Даниел Стийл
Обикновени хора (10)

9.

Том бе наясно с движението на самолета, макар да си бъбреше с Катрин. Сега, след като знаеше, че полетът почти е приключил, тя бе много по-спокойна и изпълнена с вълнение заради предстоящата й среща. Той усещаше, че Катрин няма представа, че нещо не е наред, а Том се чудеше защо кръжаха и още не им даваха разрешение за кацане. Не искаше да се връща в пилотската кабина и да пита. Можеше да става дума за съвсем обикновени маневри, продиктувани от претоварено движение. Или пък кръжаха по друга причина, а аварийните возила долу се подготвяха. Том знаеше, че министерството по сигурността не иска да предизвика масова паника, в случай че работата се окаже буря в чаша вода. Но му се струваше, че подходът им към летището отнема адски дълго време.

Беше видял как Джейсън изскочи ядосан от пилотската кабина и влезе в тоалетната на първа класа, където остана доста време. Младият пилот изглеждаше учудващо щастлив, когато излезе. Не личеше да става нещо странно — в противен случай Том щеше да се впусне в действие. А междувременно му беше приятно да си бъбри с Катрин, която искрено харесваше. Тя му разказа за работата си на Уолстрийт и какви надежди възлагаше на интервюто с калифорнийската фирма. Той реши да й зададе въпроса, който го измъчваше, преди края на полета. Ако не го направеше, можеше никога вече да не я види отново.

— Надявам се да не ме помислиш за грубиян — извини се той смутено и се усмихна, а тя хареса начина, по който очите му засияха. — Предположих, че не си омъжена, тъй като спомена, че наскоро си скъсала с приятеля си.

— Не, не съм — усмихна му се тя. — А след като говорим за това, ти женен ли си?

— Не и в последно време.

Том изпита облекчение, когато чу тракането на оборудването за приземяване. Помисли си, че е малко рано за колесниците, но не тревожно рано.

— Всъщност, не съм женен от дълго време. Разведен съм — потвърди той.

Катрин се зарадва да го чуе. Значи липсата на халка не бе просто пропуск.

— Имаш ли деца? — попита той, искаше да научи повече за нея.

И двамата бяха работили на лаптопите си прекалено дълго и не им остана много време за разговори.

— Не. Пропуснах тази възможност. Никога не съм се омъжвала, не че това е от голямо значение в наши дни. Имам много приятелки, които не са омъжени, но имат деца, свои или осиновени. Да си неомъжена вече не е причина да нямаш деца. Аз просто бях прекалено заета с кариерата си през последните двайсет години и излизах с мъже, за които не желаех да се омъжа. Или пък те за мен. Тази година навърших четиридесет и внезапно осъзнах, че съм изпуснала влака. Затова реших да се заема с нещата, които винаги съм искала да правя, например новата работа в Калифорния. Нямам причина да оставам в Ню Йорк. Нямам семейство, нито деца, нито съпруг или приятел. Свободна жена съм — обясни тя и очевидно се наслаждаваше на живота си.

— Мислех си, че искам да те видя отново, преди да се върнеш в Ню Йорк. Ще имаш ли време за вечеря или поне едно питие?

Катрин се зарадва на поканата.

— Бих искала, но ще отседна в Пало Алто.

— Мисля, че мога да се добера до там — весело отвърна той. — Само четиридесет минути път от града. Или пък може да прекараме съботата в Сан Франциско, а после ще те откарам обратно. Колкото време успееш да ми отделиш, ще бъде чудесно.

— След утре ще съм свободна. Оставих си време за второ интервю, ако ме харесат. Свободна съм в петък и събота. Отлитам обратно в неделя.

— Отлично. Ще дойда да вечеряме в Пало Алто в петък и ако всичко мине добре, може да прекараме заедно съботата. Ще те взема, ако искаш — предложи Том.

— „Мине добре“ означава, че няма да си сърбам супата или да започна битка с хвърляне на храна в ресторанта? — пошегува се тя.

Катрин бе в чудесно настроение, доволна, че бе преживяла полета без инциденти. Винаги когато се качваше в самолет, очакваше да се случи най-лошото, но страховете й се оказваха неоснователни.

— Нещо такова. Аз повече се притеснявах да не ме помислиш за кретен в края на вечерята. Никога не можеш да си сигурен как ще мине първата среща.

— Преживях доста такива — отвърна Катрин. — Направо съм професионалистка.

