Сирил Норткот Паркинсон
Законът на Паркинсон (6) (Или по следите на прогреса)

Глава V
Сортиране на началствата
или банкето-коктейловата формула

Извънредно важен лост в съвременния обществен живот е банкетът или коктейлът. Върху тази институция се основават както международни, така и научни, промишлени конгреси и конференции. Известно е, че без поне един коктейл тези конференции практически са неосъществими. Твърде малко научни изследвания са правени досега за изясняване ролята на банкето-коктейлите и тяхната възможна употреба. Назряло е вече времето, когато този проблем трябва внимателно да се изследва. При проектирането на един банкет или коктейл, какво точно се надяваме да постигнем?

На този въпрос могат да се дадат различни отговори и лесно се достига до заключението, че един и същ прием може да послужи за най-разнообразни цели. Нека напосоки да определим някаква вероятна цел и да проверим по научен път, как би могла да се осъществи тя по-цялостно и по-бързо. Например, да се опитаме да открием относителната важност на отделните индивиди, поканени на коктейла. Бихме могли да предположим, че официалното служебно положение и старшинство на лицата са вече известни. Какво е обаче действителното им значение за конкретния проблем, по повод на който са се събрали? Често се случва най-заслужилите за работата мъже и жени да не се намират на най-високите официални постове. Че не те, а други са действително важните личности, става ясно към края на конференцията. Колко по-полезно би било обаче, ако можем да определим тяхната важност в самото начало! За тази преценка именно приемът, даден на втория ден от започването на една конференция, може да донесе безкрайна полза.

За да опростим изследването, допускаме, че помещението, в което ще се състои приемът, се намира само на един етаж и се влиза само през един официален вход. Ще допуснем още това, че цялата работа ще продължи два часа, според отбелязаното в поканите, ала в действителност тя трае два часа и двадесет минути. Накрай ще допуснем, че напитките се раздават свободно из цялото въпросно помещение, тъй като какъвто и да е обслужващ бар би изменил естеството на проблема. Като направим тези допускания, как да определим действителното в сравнение с теоретичното значение на присъствуващите гости?

Първият известен факт, чрез който може да обосновем нашата теория, е посоката, в която се предвижват поканените. Ние знаем, че при пристигането си гостите автоматично се отправят към лявата страна на банкетната зала. Тази лява тенденция в настройката на тълпата има едно интересно и отчасти биологично обяснение. Сърцето се намира (или ако се изразим научно, изглежда, че се намира) в лявата страна на тялото. При по-примитивните форми на война лявата страна е била обикновено защитена от някакъв щит, а оръжието за нападение се е носило в дясната ръка. Това оръжие е било меч, поставен в ножница. Ако мечът се размахва с дясната ръка, то ножницата трябва да се носи от лявата страна. Когато ножницата се носи отляво, физически е невъзможно да се яхне кон от дясна страна, освен ако се обърнем по посока към опашката, което в нормалните случаи не се практикувало. Ако конят се възсяда отляво, предпочитате да сте от лявата страна на пътя и да стоите встрани от движението, когато го възсядате. Ето защо естествено и правилно е движението да става наляво, като противоположната практика (възприета от някои назадничави страни) е в пълен разрез с най-дълбоките исторически инстинкти.^[1] И така, че когато нормалният човек не е зависим от някакви наложени правила на движението, той винаги се отправя наляво.

Втори известен факт е, че повечето хора предпочитат да застават встрани на стаята, отколкото в средата и. Това се установява от начина, по който се пълни един ресторант. Най-напред се заемат масите покрай лявата стена, след това онези в дъното, по-нататък онези покрай дясната стена и най-накрая (и то с неохота) се заемат средните маси. Толкова голямо е отвращението на хората към централното пространство, че управата на ресторантите често загубва надежда да го запълни и създава така наречената танцова площадка. Естествено, стереотипът на поведението в такива случаи би могъл да се наруши от някакъв външен фактор, като например гледка през прозорците на срещуположната стена, към езерото. Ако въобще изключим гледки към катедрали или планини, ресторантът се запълва по споменатия ред в посока от ляво към дясно.

Неохотата да се заеме централното пространство произлиза от праисторически внушения. Когато пещерният човек е влизал в някоя чужда квартира, той не ще да е бил много сигурен в характера на приема, който ще получи, и затова е искал да чувствува скалата зад гърба си, за да му се открива отпред място за действие. В средата на пещерата се е чувствувал твърде уязвим. Ето защо той се е промъкнал покрай стените, опипвайки своя топор и сумтейки неуверено. Модерният човек върши почти същото, когато влиза в ресторант, мърморейки си и опипвайки вратовръзката с марката на своя клуб. Основното направление на движението на човешкия поток на официалния прием е същото както в ресторанта. Тенденцията е явно към страничните пространства без практически да се достига стената.

Ако съчетаем тези два известни факта: насочването наляво и тенденцията да се избягва центърът, тогава ще получим биологично обяснение на явлението, наблюдавано от всички в практиката: хората се придвижват по посока на часовниковата стрелка. Може да се образуват местни завихряния и водовъртежи, например жените обикновено обикалят, за да избягнат хора, които ненавиждат, или се спускат с вика „Миличка“! към тези, които ненавиждат още повече, но общата насоченост на вълната в залата е неизменно околовръст. Хората, които имат важност, които, както се казва, „са вече изплували“, държат талвега на най-оживения поток. Те се предвижват по общото течение обикновено със средна скорост. Тези, които изглеждат като прилепени към стените и най-често са потънали в разговор с хора, които срещат всяка седмица, са нищожествата. Онези, които се натикват в ъглите на залата, са плахите и слабите. Хората, които отиват в центъра, са ексцентрични или просто глупави.

