Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Скандали (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love and Other Scandals, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 46 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2017)
Начална корекция
asayva (2017)
Допълнителна корекция и форматиране
Regi (2019)

Издание:

Автор: Каролайн Линдън

Заглавие: Скандална любов

Преводач: Ивайла Божанова

Издание: първо

Издател: СББ Медиа АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Ропринт ЕАД

Излязла от печат: 16.02.2016

Редактор: Златина Пенева

ISBN: 978-954-399-188-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7965

История

  1. — Добавяне

Глава 26

На сутринта след бала у семейство Брантуд много неща се изясниха на Тристан.

Първо: да довърши ремонта на къщата. За пръв път прегледа със съжаление дългия списък на предвидените подобрения. Струваха си цената, но изискваха повече време, за да приключи всичко, а сега това се превръщаше в проблем. Рано-рано отиде на площад „Хановер“ и обиколи къщата. Навсякъде намираше недостатъци. Имаше нужда от повече зидари; от още бояджии. Ламперията в трапезарията трябваше да се махне. Водопроводните тръби и покривът бяха завършени, но отоплителната система не функционираше. Видът на кухнята продължаваше да напомня началото на осемнайсети век, а голямата модерна готварска печка още не беше пристигнала. Заедно с отговорника за строежа обиколиха навсякъде. Нареди му да наеме допълнителна работна ръка и до две седмици да приведе във вид, удобен за живеене, поне основните помещения.

Второ: време бе да привика обратно прислугата си. Когато се нанесе да живее при Бенет даде на камериера си отпуска и изпрати управителя на именията си — Уилямс — в Хамшър да види как вървят нещата в „Уайлдуд“. Надяваше се семейното имение вече да е в отлична форма, а и да не беше, Тристан се нуждаеше от управителя веднага. Изпрати бележки и на двамата и ги привика незабавно да се явят на площад „Хановер“. В добавка нареди на Уилямс, щом стъпи в Лондон, да наеме необходимия персонал за новата къща.

Трето: предстоеше му спешно да се види с адвоката си. Когато господин Томпсън чу инструкциите на Тристан, стрелна нагоре вежди, но само сведе глава.

— Какви са изискванията, милорд? — попита той и посегна към перодръжката.

— Нямам представа. — Тристан се ухили, виждайки изражението му. — Засега остави тези места празни, ако обичаш.

— Както кажете, сър, но е обичайно да се постигне съгласие по условията, преди да се напише договорът. В случай че вие и джентълменът не се разберете…

— Ще постигнем разбирателство — увери го Тристан. — Дори да ми струва цяло състояние. Започни да изготвяш документа.

Защото, четвърто: налагаше се да замине за Бат. Това бе най-важната част от плана му и искаше да я обмисли цялостно. Отиде в боксовия салон и изигра няколко рунда, но мислено разработваше подробностите как да подходи най-добре към въпроса. Преговорите щяха да са деликатни; в края на краищата поведението му не беше безукорно, а и го затрудняваше и фактът, че най-вероятно щеше да се сблъска с твърда съпротива. За пръв път от седмици му се прииска Бенет да е в Лондон, но после отхвърли идеята. Бенет по-скоро щеше да бъде бесен и нямаше да му е от полза. Понякога бе по-добре да действаш, без да искаш разрешение — не че Дъглас Бенет представляваше авторитетна страна в случая, но на Тристан нямаше да му е приятно да удря приятеля си.

Едва когато се прибра в къщата на Бенет и се потопи в хладката вана си позволи да обмисли приятната част от плана си: как ще каже на Джоун. Дали да го направи помпозно? Или да подходи тихо и дискретно? Известно време си представяше как тя ще реагира на предложението му, а после — всички начини, по които ще я люби, след като стане негова. Мили боже, всяка непристойна мисъл, която бе имал по неин адрес, се оказа вярна: беше сладка и гореща, влажна и стегната, вкусна и непредвидима… И го желаеше. Жени го бяха желали и преди това, но не като нея. А по-важно бе, че той никога не бе желал жена, така както желаеше нея. Искаше да я люби в леглото си; на писалището; върху принадлежалия някога на баща му удобен кожен стол, който от двайсет години мъкнеше навсякъде със себе си. Искаше да усеща меката му кожа върху гърба си, когато тя го яхва и задоволява, докато кръвта възвира във вените му. Замисли се за последната си фантазия и се запита как ли ще реагира, когато я сподели. Красивото в цялата работа бе, че всъщност не знаеше. Това му харесваше у Джоун: за разлика от всички други жени тя постоянно го изненадваше. Понякога това му носеше невероятно удовлетворение — когато му заяви, че желае да я люби, например — а понякога не го радваше чак толкова много, но от всичко Тристан май най-много обичаше предизвикателствата. Вероятно ще си загуби ума, докато я убеждава да пробват нещо по-еротично. Само мисълта за удоволствието го изпълваше със сладостно очакване.

