Каролайн Линдън
Скандална любов (2)

Глава 1

Лондон, 1822 година

Както често става при обратите в живота, всичко започна от една глупост.

— Лейди Дръмонд ме уведоми, че ще присъстват на бала у Малкълм утре вечер — съобщи лейди Бенет по време на закуска.

— Така ли? — промърмори съпругът й, без да откъсва очи от вестника си.

— Ще доведе, естествено, и дъщерите си — продължи майка й.

— Аха…

Баща й слушаше приказките на майка й разсеяно, както впрочем и самата Джоун. Тя си мислеше колко е типично за лейди Дръмонд да не пропуска бал и вечно да влачи и дъщерите си. Фелисити беше приятна, но Хелън имаше злобния навик уж да ти прави комплимент, а всъщност да те засегне. Освен това постоянно намираше начин да накара Джоун да се чувства дебела и стара. Напомни си мислено да е нащрек и да избягва Хелън на бала.

— Дъглас трябва да присъства.

Това вече прикова вниманието на Джоун.

— Защо? — попита тя засмяна. — Дъглас никога не ходи по балове.

Майка й отпи от чая си.

— На този трябва да присъства. Фелисити Дръмонд ще го очаква.

— Нима?! — Джоун остана смаяна. — Защо? Фелисити едва ли очаква, таи надежда или дори мечтае…

— Джоун!

— Извинявай, мамо. Нямах представа, че Дъглас я харесва. Това исках да кажа…

— Тя е подходяща партия, а Дъглас я харесва, колкото харесва всяка дама — обяви лейди Бенет и я погледна строго. — Джордж, слушаш ли ме? — обърна се тя към съпруга си.

— И думичка не пропускам, скъпа — отвърна той, все така забил поглед във вестника.

— Не си ли съгласен, че ще е чудесно, ако Дъглас се ожени за най-голямата дъщеря на Дръмонд?

— Би било идеално.

— Затова трябва да присъства на бала у Малкълм утре вечер. — Майка й се усмихна сякаш това уреждаше въпроса. — Прати му бележка още днес, преди да си е направил други планове.

Преди да си измисли солидно извинение, поправи я мислено Джоун.

— Още по-добре ще е, ако лично му кажеш, скъпи — прецени лейди Бенет и намаза със сладко препечената си филийка. — Няма да пренебрегне волята на баща си.

Последното най-после привлече вниманието на баронета.

— Какво, какво? Няма да го направя. Дъглас е голям човек. Да, изпрати му бележка за бала, защото отказвам да му заповядвам.

Лицето на майка й стана строго.

— Джордж, моля те.

— Мариан, не!

Баща й го произнесе с нетърпящ възражения тон и отново се зачете във вестника. Майка й стисна устни и не каза нищо, но по лицето й се изписа решителност. Джоун добре познаваше това изражение. Майка й ще седи и ще се напуши като пара в поставен на огъня чайник и когато вече не издържа, ще избухне — най-вероятно срещу Джоун, която, за разлика от брат си, все още живееше при родителите си и нямаше къде да се скрие от гнева на майка им. Пред нея имаше две възможности; и двете не я блазнеха, но и преди се бе изправяла пред такъв избор.

— Аз мога да се отбия при Дъглас и да го питам дали възнамерява да дойде.

— Джоун, много си мила — съгласи се веднага майка й. Все още гледаше съпруга си враждебно, ала той не го забелязваше. — Аз бих отишла, но съм сигурна, че ще предпочете да види теб.

Защото на мен може да ми каже „не“, прецени Джоун, на глас обаче обяви:

— Няма да се затрудня ни най-малко. Ти току-що се съвзе от настинката, а аз обичам да се отбивам при Дъглас без предупреждение.

Майка й я погледна разтревожено и попита:

— Защо, скъпа?

Джоун сви рамене.

— Ако го заваря позеленял и с мътна глава от предишната вечер, лесно ще изтръгна куп обещания от него.

Майка й затвори мъченически очи, но бързо преодоля угризенията си. Явно бе решила твърдо да венчае Дъглас за Фелисити Дръмонд.

— Тогава го накарай да обещае да дойде утре и да не е пил преди това.

Джоун, вече на крака, седна отново.

— Прекалено много искаш. Склонна съм да го придумам да дойде, но да се опази трезвен няма да успея. Мамо, нали не говориш сериозно?

Баща й се изсмя и дори майка й, макар и раздразнено, се усмихна.

— Хайде, върви, язвително момиче — подкани я лейди Бенет. — Все си мислех, че ти си покорното дете.

