Даниел Стийл
Обикновени хора (9)

8.

Аманда се върна в кабинета си, за да се успокои след спора с Бен за това кой от пилотите представляваше риск. Тя се замисли за известно време, после звънна по телефона. Това бе единствената й надежда да ги убеди. Знаеше, че не може да го направи сама. Нуждаеше се от подкрепа. Веднага се сети за Милдред Стърн, психиатърката, която често използваха при ситуации със заложници, за да им помогне да преценят рисковете за бедните хора или да осъществят връзка с похитителите. Стърн бе уважаван специалист, бе написала няколко книги за отношенията между хората и как те понякога можеха да се сравняват със ситуации със заложници. Тя също бе завършила криминология като Аманда. Лекуваше служители от министерството по сигурността, засегнати от травмиращи ситуации и страдащи от посттравматични разстройства. Кабинетът й се намираше в една от административните сгради на летището.

Аманда й звънна и извади късмет, че я откри веднага. Психиатърката имаше няколко свободни минути между пациентите си. Аманда й обясни положението. Каза й, че са изправени пред потенциално рискова ситуация, но старшият офицер проучвал погрешния човек. Съсредоточил се върху втория пилот, за когото тя бе убедена, че не представлява заплаха, и отказвал да прецени капитана, Хелън Смит. А според Аманда, Хелън била бомба, която можела да избухне всеки момент, и била способна да свали самолета.

— Звучи сериозно — тихо каза Милдред. — Не съм видяла бюлетин за нея, значи засега я държите в тайна. С какво време разполагаме?

— В най-добрия случай, с два часа — отговори Аманда мрачно. — Може би час и половина или дори час преди самолетът да кацне. Дори не сме сигурни, че заплахата е истинска, но е съвсем възможно. Звучи като желание за самоубийство, а в пилотската кабина има трима души, които отговарят на профила. Започна се от пощенска картичка, намерена случайно от служителка на АБТ. Може и нищо да не излезе, но не искаме да рискуваме.

Аманда бе убедена, че Бен Уотърман допуска грешка в преценката си, и се нуждаеше от помощта на психиатърката, за да промени решението му.

— Къде ще кацне? — попита Милдред, като стана и взе чантата си от бюрото.

В кабинета й имаше бюро, два стола и тясна кушетка за пациентите. Бе студено, функционално място. Но страстта й към криминологията я бе накарала да се откаже от доходната си практика на Парк авеню преди двайсет години. И оттогава работеше с екипите за бързо реагиране. Като дъщеря на известен криминален адвокат в Чикаго, Милдред най-после бе намерила мястото си.

— В Сан Франциско — отговори Аманда. — Полетът излетя оттук в осем сутринта.

— Защо има трима пилоти?

— Старши капитан се вози в кабината. Получил инсулт на земята преди два дни и незабавно го пенсионирали. Сега лети обратно към дома си. С кариерата му е свършено, а и съпругата му починала от рак миналата година. Той също може да е склонен към самоубийство. Разполагаме с по-малко от два часа.

— Ще дойда в кабинета ти след пет минути — обеща Милдред.

Аманда се усмихна, беше доволна от разговора. Знаеше, че Милдред ще й помогне да промени положението. Възхищаваше й се безкрайно и бе изчела всичките й книги, макар никога преди да не бе работила с нея. Но също като Аманда, психиатърката беше жена в доминиращ мъжки свят и знаеше да се справя с него. Аманда все още се мъчеше да накара колегите и шефовете си да я уважават, но знаеше, че не е постигнала успех и се подиграваха зад гърба й. И започваше да й писва. Вечно тикаше машината нагоре по бюрократичния хълм, а те се присмиваха на теориите й и пренебрегваха научните й степени, защото се доверяваха повече на инстинктите и опита си, които бяха ценни, но не бяха всичко. А и отказваха да признаят, че и нейният принос бе важен. Според нея причината за това бе, че е жена, а те са сексисти.

