Сирил Норткот Паркинсон
Законът на Паркинсон (7) (Или по следите на прогреса)

Глава VI
Висшите финанси
или точката, където загубваме интерес

Хората, които разбират от висши финанси, принадлежат главно към две групи: тези, които са собственици на огромни богатства, и онези, които въобще нямат нищо. За истинския милионер един милион долара представлява нещо реално и разбираемо. За математика и за преподавателя по икономика (допускаме, че и двамата практически гладуват) сума от един милион долара е толкова реална, колкото и от хиляда долара, тъй като те никога не са притежавали някоя от тези суми. Обаче светът е пълен с хора, които се нареждат между тези две групи. Те не познават милионите, но доста добре са по-привикнали да мислят в хиляди, а именно и главно от тези хора се образуват разни финансови и ревизионни комисии. В резултат се наблюдава често едно явление, което обаче никога досега не е било изследвано. То би могло да се назове „Закон на нищожността“. Изразен накратко, законът показва, че времето, изразходвано за обсъждане на всяка точка от финансовите доклади, е обратнопропорционално на величината на сумата, посочена в тях.

При повторно преразглеждане на въпроса излиза, че твърдението този закон никога да не е бил изследван, не е напълно правилно. Наистина, известни проучвания в тази област са били направени, но изследователите са вървели в посока, която не води до никъде. Те приемат например, че най-голямо значение трябва да се отдава на реда, по който се разглеждат въпросите от докладите по дневния ред. Допускат освен това, че по-голямата част от времето, което е на разположение, ще се отдели на точките от 1 до 7, а въпросите в следващите точки от дневния ред ще минат от само себе си. Резултатът е добре известен. Подигравателната критика, с която бе посрещната лекцията на д-р Гугенхайм^[1] на конференцията в Мътуърт, може да са я смятали на времето за пресилена. По-после обаче всички обсъждания на този въпрос показаха, че неговите бележки са правилни. Следователно години наред е бил хвърлян труд за изследователска работа, изградена върху погрешни основи. Едва сега ние разбираме, че порядъкът на разглежданите точки няма голямо значение. Намираме също, че д-р Гугенхайм е имал късмет, щом е успял да се измъкне по долни гащи. Ако той беше дръзнал да излага осакатените си заключения пред по-късната конференция през септември, той щеше да срещне нещо повече от присмех. Щеше да се сметне, че той умишлено прахосва времето на хората.

Следователно, ако желаем да постигнем напредък в това изследване, трябва да пренебрегнем всичко извършено досега. Трябва да започнем от самото начало и да открием изцяло начина, по който в действителност работи една финансова комисия. За да направим това общодостъпно за всеки читател, всичко гореизложено може да се драматизира по следния начин:

Председателят — Сега преминаваме към точка 9. Ще докладва нашият касиер, мистер Попфалитов.

Попфалитов^[2] — Господа, проектосметната документация за атомния реактор е пред вас, изложена в Приложение Н към доклада на подкомисията. Можете да видите, че общата консумация и планът на разположението са утвърдени от професор Ядроцепов. Цялата стойност на проекта възлиза на 10 милиона долара. Господата от строително-монтажната организация Хаджиарестантов и Бъркотиев смятат, че монтажът ще завърши до април 1969. Нашият съветник инж. Башхонораров ни предупреждава, че не трябва да разчитаме обектът да бъде готов преди края на октомври. Неговото мнение се подкрепя от д-р Каракамаров, добре известния геофизик, който смята, че в долния край на строителната площадка може да се наложи уплътняване на терена. Планът на главната постройка се намира пред вас (вижте приложение IX), а хелиографното копие е поставено на масата. Ще бъда радостен да дам всякакви други сведения, които членовете на комисията бяха пожелали да получат.

Председателят — Благодаря ви, мистер Попфалитов, за вашето извънредно ясно изложение на предлагания план. Приканвам присъствуващите от комисията да се изкажат по проекта.