— Такава съм — ухили се Джоун. — Ето, отивам при Дъглас, който иначе ще продължи да пие и да играе карти из Лондон, вместо да танцува с Фелисити Дръмонд на бала у Малкълм утре. Нали това искаше?

— Не говори такива неща, Джоун — смъмри я майка й по навик. — И му кажи да не закъснява!

Последното го изрече, когато Джоун вече до вратата изпрати въздушна целувка на баща си, а той й отвърна с намигване.

Татко, разсъждаваше Джоун, докато се качваше горе, е единствената надежда Дъглас да оцелее в бъдеще; не само щеше да наследи титлата и състоянието на баща им, но щеше да прихване и сговорчивия му нрав. Поне всички смятаха така, защото до момента Дъглас не бе показал никакви признаци да притежава желязната решителност на майка им. Според легендите баща им бил същият неконтролируем пакостник като Дъглас, преди майка им да го залови и да го опитоми. Сега беше най-прекрасният човек, когото Джоун познаваше. Ако брат й превъзмогне безобразните си и отблъскващи навици и стане като баща им, то светът щеше да е много по-хубаво място за всички.

Дотогава обаче Джоун възнамеряваше да се възползва от всяка възможност, която отвратителните привички на брат й предоставяха.

Той със сигурност щеше да спи до късно заради остатъчното въздействие на брендито или портото. Все пак тя се облече бързо, защото колкото по-рано се отбие при него, толкова по-отчаяно Дъглас ще иска да я прогони и толкова по-склонен ще бъде да й обещае всичко, което тя поиска; а колкото по-рано изтръгне обещание от него — най-добре в писмен вид за по-сигурно — толкова по-бързо ще бъде свободна да предприеме каквото поиска, преди майка й да усети отсъствието й. Майка й няма да прати прислужница да я придружи до къщата на брат й, а това й даваше отлична възможност за малко самостоятелност. На младите дами не разрешаваха волности, каквито предоставяха на младите господа, и възможностите й да се измъкне и да прекара час насаме бяха редки.

Но, помисли си Джоун с огорчение, докато вървеше към къщата на брат си на няколко преки от дома й, тя едва ли можеше да бъде наречена вече млада дама. Неотдавна навърши двайсет и четири. След четири сезона без нито едно предложение за брак все още не беше дори сгодена. Напротив: разполагаше с известна свобода, което докарваше майка й до отчаяние. За момент Джоун си представи ужасно бъдеще — как изпълнява поръчки на майка си, защото какво друго ще прави, щом като няма нито съпруг, нито деца? Само до едно време набавянето на нови рокли и обувки те задоволява; после става смешно. На старите моми не им е необходимо да изглеждат красиви, а Джоун не беше красива дори в нова рокля и обувки. След като не се е обзавела със съпруг досега, каква вероятност има това да се осъществи, като остарее още повече и бъде още по-малко хубава?

Не беше изненадващо, че на път към къщата на брат й настроението й съвсем се развали. Наистина не беше честно, навиваше се тя, докато яростно хлопаше с чукалото по вратата. Майка им едва сега започваше да намеква Дъглас да се замисли за женитба, а той беше вече на двайсет и осем. Същевременно почти не споменаваше за евентуален брак на Джоун, макар дъщеря й да бе четири години по-млада. Нечестно не беше достатъчно силна дума. Понеже вратата не се отвори, тя хлопна още няколко пъти с надеждата всеки удар да изкънти в главата на брат й.

— Какво?!

Тя зяпна, защото вратата се отвори със замах и въпросът беше изстрелян към нея. Мъжът насреща — нито иконом, нито портиер — беше почти гол. Това последното, прецени тя, все пак не беше безинтересно. Никога не бе виждала голи мъжки гърди, а сега стояха пред очите. Принадлежаха на добър екземпляр, строен и мускулест, а черни косъмчета се спускаха по тях и се вмъкваха в панталоните.

— Какво?! — изръмжа отново мъжът. Тя откъсна очи от зърната му — боже, дори не подозираше, че мъжете също имат зърна. Погледна го в лицето. — Мъртвите ли искаш да събудиш?!

Тя премисли, преди да отговори.

— Може би. Но ако е мъртъв, трябва лично да сритам трупа му, за да съм сигурна. Мама ще иска да знае.

Най-различни изражения преминаха през лицето му: шок, веселие, болка и най-накрая — разбиране.

— Търсиш Бенет.

— Точно така.