Том се засмя и забеляза, че бавно се снижаваха. Хелън управляваше самолета гладко, което можеше да се очаква, въпреки че някои военни пилоти имаха по-груб стил. Том силно се надяваше тревогите им да се окажат безпочвени. Започваше да изглежда така. Полетът бе почти свършил и нищо не беше се случило.

Катрин надраска името на хотела си и му подаде визитната си картичка с телефона и имейла си, а той й връчи своята. Нанси забеляза размяната, когато мина покрай тях, и се усмихна. Беше права. Нещо тук започваше. А и двамата бяха симпатични, въпреки нервността на Катрин в началото.

— Ще ти звънна утре, за да проверя как е минало интервюто — обеща Том и погледна през прозореца.

Нанси проверяваше дали седалките са в изправено положение и дали пътниците са закопчали коланите си.

Спря да се погрижи за двете деца. Никол и Марк бяха закопчали коланите си и се чувстваха чудесно.

— Скоро ще видим баба — довери й Никол с широка усмивка, от която липсваха предните два зъба.

Хлапетата бяха истински ангелчета по време на полета, за разлика от пищящото бебе във втора класа.

— Тя ще ни посрещне на летището и ще звъннем на мама.

Марк се загледа през прозореца, а Нанси продължи към седалките пред децата, където бе настанена двойката араби. Мъжът очевидно не искаше да говори със съпругата си, която се опитваше да му обясни нещо с разумен и спокоен тон. Нанси забеляза, че жената бе свалила дългото си сиво палто и носеше джинси и маратонки. Съпругът й изглеждаше потънал в мисли докато зяпаше през прозореца с тъжно изражение.

Нанси се върна в кухнята. Нямаше търпение да се приземят и да посрещне полета на мъжа си от Маями. Трябваше да обсъдят безброй неща довечера, да направят планове и да вземат решение за детето в Китай. Нанси не знаеше какво да прави.

Джоел четеше ръководството на Марта Стюарт за планиране на сватби. Беше го извадил от чантата си, когато се подготвиха за кацане. Работният им ден почти бе приключил, а личният им живот ги очакваше у дома.

Нанси хвърли поглед към първа класа и видя, че Сюзън Фароу си бе сложила голяма сламена шапка и тъмни очила. Беше споменала на стюардесите, че мрази да я разпознават, когато пътува, защото обичаше да носи удобни дрехи и не желаеше да се гримира и да изглежда бляскава. В наши дни всеки можеше да те заснеме с мобилния си телефон и да пусне снимката в интернет. Тя вече бе прибрала малкото си кученце в клетката му, готова бързо да слезе от самолета и да изчезне. Представител на авиокомпанията щеше да я посрещне и да я придружи до колата й. Стюардесите бяха получили потвърждение от авиокомпанията и актрисата щеше да слезе първа от самолета, както и един ВИП, който пътуваше с тях.

Хелън получи разрешение да се спусне към летището. Тя снижи самолета и забеляза, че Джейсън я гледа вторачено. Той й посочи уредите до седалката си.

— Това е, капитане. Благодаря за приятния полет. Сега можеш да ми прехвърлиш управлението и да изключиш своето.

За миг Хелън си помисли, че той се шегува. Или поне се надяваше да е така. Почти бе повярвала, че бяха избегнали проблемите, от които Бен се страхуваше.

— Аз ще приземя самолета, Джейсън — напомни му тя спокойно.

— Всъщност, не. Аз ще го направя — възрази той и прехвърли управлението към себе си.

В този миг Хелън натисна малко копче, което позволяваше на въздушния контрол да чуе всичко, случващо се в кабината. Джейсън не забеляза това, тъй като бе съсредоточен в превземането на самолета. Хелън не започна да се бори с него за управлението, за да не дестабилизира самолета. Вторият пилот направи рязък завой и се отправи на север, в посока обратна на летището.

Кулата се обади незабавно и я попита какво прави, но хората там вече бяха предупредени, че трябва веднага да докладват на министерството по сигурността.

— Какво искаш да им кажа? — попита тя Джейсън.

Той се замисли за минута. Хелън знаеше, че в кулата бяха чули въпроса й, който щеше да им съобщи, че не тя управлява самолета, а някой друг.

— Кажи им, че ще направиш един лупинг и още не си готова за кацане.

Тя изпълни нареждането и видя с крайчеца на окото си как Конър се надигна от седалката. Зачуди се дали не бе сгрешила, когато го предупреди за Джейсън. Но вторият пилот също го забеляза, докато се отправяше към Голдън Гейт, обърна се към него и извади пистолет от джоба си. Беше му отнело повече време да го сглоби в тоалетната, отколкото когато се беше упражнявал, но вече всичко беше наред и имаше заглушител. Той го насочи към Конър.