За миг тук ще спрем, за да видим какви биха могли да бъдат изказванията на заседаващите членове. Нека да предположим, че те заедно с председателя, но без секретаря, са единадесет на брой. От тези 11 членове четири (в това число и самият председател) не знаят какво представлява един реактор. От останалите, трима са в неведение за какво точно служи. От тези, които познават предназначението на реактора, само двама имат бегла идея колко струва той. Всеки от тях има какво да каже. Можем да предположим, че м-р Исааксън ще говори пръв.

М-р Исааксън — Г-н председателю, не бих искал да изказвам недоверие към монтажната организация и нашия съветник, но все пак мисля, че още от началото, ако се бяхме отнесли до професор Леви и ако проектът беше даден за изпълнение на г-да Давид и Голиат, то аз бих бил много по-сигурен в цялата работа. Г-н Лион Даниелов не би ни губил времето с догадки относно възможното закъснение на изпълнението, а д-р Мойсей Телцов щеше определено да ни каже дали ще се наложи уплътняване на почвата, или не.

Председателят — Всички ние ценим загрижеността на мистер Исааксън за възможно най-добро изпълнение на проекта. Струва ми се обаче, че времето е доста напреднало, за да събираме нови технически съветници. Вярно е наистина, че генералният договор още не е подписан, но ние вече сме изразходвали много големи суми. Ако отхвърлим получените консултации, за които сме платили, ще трябва да платим още толкова._(Останалите членове мърморят одобрително)_.

М-р Исааксън — Моля забележките ми да се впишат в протокола.

Председателят — Разбира се. Може би г-н Ценитухлов има също да каже нещо по въпроса?

Мистер Ценитухлов е почти единственият човек, който знае за какво говори. Има много неща наистина, по които би могъл да се изкаже. Той гледа недоверчиво на кръглата цифра 10 000 000 долара. Защо пък да излезе точно толкова? Защо да се налага разрушаването на старото здание, за да има място за новия проект? Защо е отделена толкова голяма сума в „непредвидени разходи“? А изобщо кой е тоя Каракамаров? Не беше ли същият, когото дадоха под съд миналата година от корпорацията „Потекло и изсъхнало масло“? Ала Ценитухлов не знае откъде да започне. Останалите членове на комисията не биха могли да разчетат хелиографните чертежи, ако започне от тях. Би трябвало да разгледа въпроса, първо, какво представлява един реактор, но никой няма да признае, че не е запознат с този въпрос. По-добре е да не се изказва.

М-р Ценитухлов — Нямам забележки по проекта.

Председателят — Някой друг желае ли думата? Много добре. В такъв случай мога да смятам, че плановете и проекто-сметките са одобрени. Благодаря ви. Мога ли сега да подпиша общия договор от ваше име? (Одобрително мърморене). Благодаря ви. Сега можем да преминем на точка 10.

Като се сметнат няколкото минути, в които шумят хартиени листове и се разтварят схеми, времето, посветено на точка 9, възлиза точно на две минути и половина. Заседанието върви добре, но някои членове от комисията се чувствуват виновни по отношение на точка 9. Те се чудят дали са изпълнили истински своите задължения. Твърде късно е да задават въпроси относно проекта за реактора, но те биха искали да покажат преди края на заседанието, че те са живо заинтересувани от всичко, което става.

Председателят — Точка десета. Навес за велосипедите на персонала. Получено е предложение от г-да Копачов и Дървоядов, които приемат да направят всичко за 2350 долара. Плановете и спецификацията са пред вас господа.

М-р Явашев — Г-н председателю, тази сума естествено е прекомерна. Виждам, че покривът ще бъде от алуминий. Азбестът няма ли да бъде по-евтин?

М-р Цициев — Съгласен съм с г-н Явашев относно цената, но според мене, покривът трябва да бъде от галванизирана ламарина. Склонен съм да мисля, че навесът може да се построи за 2000 долара или дори по-малко.