Вече го бе разпознала. Отдавна не го беше виждала, но междувременно бе чувала доста за него. Тристан, лорд Бърк, се ползваше с лоша слава. Нямаше по-голям развратник, по-страстен комарджия, по-енергичен ухажор… и обект на интерес от страна на всички клюкари. Сега стоеше на прага на вратата на брат й, само с донякъде закопчани панталони, които всеки миг заплашваха да се свлекат по стройните му бедра. Много интригуващо.

— Тук всеки ден ли пристигат дами, желаещи да сритат Дъглас?

Той хвърли поглед зад гърба си.

— Не, не всеки ден.

Тя се усмихна леко.

— И аз така предполагах. Те идват да вършат нещо съвършено друго.

И не бяха никакви дами. Ако завари брат си в леглото с проститутка, ще го държи в ръцете си до края на живота му.

Тристан Бърк не я покани да влезе, но на нея й омръзна да стои на прага като кредитор. Когато той отстъпи назад, за да погледне какво става на горната площадка, тя се шмугна край него и застана в малкото антре.

Вътре беше тъмно. Джоун знаеше за прислужниците на брат си, но те явно вече се бяха научили, че не бива да допускат посетители, светлина или свеж въздух преди три следобед. Свали си ръкавиците и вдигна едната си вежда, вторачена в мъжа. Той продължаваше да държи вратата отворена и сега зяпаше новодошлата с изумление.

— Как си, лорд Бърк?

Той бавно затвори вратата.

— Много добре, госпожице…

За миг тя затвори очи. Толкова ли е невзрачна и толкова ли лесно я забравят? Или просто той е тъп?

— Джоун Бенет. Сестрата на Дъглас. Срещали сме се поне дузина пъти.

Е, по-скоро половин дузина и то не през последните две години, но той нямаше вид на човек, готов да й противоречи.

— Нима?

Кръстоса ръце на гърдите си и макар и разголен, небръснат и разчорлен успя да си придаде доста неумолим и заплашителен вид. Още носеше косата си дълга, отбеляза тя; спускаше се по раменете му, които… бяха далеч по-широкоплещести и мускулести, отколкото ги помнеше.

— Ти явно винаги си разсъблечен, когато се срещаме — обяви тя и се усмихна мило, защото той я зяпна недоумяващо. — Сигурно си забравил как нахлу в спалнята ми.

Очите му се присвиха, но по лицето му плъзна руменина, която се забелязваше дори в мрачното антре.

— Сега се сетих коя си — заяви той тихо. — Нахаканото момиче.

Тя засия.

— Точно така. Да се кача ли? Дъглас сигурно е още в леглото.

Насочи се към стълбището, готова да поеме нагоре.

— Какво правиш?! По дяволите! Забрави! Не можеш да нахълтваш в спалнята на мъж в този безбожен час!

Той се спусна след нея.

Джоун спря и се обърна. Понеже той стоеше три стъпала по-надолу, й се отдаде удоволствието да погледне отвисоко разголената му гръд.

— И ти така постъпи с мен. И то посред нощ.

Още по-силна руменина заля скулите му.

— Бяхме деца!

Тя го изгледа строго.

— Е, сега вече не сме.

За нейно огромно удоволствие той кръстоса ръце на гърдите си сякаш да се прикрие. Джоун си прехапа устните, за да не прихне.

— Мама ме прати да видя Дъглас и колкото повече споря с теб, толкова по-малко време ще имам за себе си, след като си изпълня задачата. Не се притеснявай, знам къде е стаята му — спря го тя, защото той понечи да каже нещо.

Извърна се и пъргаво се качи, дочувайки тежките му стъпки по петите си.

Точно както очакваше Дъглас спеше след поредната пиянска нощ. Джоун огледа издатината под одеялата. Прецени, че спи сам, отиде до прозореца и дръпна завесите. Одеялата не помръднаха. Тя отвори прозореца и заедно със свежия бриз вътре нахлу трополенето на каруци и карети по улицата; одеялата продължаваха да стоят неподвижно. Дали пък това не бяха само куп завивки и Дъглас да не се спотайва отдолу? Подобна възможност доста я раздразни, защото означаваше или да тръгне да търси брат си, или да се върне вкъщи и да съобщи на майка си за отсъствието му. Имаше само един начин да разбере. Грабна най-близкия край на завивките и го дръпна.

Дъглас вдигна глава и премигна насреща й; очите му бяха кървясали и нефокусирани.

— По дяволите — изруга той, — кой е тук?!

— Сестра ти — отвърна тя и метна одеялото отгоре му. Зърването за миг на голия му задник й беше повече от достатъчно. — Мама ме праща.

