Сюзън Елизабет Филипс
Съдбовно бягство (8)

5

Най-после Луси знаеше за Панда нещо, което той не искаше да разкрива. Това би трябвало да повдигне духа й, но младата жена не искаше да напуска езерото Кадо, затова в деня на тръгването се чувстваше потисната и тъжна. Тя го убеди да спрат в Тексаркана, където, въоръжена с фалшивия корем, демонстративно си купи предплатен телефон. Заяви му да го впише в списъка с разходите.

Веднага щом пресякоха границата на Арканзас, се наложи да спрат в един тунел, за да изчакат да спре проливният дъжд. Тя го попита къде отиват, без да очаква отговор. Но той я изненада.

— До вечерта трябва да сме в Мемфис — рече, без да уточнява повече подробности.

Мотоциклетът му имаше тексаски номера, той почиваше на границата на Луизиана, в момента бяха на път за Тенеси и като капак имаше постоянен пропуск за ферибота на остров някъде в Мичиган. Дали това бе обичайна практика на пътуващите строителни работници, или просто стил на живот на един странник? Жалко, че и тя не беше толкова загадъчна, но беше трудно да пазиш тайни, когато животът ти е бил на показ още от тийнейджърските години.

За през нощта отседнаха в затънтен хотел в Арканзас, близо до границата с Тенеси. Луси огледа боядисаните стени от шлакбетонни блокчета и грозните червеникавокафяви покривки на леглата.

— Сигурна съм, че наблизо има хотел „Хайят“.

Той метна багажа си на по-близкото легло до вратата.

— Тук ми харесва. Има характер.

— Характери. Ще имаме късмет, ако онези наркодилъри, които се спотайват отвън, не нахлуят и не ни убият, докато спим.

— Именно заради това не може да си в отделна стая.

— Не може да съм в отделна стая, защото ти обичаш всичко да усложняваш.

— Вярно е. — Той наклони глава и я удостои с една от премерените си презрителни рокерски насмешки. — Освен това така мога да те видя гола.

— Желая ти късмет в това. — Луси грабна пижамените шорти и тениската, които купи в Кадо, и се отправи към банята. Заключи се и пое дълбоко дъх. Беше достатъчно развълнувана и смутена, след като през целия ден бе притисната до гърба му, възбудена от друсането на големия мотоциклет. Не се нуждаеше от допълнително изкушение.

Банята с тънки стени не беше по-голяма от телефонна будка и при всяко движение лакътят й се удряше в пластмасовите панели. Тя се опита да си представи как Панда напъхва тялото си в това малко и неудобно пространство.

Голото си тяло.

Луси отпусна ръце от гърдите, които насапунисваше твърде дълго. Тя беше просто жена. Не беше нейна вината, че Панда събуждаше първичните й инстинкти. Имаше нещо примитивно в него. Той беше земен и порочен, як и мускулест. Създаден за секс. Груб и разюздан, толкова различен от секса с Тед, който беше златен стандарт за мъжкото еротично съвършенство — изкусен, неуморим, всеотдаен любовник.

Чак сега Луси събра смелост да признае колко я потискаше и й тежеше тази всеотдайност. Тя искаше да даде същото, което получаваше, но то бе толкова идеално, че тя нямаше представа как да му отвърне равностойно и заради това сексът не беше толкова добър, колкото би трябвало. Луси се притесняваше дали охканията й не са прекалено шумни, движенията твърде тромави, милувките й прекалено неуверени, груби, несръчни и не там, където трябва. Ами ако се тутка твърде много, преди да свърши, или бедрата й се тресат като желе? Ами ако пръдне?

Целият онзи стрес.

С Панда щеше да бъде различно, толкова лесно. Той щеше да мисли само за себе си. А и на кого му пукаше какво прави тя или какво си мисли той за това? Тя можеше да откликне или не, в зависимост от настроението си. Нямаше да има нужда да се тревожи как думите, действията, стоновете — или липсата им — му въздействат.

Мисълта просто да получи това, което искаше от един мъж, който не се интересуваше от нищо друго, освен от достъпа до женско тяло, я възбуждаше. Докато беше в горните класове на гимназията или колежа, тя си бе фантазирала за дивите и необуздани мъже, които понякога срещаше: сина на богата светска дама, който допълваше издръжката си, пласирайки наркотици; звездата на баскетболния отбор на колежа с широка усмивка, който преписваше на изпити; момчета със самоуверени походки и цигари, висящи от ъгълчетата на устните им, които караха прекалено бързо, пиеха твърде много и тренираха телата вместо умовете си. А сега — за Панда.

Как ще реагира той, ако тя излезе гола? Не си представяше, че той ще се отвърне.

Пътуването бе към своя край. Тя го разбираше, макар че той нищо не бе уточнил. Още утре можеше да я зареже. Щеше ли някога да има по-подходяща възможност за свободен, мръсен, необвързващ секс? Такъв шанс се падаше веднъж в живота. Нима щеше да го пропусне?

Преди две седмици тя бе сгодена за друг мъж — мъж, когото в много отношения все още обичаше. Да скочи в леглото с Панда, би било непростимо.

При все това идеята не бе съвсем отблъскваща.

Изпита безразсъдното желание да обсъди проблема с Тед. Той винаги беше толкова трезвомислещ, а тя в момента не можеше да преценява обективно.

Докато се подсушаваше, продължаваше да мисли за това. Знаеше какво иска. Не знаеше какво иска. Най-накрая се реши на страхлив компромис. Омота протритата хотелска кърпа около тялото си, отвори вратата на банята и каза:

— Не гледай.

Той погледна. Дори не се опита да бъде по-деликатен, а я огледа от глава до пети така, че кожата й пламна. Изминаха няколко дълги секунди, преди той да заговори:

— Сигурна ли си за това? — Никакви игри. Право в целта. Истински Панда.

