Даниел Стийл
Обикновени хора (17)

16.

Всеки от тях получи писмото на първи октомври. Хелън нямаше представа какво щеше да стане, нито кой я бе препоръчал. Канеха я на церемония за награждаване във Вашингтон на петнайсети ноември, където щеше да получи Президентския орден на честта. Това бе най-високият и престижен военен орден, обикновено връчван само на членове на армията. Сега я награждаваха с него след дългите й години служба.

Тя не знаеше кого да пита или на кого да каже, с изключение на баща си, а когато Бен дойде да вечеря с нея и децата, както вече правеше често, тя се опита да говори уклончиво, защото не искаше да нарани чувствата му и да го накара да се почувства изоставен.

— Защо? Да не получаваш някаква награда? — попита той с невинно изражение.

— Не… ами… всъщност чух за нея, но никой не ми е казал нищо — излъга тя, а Бен се засмя.

— Хелън Смит, ужасно скапана лъжкиня си. Става дума за Президентския орден на честта. А на мен ще ми връчат Президентския орден на свободата.

Това беше най-високата цивилна награда за принос към безопасността и националните интереси на Съединените щати.

— Няма нужда да скромничиш — решително каза Бен. — Утре ще звънна няколко телефона, за да проверя кой още ще бъде награден. Предполагам, че всички участници в спасяването на Голдън Гейт.

— А, добре — усмихна се Хелън. — Не исках да се почувстваш зле — обясни тя, а той я целуна докато децата бяха вън от стаята.

Те знаеха, че майка им и Бен са гаджета, но според нея не трябваше да виждат подробности от връзката им на тяхната възраст. Децата бяха луди по Бен, а и той ги обичаше. Непрестанно водеше момчетата по мачове и вечеряше с тях няколко пъти седмично.

На следващия ден Бен я снабди с пълния списък. Наградени бяха те двамата, Фил, шефът на офиса на министерството по сигурността в Ню Йорк, Алън, шефът на офиса в Сан Франциско, Том Бърни, Дейв Ли, Бърнис Адамс от АБТ, Конър Грей получаваше медал посмъртно, както и целият екипаж — Джоел, Нанси, Боби, Дженифър и останалите. Хелън щеше да бъде наградена с Ордена на честта, а другите — с Ордена на свободата.

— Уха, мисля, че ще отида — каза Хелън, след като прочете списъка.

Не бяха забравили никого, което я накара да се почувства по-добре. Не искаше да носи заслугите сама. Спасяването на пътниците се дължеше на усилията на всички от отбора.

— Разбира се, че ще отидем — потвърди Бен. — Ще заведем и децата. Те трябва да видят как те награждават.

— И теб също — напомни му тя.

Беше поканила и баща си на тържеството. Той се гордееше безкрайно с нея, както и децата й.

Хелън направи резервациите за полета и за хотела на следващия ден. Бен щеше да лети заедно с тях, но заради децата, щеше да е настанен в отделна стая. Той смяташе, че те бяха разбрали всичко още през лятото, или поне момчетата, които бяха по-големи от Лали, но това беше правилното решение. Бен и Тим също се разбираха чудесно. Играха голф няколко пъти и планираха да отидат на пролетните тренировки на „Джайънтс“, като заведат и децата.

Хелън летя с Джоел седмица по-късно и той й съобщи, че двамата с Кевин също ще дойдат във Вашингтон. Цялата история бе доста вълнуваща и децата й нямаха търпение да се запознаят с президента, който лично щеше да раздаде наградите. Оливър смяташе да пише за това в училищния вестник.

Том звънна на Катрин веднага след като получи поканата и я помоли да го придружи на награждаването. Отношенията им се развиваха чудесно и бяха заедно почти всеки уикенд, тъй като Том прекарваше поне две седмици месечно в Сан Франциско. Бяха отишли и до Чикаго, където Катрин се запозна със сина му. Връзката им бе това, за което и двамата копнееха, но не бяха имали досега.

А когато Бърнис отвори плика, дълго го гледа. Взе Тоби от училище и, след като се прибраха у дома, му съобщи новината.

— Спомняш ли си как ми каза, че искаш да отидеш във Вашингтон и да се запознаеш с президента на Съединените щати? — попита тя.

— Да — кимна Тоби.

— Все още ли го искаш?

Тоби кимна енергично и Бърнис го притисна към себе си.

— Е, той ще ми връчи орден, специална награда, а ти ще дойдеш с мен.