Спазвайки обещанието си, Милдред влезе в кабинета на Аманда пет минути по-късно. Агентката се представи на дребната слаба жена с отлично подстригана бяла коса и двете влязоха в кабинета на Бен, където той се съвещаваше с Фил, главния на сцената, и Дейв от охраната.

Мъжете вдигнаха глави, учудени от жената, която влезе заедно с Аманда. Дейв не я позна, но Фил веднага се усмихна. Беше работил с нея много пъти. Бен изглеждаше изненадан да я види. Милдред го поздрави, но нито тя, нито той издадоха с нещо, че тя бе психиатърката, която той посещаваше след случая със заложниците.

— Здравей, Милдред — лаконично каза Бен.

Двете жени придърпаха столове и се присъединиха към мъжете. Фил изгледа психиатърката изненадано.

— Какво правиш тук? — попита я той.

Доколкото знаеше, никой не я бе викал, а и мнението й не бе нужно, поне засега. Но Бен схвана веднага и погледна Аманда мрачно.

— Повика на помощ кавалерията, а? — обърна се той към нея.

— Да, направих го — отговори тя с упорит тон. — Никой от вас не искаше да ме изслуша. Мислех, че може поне да чуете мнението на доктор Стърн.

Макар да се опита да се сдържи, Аманда прозвуча кисело и незряло.

— Съжалявам, че се чувстваш по този начин — обади се Фил — но имаш нужда от разрешението на началника си да повикаш психиатър, дори и да работи за нас. А това означава да питаш Бен или мен. Следващия път попитай, преди да водиш доктор Стърн тук.

Фил се усмихна на Милдред, която отговори на усмивката му. Тя познаваше процедурите добре и бе приела, че Аманда има разрешение да я доведе. Не беше доволна задето бе поставена в неудобно положение.

— С Милдред сме стари приятели и много сме работили заедно, но психиатрите ни не са тук, за да помагат на агентите да убедят други агенти в мнението си, а за да се опитват да преценят риска на дадена ситуация и как да се справим с нея.

— Мисля, че всички се съсредоточавате върху погрешния човек — настоя Аманда. — Имам магистратура по психология и друга по криминология. Джейсън Андрюс не е проблем. Губите си времето с него. Той е умен, амбициозен и талантлив пилот и му предстои трийсет и пет годишна кариера. Няма да я провали със самоубийствена мисия.

— Пилотът в Германия, който уби сто и петдесет човека в Алпите, беше на двайсет и седем или и осем години и също бе талантлив. Няма обяснима причина какво подлудява хората или какво ще направят. Възрастта няма нищо общо с това — възрази Бен.

— Мисля, че Хелън Смит представлява сериозен риск. Никой не може да премине преживяното от нея и да остане нормален. Видяла е как обезглавяват съпруга й по телевизията — решително заяви Аманда, обзета от отчаяно желание да ги убеди.

— Хората преживяват и по-лошо, след което водят съвсем нормален живот — опроверга я Милдред. — Погледни оцелелите от концлагерите. Много от тях са имали впечатляващ живот след това. Наясно съм със случая на капитан Смит и никога не съм чувала нещо, което да ни наведе на мисълта, че тя страда от психично разстройство. Нещо променило ли се е? — попита Милдред и всички поклатиха глави отрицателно.

— Всичко започна с това — обясни й Бен, като плъзна пощенската картичка по бюрото към нея. — Може да не означава абсолютно нищо. Но може да е адски сериозно. Решихме да не рискуваме. Гнусният ни късмет е, че на борда няма охрана. А380 имаше повреда и се наложи да разделим пътниците в два по-малки самолета. Човекът от охраната се озова в другия самолет, така че нямаме никаква защита във въздуха за екипажа и пътниците. Въпрос на късмет е кой точно представлява опасност. И дали въобще има такава. Направо откачаме докато се мъчим да преценим положението. Мисля, че капитан Смит е най-доброто, с което разполагаме, ако наистина има проблем, и Фил е съгласен с мен. Тя е управлявала бойни самолети и е била във военновъздушните сили двайсет години. Може да се грижи за себе си и за самолета. А вторият пилот има досие с безброй дисциплинарни проблеми, ужасен характер, проблем с гнева и е ядосан на авиокомпанията задето не са го повишавали повече от две години. Шибано чудо е, че още не са го уволнили, но вероятно нещата вървят натам и той го знае, затова е бесен на света.