А перспективата това да се случи го изпълваше с нетърпение да потегли. Облече се бързо и започна да стяга багажа. За да стигне до Бат му трябваха два дни и още два — да се върне. Надяваше се бързо да приемат предложението му. В противен случай щеше да се наложи да се задържи още един ден, за да убеди другата страна. Искаше да направи изключително добро впечатление. Затова накара Мърдок да изчетка най-хубавите му жакети, а той подбираше ризите; отхвърли две заради леко износените яки или лекета по маншетите. Докато Мърдок приключи с горните дрехи, Тристан установи, че му е свършил сапунът за бръснене и му трябват нови чорапи. Изпрати прислужника да ги набави, преди да затворят магазините.

Непосредствено след като Мърдок излезе някой почука на вратата. Тропането изкънтя из цялата сграда. Тристан изруга под носа си. Дано не е леля Мери да иска още пари, или по-лошо — къщата му. Намираше се в превъзходно настроение и в момента не изпитваше никакво желание да се сблъсква с киселия й, гневен подход. Последва ново потропване. По подобен начин Джоун едва не събори къщата, когато дойде да измъкне Бенет от леглото и така фактически нахълта в живота и сърцето му. Ухили се, спомняйки си шокираното й изражение от вида му на прага. Слезе долу и отвори вратата със замах.

— Какво?!

За негово смайване насреща му стоеше сър Джордж Бенет с буреносно изражение.

— Добре. Още си тук — изсумтя той.

Тристан изправи рамене.

— Да, сър. Няма ли да влезете?

Баронетът пристъпи в тясното преддверие и си свали ръкавиците.

— Досещаш се, предполагам, защо съм тук.

Съществуваха три възможни обяснения. Първо: Джоун е казала на родителите си какво е станало помежду им на бала у Брантуд и сър Джордж идва да поиска удовлетворение. Ако се довери на приказките на Джоун, не изглеждаше правдоподобно. Второ: лейди Кортни е решила да се намеси и е привикала семейство Бенет обратно в Лондон, та сър Джордж да поиска въпросното удовлетворение. Начинът, по който сър Ричард Кампиън му нареди да си държи устата затворена и панталоните вдигнати, след като лейди Кортни извлече племенничката си от дома на Брантуд, също не говореше в полза на такъв вариант. Трето: някоя клюкарка, естествено, го е набедила и сега сър Джордж търсеше удовлетворение.

За каквото и да ставаше въпрос Тристан реши да му предостави нужното удовлетворение.

— Не, сър. Честно казано не знам, но съм изключително доволен да ви видя.

Баронетът го изгледа изпитателно.

— Тогава не очаквам да възникнат никакви проблеми.

Влезе в малкия салон, а стъпките му отекваха по голия под.

Тристан го последва. Случващото се беше и добро, и лошо.

Добро, защото вероятно нямаше да се налага да спори, за да получи ръката на Джоун, но лошо, защото изглежда вече си бе навлякъл гнева на бъдещия си тъст. Впрочем, нямаше защо да се изненадва кой знае колко от това, но този път той наистина бе възнамерявал да направи нещата съгласно общоприетите норми.

— Точно си опаковах багажа. Възнамерявах утре да тръгна за Бат — подхвана той с надеждата да насочи разговора в желаната от него посока. — Имам деликатно предложение към вас.

Възрастният мъж се извърна. Думите му отекнаха ледено.

— И кога се оформи това предложение? Преди или след като из Лондон плъзна мълва как си озлочестил дъщеря ми по време на бала у Брантуд?

С огромно неудоволствие Тристан усети как страните му пламнаха като на палав хлапак.

— Не съм чувал подобна мълва…

— Защото не си матрона на средна възраст с ненаситно любопитство относно местонахождението на всеки по време на баловете през сезона. — Сър Джордж го изгледа изпепеляващо. — Ще ми кажеш ли дали е вярно?

Не го бяха притискали така, откакто изпочупи новия чаен сервиз на леля Мери с отхвръкнала топка за крикет. Всички внимателно обмислени убедителни думи изхвръкнаха от главата му.

