Пени Винченци
Забранени места (38)

Епилог

Юни 1948 г.

„Татлър“ не бе обичайното четиво за Грейс, но докато чакаше пред лекарския кабинет в Дъблин, за да се увери, че наистина двамата с Бен ще доведат на бял свят братче или сестриче на малката Кейт Лукас, тя взе един от оставените на масичката броеве. Започна да прелиства разсеяно страниците. Погледът й бе привлечен от цяла страница с фотоси от сватбата на майор Чарлс Бенет, носител на орден за особени заслуги, с почитаемата Каролайн Пенингтън, състояла се в красива къща в Съмърсет, където бе израснала младоженката.

Грейс естествено знаеше за сватбата. И Флорънс, и Клариса й бяха писали, а и самият Чарлс й бе изпратил кратка бележка, с която я информираше. Разбира се, много й беше любопитно да разгледа внимателно снимките, да се потопи в атмосферата, все едно самата тя бе присъствала като невидим свидетел. Грейс искрено се бе зарадвала, когато научи новината. Тя не таеше никакви лоши чувства към Чарлс, а и очевидно Каролайн бе възможно най-подходящата партия за него — хубава, жизнена, при това любителка на коне (според думите на Флорънс). Може би прекалено млада, но самочувствието на Чарлс щеше да хвръкне до небесата. А и само с по-млада жена щеше да знае, че напълно владее положението. Момичето очевидно бе далеч по-подходящо за негова съпруга от самата Грейс. Грейс разгледа снимката на Каролайн. Тя щеше да се справи с всички онези неща, при които Грейс се бе провалила така безславно. Тя щеше да язди с Чарлс, щеше да го забавлявала, да се включи във всички благотворителни дружества, да стане неразделна част от местното общество. А и щеше да го дари с наследник само след година.

Чарлс бе много красив с официалния си костюм. Младоженците бяха получили благословия и в черква — „прелестна церемония“, както я описваше репортерът.

Четири малки шаферки с красиви рокли и четири момченца в официални бели костюми следваха младоженците. Децата до едно се усмихваха, с изключение на едно — Имоджийн, която се бе разкривила пред обектива на фотографа, а както писа Клариса, след това бе яхнала едно пони без седло и бе препускала из двора, докато майка й кърмела малкия Седрик пред всички гости. Било доста забавно. Вероятно Флорънс щеше да кърми следващото си дете в Камарата на представителите. Дано Седрик не бъде толкова разглезен…

От снимките личеше колко доволна е Мюриъл, че Чарлс най-сетне се е оженил за момиче, достатъчно подходящо за него. Клифърд имаше доста развеселен вид, вероятно в резултат на няколко чаши шампанско в повече. Лорд и лейди Пенингтън изглеждаха приятни хора, сдържано показващи своята радост.

Грейс чудесно знаеше какво си казват гостите, докато отпиват от шампанското и позират пред обектива: колко хубаво е, че най-сетне Чарлс си намери подходяща съпруга, всички знаели, че първият му брак няма да продължи дълго; че Грейс била много мила, но тя просто не била подходяща за Чарлс и че никой не се изненадал от новината, че тя избягала по този начин, само и само да бъде с бащата на ония две момчета, които бе прибрала от улицата, въпреки несъгласието на Чарлс.

Клариса също бе снимана; изглеждаше главозамайващо красива до изправения и широко усмихнат Джак. „Героят от войната Джак Комптън Браун, пишеше отдолу, който скоро ще завърши медицинското си образование по «Пластична хирургия»“. Колко смел човек бе той, по-смел от всички останали. Бен бе предложил да поканят двамата с Клариса да им погостуват. Прекрасно ще бъде да се видят отново.

Разбира се, ще дойдат и тримата, заедно с изящната си малка дъщеря Ванеса, а вероятно и облечена в униформа бавачка. Къщата им е достатъчно голяма. Чудесната й каменна къща в Дъблин, която Клифърд плати. Лицето му бе пламнало от решителност, когато й връчи чека.

— Няма нужда да казваш на никого. Дори и на Бен. Ти си реши. Ще кажеш, че това е малко наследство от една твоя пралеля, която е живяла в Шотландия и междувременно починала.

Грейс се боеше, че Бен няма да повярва, че ще заподозре нещо, но той прие мъглявата версия, без да разпитва много, вероятно, защото самият той се чувстваше много благодарен. Отговорностите им в този момент бяха станали много: самият той още учеше, Кейт бе на път, Дейвид и Даниъл бяха в гимназия и разходите им нараснаха. Всичките спестявания на Бен бяха отишли за неизползваните билети до Австралия. Ирландия се бе оказала чудесна идея — далеч от клюките и скандалите, цените на къщите бяха ниски, а хората — по-дружелюбни. Да не говорим колко красив бе пейзажът.

Погледът на Грейс се спря върху красивото лице на Джайлс. Бе чела отзивите за последния му триумф — главната роля в нашумял сред артистичния свят мюзикъл. Трупата щеше да изнесе представления и в Дъблин, което бе прекрасно, Флорънс й бе обещала да дойде с него.

Грейс погледна часовника си. Твърде дълго бе чакала. Този ден имаше ученици. Ако не излезеше оттук след двайсет минути, щеше да закъснее. Не че имаше кой знае колко голямо значение, защото Бриджет, която се грижеше за Кейт, докато тя имаше уроци, просто щеше да даде на детето лимонада и парче сладкиш, докато чака. Кой ли бе първи на урок? Мери? Или може би Фелисити? Господи, от тази бременност взе да изглупява. Това бе и първият признак, по който позна, че е бременна. Започна да забравя много преди да бе започнало да й се гади.

— Госпожо Лукас? Прощавайте, че се наложи да чакате толкова дълго. Заповядайте при лекаря. Ако искате, задръжте това списание.

Грейс се изправи.

— Не, благодаря ви. Просто се бях замислила. И не се тревожете за закъснението, прекарах чудесно.

— Радвам се, защото хората обикновено се изнервят. Вие изглеждате щастлива, ако мога да си позволя да отбележа.

— Благодаря ви — усмихна се Грейс.

Тя влезе в кабинета, оставяйки списанието на масичката. За миг си бе помислила да го занесе на Бен, но после се отказа. Това там бе част от един друг живот — невероятно далечен, към който те двамата все по-рядко поглеждаха. Това, което имаше значение, бе настоящето. Настоящето и децата им. Миналото вече не беше забранено място, но най-добре бе да го оставят в мир.