Сирил Норткот Паркинсон
Законът на Паркинсон (3) (Или по следите на прогреса)

Глава II
Съкратеният списък
или принципи за подбор на кадрите^[1]

Проблемът, пред който постоянно е изправена днешната администрация, било в сферата на управлението на страната или в областта на промишлеността, е подборът на кадрите. Неумолимото действие на Закона на Паркинсон предизвиква непрекъснатото назначаване на нови лица и винаги възниква въпросът, как да се избере подходящият кандидат от тези, които са се представили. Като уточним принципите, въз основа на които трябва да се извършва изборът, ние ще разгледаме поотделно методите, прилагани в миналото, както и тези, използувани в днешно време.

Методите от миналото, които все още се прилагат, се разделят на две категории: британски и китайски. И едните, и другите заслужават внимателно разглеждане, дори само поради факта, че те очевидно са били прилагани много по-успешно от който и да е метод, смятан за модерен в днешно време. Съгласно британския метод (стар модел) провеждало се е едно интервю, при което кандидатът е трябвало да изяви самоличността си. Той обикновено е бил изправен пред неколцина възрастни джентълмени, насядали около махагонова маса, които най-напред запитват за името му. Да предположим, че кандидатът отговаря: „Джон Сеймър“. Един от джентълмените ще каже тогава: „Да сте някакъв роднина на Съмърсетския дук?“^[2]. На този въпрос кандидатът най-вероятно би отговорил: „Не, сър“. Тогава Друг джентълмен ще каже: „В такъв случай може би имате роднински връзки с уотмистърския епископ.“ Ако кандидатът каже отново „Не сър“, трети джентълмен ще попита отчаяно „Тогава на кого сте роднина?“ В случай че кандидатът каже: „Ами баща ми е търговец на риба в с. Евтиново“, тогава срещата практически е приключена. Членовете на комисията разменят многозначителни погледи, един от тях ще натисне звънеца, а друг ще каже на лакея: „Изхвърлете тази личност“. По този начин едно от имената в списъка може да се зачеркне без по-нататъшни разисквания. Да предположим, че следващият кандидат е Хенри Молиню, племенник на Софтънския граф.^[3] Изгледите му за назначение остават твърде големи до идването на Джордж Хауърд, който се оказва внук на Норфолския херцог. Комисията не среща никакви затруднения, докато не се наложи да се преценят правата за предимство между третия син на един баронет и втория, но незаконен син на един виконт. При такъв проблем обаче те могат да направят справка в „Книгата за предимства между титлите“.^[4] Така изборът е направен и често е възможно най-правилният.

Вариантът на английския метод (стар модел), възприет от Британското адмиралтейство, се различава само по ограничения си обхват. Съветът на адмиралите не се влияе от титуловани роднини като такива; това, което те търсят, са връзките на кандидата с висши чинове от войската и флотата. Идеалният кандидат би отговорил на втория въпрос на комисията така: „Да, адмирал Паркър е мой чичо. Баща ми е капитан Фоли (Перушанов)^[5], а дядо ми е комендант Фоли. Бащата на майка ми е адмирал Харди, а комендант Харди (Храбров) ми е вуйчо. Най-старият ми брат е лейтенант в Кралската Марина, другият ми брат е кадет в Дортмут, а по-малкият ми брат носи моряшки костюм.“ „Аха! — ще каже старият адмирал, а какво насочи избора ви към флота?“ Отговорът на този въпрос обаче едва ли има някакво значение, тъй като присъствуващият протоколчик вече го е отбелязал като годен. Когато се наложи да се прави избор между двама кандидати, и двамата еднакво годни по произход, някой от членовете на съвета изведнъж ще попита: „Какъв беше номерът на таксито, с което дойдохте?“ Кандидатът, който каже: „Дойдох с автобус“, се отхвърля, а така също и този, който честно каже истината: „Не знам“. Само кандидатът, който каже: „Номер 2351“ (лъжейки) се приема незабавно на служба като момче с инициатива. Този метод често дава превъзходни резултати.