— Връщай се на мястото си и не прави нищо глупаво.

— Ти си смахнат. Знаеш го, нали? Никога няма да успееш.

— Така ли? — ледено запита Джейсън. — Гледай само.

След тези думи той простреля Конър в гърдите и стомаха. В кулата чуха трясъка, но той не бе достатъчно шумен, за да го чуят и извън кабината. Джейсън снижи самолета бързо. Конър Грей падна на пода и униформата му бързо потъна в кръв.

— Запази спокойствие — каза Хелън. — Ще отида да му помогна. Не се нуждаеш от пистолета. Вече контролираш самолета.

Тя се надигна внимателно и Джейсън не се опита да я спре. Беше съсредоточен върху управлението. Хелън се спусна към Конър, свали сакото си и се опита да забави потока от кръв, но старият пилот бе лошо ранен и не можеше да говори. Очите му се приковаха в нейните, а тя се опита да го успокои.

— Ще се оправиш. Скоро ще сме на земята.

Настани го колкото можеше по-удобно, после се върна на седалката си до Джейсън. Кулата настояваше да узнае какво правят и къде отиват. Нито Хелън, нито Джейсън отговориха. Кулата настоя да се обадят и ги предупреди, че точно под тях има самолети, в случай че отново решат да се снижат. Хелън погледна през прозореца и видя голям самолет под тях.

— Внимавай с този самолет — предупреди тя втория пилот. — Няма да успееш да изпълниш плана си. Осъзнаваш го, нали? Ако ми предадеш управлението сега, ще приземя самолета безопасно. Можеш да ме задържиш като заложница, ако имаш нужда.

— Какво ще направят? Ще ме свалят със стрелба? Ще ни треснат с ракета? Не могат. На борда има сто и двама пътници и девет човека екипаж. Няма да ги изложат на опасност, а ти не се прави на герой, капитане. На кого му пука за тези хора? — заяви той самоуверено.

Джейсън се кефеше на смахнатия си полет, за който бе чакал години. Нищо нямаше да го спре.

— Не искаш да нараниш никого, Джейсън — каза тя твърдо, но той вече го бе направил.

Конър Грей умираше на пода зад тях. А и бе ясно накъде отиваха. Летяха към Голдън Гейт, точно както Бен се страхуваше.

Кулата незабавно уведоми министерството по сигурността, а те звъннаха на местния началник, който на свой ред се обади на Бен в Ню Йорк. Бен включи високоговорителя.

— Той превзе самолета — съобщи Алън Уекслър. — Хелън включи радиото. Кулата чува всичко. Прострелял е някого. Сигурно капитан Грей, защото капитан Смит все още говори. В момента летят към моста.

— Мамка му — изруга Бен и се завъртя към Фил. — Къде е Том Бърни? Прати му имейл и му кажи да влезе в пилотската кабина. Ако Смит се опита да изтръгне управлението от Джейсън Андрюс, той ще я застреля.

— Ще застреля един от тях, каквото и да стане — мрачно предрече Фил и изпрати имейл на Том Бърни.

Том вече бе разбрал, че става нещо нередно, когато се снижиха рязко и едва не удариха самолета под тях. Той погледна Катрин и каза бързо:

— Всичко ще е наред, но може да стане страшно за малко. Довери ми се. Обещавам ти, че ще си добре.

След тези думи той се втурна към пилотската кабина и извади кодовете за достъп от джоба си. Хората проточиха вратове от седалките, опитвайки се да разберат какво става, а двете групи, покрай които профуча в кухните, изглеждаха паникьосани. Том спря само за миг, за да поговори със старшата стюардеса. Обясни й, че капитан Смит му е дала кодовете за достъп. По-рано тя го бе видяла да влиза в кабината, затова знаеше, че казва истината.

Секунди по-късно, докато хората го зяпаха от местата си, Том отключи вратата на пилотската кабина, приведе се и запълзя, оставяйки вратата да се затвори зад него. Видя Конър Грей, който беше бял като платно и кървеше обилно. Том чу как Хелън говори на Джейсън със спокоен глас и се опитва да го убеди да й върне управлението. Вече летяха над залива, над танкери и търговски кораби. Том видя моста в далечината и катерите на бреговата охрана. Изправи се и се опита да отвлече вниманието на Джейсън от Хелън. Вторият пилот се обърна изненадан и насочи пистолета към него.

