Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скандали (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love and Other Scandals, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 46 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017)
Начална корекция
asayva (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
Regi (2019)

Издание:

Автор: Каролайн Линдън

Заглавие: Скандална любов

Преводач: Ивайла Божанова

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Ропринт ЕАД

Излязла от печат: 16.02.2016

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-188-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7965

История

  1. — Добавяне

Глава 7

Джоун успя някак си да се върне в балната зала. Надяваше се, ако някой я погледне да не се досети какво се бе случило. Та самата тя не знаеше какво се случи; дори фактите не го обясняваха. Тристан Бърк танцува с нея; вероятно това бе част от плана му да я тормози; извини се, задето я оприличи на полуразтворен чадър, но постъпката му вероятно бе проява на що-годе добри обноски; а също така я притисна към стената и загатна, че непорочността й невинаги е в безопасност в негово присъствие; после я целуна, както един женкар би целунал любовницата си; както съпруг би целунал съпругата си след дълго отсъствие; както Джоун мечтаеше да я целунат от осем години насам.

Ако друг го бе сторил, тя щеше да лети във въздуха. Но понеже Тристан Бърк я целуна така настойчиво и страстно… Не беше сигурна какво да мисли. И нямаше представа какво да каже на приятелките си, които не бяха пропуснали да забележат, че лорд Бърк я отвлече от погледа им за няколко минути. За нищо на света нямаше да повярват на обясненията как през това време й е подавал „50 начина да съгрешиш“.

За щастие баща й я спаси от любопитството на Абигейл и Пенелопе.

— Джоун, ще тръгваме — съобщи й той. — На мама не й е добре.

— Аз… Така ли? — Над рамото на баща си виждаше Пенелопе — направо не си намираше място от нетърпение, а Абигейл видимо примираше от любопитство. Щяха да я подложат на безмилостен разпит. — Това е ужасно! Много ли й е зле?

— Не, надявам се, но трябва да си почине. Непоносимо ли ще се разочароваш, ако си тръгнем по-рано. Ще помоля Дъглас да те изпрати…

— Не, не — възрази тя бързо. Дъглас я изгледа мрачно, когато я видя да танцува с приятеля му. Нямаше никакво желание точно той да я мъмри. — Идвам с вас. — Махна с ръка за довиждане на приятелките си, пренебрегна свирепия поглед на Пенелопе и последва баща си. Намериха майка й да си почива на диван в малък салон до залата. Лейди Бенет изглеждаше бледа и уморена; кашляше усилено, когато влязоха при нея. — Мамо! — Джоун забрави за вълненията си около лорд Бърк. Не беше свикнала да вижда овладяната си майка не на себе си, особено пред чужди хора. — Какво става?

— Пристъп на кашлица, мила — усмихна се майка й. — Боли ме гърлото и не спирам да кашлям. Баща ти много се притесни, но не искам да пропуснеш бала…

— Няма никакво значение — увери я тя бързо. — Изглежда повече от зачервено гърло. Кашляш от няколко дни насам.

— Видя ли. И Джоун го е забелязала — обади се баща й. — Мариан, трябва да те прегледа лекар.

Майка й махна с ръка.

— Само ще ми препоръча да пия чай и да си почивам. Ще ми мине, Джордж.

— Тогава мен трябва да ме прегледа лекар и да ми предпише нещо, за да не се тревожа толкова за теб — отвърна съпругът й. — Вече пратих да го повикат.

Майка й въздъхна.

— Добре. Но ти трябва да останеш, та Джоун да не пропусне бала. Толкова е хубава, Джордж, и толкова време посвети на прическата си…

Колко време ти отне да направиш всички тези масури, припомни си тя думите на лорд Бърк.

— Глупости — възрази Джоун бързо. — Всъщност, мамо, малко съм уморена и нямам нищо против да си тръгна.

Наведе се напред, за да хване ръката на майка си и усети прошумоляването на хартия по гърба си. О, да — и това. Странно как нито за миг не помисли да чете „50 начина да съгрешиш“, откакто лорд Бърк я целуна.