Британският метод (нов модел) бе създаден към края на 19 век, като по-пригоден за една демократична страна. Кадровата комисия ще попита бързо: „Къде сте учили?“ и според случая ще получи отговор: „В Хероу, Хейлбъри или Ръгби“.^[6] Следващият неизменен въпрос е: „Какво спортувате?“ Обещаващият кандидат би трябвало да отговори: „Играл съм тенис в националния отбор на Англия, крикет в отбора на Йоркшър, ръгби в отбора на Харлкуинс и хандбал в отбора на Уинчестер.“ Тогава следващият въпрос ще бъде „А поло играете ли?“ — Той се задава, за да се предпази кандидатът от високо самомнение. Разбира се, и без да играе поло той заслужава да се има пред вид. Напротив, много малко време се отделя на кандидата, който признава, че е получил образованието си в Уигълуърт. „Къде“? — ще попита учудено председателят на комисията, а след като името се повтори, ще добави: „Къде се намира това?“ и разочаровано ще въздъхне: „О, в Ланкашър“.^[7] Само проформа някой от присъствуващите може да попита: „Какво спортувате?“ Обаче отговорът „Тенис на маса за отбора на Уиган, колоездене за Блекпул и билярд за отбора на Уугълуърт“, окончателно ще изличи името му от списъка. Дори може да се чуе някой да мърмори, че има хора, които нарочно губят времето на комисията. Тук отново имаме работа с метод, дал добри резултати.

Китайският метод (стар модел) някога е бил изпитан толкова масово от другите народи, че малцина са знаели за китайския му произход. Този метод се състои в конкурсен писмен изпит. В Китай, при царуването на династията Мин, по-обещаващите студенти са се явявали на изпит, който се е състоял всеки три години в провинциите. Той се е провеждал на три сесии, всяка от по три дни. При първата сесия кандидатът е трябвало да напише три есета и да съчини стихотворение от осем куплета. През време на втората сесия той трябва да напише пет есета на някаква класическа тема, а при третата сесия той написва пет есета върху изкуството да се управлява. След това класиралите се кандидати (може би около 2%) се явяват на финалния изпит в императорската столица. Този изпит е имал само една сесия, където кандидатът е трябвало да напише едно есе върху някой проблем от текущата политика. Повечето от показалите добър успех са били допускани до административни длъжности, като получилият най-висока оценка е бил предназначен за правителствени постове. Тази система е дала доста добри резултати.

Китайската система е била проучвана от европейците между 1815 г. и 1830 г. и е била възприета от английската Източноиндийска компания през 1832 г. Ефективността на методиката е била изследвана от една комисия през 1854 г., възглавявана от Маколи.^[8] В резултат на това системата на състезателните изпити е била възприета за британските държавни служби от 1855 г. насам. Съществена черта на китайските изпити е бил техният литературен облик. Текстът се е отнасял до познанията на класиката, способността да се пише елегантно (стихове и проза) и показаната издръжливост до края на конкурса. Всички тези характерни особености на изпитите били добросъвестно отбелязани в доклада на Тревелиан-Норткот^[9], а след това приложени в системата, за чието създаване той толкова много допринесе. Възприето бе становището (несъмнено правилно), че познанията в класиката и литературните способности биха направили всеки кандидат подходящ за какъвто и да е административен пост. Прието бе, че научното образование прави кандидата негоден за нищо освен, може би, за научна работа. В края на краищата добре известно е, че фактически е невъзможно да се класират по успех хора, които са били изпитвани по различни предмети. Тъй като на практика е твърде трудно да се определи дали един кандидат е по-добре по геология, отколкото друг по физика, то най-удобното е и двамата да се отхвърлят като безполезни. Когато всички кандидати трябва да пишат стихове на старогръцки или латински, то тогава е сравнително по-лесно да се определи кое стихотворение е най-доброто. И така хората, подбрани въз основа на техните познания по класическите езици и литература, се изпращаха да управляват Индия. Тези, които получаваха по-ниски оценки, се задържаха да управляват Англия. Онези с още по-ниски оценки се отхвърляха напълно или пък се пращаха в колониите.