През септември Бърнис започна нова работа в адвокатска кантора на Уолстрийт, точно както бе обещала на сина си. Завърши право и се яви на изпита за правоспособност през лятото. Назначиха я като младши адвокат в кантората и заплатата й бе много по-голяма, отколкото някога си беше представяла. Напусна АБТ през август и Дениз й пожела късмет. Устроиха й тържествен обяд за сбогуване и тя се изненада, когато Дениз я прегърна, а Дела се разплака.

— Може ли и аз да получа орден? — попита Тоби.

— Ще получиш моя — обеща му тя. — Ще трябва да ти купим и костюм за посещението във Вашингтон, а аз имам нужда от нова рокля.

Това бе най-вълнуващото нещо, което някога й се беше случвало. Президентски орден за приноса й към безопасността и националните интереси. Бърнис се усмихваше всеки път, когато си помислеше за това.

В деня на церемонията небето беше сиво и мрачно, но това на никого не правеше впечатление. Когато пристигнаха пред входа на Белия дом, показаха личните си карти, съобщиха откъде пристигат, а охраната ги приветства:

— Добре дошли в Белия дом!

Церемонията щеше да се проведе в Синята стая, използвана за прием на важни особи. Беше великолепна овална стая със син килим, сини завеси и старинни мебели. Гледаше към южната морава и бе идеална за подобни събития.

Катрин пристигна с Том Бърни. Сега живееше в Пало Алто, а Том планираше да се премести при нея през ваканцията. Бен се зарадва, когато видя Фил и чу какво става в Ню Йорк. Представи го на всички и се почувства като на събиране на стария клас, когато пристигна и Дейв Ли. Целият екипаж на самолета също присъстваше. Джоел с Кевин, Боби и Анет, Дженифър и другата стюардеса от първа класа. Хелън се учуди и зарадва, когато видя, че Нанси беше бременна в седмия месец. Питър беше с нея, заедно с осиновената им дъщеря от Пекин, която бяха кръстили Джейд. Децата и внуците на Конър Грей също присъстваха, тъжни, но горди. Децата на Хелън бяха толкова развълнувани, че не можаха да се сдържат и непрекъснато питаха кога ще започне церемонията. Тя запозна Бен и баща си с всички присъстващи. Беше купила нови костюми за момчетата и розова рокличка за Лали, а тя самата бе издокарана в бял костюм, най-скъпата дреха, притежавала някога. Бен се усмихваше щастливо всеки път, когато я погледнеше.

Последна се появи Бърнис Адамс. Изглеждаше изключително елегантна, в червена рокля, черно палто, черни велурени обувки с високи токчета и безукорна прическа. Синът й, Тоби, бе в костюм от черно кадифе. Тя отиде да поговори с Бен, а той я запозна с Хелън и децата й. Лали и Тоби бяха на една и съща възраст.

— За мен е чест да се запозная с вас — каза Бърнис на Хелън, като я погледна с благоговение.

— Спасението ни се дължи на вас. Ако не бяхте съобщила за пощенската картичка, мостът и самолетът щяха да бъдат унищожени. Всичко започна с вас, така че страшно се радвам да се запознаем. Все още ли работите в АБТ? — попита Хелън, а Бърнис се усмихна и прекрасните й зъби блеснаха.

— Завърших право през юни и се явих на изпита за правоспособност през лятото. Работя за „Харпър, Стайнман и Коулс“ — гордо каза тя.

— Чудесно! — впечатли се Хелън. — Справила сте се великолепно!

Тя обичаше истории за жени, които се бяха издигнали от дъното.

След няколко минути влезе президентът, поздрави всички и им каза колко много заслужават ордените, които ще им връчи.

— Спасихте национална забележителност, както и живота на пътниците си. Задължени сме ви завинаги. Вие сте пример за нас. Всеки от вас е герой.

Той им раздаде ордените, разтърси ръцете им с благодарност, поговори с всеки от тях за кратко и пожела на Нанси късмет с бебето, което щеше да се появи през януари.

Президентът остана малко по-дълго при Хелън, която бе закачила всичките си военни ордени на новия си бял костюм. Вече носеше Кръста на военновъздушните сили и Ордена за изключителна служба — двете най-високи военни отличия.

— Гордеем се с вас, капитане — каза президентът. — Гордеем се с всички вас — обърна се той към присъстващите. — Изключително важно е всички да се опитваме да бъдем герои в ежедневния живот.

Хелън обаче знаеше, че това не е нещо, което се опитваш да правиш. То просто се случва. Инцидент или обстоятелства. Човек се превръщаше в герой, без да е възнамерявал да става такъв. Точно така бе се случило с всички тях. Сутринта бяха станали и отишли на работа, без да си помислят дори за момент, че щеше да последва нещо различно. Бяха случайни герои, независимо от ордените. Но все пак бяха смели мъже и жени.