Появи се прислужник и съобщи, че каретата ги чака. Баща й помогна на майка й да се изправи и я изведе на улицата. Лейди Малкълм се появи да пожелае скорошно оздравяване на лейди Бенет. Джоун направи реверанс, благодари за вниманието и потеглиха към вкъщи.

За разлика от друг път пътуваха смълчани. Обикновено майка й я разпитваше как й се е сторила вечерта, дали е забелязала някои интересни рокли и срещнала ли е симпатичен джентълмен. Тази вечер обаче тя се бе облегнала върху рамото на баща й със затворени очи. Срещна погледа на баща си, който й се усмихна.

— Забавлява ли се? — поинтересува се той.

Тя кимна; така беше по-безопасно, отколкото да говори.

— Стори ми се, че те видях да танцуваш — добави той. — Кой беше джентълменът?

— Приятел на Дъглас — отвърна тя, като се молеше наистина да не е видял кой е и да не й задава повече въпроси. — Видях Дъглас да танцува два пъти с Фелисити Дръмонд — продължи тя, за да измести темата от себе си. — Изглеждаше ми полузаслепен. Планът на мама може да даде резултат.

Все така със затворени очи майка й се усмихна.

— Знаех, че ще я хареса, ако я срещне — промълви тя.

За огромно облекчение на Джоун повече никой не спомена танците. Стигнаха до вкъщи и баща й само дето не понесе майка й на ръце. Джоун остана сама — за нейно огромно облекчение. Не искаше майка й да е болна, но тази вечер бе доволна да не е пред острия, нищо непропускащ поглед на лейди Бенет. Пожела лека нощ на родителите си и бързо се качи в стаята си, където Джанет, камериерката на майка й, я чакаше.

— Иди при лейди Бенет — нареди й Джоун. — Не е добре.

Джанет обслужваше майка й от близо трийсет години. Очите й се разшириха от тревога.

— Ще пратя Поли да ти помогне, госпожице Бенет — обяви тя и бързо се отправи към покоите на господарката си.

Щом Джоун остана сама, тя се пресегна към връзките на корсажа. Ако лорд Бърк не ги е затегнал много, ще успее да извади брошурата, преди Поли да се появи. Дори нейното въображение нямаше да успее да съчини подходящо обяснение какво прави брошурата с най-скандалните истории в Лондон подпъхната под роклята на гърба й. В продължение на няколко минути се въртя и извива с ръце на гърба, опитвайки се да достигне вървите. Най-после успя, дръпна едната и, слава богу, корсажът се разтвори. Протегна ръка и бръкна възможно по-дълбоко. Точно когато Поли потропа на вратата тя напипа крайчето на брошурата и я изтегли.

— Един момент — провикна се тя, прекоси тичешком стаята и пъхна книжлето под възглавницата си. — Влез.

— Съжалявам, госпожице — завайка се Поли, виждайки изхлузената през рамо рокля на Джоун. — Дойдох веднага щом Джанет ми каза, но не знаех, че толкова бързате да се съблечете…

— Всичко е наред — прекъсна я Джоун. — Корсажът беше по-стегнат от обикновено и реших сама да го развържа.

Поли бързо се захвана с развързването на останалите връзки.

— Виждам какво имате предвид, госпожице — обяви тя след минута. — Наистина е бил доста стегнат. Да донеса ли влажна кърпа?

— Не — отвърна Джоун, докато Поли изхлузваше роклята, за да я сгъне. — Всичко ще е наред, след като сваля проклетия корсаж.