Въпреки че би било съвсем неправилно да се окачествява тази система като пълна неудача, все пак никой не би могъл да твърди, че тя е достигнала успеха на описаните преди това системи. Първо на първо, няма никаква гаранция, че кандидатът с най-висока оценка ще бъде с всичкия си, както се оказва понякога. Освен това писането на стихове на старогръцки може да се окаже единственото постижение, което някои кандидати някога са имали или изобщо ще имат. Зарегистрирани са случаи, когато на изпита успелият кандидат е бил заместен от друг и после, когато се е налагало да пише старогръцки стихове, се е оказвало, че назначеното лице изобщо не притежава такава способност. Ето защо подборът на кандидатите чрез такъв състезателен изпит никога не е имал повече от съвсем умерен успех.

Каквито и да са недостатъците му, обаче писменият състезателен изпит дал положително по-добри резултати от всички методи, изпробвани оттогава насам. Същността на модерните методи представлява оценката на интелигентността чрез психологичното интервю. Слабостта на изпита по интелигентност се крие в това, че високи бележки могат да получат кандидати, които после се оказват практически неграмотни. Такъв кандидат изразходва толкова много време за усвояване на изкуството да бъде подлаган на изпита, че не му остава време за нищо друго. Психологическият изпит се е превърнал днес в така нареченото „изтезание при домашна обстановка“. Кандидатите прекарват един приятен „уикенд“ (седмична почивка) под наблюдение на експерти. Когато някой от тях се спъне в изтривалката на входната врата и изрече „по дяволите“, тогава лицата, натоварени с провеждането на този изпит, които дебнат някъде отзад, отварят светкавично бележниците си и надраскват: „Лоша координация на движенията, липса на самоконтрол.“

Не се налага този метод да се описва в подробности, резултатите му се намират около нас, а те наистина са плачевни. Лицата, които издържат на изпитна комисия от този тип, обикновено са прекомерно предпазливи, мнителни, педантични и самодоволни, те говорят малко и не вършат нищо. Много често се случва, при назначения, извършени по този метод, от петстотин кандидати да се избере такъв човек, който две седмици след това трябва да се уволни като негоден дори за стандартите на неговата служба. От всички изпробвани досега методи за подбор на кадри последният несъмнено е най-лошият.

Какъв метод да се използува за в бъдеще? Указание за възможната по-нататъшна насока на изследванията може да се открие в една от малко рекламираните страни на съвременната техника за кадров подбор. Толкова рядко се случва да се назначава преводач от китайски при Министерството на външните работи, че прилаганият метод е твърде малко известен. За свободния пост се пуска обява и получените заявления отиват, да предположим, до една петчленна комисия. В нея трима са държавни служители, а останалите двама са китайски учени с голяма известност. Пред тази комисия на масата са струпани над 480 заявления, придружени с препоръчителни писма. Всички кандидати са китайци и всички без изключение са получили първата си учена степен в Пекин или Амой^[10] и докторат по философия от университета Корнъл или Джон Хопкинс.^[11] Повечето от кандидатите са заемали някога министерски пост в Тайван. Някои са приложили фотографиите си, а други може би разумно са се въздържали да извършат това.

Председателят се обръща към главния китайски специалист и казва: „Вероятно д-р Уу би могъл да ни каже кои от тези кандидати могат да се включат в крайния списък.“ Д-р Уу се усмихва загадъчно и посочва купчината. „Никой от тях пет пари не струва“ казва той късо. „Но как — искам да кажа, защо не?“ — пита удивеният председател. „Защото никога един добър учен не би се кандидатирал. Той ще се страхува за своя престиж, ако не бъде избран.“ „Ами сега какво да правим?“ — пита председателят. „Мисля, казва д-р Уу, че бихме могли да убедим д-р Лим да заеме този пост. Какво бихте казали д-р Лий?“ „Да, струва ми се, че би склонил, казва Лий, но ние, разбира се, не бихме могли да му предложим сами, но бихме могли да попитаме д-р Тан дали смята, че д-р Лий би се заинтересувал за този пост.“ „Не познавам д-р Тан, казва Уу но познавам неговия приятел д-р Уонг.“ Точно около това време председателят е вече оплетен достатъчно, за да разбере кой към кого ще се обърне. Важното обаче е, че всички заявления се изхвърлят в коша, тъй като оттук нататък ще се говори за съвсем друг човек, за такъв, който въобще не е кандидатствувал.

