! Идиот! Нарекох я Хана, а не Зиги.

Тя се опита да замаже положението.

— Да, малко съм отслабнала. И се подстригах. Но най-вече… Уил е прав… щастлива съм в работата си. Имам приятели. Да, наистина съм щастлива! — Обърна поглед и нахално го впери в Йенсен. После се усмихна и добави: — Оказа се прав в крайна сметка. Вече може ли да спрете да ме обсъждате?

Йенсен й се усмихна сърдечно, всички се съгласиха, че е време да се сложи край на този разговор, и продължиха да вечерят. Усещах очите на Лив, леката й загадъчна усмивка и когато вдигнах поглед от чинията, тя ми смигна.

Мамка му!

— Много е вкусно, Хелена — казах.

— Благодаря, Уил!

Тишината се спусна като тъмен облак над масата. Имах чувството, че всички ме гледат и изучават, че са ме хванали на местопрестъплението. Главата на Исус, отделена по най-жесток начин от тялото му, бе поставена на плота и ме гледаше с укор. Няма защо да споменавам, че това никак, ама никак не помагаше. Той знаеше!

Зиги беше утвърдено в семейството име, даденост, неизменна част от ритуалите и традициите, както бяха работните часове на Йохан или склонността на Йенсен да налага мнение и да контролира всички. Та аз дори не знаех истинското й име, преди да се видим в Ню Йорк и да започнем да тичаме. Майната му. Какво можех да направя, освен да стисна зъби и да приема фактите. Всъщност единственото, което можех да направя, бе да го кажа пак.

— Знаете ли, че ще публикуват материал на Хана в Сел^[1] — Не успях да го кажа както трябва, името й прозвуча доста по-ярко от останалите думи в изречението, ама карай. След като пуснах бомбата, погледнах всички с усмивка, сякаш бе най-обикновеното нещо на света. И то наистина си беше. Та това е истинското й име, за бога!

Йохан вдигна изпълнен с приятна изненада поглед към дъщеря си.

— Наистина ли, sötnos^[2]?

Хана кимна.

— Да, онзи проект, за който ти казах преди време. От едно съвсем обикновено изследване се превърна в нещо наистина интересно.

И така, разговорът тръгна към по-обикновени неща, а аз дишах с облекчение. Вероятно единственото по-кошмарно и стресиращо нещо на този свят от това да се запознаеш с родителите на момичето си е да криеш абсолютно всичко, да замазваш истината пред цялото й семейство. Улових загадъчната усмивка на Йенсен, върнах му я и забих поглед в чинията си.

Тук няма нищо за гледане, Уил!

По време на разговора, докато никой не ме гледаше, метнах едно око към Хана. Очите й ме изучаваха замислено и с изненада.

— Ти — каза тя само с усти.

— Какво? — попитах само с устни.

Тя поклати глава, бавно откъсна поглед от мен и погледна в чинията си. Исках да плъзна крак по нейния и да я накарам да ме погледне, но под масата беше като минирано поле, със сигурност щях да уцеля нечий друг крак. Реших да оставя нещата така.

— След вечеря двамата предложихме да измием чиниите, а останалите се оттеглиха във всекидневната за по един коктейл.

Тя ме удари с кърпата за сушене на чинии, а аз я напръсках със сапунена вода. Бях на ръба да я захапя за врата като вампир, когато Нийлс влезе да си вземе още една бира и ни изгледа така, сякаш си бяхме разменили дрехите.

— Какво правите вие двамата? — попита крайно подозрително.

— Нищо — отговорихме в един глас, но за да влоши нещата още повече, тя добави: — Нищо, само… чиниите.

Той се поколеба за секунда, метна капачката в кошчето за боклук и се върна при останалите.

— Днес на два пъти за малко да ни хванат — прошепна тя.

— Три пъти — поправих я.

— Кога пък се научи да смяташ? — Тя поклати глава и ме изгледа с палав поглед. — Може би не е редно да идвам при теб тази вечер.

Започнах да протестирам, но видях закачливата усмивка в крайчетата на устните й.

— Ти си самият дявол — казах и плъзнах палец по зърното й. — Никак не е чудно защо Исус отказа да стои между циците ти.

Тя пое рязко въздух, плесна ме през ръката и погледна през рамото ми. Бяхме съвсем сами в кухнята, гласовете на другите стигаха до нас като през тунел, а аз исках само да я стисна в прегръдката си и да я целуна.

— Не, недей! — Гледаше ме сериозно, едва дишаше. — Няма да мога да спра.

— Останах до късно да поприказвам с Йенсен. Когато се прибрах в стаята си, легнах в леглото и забих поглед в тавана.

Мина един час в напрегнато ослушване за стъпките на Хана, но без резултат. Реших, че е време да се откажа да я чакам.