Дъглас придърпа одеялата над главата си и изрече нещо, което прозвуча доста вулгарно. Джоун го запомни, за да провери по-късно точно какво означава — насаме, разбира се. Опиянението й от неприлични думи щеше да й навлече доста главоболия, ако майка й разбере.

— Иска да дойдеш на бала у Малкълм утре. — Постара се доста шумно да притегли стол през стаята до леглото му. — Да звънна ли да донесат чай?

— Махай се — измърмори той.

— Съжалявам, но не и преди да обещаеш да присъстваш на бала утре. Обещаваш ли?

— Не — простена брат й.

Джоун се пресегна за кордата на звънеца и силно я дръпна.

— Между другото, долу се сблъсках с полуголия ти приятел. Той защо е тук? Редно е да ми отвори прислужник. Останах шокирана, като се озовах срещу гола мъжка гръд. Освен това ми викаше, когато отвори вратата. Дъглас, слушаш ли ме?

— Не — простена той отново.

— Чудесно. Имам още много от какво да се оплаквам и най-добре ще е да го сторя пред теб.

Дъглас отметна одеялото от лицето си.

— Какво искаш, за да изчезнеш? — попита той отчаяно.

— Писменото ти обещание, че ще присъстваш на бала у семейство Малкълм.

— Писмено?

— За да докажа на мама, че наистина си обещал и не аз съм виновна, когато не се появиш въпреки дадената дума.

Брат й я изгледа вторачено, най-после фокусирал погледа си.

— Презирам те, Джоун — обяви той. — От дън душа.

Тя дръпна одеялото, защото той отново се опита да се завие през глава.

— Идеята да присъстваш на бала не е моя. И на татко не му пука. Но мама е решила, че ще сте подходяща двойка с Фелисити Дръмонд, а тя ще бъде на бала утре вечер.

— Фелисити Дръмонд? — По лицето на Дъглас се изписа неприкрито смайване. — Коя е тя?

— Можеш да пренебрегнеш настояването на мама и да не дойдеш, но рискуваш да се окажеш обвързан с Фелисити, без да си я срещал. Доста е мила — продължи Джоун, но не спомена неприятната й сестра и майка.

В този момент в стаята се появи прислужник. Дишаше тежко и приличаше на човек, току-що измъкнат от леглото.

— Да, сър? Какво да направя за вас? — попита той забързано, гледайки силно озадачен Джоун. — И за вас, госпожице.

— Чай, моля — отвърна тя.

— Изхвърли тази жена, Мърдок — простена Дъглас.

Джоун не му обърна никакво внимание.

— Да е силен, моля — уточни тя на прислужника, чийто поглед сновеше между нея и камарата на леглото, която представляваше нейният брат. — Със сладки, ако имате.

Мъжът се поколеба, но се съвзе, влезе в ролята си и й се поклони.

— И бренди! — провикна се Дъглас към отдалечаващия се прислужник. — Не забравяй проклетото бренди!

— Дъглас, ти си негодник!

— А ти — досадница! — тросна й се той, възмутен. — Кога съм те будил рано сутрин, за да ти говоря глупости за балове, обвързвания и мама? Боже, благодарение на теб цял ден ще ме цепи главата!

Джоун отиде до малкия секретер, отмести нахвърлените отгоре му вратовръзки и намери лист хартия. Отвори мастилницата и написа бележка с обещание да присъства на бала у Малкълм, след което я отнесе заедно с перодръжката до леглото.

— Подпиши и си тръгвам.

Дъглас я изгледа все едно е отровна змия.

— Нали не говориш сериозно?!

Тя въздъхна.

— Тогава се налага да остана. Така ще имаш възможност да решиш какъв цвят да е новата ми рокля. Синьо подходящо ли е според теб? Но вече имам няколко сини. Според мама розовото е моят цвят, на мен обаче не ми харесва. Жълтото е още по-ужасно…

Дъглас се зави през глава.

— А зелено? Сложа ли зелено, приличам на храст. Не съм пробвала оранжево. Какво ще кажеш?

— Златно — обади се познат глас от прага. — Трябва да носиш златно.

Този път Джоун беше подготвена, понеже очакваше той отново да се появи. Толкова по-добре, защото като се скара с приятеля му, Дъглас ще е още по-нетърпелив да се отърве от нея. Тя се извърна на стола, залепила дружелюбна усмивка на лицето си, и застина.

Сънен и полуоблечен Тристан Бърк беше привлекателен, но със сресана назад коса и с пристегнат тъмнозелен халат около стройното си тяло бе въплъщение на съблазънта. Наблюдаваше я съсредоточено, сякаш тя го опияняваше така, както той нея.