Не можем да препоръчаме широкото възприемане на модерния китайски метод, но от него вадим само полезно заключение, че неуспехът на останалите методи се дължи главно на големия брой кандидати. Естествено, съществуват няколко предварителни процедури, чрез които общият им брой може да се намали. Сега навсякъде се прилага формулата: Отхвърляй всекиго над 50 или под 20 години, както и всеки, който се окаже ирландец, и нейното приложение донякъде съкръщава списъка на кандидатите. Въпреки това останалите имена все още са твърде многобройни. Да се прави подбор измежду 30 души, всички добре квалифицирани и препоръчвани отгоре, в действителност е невъзможно. Ето защо сме принудени да търсим грешката в началното обявление. То е привлякло твърде много кандидати. Недостатъкът на това натрупване не се разбира от хората и те редактират обявления по начин, щото непременно да привлекат кандидати. Съобщава се, че е овакантен отговорен пост, тъй като този, който го е заемал, е отишъл в Сената или Камарата на лордовете. Заплатата е голяма, пенсията ще бъде щедра, задълженията са минимални, привилегиите огромни, премиалните значителни, с безплатно жилище и служебна кола с неограничени улеснения за пътуване. Кандидатите трябва да пратят документите си незабавно, като приложат копия (не оригинали) на не повече от три скорошни препоръчителни характеристики. Какъв е резултатът? Порой от заявления, много от тях от умопобъркани и също така много от запасни майори с дарба (както те винаги твърдят) за организация и управление. Нищо друго не може да се направи, освен да се изгори всичко и нещата да се обмислят изцяло и отначало. Много нерви и време щяха да се спестят, ако всичко беше обмислено предварително. Малко щом помислим и ще се сетим, че идеалното обявление би трябвало да привлече само едно заявление и то от подходящия човек. Нека да започнем с един краен пример от абсурдни данни:

„Търси се акробат, който да може да ходи по хлабаво въже, поставено на 60 метра над пламтяща пещ. Преминаване два пъти на вечер, в събота три пъти. Заплата 25 лири (или 70 долара) седмично. Без пенсия или обезщетение при злополука. Кандидатите да се явят лично в цирка «Дивата котка» между 9 и 10 часа сутринта.“

Словоредът и редакцията на това обявление може да не са съвършени, но целта е да се уравновеси стимулът, предизвикан от предлаганата заплата, с рисковете, свързани с работата, така че да се яви само един кандидат. Няма смисъл да се искат подробности относно квалификацията и трудовия стаж. Никой, който не притежава голямо умение да ходи по хлабаво въже, не би се съблазнил от такова обявление. Не е необходимо да се набляга на факта, че кандидатите трябва да бъдат добре физически, да не са пияни и да не им се вие свят. Те много добре ще знаят това. Не е необходимо да се изтъква, че тези, на които им прилошава, когато гледат от високо, не трябва да кандидатствуват. Те и без това няма да подадат заявления. Майсторството на редактора на обявлението се крие в това, да уравновеси заплатата спрямо опасността на предлаганата работа. Ако се предложат 1000 лири (или 3000 долара) седмично, може да се явят дванадесетина кандидати. 15 лири (или 35 долара) пък няма да привлекат никого. Някъде между тези две цифри се намира точната сума. Тя трябва да се определи от минималната цифра, която би привлякла някой, който е действително годен да изпълнява тази работа. Ако се явят повече от един кандидат, това означава, че цифрата е надхвърлена с малко.

Нека сега да разгледаме едно обявление, където условията не са толкова крайни.