М-р Куражлиев — Аз бих отишъл по-далеч, г-н председателю. Изобщо се съмнявам дали действително е необходим такъв навес. Ние и без това правим твърде много за нашите работници. Лошото е, че те никога не са доволни. След това сигурно ще поискат да им направим гаражи.

М-р Цициев — Не, в този случай не мога да подкрепя м-р Куражлиев. Струва ми се, че навесът е необходим. Въпросът тук се свежда до материалите и разноските…

Разискванията започват под пълна пара. Сумата от 2350 долара е напълно в обсега на разбиранията на всички присъствуващи. Всеки може да си представи един навес за велосипеди. Ето защо дискусията продължава 45 минути, в резултат на което може би ще се спестят 300 долара. След това приключване на въпроса членовете се облягат на столовете с чувство на изпълнен дълг.

Председателят — Точка единадесета. Разхладителни напитки, доставяне за съвещанията на обединената комисия по обществено осигуряване — 4,75 долара месечно.

М-р Явашев — Какви разхладителни напитки се доставят в такива случаи?

Председателят — Кафе, струва ми се.

М-р Цициев — А това означава годишен разход от — чакайте да пресметна — 51 долара?

Председателят — Точно така.

М-р Куражлиев — Г-н Председателю, аз наистина се съмнявам дали този разход е оправдан. Колко време продължават тези съвещания на комисията?

Сега започва още по-ожесточена дискусия. Между членовете от комисията може да има такива, които да не могат да направят разлика между азбест и галванизирана ламарина, но всеки знае за кафето: какво е то, как трябва да се направи, от къде точно трябва да се купи. По тази точка от дневния ред комисията ще се занимава час и четвърт, и в края на краищата те ще поискат от секретаря още сведения, като оставят въпроса да се реши на следващото заседание.

Естествено е тук да се запитаме дали една още по-малка сума (да кажем 20 или 10 долара) би занимавала финансовото съвещание пропорционално по-дълго време. Трябва да признаем, че по този въпрос все още тънем в невежество. Едно опитно заключение би трябвало да се приеме, че съществува известна долна граница, под която членовете на комисията решават, че сумата не заслужава тяхното внимание. По-нататъшни изследвания трябва да установят кога настъпва този обрат. Преходът от 50-доларовия дебат (час и петнадесет минути) към 10-милионния дебат (две и половина минути) наистина е много рязък. Още по-интересно е обаче да се установи точно точката, когато настъпва обратът. Нещо повече, това има и практическа стойност. Да предположим например, че точката, където интересът се загубва, представлява сумата 35 долара. Но ако касиерът има да докладва за сума от 62.80 долара, той може да реши да разхвърли сумата за две точки по дневния ред, едната от 30.80, а другата от 32 долара, като по този начин сигурно ще спести време и усилия за всички.

За този етап от изследванията заключенията ни могат да бъдат само догадки, но има основание да се предполага, че точката, където се загубва интересът, представлява сума, която отделният член на комисията е готов да загуби на бас или да я даде за благотворителни цели. Ако в това направление се проведе проучване за сумите, залагани при конните надбягвания и давани по методистките църкви^[3], то може много да се допринесе за разрешаването на въпроса. Далеч по-големи трудности бихме срещнали, ако се опитаме да определим кога величината на сумата става толкова голяма, че изобщо не се обсъжда. Явно е обаче, че времето, отделено за гласуване на 10 милиона и 10 долара, може да се окаже еднакво. Определеното от нас време от 2.5 минути в никакъв случай не е точно, но ясно е, че съществува интервал от две до четири и половина минути, който може да бъде напълно достатъчен за гласуване както на най-големите, така и за най-малките суми.

Остава да се направят още много проучвания, но когато се публикуват окончателните резултати, те неминуемо ще бъдат от голям интерес и непосредствена полза за човечеството.