Наистина се почувства по-добре, когато се освободи от него. Пое си дълбоко въздух и го задържа за миг. Вече истински се надяваше сериозните последици заради приключението тази вечер да й се разминат. Беше въпрос на време майка й да разбере за танца с лорд Бърк, но сега, далеч от него и вбесяващия, покровителствен блясък в очите му, Джоун не се съмняваше, че ще успее да измисли някаква история, с която да обясни всичко. Ще хвърли вината върху Дъглас, реши тя. Например че брат й се е обзаложил с приятеля си и това е причината той да я покани на танц. Майка й няма да повярва на Дъглас, когато започне да отхвърля подобни твърдения. Макар да си затваряше очите за необузданото поведение на сина си, лейди Бенет не беше глупава. Освен това Джоун ще добави, че е приела поканата, за да избегне сцена. А ако майка й я попита за поведението на лорд Бърк, Джоун си бе намислила отговор: невъзпитан и скучен и въобще няма да споменава за палмите.

— Да ви разреша ли косата, госпожице? — попита Поли.

Тя погледна масурите, отнели цял час на Джанет, и въздъхна. За разлика от илюстрацията в списание „Акерман“ нейната коса стърчеше във всички посоки и й придаваше вид на пудел.

— Да.

Докато Поли прокарваше гребен през косите й, Джоун изучаваше изображението си. Наистина не беше красавица, но въпреки това лорд Бърк я целуна. Каза си, че го е направил, защото е всеизвестен женкар и никоя дама не е в безопасност край него, но…

Размърда се, пое дълбоко въздух и се загледа в гърдите си. Бяха закръглени и малко едри. Джанет я пристегна доста силно тази вечер с намерението малко да ги намали, но нямаше резултат. Само дето цяла вечер й беше трудно да диша. Откакто стана на шестнайсет, тя смаяно гледаше закръглената си фигура. Беше не само висока, но и знойна. Не такава бе модната фигура за младите дами; те трябваше да са слаби и деликатни, за да носят най-модерните рокли и те да им стоят добре. И все пак възможно ли е някой джентълмен да хареса бюста й?

Не че й пукаше какво мисли Тристан Бърк. И да не забравя: той е женкар, негодник и грубиян. Не трябва да мисли за него.

Но все пак я целуна…

Поли най-после си тръгна и Джоун остана сама. Извади така трудно спечеления брой на „50 начина да съгрешиш“, но откри, че не успява да се съсредоточи върху него. Въртеше брошурата в ръце. Изглеждаше достатъчно невинна. Изписаното с обикновени букви „50 начина да съгрешиш“ можеше да е заглавие на теологичен трактат. Историята вътре обаче бе всичко друго, но не и назидателна. Във всеки брой хронологично се проследяваха флиртовете на доста разюзданата лейди Констанс. Загатваше се, че е вдовица с добро социално положение, но почти нищо друго не се знаеше за нея. Много се разказваше обаче какви мъже я преследват. Вместо завоалирани намеци, които да оставят почти всичко на въображението, лейди Констанс описваше подробно и последните интимни подробности от любовните си срещи.

Това само по себе си стигаше историите да се считат за скандални. Ала нещо друго превръщаше брошурата в най-търсеното четиво в Лондон: кои джентълмени води лейди Констанс в будоара си. Политици, военни, учени, писатели — всичките те имаха сериозна прилика с действителни хора. Ако се вярваше на лейди Констанс, то тя общуваше интимно с каймака на английското общество. Част от елита бе отвратен от тази недискретност; някои джентълмени шумно отхвърляха подобни несправедливи обвинения по техен адрес и предлагаха награда, за да бъде разкрита самоличността на авторката; други се впускаха в предизвикателството да свалят маската от всеки един от любовниците на Констанс.

От дочути разговори с приятелките й, Джоун знаеше, че дори майка й е запозната с публикациите в брошурата. Това обаче не означаваше, че би простила на дъщеря си, ако я залови да я чете; което, разбира се, само увеличаваше желанието на Джоун да поглъща историите въпреки всички пречки. Отпечатваше се по мистериозен, тайнствен начин и новите броеве се появяваха нерегулярно. Човек трябваше да знае в кои книжарници да ги търси и да ги иска специално. Новият брой се появяваше изненадващо и се разпродаваше за часове. Вчера Джоун за пръв път успя лично да си осигури брой. Досега Пенелопе крадеше брошурата на майка си и я даваше на Джоун и Абигейл. И трите момичета бяха запалени любителки на серията.