„Търси се археолог с висока академична квалификация, който би желал да прекара 15 години в разкопки по гробовете на инките в Пъкълово на Крокодилова река^[12]. Гарантира се придобиването на благородническа титла или друго равностойно отличие. Пенсия се изплаща, но досега не е поискана. Заплатата 2000 лири (или 6000 долара) годишно. Пратете документи в три екземпляра до директора на Института Гробокопов, гр. Болновдол, Ил. САЩ“

Тук преимуществата и недостатъците са разпределени по равно. Няма нужда да се набляга, че кандидатите трябва да са търпеливи, издръжливи, смели и неженени. Условията на обявлението са отстранили всички, които не притежават тези качества. Не е необходимо да се упоменава, че кандидатите трябва да изпитват луд интерес към разкопки на гробове; и без това те ще бъдат луди. По такъв начин вероятните кандидати се намаляват най-много до трима и тук трябва да обърнем внимание, че големината на заплатата е съвсем малко по-ниска, тъкмо толкова, колкото да накара двама от тях да се откажат, а обещаното отличие е тъкмо толкова високо, че да заинтересува третия. Можем да предположим, че ако в този случай отличието „Кавалер на Ордена на св. Михаил и св. Георги“ (II-а степен) би привлякло двама кандидата, но ако се предложеше „Кавалер на ордена на Британската империя“ (III-а степен), никой не би се явил. Ето защо идва само един кандидат. Той е луд, но това няма значение, тъй като този е човекът, който ни трябва.

Някой може да каже, че светът предлага сравнително редки случаи за назначаването на въжеиграчи и гробари. Най-често проблемът е да се намерят кандидати за не толкова екзотични служби. Това е вярно наистина, но и при тях могат да се приложат същите принципи. Ясно е обаче, че приложението им изисква до голяма степен умение и изкуство. Да допуснем, че трябва да се попълни поста Министър на икономиката. Модерните течения се осланят на разни избирателни системи, благодарение на което резултатите почти винаги са пагубни. Вместо това, ако се обърнем към приказките от нашето детство, ще схванем, че през историческия период, за който се говори в тях, са били използувани много по-задоволителни методи. Когато царят е трябвало да избира мъж за най-голямата или единствената си дъщеря и да наследи царството, той обикновено е измислял поредица от препятствия, които само най-подходящият кандидат би могъл да преодолее с чест и през които (в много случаи) само подходящият кандидат може изобщо да се промъкне. За да организират такова изпитание, царете от този смътно определен период са били снабдени добре както с персонал, така и със съоръжения. Те са разполагали с магьосници, демони, феи, вампири, хора — вълци, гиганти и джуджета. В техните земи са изобилствували тайнствени планини, огнени реки, скрити съкровища и омагьосани гори. Някои могат да твърдят, че модерните правителства са по-малко облагодетелствувани в това отношение. Това обаче в никой случай не е вярно. Един управник, който може да разпорежда на психолози, психиатри, невролози, статистици и специалисти по ефективността на труда, може би не е в по-лошо (а дори в по-добро) положение, от онзи, който се е осланял само на злобни вещици и самодиви-орисници. Администрацията, екипирана с кинокамери, телевизионни камери, радиопредавателни мрежи и рентгенови апарати, едва ли би се оказала в по-лошо (или по-добро) положение от онази, която използува магически пръчици, кристални кълба, кладенци на желанията и невидими наметала. Във всеки случай техните средства за преценка на фактите са твърде подобни. Цялата тайна се състои в това, как на техниката от приказката да се даде приложима форма за днешния модерен свят; както ще видим, няма никакви непреодолими трудности в това отношение.

