Матю Кърби
Гробницата на хана (30)

29.

Стюрбьорн стоеше отново на носа на своя драккар заедно с Гирид, но този път го следваха двеста бойни кораба.

От месеци опустошаваха датското крайбрежие. Йомсвикингите оправдаваха славата си. Нито един град не им устоя и всички флотилии, изпратени да ги спрат, бяха на дъното на морето.

Палнатоке стоеше до Стюрбьорн — неговата дясна ръка.

— Очаквам с нетърпение да видя прогнилия зъб на Харалд, когато с усмивка се разделя с царството си.

— Не искам царството му — отвърна Стюрбьорн. — Искам армията му.

— Аз искам царството му — каза Гирид.

Стюрбьорн се обърна към сестра си.

— Сигурна ли си?

— Да — потвърди тя. — Ти ще имаш Швеция, аз — Дания.

Стюрбьорн кимна и обърна отново поглед към пристанището. Морските течения и вятърът окриляваха ума на Шон, той се наслаждаваше на соления въздух, на крясъците на чайките в небето, на свободата.

Добре ли си? — попита Аная.

— Да — отговори Шон.

Виктория му бе предложила да замине с нея, след като Грейс и Оуен избягаха с Монро, ала той не пожела. Как да се откаже от това? Мястото му беше тук.

— Чувствам се страхотно — добави.

Корабът на Стюрбьорн се плъзна в главния док на пристана, където ги чакаха с приветствени дарове, за да предотвратят плячкосването на града. Сред посрещачите Стюрбьорн видя Харалд Синия зъб със синовете и дъщерите си. Кралят на Дания не се усмихваше, ала изглеждаше примирен. Носеше дебела кожена наметка с красив колан, на който висеше особена кама.

Шон надникна иззад кулисите на Стюрбьорновите мисли, за да се вгледа в оръжието, и осъзна с почти неудържимо въодушевление какво вижда. Не смееше да откъсне очи от камата, да не би да изчезне.

— Аная, открих я! Открих Райската реликва!

Тишина.

— Аная!

Пак тишина.

Учуди се.

— Аная!

Здравей, Шон, чу гласа на Исая.

— Исая? Върна ли се?

Да.

— Открих я! — Шон едва си поемаше дъх. — Райската реликва! Предшественикът ми току-що я забеляза.

Чудесно! Ще прекъсна симулацията, за да обсъдим положението.

— Добре — каза Шон, подготвяйки се за изпитанието.

Заляха го неприятните усещания при прехвърлянето в Коридора на паметта, после при изключването на париеталния стабилизатор. Тръсна нетърпеливо глава, когато се освободи от каската, леко замаян, но изпълнен с възторг.

Исая стоеше до металния цилиндър.

— Браво! — усмихна му се той.

— Трябва просто да се върна при Стюрбьорн — каза Шон. — Той ще ни покаже какво е станало с Райската реликва.

— Отлично — кимна Исая. Обърна се към жената от охраната, застанала до него — русокоса, със значка с надпис „Коул“ върху униформата. — Вземи процесора от „Анимуса“ на Шон.

— Да, сър.

— Да го вземе ли? Пак ли заминаваш? — попита Шон.

— Да — каза Исая. — И този път ти ще дойдеш с мен.