— Той има ли психиатрична история, склонност към самоубийство? — попита Милдред, а Бен поклати глава отрицателно.

— Не, няма. Но и Хелън Смит няма. Пенсионираният пилот вероятно е по-голям риск, но ако е така, бих искал да мисля, че би го направил през свободното си време, а не би убил невинни пътници със себе си. Той е един от най-добрите ни пилоти и просто извади лош късмет, че получи инсулт.

— Съжалявам да го чуя — каза психиатърката със съчувствие и огледа останалите. — Честно казано, изправени сте пред страхотен проблем. Адски трудно е да преценяваш хората. На повърхността съм склонна да се съглася с Бен и Фил. Хелън просто не е показала с нищо, че може да извърши нещо подобно. Освен ако има някаква подробност, която не знам. Но млада луда глава като втория пилот, когото описахте, може да извърши нещо подобно, за да си осигури внимание и да си отмъсти, без да мисли за бляскавото си бъдеще, предречено от госпожица Олбрайт. Аз обаче не съм толкова убедена, че бъдещето му е бляскаво. Звучи като неприятно бреме за компанията. И какво ще прави, ако го уволнят? Това е краят за него. Никой няма да го наеме на работа след това. А и да погледнем истината в очите — повечето пилоти не искат да се занимават с нищо друго. Летенето е тяхната страст, целият им живот и всичко, което познават. Уволнението може да изглежда по-страшно от самоубийство за него.

— Още не е бил уволнен — поправи я Бен. — Но май отива натам.

Милдред кимна замислено, а Аманда я изгледа разочаровано.

— Съгласна ли си с тях? — унило попита тя.

— Да, съгласна съм. Истината е, че никой от нас няма да знае нищо със сигурност докато се случи нещо. Самолетът може да се приземи гладко или да стане трагедия. Какво правите с моста?

Психиатърката бе свикнала с подобни ситуации и предложенията й обикновено бяха отлични.

— Затваряме Голдън Гейт след няколко минути — отговори Бен. — В десет сутринта.

В този момент секретарката влезе в кабинета на Бен и го уведоми, че Алън Уекслър, шефът на офиса в Сан Франциско, и двама агенти са на линия, за да проведат разговор. Бил веднага включи високоговорителя, за да могат и останалите да чуят.

— Всички сме тук — ясно каза той. — Научихте ли нещо от приятелката? Съгласи ли се да говори с вас?

— Разполагаме с онова, от което се нуждаете — мрачно отговори Алън Уекслър. — С мен са агенти Пол Гилмор и Луси Хобс. Говорили са с приятелката и са претърсили апартамента му, макар това да не влиза в протокола.

Никой от тях не обичаше да рекламира факта, че понякога си позволяваха известни свободи. Министерството по сигурността можеше да прави това безнаказано, но не искаха обществеността да е наясно, ако не се налагаше. Беше нарушение на процедурите, извършвано в спешен случай, по основателна причина. Понякога трябваше да нарушат правилата, за да спасят човешки живот.

— Здравейте — поздрави ги Луси и им разказа всичко чуто от Бианка, което само потвърди страховете им. — После отидохме в апартамента му. Бианка е негова бивша приятелка и не е имала контакт с него от година, затова не можа да ни каже нищо за психическото му състояние в момента, но спомена, че през цялото време докато са били гаджета, той бил ядосан на авиокомпанията задето не го повишавали. Мислел, че съсипват кариерата му, и не искал да поеме отговорност за вината си. Както и да е, тя ни даде ключ за жилището му. Сдобихме се с интересна информация. Разполагаме с таблета му и там прочетохме безброй страници за оръжия, които можеш да изработиш от пластмаса. И никое от тях не може да бъде уловено от металдетектор или рентген. Схемите са изключително подробни, а оръжията изглеждат смъртоносни. Не открихме оръжия в апартамента, само информацията на таблета. Имаше и много проучвания относно методи за самоубийство, както и за немския пилот, който свали самолета в Алпите. Но най-тревожното бяха пластмасовите оръжия. Ще ви изпратим всичко по имейла, за да го видите.