Първият етап от този процес е да се определят качествата, които трябва да притежава министърът на икономиката. Не е необходимо те да бъдат еднакви при всички обстоятелства, но ще трябва да се изброят и съгласуват. Да предположим, че за съществени се определят следните качества: (1) енергичност, (2) храброст, (3) родолюбие, (4) опит, (5) популярност и (6) красноречие. Вижда се обаче, че това са общите качества, които всеки кандидат смята, че притежава. Естествено, диапазонът би могъл да се намали лесно, като се усили условието (4) „Опит в укротяване на лъвове или (6) красноречие на езика на мандарините“. Все пак, това не е начинът, по който бихме желали да стесним обхвата. Ние не искаме да поставяме като условие някакво специално качество, а по-скоро желаните качества да бъдат на извънредно висока степен. С други думи, подходящият кандидат трябва да бъде най-енергичният, най-храбрият, най-патриотичният най-опитният, най-популярният и най-сладкодумният човек в страната. Само един човек може да отговаря на това описание и ние желаем точно неговата кандидатура. Условията за назначаването трябва така да се оформят, че да изключват явяването на някой друг. Обявлението следователно ще съчиним така:

„Търси се — Министър на икономиката на Ламаншия. Работно време: от 4 ч. сутрин до 11.59 ч. вечер. Кандидатите трябва да са подготвени да се явят в три рунда бокс с шампиона от тежка категория (трябва да се носят стандартни ръкавици). Кандидатите ще умрат за родината си по безболезнен начин, когато достигнат до пенсия (+65 г.). Изпит по парламентарна практика и всеки ще бъде ликвидиран, ако не успее да получи 95 от точките. Те ще бъдат ликвидирани, също ако не успеят да получат 75% от гласовете при определяне на популярността по правилата на института Галъп.^[13] Най-накрая те ще бъдат поканени да проявяват красноречието си пред един баптистки конгрес, като целта е да накарат присъствуващите да танцуват шейк. Тези, които не успеят, ще бъдат ликвидирани. Всички кандидати трябва да се представят в Спортния клуб (страничния вход) в 11.25 ч. сутринта на 19 септември. Ръкавиците ще им се представят на разположение, но те трябва да донесат собствени гуменки, спортна фланелка и гащета.“

Обърнете внимание, че това обявление спестява всички грижи около заявления за постъпване, характеристики, фотографии, препоръчителни писма и селекция по списъци. Ако обявлението е редактирано правилно, ще се яви само един кандидат и той ще може да заеме поста незабавно или, да речем, почти незабавно. Но ако не се яви кандидат? Това означава, че обявлението трябва да се промени. Явно е, че сме поискали повече, отколкото може да се предложи. Същото обявление (което все пак е доста икономично по размери), може отново да се пусне след няколко малки корекции: точките за вземане на изпита могат да се намалят на 85%, като се вземе за база първото обявление, а гласовете при определяне на популярността могат да слязат на 65% и рундовете срещу шампиона от тежка категория могат да станат два. По този начин условията могат да стават все по-достъпни, докато се появи кандидат.

Да предположим обаче, че се явят двама или дори трима кандидата. Това означава, че сме подходили недостатъчно научно към въпроса. Може би необходимата оценка за вземане на изпита да е била намалена твърде рязко; може би точките е трябвало да бъдат само до 87%, а тези за популярността — до 66%. Каквато и да е причината, грешката е налице: двама или трима кандидата се намират в чакалнята. Ние трябва да направим избор, а не можем да си загубим цялата сутрин за тая работа. Един начин на действие е да се започнат изпитанията и да се елиминират кандидатите с по-нисък успех. Все пак, съществува и по-бърз начин. Да допуснем, че и тримата кандидати притежават всички качества, определени като съществени. Единственото нещо, което трябва да направим, е да прибавим едно допълнително качество и да приложим най-простото изпитание. Необходимо е само да се обърнем към най-близкостоящата млада жена (секретарка или стенографка, според случая) и да я попитаме: „Кого предпочитате?“ Тя незабавно ще посочи един от кандидатите и по такъв начин въпросът се приключва. Някои твърдят, че този начин наподобява „ези-тура“ или изобщо предоставя въпроса на случайността. В действителност обаче няма елемент на случайност. Тук в последния момент се изтъква и набляга на едно друго качество, което досега не се имаше пред вид: качеството сексапил.