Но тази вечер… Джоун разтвори брошурата, ала пред очите й продължаваха да се мяркат палми, а не думи. Тази вечер я целуна истински женкар и четиво за измислени целувки и прегръдки бледнееше в сравнение с истинските.

Запита се дали лорд Бърк е прелиствал някой от броевете; дали въобще знаеше за съществуването на брошурата? Едва ли щеше да устои на изкушението да направи някакъв коментар, след като така ехидно й се присмя в книжарницата, че четяла похотлива поезия. Но същевременно тя никога не бе очаквала той да я купи за нея, пък било то с единствената цел да я тормози.

Притисна с ръка слепоочието си, опитвайки се да разкара лорд Бърк от съзнанието си. Естествено, че не е чел брошурата; защо да я чете, когато собственият му живот вероятно е десет пъти по-покварен отколкото всичко между тези страници. От друга страна беше трудно човек да си представи нещо по-покварено от описваното. Понякога се изчервяваше силно и се питаше дали подобни сцени са възможни. Имаше ли мъж, способен да докара жена до такава екзалтация, че тя да припадне? Тази вечер, за пръв път, тя допусна такава възможност; силно преувеличено, разбира се, но все пак възможно.

С подновен интерес отвори първата страница. В предишния брой бе описана пикантна сцена в операта: любовникът на Констанс се бе вмъкнал в ложата й и бе клекнал на пода зад стола й, за да я задоволи. Почти ги бяха разкрили, защото въздишките на Констанс прозвучали в салона в момента, когато музиката внезапно спряла. Всички в Лондон бяха убедени, че са се намирали в ложата, съседна на нейната. Историята завършваше с обещанието на Констанс да спазва по-голямо благоприличие. Никой, естествено, не вярваше на думите й, а и не искаше да вярва. Джоун намести възглавницата и се приготви да прочете как обещанието е било нарушено.

В ръце държеше невероятно шокираща история. Лорд Еверард, описан като едър и буен човек, даваше на Констанс да разбере, че е дочул страстните й стонове в операта. Това привлякло интереса му към нея; бяха си определили среща за същата вечер. Очите на Джоун се разшириха, когато прочете как са си доставяли удоволствие: лорд Еверард напляска Констанс! После я умоляваше да го шиба с камшик, докато я люби. Последните редове от историята Джоун изчете със зяпнала уста. Отново се върна на първата страница и препрочете описанието.

Благодарение на някои книги с поезия, задигнати от брат й, Джоун знаеше доста повече от другите млади дами по какви начини се любят мъжете и жените. Безполезни знания, разбира се, за една стара мома, но тя още не бе загубила надежда. Защо един ден да не се появи мъж, който да я намери за достатъчно привлекателна и да се ожени за нея? Тогава ще бъде свободна да изследва всички тези чувствени наслади. Щом толкова се вълнува, когато чете за тях, какво ли ще бъде, когато сама ги изпита?

Прокара показалец по шията си, представяйки си какво ли е да си обект на такова желание. Да знае, че някъде някой мъж й се възхищава и я желае така отчаяно, че е готов да се забърка в скандал, за да бъде интимен с нея; да я държи в ръцете си и страстно да я люби, докато тя се разтапя от щастие… Посвети няколко минути, наслаждавайки се на това видение. Тайнственият любовник в съзнанието й започна някак да прилича на лорд Бърк. Дори когато нарочно се опита да го замести с русокос и далеч не толкова широкоплещест ухажор, очите му проблясваха дяволито, както очите на лорд Бърк.