— Няма нужда да ме застрелваш, Андрюс — спокойно каза Том. — Няма нужда да правиш нищо от планираното. Хайде да се приберем у дома.

— Майната ти — изрева Джейсън. — Как влезе тук?

— Имам право на кодовете за достъп до всеки самолет, който поискам — обясни Том спокойно, не искаше Джейсън да заподозре Хелън и да я убие. — Хайде да върнем самолета на летището.

Снижаваха се, но не прекалено бързо. Все още имаха място за маневри и той знаеше, че Хелън може да се справи.

— Прибери пистолета — продължи той кротко. — Нямаш нужда от него.

— Да, имам. Шибаните копелета, за които работя. Щяха да ме оставят втори пилот завинаги. Не одобряват характера ми — каза той подигравателно. — Мразя ги!

— Това не е причина да убиеш невинни хора.

— Какво значение има? Поне ще преживеят малко вълнение преди да загинат. На никой не му пука за тях.

На Хелън обаче й пукаше, също и на Том, на авиокомпанията и Бен и на всичките му колеги в Ню Йорк и Сан Франциско. От часове работеха трескаво, за да спасят пътниците.

Кулата предупреди по радиото всички самолети в района, че във въздуха има самоотлъчил се самолет, насочил се към моста Голдън Гейт. Предложиха им да се изкачат нагоре, да наблюдават внимателно въздушното движение и да стоят далеч от моста. В същото време в Сан Франциско предупредиха всички аварийни коли да са готови за действие. Самолетът пътуваше към моста. Федералната администрация по полетите бе уведомена, че капитанът вече няма контрол над самолета и го управлява смахнатият втори пилот.

Джейсън все още използваше управлението на стика си, а Хелън го наблюдаваше внимателно, очаквайки подходящ момент да го прехвърли на нейния, преди да стигнат до моста. Том коленичи до Конър, който се мъчеше да си поеме въздух, разхлаби вратовръзката му и разкопча яката. Не можеше да направи нищо повече.

Тим Шепърд, бащата на Хелън, тъкмо бе излязъл от железарията с нова бормашина и няколко рафта, които се канеше да монтира в стаята на внука си. Чу новините веднага след като завъртя ключа на колата. Говорителят съобщи, че пътнически самолет лети в района на Сан Франциско, отклонил се е от плана на полета и вероятно е пилотиран от терористи. Тим застина на мястото си и погледна часовника си. Беше десет и четиридесет и седем, а той знаеше, че самолетът на Хелън трябваше да кацне всяка минута. Кръвта му се вледени, докато слушаше, и някакъв ужасен инстинкт му подсказваше, че става дума точно за самолета на дъщеря му. Тя му звънна предишния ден от Ню Йорк и го попита дали иска да обядват. Каза, че ще си бъде у дома към един. И както правеше често, той й обясни, че ще ремонтира някои неща в къщата й докато я чака. Откакто се бе пенсионирал от военновъздушните сили, той прекарваше цялото си свободно време с дъщеря си и внуците. Шокиращата смърт на зет му го бе убедила, че Хелън се нуждаеше от помощта му. Не можеше да се справя с всичко съвсем сама.

Навремето Тим бе един от най-самоотвержените пилоти на военновъздушните сили и бе предал на дъщеря си любовта към самолетите. Гордееше се с нея. Хелън беше единственото му дете. Говорителят каза, че самолетът се е отправил към моста Голдън Гейт. Не съобщиха номера на полета, но веднага след като споменаха името на авиокомпанията, Тим знаеше.

— Хайде, Хелън — каза той на глас. — Каквото и да става там горе, можеш да се справиш. Върни си самолета от тези копелета.

Тим стисна зъби и се помъчи да спре сълзите си. Подкара колата бързо към училището на внуците си. Каквото и да се случи, те щяха да се нуждаят от него повече от всякога и той искаше да е до тях, когато чуеха новините.

— По дяволите! — извика Бен и закрачи нервно из кабинета, където всичките му колеги звъняха по телефона за повече информация. — Не може ли поне веднъж да сгреша? Ето, пак се започва. Какво, по дяволите, правим, за да помогнем на Хелън Смит да разкара този откаченяк от управлението? И къде, мамка му, е Том Бърни?

— Той е в пилотската кабина заедно с тях. Кулата го чува. Излъгал Андрюс, че има достъп до кодовете на всички самолети — каза Алън Уекслър по телефона.

— Пътниците сигурно са се паникьосали — замислено отбеляза Бен.

— Екипажът ни е добър. Знаят как да действат.