Бен огледа колегите си. Беше се страхувал от нещо подобно. На стената му имаше огромен монитор и след секунди пластмасовите оръжия и схемите се появиха на него.

— Мамка му — изруга Фил и разтърка очи.

Бен се вторачи напрегнато в екрана и усети как му прилошава.

— Според мен, вече всички сме съгласни, че Андрюс е заплахата — каза той. — А сега можем да приемем и че е въоръжен. По-добре ще е да предупредим Хелън Смит.

След тези думи шефът от Сан Франциско се извини, че трябва да излезе за малко, и се върна след две минути.

— Тъкмо затвориха моста — съобщи им той. — Линейки и пожарни вече са там, движението е пренасочено. Обяснението е изтичане на газ. Катерите на бреговата охрана са във водата. Готови сме. Но нищо няма да ни помогне, ако Андрюс убие капитана и свали самолета.

Бен искаше да отпусне глава на бюрото и да заплаче. Новината, че Джейсън Андрюс бе въоръжен с един от пластмасовите пистолети, промени цялата картина. Щеше да е много по-трудно да го спрат и да спасят самолета, особено след като на борда нямаше охрана.

— Мислиш ли, че пенсионираният капитан може да ни помогне? — попита Алън.

— Съмнявам се — отговори Бен. — Бих заложил на Хелън, но не съм сигурен какво би могла да направи, когато към нея е насочен пистолет.

— Тя е корава жена — обади се Фил. — Чел съм внимателно досието й. Има черен пояс по бойни изкуства и е експерт по стрелба.

— Да, но има и огромно количество пътници и самолет, който трябва да управлява.

— Къде ни искате? — попита ги Алън. — На летището или на моста?

— В пилотската кабина, с насочен към главата на гадното копеле пищов. При това не пластмасов — ядосано отговори Бен. — Не знам. Предполагам, че и на двете места. Може би вие тримата трябва да сте на моста. Възможно е той да се насочи точно натам, ако успее да превземе самолета. Но искам и много хора на летището, в случай че има проблем, когато кацнат.

Бен се чувстваше безпомощен зад бюрото в Ню Йорк. Нямаше търпение да предупреди Хелън Смит, че вторият й пилот вероятно е въоръжен.

— Дръжте ни в течение — помоли той Уекслър.

Милдред Стърн го наблюдаваше, доволна, че Бен действа толкова добре. Изглеждаше стресиран, но се справяше със ситуацията отлично. Неприятностите щяха да се появят по-късно, ако нещо се объркаше.

Аманда бе притихнала, което бе необичайно за нея. Откритото в апартамента на Джейсън Андрюс в Сан Франциско потвърди подозренията на Бен и Фил. Не ставаше дума за психологически теории, а за оръжия, за човек, проучвал методи за самоубийство и изпълнен с омраза към компанията, за която работеше. Дори тя вече не можеше да отрече истината и нямаше какво да добави. Психиатърката се наведе към нея и й каза тихо:

— Никой от нас не може да е винаги точен в преценката си. Всички грешим. Може да работим само с това, с което разполагаме, и често то не е достатъчно, за да сме напълно сигурни.

— Очевидно допуснах сериозна грешка тук — засрамено призна Аманда.

— Ако е така, вероятно ще прецениш правилно следващия път — окуражи я Милдред.

— Не ме слушат. Мислят, че съм глупава, защото съм жена — изхленчи Аманда и очите й се насълзиха.