Раздразнена на себе си се обърна по корем и прелисти „50 начина да съгрешиш“, за да препрочете ключовата сцена. Този път попиваше бавно всяка дума, докато четеше отново как лорд Еверард докарва Констанс до оргазъм. Констанс признаваше, че от ударите му я болеше, но същевременно я възбуждаха и увеличаваха насладата й. Явно в любенето имаше доста повече, отколкото Джоун си представяше. Отново й мина мисълта, че женкар като Тристан Бърк със сигурност знае всички начини да докара една жена до делириум от наслада…

В салона долу часовникът отмери два. От резкия звук в тихата къща подскочи. Би било твърде лошо да я заловят да чете по това време „50 начина да съгрешиш“, но далеч по-големи неприятности щяха да възникнат, ако на следващото утро, когато Поли дойде да оправи леглото, намерят брошурата до възглавницата й. Неохотно стана, отиде до писалището си и пъхна брошурата между страниците на поучителна книга как се върти домакинство. Беше подарък от майка й. За щастие не я препитваше за описаните вътре съвети. Според Джоун най-голямото достойнство на книгата бе, че вътре можеше да крие „50 начина да съгрешиш“.

Настани се отново в леглото и се опита да прогони похотливите мисли от главата си. Като цяло бе изкарала приятна вечер: удари лорд Бърк по лицето, сдоби се с убягналия й брой на „50 начина да съгрешиш“ и накрая я целуна истински женкар. И най-хубавото бе, че не я бяха заловили по време на никое от тези прегрешения. Ако има нещо по-приятно от това да си палав, то е да си палав, без да теглиш от последствията.

След всичко преживяно Джоун заспа с широка усмивка на лицето.

* * *

Временното й облекчение приключи по време на закуската на сутринта.

— Добро утро, скъпа — поздрави я майка й, която изглеждаше по-добре.

— Добро утро. — Целуна лейди Бенет по бузата. — Явно вече си се възстановила.

— Да. Баща ти държа лекаря тук цял час. Преуморила съм се.

— И това няма да се повтори — обади се баща й от другия край на масата.

— Добре съм, Джордж.

— Няма да се повтори — отново отсече той и обърна страницата на вестника. — От състрадание към моите нерви, ако не заради нещо друго.

Джоун скочи в защита на майка си.

— Днес очевидно е доста по-добре, татко. Всеки може да се преумори на бал. Снощи в залата беше доста задушно.

Баща й хвърли кос поглед.

— Имате надмощие, така ли? Тогава, госпожице, ти ще се погрижиш майка ти да изпие цялата доза от предписаното й лекарство. — Кимна към чашката пред лейди Бенет, пълна с тъмносиня течност. — Ще изляза и ще се опитам да се възстановя от голямото напрежение снощи. — Надигна се и се поклони. — Ваш слуга, дами.

— Довиждане, татко — усмихна му се Джоун. — Приятно залагане на надбягванията в бюрото „Татърсол“.

— Хитруша — намигна й той и излезе.

— Наистина ли си добре, мамо?

Лейди Бенет имаше по-здрав вид, но отблизо се виждаше колко е бледа.

— Значително. — В следващия миг обаче се разкашля. Джоун безмълвно побутна лечебния тоник към нея. — Добре — промърмори майка й. Изпи го и направи гримаса. — Готово. Можеш да докладваш на баща си, че изпих тази гадост. А сега ти ми кажи как така си танцувала с лорд Бърк снощи.

Беше великолепно устроена засада. Джоун точно се усмихваше на предложението да докладва на баща си и беше напълно неподготвена за следващите думи. Вместо да даде внимателно обмисления си отговор тя, гузно изтърси:

— Ти как разбра?

— Получих бележка от лейди Деверес рано сутринта.

Джоун взе лъжичката и гребна от рохкото яйце. Лейди Деверес беше „качествена“ клюкарка. Когато казваше нещо, то винаги беше истина, независимо колко шокиращо звучи. До днес Джоун смяташе това за нещо положително, но вече не беше толкова сигурна.

— Танцувах с него, но само веднъж, защото се страхувах да не направи сцена.

Лейди Бенет забарабани с пръсти по масата.

— Ясно. Но той е напълно неприемлив, прекалено див и невъзпитан.