Заспал съм и очевидно не съм усетил кога е влязла в стаята ми, кога се е съблякла, мушнала в леглото и увила голото си тяло около мен.

Усетих я едва когато плъзна ръце по гърдите ми, по лицето, по устните, засмука врата ми, долната ми устна. Бях надървен, преди да се събудя! Простенах от удоволствие, но тя сложи ръка върху устните ми, за да ми напомни, че трябва да сме много тихи.

— Колко е часът? — попитах тихичко и вдишах аромата на косата й.

— Малко след два.

— Сигурна ли си, че никой не те е чул? — попитах.

— В тази част на коридора могат да ме чуят само Лив и Йенсен. Вентилаторът на Йенсен е включен, така че няма начин да ме чуе, а и това показва, че спи. Всъщност той заспива на десетата секунда, след като го включи.

Засмях се. Права беше. Живяхме в една стая години наред. Господи, как мразех проклетия вентилатор!

— А Роб хърка — каза и направи пътечка от малки кратки целувки по челюстта ми. — Лив трябва да заспи преди него, защото иначе ще трябва го ръчка през пет минути и няма да я остави да спи.

Предоволен от отговора й и значително успокоен, че никой няма да дойде да тропа на вратата ми, докато се любим, аз се обърнах настрани и я притеглих към себе си. Повече от ясно беше, че гори за секс, но като че сега не искаше бързо чукане.

Имаше нещо под повърхността. Разбрах го по широко отворените й в мрака очи, по целувките й… някак откровени… от сърце може би, от нежността, от начина, по който ме докосваше — сякаш всеки допир бе неизречен въпрос. Усетих го по начина, по който сложи ръката ми върху шията си, после върху гърдите си и я остави над туптящото й сърце. Стаята й беше през две врати по коридора, така че едва ли се бе изморила да дойде дотук. Нещо я притесняваше, нещо караше сърцето й да бие така. Понечи да каже, но сякаш въздухът не й стигаше.

— Какво има? — прошепнах с притиснати към ухото й устни.

— Има ли все още други? — попита.

Отдръпнах се и я изгледах объркан. Питаше за други жени? Колко пъти исках да водим този разговор и колко пъти бе отказвала! Накрая се уморих да търся начин да изяснявам ситуацията. Тя беше тази, която искаше да излиза на срещи с разни студенти, тя беше тази, която ми нямаше доверие, дори не допусна мисълта, че между нас може да се породи нещо хубаво. Тя отхвърляше самата мисъл за мен. Или бях разбрал грешно? За мен нямаше никоя друга.

— Мислех, че това искаш! — отвърнах.

Тя ме целуна с тяло, притиснато до моето. Устните й бяха толкова познати. Това беше точният ритъм на целувката. Да започне бавно и нежно и постепенно да се разпали. Как изобщо можеше да си помисли, че бих я заменил с друга, че бих пожелал друга освен нея. Тя ме издърпа върху себе се и пусна ръка между нас, хвана пениса ми и го плъзна по тялото си.

— Има ли правило да се прави секс без презерватив два пъти в разстояние от 24 часа.

Засмуках кожата под ухото й и прошепнах:

— Мисля, че правилото е да нямаме други любовници.

— Значи сега нарушаваме правилото, така ли? — попита и повдигна ханша си нагоре.

Леле, как скърцаше леглото!

Опитах се да възразя, да й кажа, че ми писна от въртенето в порочен кръг и от отказа й да обсъдим нещата, че ми дойде до гуша да ме върти както си иска, без да ми даде възможност дори да й кажа какво мисля, но тогава тя издаде онзи гладен звук, изви тялото си като лък към мен, за да вляза в нея. Захапах устни, за да не извикам. Беше толкова… нереално.

Бях правил секс хиляди пъти и никога, абсолютно никога не е било толкова хубаво.

Усетих вкуса на кръвта върху устните си, огъня под кожата си, а когато ме докосваше, сякаш оставаше следи от изгаряния под пръстите си. Тогава тя започна да движи бедрата си под мен, да търси удоволствието си, да се извива и гърчи. Думите и мислите в съзнанието ми се разтвориха като в киселина.

Аз съм просто мъж, за бога. Не съм Исус. Не мога да устоя на изкушението. Трябва да я взема сега и да мисля за решение след това.

Предполагах, че мога да се самозалъжа. Точно това беше — самоизмама. Тя не искаше да ми даде сърцето си, но щедро ми даваше тялото си. Следователно, ако събирах всяко парченце удоволствие, което ми позволяваше да изпитам, след време щяха да се насъберат много парченца и почти щях да съм в състояние да се самозалъжа, че връзката ни е повече от чисто физическо удоволствие. В онзи миг нямаше значение колко много бих съжалявал след време заради този опит да се заблуждавам.