— Това е мъжки клуб — твърдо каза Милдред. — Ако искаш да работиш тук, трябва да спечелиш уважението им. А оплакванията зад гърба им няма да ти свършат работа.

Бен се обади по сателитния телефон на Хелън Смит. Както и преди, тя отговори със спокоен глас, сякаш нямаше нито една грижа и владееше положението. Бен копнееше това да е вярно, но знаеше, че не е, тъй като от няколко часа я предупреждаваха за потенциални проблеми, от терористи до ядосани пилоти. А и на борда нямаше охрана за подкрепа.

— Бен Уотърман е — представи се той отново, макар Хелън вече да познаваше гласа му, а и бездруго никой друг нямаше причина да й звъни по сателитния телефон за личен разговор. — Капитане, искаме да ви уведомим, че според нас вторият ви пилот е въоръжен. Вероятно с домашно изработено пластмасово оръжие, но е също така ефикасно и смъртоносно. Направил е задълбочено проучване по въпроса. Знаем го без съмнение. Проучил е подробно и случая с немския пилот над Алпите. Страхуваме се, че сте изправени пред изключително сериозен проблем. Мишената му може да е мостът Голдън Гейт. Затворихме го преди пет минути, а ако ви свали там, имаме спасителни екипи, хеликоптери и бреговата охрана във водата. Просто внимавайте там горе с него и го дръжте далеч от управлението, ако можете.

— Ще се погрижа за това, Бен — отговори тя загадъчно с весел глас, сякаш тъкмо бе чула добри новини. — Всичко тук горе е добре. Прекрасен ден да кацнеш в Сан Франциско.

— Съжалявам, че нямаме въоръжена подкрепа за вас в самолета. Обещавам, че никога няма да се повтори.

— Няма проблеми, Бен. Благодаря, че ме уведоми. Ще се опитаме да пристигнем навреме, за да хванат следващите си полети — уверено заяви тя. — Ще поддържаме връзка с кулата — каза тя и затвори.

Сърцето на Бен се сви, когато си помисли как смелата жена нямаше никаква защита във въздуха, а до нея седеше откачен и въоръжен тип.

— Какво беше това? — попита я Джейсън. — Откога ти звънят по сателитния телефон?

— Мисля, че не искат да претоварват кулата с разговори в ефира. Тъкмо ни уведомиха, че на гейта може да има закъснение. Летището в Сан Франциско било претъпкано със самолети днес. Ще се опитаме да спазим следващите полети на пътниците. Това е най-доброто, което можем да направим.

— Това е единственото, за което им пука — ядосано каза Джейсън. — Шибаните пътници. Не дават и пукната пара за пилотите. Виж какво причиниха на него — добави той, като посочи Конър, който спеше на седалката. — Уволниха го на мига, след четиридесетгодишна кариера, само защото имал главоболие.

— Получил е инсулт — спокойно отвърна Хелън. — Това е сериозно нещо. Можеше да получи втори докато управляваше самолета. Сигурна съм, че капитан Грей е съгласен.

Джейсън не й отговори, а се вторачи напред. Хелън се замисли за чутото от Бен. Смятаха Джейсън за въоръжен и опасен и, макар да не й беше приятно да го признае, бе почти сигурна, че бяха прави. Нищо по лицето й не издаде мислите й и тя се подготви за предстоящото. Трябваше да свали сто и единайсет човека на земята безопасно и не възнамеряваше да изгуби и един от тях.

 

 

Около моста Голдън Гейт цареше организиран хаос. Камиони блокираха подстъпите към него. Пожарни, линейки и санитари чакаха в готовност. Бяха докарали и кран, в случай че се наложи да вдигнат част от самолета, ако той катастрофира. Стотици хора от аварийните служби бяха подредени от двете страни на моста. Два хеликоптера кръжаха над тях. Три катера на бреговата охрана чакаха в залива. Някой се бе сетил да повика и Феникс, катера на пожарната, който можеше да облее с вода самолета, ако се запалеше при удара в моста.