 

 

Дженифър направи съобщение по уредбата и помоли всички да останат по местата си. Нареди им да си сложат спасителните жилетки и им напомни да не ги надуват докато са в самолета. Сюзън Фароу пъхна кученцето в пуловера си и постави спасителната жилетка и върху двама им. Нанси и Джоел се държаха за ръка на седалките си.

— Няма да позволя на никого да съсипе сватбата ми. Не мога да причиня това на Кевин — прошепна Джоел.

И двамата знаеха, че ако самолетът падне във водата, трябваше да действат бързо. Нямаха представа какво ставаше, но не беше добро.

Дженифър продължи да говори, за да успокои пътниците и да ги подготви за възможно кацане във водата. Отново им напомни да дръпнат червеното езиче на спасителните жилетки едва след като напуснат самолета. Нанси се наведе към пътеката и видя как хората се държат за ръце. Някои плачеха, но никой още не пищеше. Тя се почувства ужасно заради двете деца, но не посмя да стане от мястото си. Катрин Джеймс изглеждаше паникьосана. Вече всички бяха наясно, че се е случило нещо ужасно и можеше да стане дори още по-лошо.

Джейсън се хилеше налудничаво. Мостът вече се виждаше ясно и Хелън разбираше, че почти не й бе останало време да ги спаси. Том седеше на мястото на Конър, който лежеше в краката му и не издаваше звук. Хелън погледна Том и кимна почти незабележимо. Той я разбра. Това бе последният им шанс. След минути щяха да са там. Том се надигна тихо, направи две безшумни крачки към Джейсън, който гледаше към моста, и го удари с всичка сила по главата. Джейсън за миг отпусна хватката си върху стика. Хелън светкавично прехвърли управлението към своя стик и пое контрол върху самолета. Джейсън скочи и насочи пистолета към Том.

— Гадно копеле! — изкрещя той. — И ти си като останалите. Лъжливите мръсници от компанията, изневеряващата ми приятелка. Всички сте лъжци и мошеници, които се опитват да ме прекарат.

Вторият пилот крещеше истерично, но не натисна спусъка. Хелън се опита да се издигне нагоре в рязка маневра. Искаше да накара Джейсън да изгуби равновесие и да изпусне пистолета.

— Съжалявам, Том — каза тя, като наклони крилата рязко.

Беше тактика, която бе научила като пилот на изтребител, и винаги досега й бе вършила работа, но се нуждаеше от повече височина. Знаеше, че плаши пътниците, които нямаха представа какво се случва. Но маневрата помогна. Мъжете паднаха, а Джейсън изпусна пистолета, докато се мъчеше да се надигне. Том го стисна здраво и го задържа на пода, а Хелън се опитваше да набере височина, но Джейсън ги бе смъкнал прекалено ниско. Чу писъците на пътниците, но не можеше да направи нищо. Трябваше само да се опита да издигне самолета. CNN вече излъчваше зигзаговидния курс на самолета и всички видяха зашеметяващата маневра с крилата, която изтръгна пистолета от ръцете на Джейсън. Хелън продължаваше упорито да се бори.

— Не мога да набера височина — изстена тя през стиснати зъби. — Проклетият самолет е прекалено тежък, а Джейсън ни смъкна адски ниско — каза тя на Том и натисна бутона, за да говори с кулата, докато Том притискаше Джейсън към пода с цялата си тежест. — Говори капитан Хелън Смит — спокойно изрече тя. — Имаме проблем.

— Виждаме, че имате. Кой управлява самолета в момента?

— Аз. Но не мога да се върна обратно горе.

— Можете ли да кацнете в Пресидио? Там има равен терен. Вляво от вас.

— Ще видя какво мога да направя — отговори Хелън, но не звучеше много уверено.

Въздушен контрол уведоми министерството по сигурността какво са посъветвали капитан Смит.

Аманда и Бърнис се държаха здраво за ръце и наблюдаваха полета по CNN. Бен зяпна от ужас. Все още летяха към моста и той знаеше, че Хелън се бори с всички сили, за да промени курса, преди да стане прекалено късно.

Докато Бен гледаше телевизионния екран в Ню Йорк, Джейсън успя да отхвърли Том от себе си в прилив на нечовешка сила и започна да се бори с Хелън за контрола над самолета. Том удари главата си и бе леко замаян. Джейсън успя да изтръгне управлението от Хелън и се отправи към моста. Всички долу знаеха, че той отново е поел управлението. Изглеждаше сякаш неизбежното щеше да се случи. Джейсън се хилеше възбудено, а Том грабна падналия пистолет и се прицели в него.