— Предпочитам да се въздържа.

Баронетът понечи да каже нещо, но се отказа. Закрачи напред-назад из стаята.

— Съпругата ми ще бъде доволна, ако се прибера вкъщи с главата ти, набучена на копие — изръмжа той. — Идеята започва да ми допада и на мен.

— Всемогъщи боже.

— Искам да се оженя за дъщеря ви! — заяви той направо.

— Това е второто, далеч не толкова предпочитано, предложение на лейди Бенет. — Сър Джордж скръсти ръце пред гърдите си. — Редно е първо с бой да вкарам малко здрав разум в главата ти и тогава да ти дам момичето си.

Последното прозвуча обещаващо.

— Както намерите за добре — изрече Тристан предпазливо. — Стига това да значи, че казвате „да“ на искането ми.

Сър Бенет изсумтя.

— Винаги си бил непоправимо смел. — Въздъхна, настани се в един от фотьойлите и посочи към другия. — Как се стигна до тази проклета история?

Все още нащрек Тристан седна предпазливо на другия стол.

— Откъде да започна?

— Какво те помоли синът ми?

Това поне беше лесно. Тристан се отпусна малко, защото имаше готов отговор.

— Да се отбивам и да наглеждам госпожица Бенет, докато вие и лейди Бенет сте извън града.

— И да танцуваш с нея?

— Да.

Тристан помнеше съвсем ясно думите на приятеля си.

— Нещо друго?

Баронетът го прониза с поглед. Понякога същото изражение се появяваше на лицето на Джоун и това леко разсея Тристан.

— Ами… да пия чай с нея и да се погрижа от време на време да се забавлява — постара се да не мисли за последното, което направиха с Джоун, защото Дъглас определено не бе имал предвид това.

— Звучи напълно невинно. И как нещата се развиха така, че от пиене на чай и танци се стигна до скандалните слухове, които днес ми прогориха ушите?

Боже! Тристан мислеше трескаво. Кога точно се промениха нещата? Не беше сигурен дали знае. В началото тя бе необуздана Фурия и той възнамеряваше да я избягва. После обаче забеляза устните й, бюста й и как кажеше ли нещо хапливо, очите й се пълнят със златисти петънца. Съвсем скоро той започна да мисли само за нея: усмихната, сериозна, шегуваща се, останала без дъх от желание… Кога спря да си повтаря, че е напаст?

— Решаващият момент, струва ми се, беше, когато я убедих да се разходим с балон. — Баронетът сведе очи, но Тристан продължи: — Подпомагам финансово господин Чарлс Грийн. Той отговаря за балона при празненствата за коронацията на краля. Госпожица Бенет спомена колко скучно и банално е като всички останали да се разхождаш в парка с карета. Затова измислих разходката с балона. Надявах се да я разведри и да я разсее от тревогите за здравето на майка й. Десетина мъже държаха въжетата през цялото време — добави той бързо. — Не сме излизали от пределите на Лондон и можехме да се смъкнем на земята всеки момент.

— Хммм… На Джоун хареса ли й?

Спомни си лицето й, когато се издигнаха в хладния сутрешен въздух.

— Да — отвърна той нежно. — Очите й засияха и радостно възкликна, защото от онази височина виждахме купола на „Сейнт Пол“ и чак до Гринуич. Първоначално се наложи да я убеждавам да се реши, но после тя усети тръпката и вълнението така силно, както ги усетих и аз. За пръв път говорехме, без да спорим и аз… — спря внезапно. — Ще ни е добре заедно като съпруг и съпруга. Ще благословите ли съюза ни?

Баронетът се облегна назад и протегна крака.

— Нямаш сестри, нали, Бърк?

— Не, сър.

— И майка ти е починала преди години, доколкото знам.

— Да, сър.

Очите на госта се изпълниха с нещо като подобие на състрадание.

— Винаги съм смятал, че животът се е отнесъл несправедливо към теб. Чичо ти, макар и лишен от всякакво чувство за хумор, беше добър човек, но леля ти… Жал ми е за всяко момче, израснало под нейния надзор.

— Избягвах я, доколкото мога — сподели Тристан.

— Да, знам — отвърна баронета суховато. — Гостуването ти в „Хелстън Хол“ беше незабравимо.

Ушите му пламнаха.

— Сигурно… Поднасям искрените си извинения за тогава.