Никой не знаеше цялата история и защо бяха тук. Повечето чуха за изтичане на газ и потенциална експлозия, но съдейки по струпаното оборудване, опитните служители осъзнаха, че си имат работа с нещо много по-сериозно, като въздушно нападение или катастрофа на самолет, или терористична заплаха. Шефът на полицията на Сан Франциско се появи и заговори тихо с директора на аварийните служби.

— На какво ти прилича това? — попита шефът на полицията.

— Честно казано, изглежда сякаш очакват някой да взриви моста. Вероятно със самолет.

Не приличаше на бомбена заплаха, освен ако не ставаше дума за ядрена бомба.

— Армията?

— Може би. Съмнявам се. Ние и бреговата охрана сме готови за сто и петдесет оцелели. Не е работа на армията. Полетът е цивилен. Може би имат ситуация със заложници, за която не ни казват. Или някой самоубиец е превзел самолета. Скоро ще разберем.

Чакането им се стори безкрайно дълго, докато се опитваха да разберат какво всъщност се случва. Никой не вярваше, че е чул цялата история. Двайсет минути след като застанаха на позиция, започнаха да пристигат новинарските екипи. Рояци репортери се мотаеха навсякъде и задаваха въпроси, на които никой не знаеше отговорите. Медиите не вярваха на историята с изтичането на газа, нито пък хората от аварийните служби.

— Това трябва да е най-голямото изтичане на газ в историята — цинично отбеляза един от репортерите, след като се опита да накара всеки пожарникар и санитар, до когото успя да се добере, да говори с него.

Два новинарски хеликоптера се бяха присъединили към спасителните над моста, който бе зловещо празен. Странна гледка под яркото слънце и всеки път, когато видеха или чуеха самолет, вдигаха глави към небето, но нищо не се случваше. Телевизионните канали прекъснаха предаванията си, за да покажат моста. Цивилните бяха предупредени да стоят надалеч, в случай че мостът избухне. Наоколо нямаше зяпачи, а само професионалисти.

Бен включи телевизора в кабинета си и всички се вторачиха в него. Милдред Стърн бе останала с тях.

— Ще изглеждаме най-големите идиоти в историята на авиацията, ако този самолет се приземи спокойно на летището в Сан Франциско — каза Бен, докато гледаха страхотната подготовка, в случай че Джейсън удареше самолета в моста.

— Предпочитам да приличам на идиот, отколкото да съобщавам страшни новини на семействата на жертвите — мрачно изсумтя Фил.

Репортажите от Сан Франциско напомниха на Бен за служителката от АБТ, която бе намерила пощенската картичка. Горката жена седеше в чакалнята от часове, в случай че отново се нуждаеха да говорят с нея.

— Защо не я доведеш тук? — помоли той Аманда.

Тя излезе и се върна след минута с Бърнис, която влезе в кабинета срамежливо.

— Мили боже — ахна тя, когато видя суматохата и чу говорителят да описва опасностите от изтичането на газ, които застрашаваха моста Голдън Гейт. — Има и изтичане на газ? — шокирано попита тя.

— Това е за пред обществеността — обясни й Бен. — Не можем да съобщим, че май имаме откачен пилот, който се кани да взриви моста. Бездруго не знаем дали е вярно. Но смятаме, че е — увери я той.

Бърнис изглеждаше уплашена. Дениз и Дела й бяха изпращали съобщения по телефона цял ден. Дела я питаше какво става, а Дениз я наричаше безотговорна, задето е създала такива неприятности. Бърнис не мислеше за това сега. Страхуваше се за хората в самолета и какво щеше да им се случи. Припомни си объркания мъж с бебето, момичетата от хора в Куинс и двете малки деца, чиято майка заплака, когато се раздели с тях. Бърнис я бе уверила, че децата ще са в безопасност. Ами ако не бяха? Ами ако загинеха? Ужасно й се искаше да е сгрешила, но не вярваше да е така. Внезапно всичко й се стори съвсем реално и възможно, както и на всички наоколо.