— Като Дъглас — осмели се да добави Джоун. — Сигурно се е обзаложил на голяма сума пари, че лордът няма да танцува с мен, а той го е направил, за да натрие носа на Дъглас.

— Брат ти не би се обзаложил с такъв като лорд Бърк. Просто няма никакъв шанс — възрази майка й. — И никога не би замесил твоето име в облог.

Дъглас би рискувал всичко за примамлив облог, но майка й бе напълно права относно минималните му шансове срещу лорд Бърк. Брат й получаваше прилична издръжка от баща им, лорд Бърк обаче разполагаше с над двайсет хиляди паунда на година — достатъчни няколко пъти да купи и да продаде Дъглас и вероятно го бе правил неведнъж. Заряза яйцето и си наля чай.

— Не ми хрумва друга причина лорд Бърк да ме покани на танц, а Дъглас ме изгледа свирепо — явно някак съм му навредила, когато съм казала „да“. Пък и ти добре знаеш, че Дъглас се е забърквал в доста каши, провокирани от лорд Бърк.

Майка й стисна устни и процеди:

— Ще говоря с него по въпроса.

— Най-добре — съгласи се Джоун охотно. — Лорд Бърк е отседнал в неговата къща, осведомена ли си? Бог знае към какви бели може да насочи Дъглас.

Майка й свъси вежди. Джоун прецени, че е казала достатъчно и посегна към втора кифличка.

Влезе прислужник с плик върху поднос.

— Току-що пристигна, милейди — обяви той и го подаде на майка й.

Тя прочете адресата и й го подаде с думите:

— За теб е.

Джоун отвори плика.

— От Пенелопе Уестън е. Кани ме на разходка в парка вдругиден.

Леко се изненада как така приятелката й ще издържи дотогава. Пенелопе и Абигейл вероятно нямаха търпение да узнаят какво е станало снощи. Джоун почти очакваше приятелката си на прага им на зазоряване.

За миг майка й затвори очи. Не желаеше единствената й дъщеря да дружи със сестрите Уестън. Господин Уестън беше син на адвокат, натрупал състояние при строителството на каналите. Е, вярно, поне не се занимаваше с търговия, но въпреки това не беше и особено изтънчен. Парите обаче са си пари и той бе заделил солидни зестри за двете си дъщери с надеждата да се издигнат в обществото. В резултат ги канеха на всички събития, освен на най-височайшите. Матроните в Лондон не искаха да лишат по-малките си синове от възможността да си хванат богата наследничка.

Пък и Джоун бе открила сродни души в лицето на Абигейл и Пенелопе и независимо от огромните амбиции на лейди Бенет дъщеря й да дружи с някой по-високопоставен, то тя трябваше да признае, че госпожа Уестън е здравомислеща жена с изискан вкус и дъщерите й бяха добре възпитани.

— Не възразявам — обяви лейди Бенет и продължи: — Джоун, лорд Бърк ли ти каза, че постъпката му снощи е плод на облог?

— Не — отвърна дъщеря й предпазливо, надигайки се от стола. — Само предполагам. Нямам чувството, че истински искаше да танцува с мен. Определено не показа да му е приятно. — Решително изхвърли от съзнанието си последните няколко минути от срещата им. — Спореше с мен и щом танцът свърши, се отдалечи, без да се сбогува.

Лейди Бенет я изглед изпитателно. Джоун запази невинното си изражение.

— Странно — отбеляза майка й накрая, изпълнена с подозрения. — Ти не си типа жена, която да заинтересува мъж като него. — Отново се закашля. — Добре, можеш да си вървиш. Но, скъпа, в бъдеще искам да откажеш, ако той отново те покани. Не му вярвам.

Тя издиша облекчено и се усмихна. Според майка й не беше привлекателна за мъжете, но това нямаше значение. Щеше да избегне по-сериозни разправии, а това беше важното.

— Ще откажа, естествено, мамо. Но малко е вероятно лорд Бърк отново да ме потърси.