Нужно ни е да проучим по-нататък кой кога е пристигнал. Можем да бъдем съвсем спокойни, че важните началници ще пристигнат по време, което те преценят за благоприятно. Те положително не ще бъдат между онези, надценили продължителността на техния път и по тази причина пристигат 10 мин. преди започването на приема. Също така те няма да бъдат между онези, забравили да навият часовниците си и вследствие на това се втурват задъхани към края на приема. Не, хората, които изследваме, ще подберат момента на своето пристигане. Кой ще бъде този момент обаче? Ясно е, че той ще се определи въз основа на две съображения. Те ще искат да има вече достатъчно множество от хора, които да забележат тяхното пристигане. Но не биха желали да пристигнат, след като други важни личности вече са отишли (както това винаги става) на друг прием. Следователно те ще се постараят да пристигнат най-малко половин час след започване на коктейла и поне един час преди свършването му. Тук на нас се открива скоба, водеща до формулата, че най-правдоподобното допускане за оптималното време на пристигане ще бъде 45 минути след часа, обозначен на поканата; например 7.15 ч., ако започването на коктейла е обявен в 6.30. Изкушаваме се да заключим, че откриването на оптималното време за пристигане представлява решението на целия проблем. Някои могат да кажат: „Няма никакво значение какво става после. Наблюдавайте вратата с хронометър и ще получите отговора“. По-опитният изследовател на въпроса ще се поусмихне на това положение. Та кой може да твърди, че хората, които пристигат точно в 7.15 ч., действително са целели този час? Някои може да идват в 7.15 ч., защото са искали да бъдат на коктейла в 6.30, но не са могли да намерят лесно адреса. Други пък може да дойдат в този час, мислейки, че е по-късно, отколкото е в действителност. Някои биха могли да се появят в 7.15, а да не са поканени — това са гости, очаквани другаде и в друг ден. Ето защо, макар да можем със сигурност да кажем, че хората със значение трябва да пристигнат между 7.10 и 7.20 ч., ние бихме направили огромна грешка, ако смятаме всички пристигащи по това време за важни личности.

Този етап на изследването се налага да се изпита и допълни по експериментален път. За да разберем напълно социалните движения, ще трябва да прибегнем до метод, използуван в лабораториите по хидравлика. Когато научният работник желае да провери как протича водата около мостов пилон с дадена форма, той прибавя, кохинил^[2] към водата, като я оставя да тече върху стъклена плоскост. Върху нея е поставен модел на пилона. След това той прави горна снимка на моделирания поток от цветни ивици във водата. Това, което ние бихме искали да направим сега, е да маркираме важните особи на някой банкет — бихме искали, така да се каже, да ги боядисваме с кохинил — и да фотографираме тяхното предвижване от някоя галерия. Може да се предположи, че съществуват значителни трудности за провеждането на такъв вид изследване. За щастие обаче получиха се сведения от проучванията в една британска колония, където боядисването на някои образци е било постигнато.

Случката се състояла в това, че по-раншният губернатор, може би преди около един век, се опитал да убеди изтъкнатото мъжко население да носи черно вечерно облекло вместо бели дрехи. Неговите увещания нямали успех при търговците, занаятчиите и юристите, но държавните чиновници му се подчинили по необходимост, тъй като не са имали друга възможност. В резултат на това възникнала традиция, съблюдавана до днес: висшите държавни служители носят черно, а всички останали бяло. Тъй като тези служители играят все още важна роля в споменатото общество, изследователите са били улеснени да проследят движението им от една галерия. Нещо повече, те са успели да фотографират пътя на тяхното движение при различни случаи, които, потвърждават току-що изложените теории и водят до окончателно откритие, което вече сме в състояние да направим. Внимателните наблюдения доказват, без сянка на съмнение, че тъмните костюми пристигат между 7, 10 и 7.20 ч.; те завиват наляво и продължават през помещението, като отбягват ъглите и стените и средата на залата. Дотук тяхното поведение съвпада напълно с нашата теория, но по-нататък забелязахме едно неочаквано явление. Като достигат някъде към отсрещния десен ъгъл на залата (което става за половин час), те се задържат за около 10 минути или повече в същото пространство. След това те напускат приема като че ли внезапно. Едва след дълги и внимателни проучвания на направените филми успяхме да разгадаем значението на тяхното поведение. Нашето окончателно заключение е, че паузата в придвижването им е да се даде възможност на другите важещи хора и началници да ги достигнат, като пристигналите в 7.10 ч. изчакват пристигналите в 7.20 ч. — фактическото събиране на началствата не отнема много време. Всеки от тях просто желае да бъде забелязан от другите, като доказателство, че е бил там. След това започва оттеглянето, което завършва в 8.15 ч.

Наученото след наблюденията в това точно общество се смята сега за приложимо към всяко друго, а и формулата е лесна. За да откриете хората, които действително имат значение, разделете (на ум) цялата подова площ на квадрати. При влизане в помещението отбележете квадратите отляво надясно в буквата А, Б, В, Г, Д и Е. Номерирайте квадратите от лявата страна от 1 до 8. Часът, в който започва приемът, може да се обозначи с Н. Минутата, в която напуска последният гост, ще бъде приблизително два часа и двадесет минути след пристигането на първите поканени. Ще обозначим тази минута с Н + 140. Сега вече е лесно да открием важните хора. Те са тези, които са групирани в квадрат Е/7 между Н + 75 и Н +90. Най-важната личност измежду тях ще се намира в центъра на групата.

Изучаващите, разбира се, лесно ще разберат, че приложимостта на това правило се намира в зависимост на това, дали е общоизвестно или не. Ето защо съдържанието на тази глава е поверително и трябва да се крие под ключ. Студентите по социология трябва да пазят тези сведения за себе си и широката публика по никакъв начин, не трябва да ги прочете.