 

 

Пътничка звънна на стюардесата, за да поиска чаша вода, преди да кацнат, и пусна новините на монитора си, като си сложи слушалки. Седеше погълната от репортажа по СТЧПМ, когато Нанси застана до нея и също се загледа.

— Уха! Какво е станало? — попита Нанси, когато позна Голдън Гейт.

— Не знам. Сигурно някаква катастрофа. Мостът е затворен и казват, че има изтичане на газ. Живея в Марин и няма да успея да се прибера у дома. А трябваше да си взема кучето от мястото, където го настаних, преди пет часа.

Видяха кръжащите във въздуха хеликоптери, катерите на бреговата охрана, пожарния катер и стотиците линейки и пожарни. Нанси не чуваше нищо без слушалки, но и кадрите бяха достатъчни.

— Сигурно е страхотно изтичане на газ — отбеляза тя и се върна в кухнята, за да каже на Джоел.

Разказа му за изтичането на газ и аварийните коли.

— Звучи като нещо повече от изтичане на газ — загрижено каза Джоел.

— Прилича на военна зона — каза Нанси и му описа видяното.

— Предполагам, че ще чуем всичко, когато кацнем — отвърна той.

Още няколко пътници видяха новините и се разбъбриха оживено.

— Това означава ли, че няма да се доберем до Бъркли? — разтревожено се обърна Ахмед към Садаф.

— Мисля, че можем да стигнем до Бъркли по друг мост — успокои го тя.

После си свали дългото сиво палто, което покриваше дрехите й, и го сгъна грижливо. Остана по джинси, пуловер и маратонки, като другите млади жени на нейна възраст. За момент Ахмед я погледна изненадан.

— Какво правиш?

— Не се нуждая от него тук — кротко отговори тя, а той се разстрои.

Много от съпругите на приятелите и роднините му носеха обикновени дрехи в другите страни, но той не одобряваше идеята и Садаф да го прави. Тя все още бе с белия си шал, който обрамчваше лицето й, и не направи опит да го свали.

— Все още си с мен. Не искам мъжете да те гледат по джинси.

— Няма да съм студентка в Бъркли и да се нося като баба ми — твърдо заяви тя, а той се извърна от нея и затвори очи.

Беше й ядосан, че нарушаваше традицията. Не искаше нищо тук да е по-различно. Или поне не толкова скоро. Бяха оставили познатия си свят, а още не познаваха новия. Ахмед се чувстваше изгубен.

В пилотската кабина още не бяха чули за изтичането на газ. Конър тъкмо се бе събудил. Джейсън изглеждаше нервен и най-после зададе на Хелън въпроса, от който се бе страхувала.

— Кога ще ми предадеш управлението? Каза, че аз ще приземя самолета — напомни й Джейсън с нетърпелив и груб глас.

Хелън се обърна към него с весела усмивка.

— Съжалявам, Джейсън. Не знам защо, но ми казаха, че искат аз да го приземя. Не е голяма работа. В този самолет не е така вълнуващо, както в големите. Твой ще е следващият път, когато летим заедно.

— Ама че свинщина — вбесено изруга той. — Нямат ми доверие, нали? Имам дребни недоразумения с един-двама пилоти и ме наказват в продължение на години. Писна ми да седя на това място. Мога да управлявам всеки самолет, вероятно по-добре и от теб. Нямат причина да искат ти да приземиш самолета днес, това е повод отново да ме унижат.

— Съжалявам. Наистина. Но и двамата имаме заповеди. Знаеш как стоят нещата.

— Не сме в армията. Не могат да ни заповядват по този начин. Защо не им кажеш да вървят на майната си! — изкрещя той.

— Защото имам три деца и си харесвам работата — спокойно отговори Хелън. — Цял живот изпълнявам заповеди. Не е лично. Понякога си имат причини, за които не знаем. Съжалявам, че си разстроен — мило каза тя, като се опита да не го вбесява допълнително, с надеждата, че ще се успокои.