— Не, не — сър Джордж махна с ръка да го спре. — Знаех точно какво става. Синът ми те смяташе за най-славното момче в Англия и след два дни разбрах защо. Момче без родители и без истински дом, което не се спираше пред никое приключение и не се страхуваше от упреците на майка си и баща си. — Замълча, а погледът му за миг стана по-строг. — Надявам се, че си загърбил повечето от тези неща.

— Никога няма да поставя дъщеря ви в опасност — заяви Тристан бързо. — Никога.

— Ще бъде много по-лошо, ако я отегчаваш. — Видял смаяното му изражение, баронетът кимна. — Над трийсет години съм женен и над двайсет отглеждам дъщеря. Заявявам ти най-отговорно, че няма нищо по-страшно за мира и спокойствието на един мъж от отегчена жена. На жените им трябват занимания. Трябват им също привързаност, уважение и внимание и поне по две нови шапки на година, но преди всичко им трябва нещо важно, което да запълва живота им.

— Значи да й намеря нещо, което да прави ли? — попита Тристан, свъсил вежди.

Сър Джордж изсумтя.

— И през ум да не ти минава да й казваш какво да прави! Не. Трябва да й дадеш известна свобода сама да реши с какво да се захване. Майка ми се посвети на градините си, съпругата ми — на децата си и модата. Надявам се един ден дъщеря ми да има деца, на които да се посвети, но те съветвам като мъж — мъж, да не изричаш често думите „забранявам“ и „не разрешавам“. Жените Бенет са всеизвестни с желязната си воля и тежко и горко на мъжа, който мисли, че ще пречупи тази воля. Най-вероятно ще рикошира и ще остави зейнала дупка в черепа му.

— Благодаря за предупреждението — отвърна Тристан, а под нос добави: — Да бяхте ми го казали по-рано.

Очите на баронета блеснаха.

— Вече си се сблъскал с тази й страна, така ли? Е, моята Джоун е умно момиче, находчива и решителна. Но има добро и любещо сърце и, ако ти го е дала, нямам какво да кажа. — Вдигна рамене. — Нали споменах, че човек не отказва лесно на жена Бенет?

— Значи имаме споразумение?

— Да. — Баронетът протегна ръка и Тристан я сграбчи. — Ще заръчам на адвоката си да се обади на твоя и да съставят брачен договор.

— Чудесно! — Той се ухили, а сърцето му биеше радостно. — Ще се разберем за всичко, убеден съм.

— Възнамерявам да се възползвам изцяло от теб, момче. Не така исках да видя дъщеря си омъжена.

— Опитайте. — Тристан се усмихна.

Едната вежда на баронета се стрелна нагоре и усмивката на Тристан изчезна.

— Много съжалявам, ако моите действия са причинили някакво неудобство на вашето семейство.

— Което скоро ще бъде и твое — напомни гостът му.

Беше мислил по въпроса. Не беше възможно лейди Бенет, дори когато е най-строга, да бъде по-лоша от леля Мери. Хранеше големи надежди родителите на Джоун да омекнат към него, след като се докаже като добър съпруг.

— Да, сър.

Сър Джордж се засмя.

— Не ме карай да съжалявам. — Изгледа Тристан изпитателно. — Сигурно ще ме надвиеш в ръкопашен бой, но и аз не съм за подценяване.

— Ясно. Напълно ви разбрах.

— Чудесно. Направи дъщеря ми щастлива. — Потупа Тристан по рамото и най-после се усмихна сърдечно. — Ще бъде доста неприятно за всички, ако се наложи да ти нанеса една-две прострелни рани, за да не го забравиш.

— Да, сър…

Баронетът огледа стаята.

— Джоун спомена за куп новости в къщата на площад „Хановер“. Ще ми я покажеш ли?

За втори път Тристан премигна изненадано.

— Искате да видите къщата?

— Естествено. — Сър Джордж стана. — Очаквах разговорът ни да приключи така. Откакто дъщеря ми се разприказва за тоалетни, бани и асансьори за въглища, разбрах, че те одобрява и е въпрос на време да се състои сегашната ни среща. — Наклони глава на една страна. — Доколкото разбрах си се допитвал до нея за цвета на стените и на килимите.

— Има отличен вкус — призна Тристан тихо.

— Като майка си навремето. — Баронетът си извади часовника от джоба, погледна го и го прибра. — Да вървим, млади човече. Докато мине сватбата това, предполагам, ще бъде последното спокойно утро и за двама ни.