— Адски си права, че съм разстроен. Шибано бесен съм — извика той, като грабна сака си, отключи вратата на кабината и излезе навън, вероятно за да използва тоалетната, преди да кацнат. — Нямаш нужда от мен, след като не ми разрешават да приземя самолета — изсумтя той през рамо и затръшна вратата.

Тя заключи зад гърба му, а Конър погледна Хелън и въздъхна. Тя не се зарадва на факта, че Джейсън бе взел сака със себе си, но не го сподели с Конър. А и пилотът не би трябвало да отива в тоалетната точно преди да кацнат, но реши да не влошава положението, като започне да спори с него.

— Много по-търпелива сте от мен. Щях да го уволня незабавно — каза Конър с раздразнено изражение.

Хелън осъзна, че трябваше да каже нещо, за да го предупреди, а сега, след като Джейсън го нямаше, бе удобният момент.

— В армията командвах много младежи като него. Някои от тях постепенно влизат в правия път, други не — каза тя, после заговори тихо. — Конър, мисля, че имаме проблем.

— Технически ли? — изненада се той, тъй като не бе забелязал нищо особено по време на полета, макар да бе задрямвал няколко пъти.

— Не. С Джейсън. Министерство по сигурността ме уведомиха по сателитния телефон. Той може да има план да превземе самолета, преди да кацнем. Никой не е абсолютно сигурен. Ако нещо се случи, ще направя каквото мога, но вероятно ще се нуждая от помощта ви. Съжалявам, че се налага да ви тревожа с това.

Хелън не искаше да му причини втори инсулт, но Конър имаше право да знае какво става.

— Може да е съвсем невинно, но няма да му позволя да ни приземи. Мога да се справя със самолета, а може би и с него, но исках да ви предупредя, че сме изправени пред заплаха.

Конър кимна замислено и я изгледа сериозно.

— Не съм изненадан. Познавам досието ви, капитане. Можете да ни приземите безопасно. Убеден съм в това, независимо какво се случва. Попадала сте и в по-опасни ситуации.

Тя кимна, благодарна за доверието му.

— Да, вярно е. Неприятно ми е да плаша пътниците, но може да ми се наложи. Хората от министерството смятат, че той може да е въоръжен, вероятно с домашно направен пластмасов пистолет. Просто го дръжте под око. Ще приземим самолета. И сте прав, преживявала съм и по-лошо.

— Не го забравяйте — усмихна й се той и й козирува.

Конър беше стар пилот от флотата. Хелън го бе чела някъде.

После и двамата замълчаха и зачакаха завръщането на Джейсън. Той отсъства дълго време и Хелън се зачуди какво прави и дали наистина носи пистолет или просто се страхуваха без причина.

Джейсън се мота навън петнайсет минути, използва тоалетната в първа класа, за раздразнение на стюардесите, и се върна тъкмо когато Хелън кръжеше над залива и се подготвяше за снижаване. Тя нямаше причина да не му позволи да влезе обратно в кабината. Все още не бе извършил нищо опасно.

От кулата я помолиха да остане горе още пет минути, за да не й се налага да чака на земята, и тя бе готова да приземи самолета веднага след като й наредят. Хвърли бърз поглед на Джейсън, който се усмихваше. Следите от гнева му бяха изчезнали. Изглеждаше щастлив и спокоен и тя се зачуди дали бе отишъл в тоалетната, за да се успокои, и какво имаше в сака му. Може би пистолет и дрога. Хелън се съсредоточи върху работата си, а Джейсън продължи да й се усмихва.

— Приятно ми беше да летя с теб — каза му тя, а той кимна.

Хелън го видя как потупа нещо в джоба си, молеше се да не е пистолет. Бяха си почти у дома. Още няколко минути и щяха да са на земята.

— И на мен ми беше приятно, капитане — отговори той. — Това май ще се окаже най-добрият полет в живота ми — добави той и се засмя.