— Не.

— Трябва да си напълно сигурна.

— Не съм.

Той се замисли над думите й по-дълго, отколкото Луси очакваше. Най-накрая се надигна от леглото и съблече тениската си през глава.

— Трябва да взема душ. Ако като изляза от банята, тази кърпа все още е на теб, хвърли я.

Това никак не й хареса. Не фактът, че той трябваше да вземе душ — тя отлично знаеше колко потни и мръсни са след дългото пътуване — а това, че разполагаше с повече време за мислене, отколкото смяташе. Дали това беше най-добрият начин да заличи окончателно Тед, или възможно най-лошият?

Вратата на банята хлопна с трясък. Той бе оставил телефона си, което означаваше, че е изтрил евентуално всичко компрометиращо. Луси бързо набра номера.

— Мег…

— Луси? Миличка, добре ли си?

— Аз… Добре съм.

— Защо шепнеш?

— Защото… — Луси замълча. — Ще бъда ли… ами… истинска развратница, ако преспя с някого сега? Имам предвид, след около десет минути?

— Не знам. Може би.

— И аз така си помислих.

— Харесваш ли го?

— Може да се каже. Не е Тед Бодин, но…

— Тогава определено трябва да преспиш с него.

— Иска ми се, но…

— Бъди развратница, Луси. Ще ти се отрази добре.

— Предполагам, че ако наистина исках да ме разубедят, щях да се обадя на някой друг.

— Това трябва да ти говори много.

— Права си. — Водата в банята спря. Панда беше счупил досегашния си рекорд по бързо вземане на душ. — Трябва да вървя — рече Луси припряно. — Ще ти се обадя, когато мога. Обичам те. — Тя затвори.

Вратата на банята се отвори. Ето че и двамата бяха загърнати с протрити кърпи, а кърпата на Панда бе увита толкова ниско, че тя виждаше целия му мускулест корем… и голямата издутина отдолу.

Той държеше в ръка дрехите си, мократа му коса висеше на оплетени кичури, устните му бяха стиснати в нещо като сърдита гримаса. Капки вода блестяха върху гърдите и голите му крака, по които — никаква изненада — нямаше и следа от загрозяващи белези. Удивителното беше, че бяха загорели, имайки предвид факта, че не ги бе излагал на слънце. А още по-изумително беше, че изглеждаше мрачен за мъж, на път да извади късмет с жена.

Кимна към кърпата й.

— Все още размишлявам — оповести тя.

— Не, не размишляваш. Вече си решила. — Той извади портфейла от джоба на дънките, отвори го и извади презерватив. — Имам само един, затова се надявам да се развихриш.

— Може би. А може би не — тросна се тя. — Зависи от настроението ми. — Дръзкият й отговор я въодушеви.

Той пусна дрехите на пода, приближи се към нея и пъхна показалец под плата между гърдите й. Едно дръпване и кърпата падна на килима.

— Време е да вкусим забранения плод — прошепна дрезгаво.

Кой беше забраненият плод? Тя или той? Луси не искаше да мисли, само да чувства. Той сведе глава към рамото й, но тя не възнамеряваше да остава единственият гол човек в стаята, затова смъкна кърпата му. Тя падна между краката й и телата им се допряха.

Устните му докоснаха ключицата й. Леко я гризнаха. Придвижиха се към шията й. Той не се бе обръснал, наболата му брада одраска леко кожата й и по тялото й пробягаха тръпки.

Днес тя бе прекарала няколко часа, притисната към тялото му, и сега, когато бе решила да се впусне в тази авантюра, искаше да го почувства изцяло. Плъзна длани върху гърдите му. Устните му се задържаха под ухото й. Тя не искаше той да я целува, затова се извърна, преди да достигнат нейните устни. Движението разкри шията й и той откликна на поканата.

Много скоро ръката му обхвана гърдата й, палецът му разтърка зърното й. Гореща кръв запулсира във вените й. Той щипна зърното й, а тя — неговото. Дишането му се учести, нейното също. Той обгърна дупето й в шепи, повдигна я и я отнесе до леглото, което тя бе избрала за свое. Никакви целувки. Никакви милувки. Нищо, което можеше да й напомни за Тед.

С една ръка Панда отметна завивките. Когато паднаха върху чаршафите, Луси неволно го одраска. Не й пукаше. Заби пръсти в непокорните му къдрици и ги дръпна, защото й се искаше.

— Оох.

— Без приказки — нареди тя.

— Харесваш го по-грубо, така ли?

Да. Точно това искаше. Никакво внимание или загриженост. Никакви нежни ласки.

Тя плъзна ръце между краката му и го стисна. Не толкова силно, че да му причини болка, но достатъчно, за да го накара да се почувства поне малко уязвим.

— Внимавай — предупреди Панда.

— Ти внимавай — озъби се тя.

Той се надвеси над нея, а ъгълчето на садистичните му устни леко се изви нагоре.

— Виж ти, оказа се пълна с изненади… — И изведнъж прикова китките й към леглото и я притисна върху матрака с тялото си.

Разтърси я опасен трепет.

Той прокара небръснатата си брадичка по зърното й. Възхитително болезненото усещане я накара да ахне. Той отново го направи. Тя се изви под него, разкривайки цялата си уязвимост.

— Надявах се на малко повече любовна игра — той разкъса със зъби обвивката на презерватива, — но щом го искаш така…

Луси никога не си бе представяла, че някой може толкова светкавично да си сложи презерватив. Той отново стисна китките й. С един мощен тласък проникна в нея.

Тя отново ахна. Краката й се разтвориха. Той не й даде време да свикне с големината му и тутакси се зае да помпа. Никакъв финес. Само дълбоки, мощни тласъци, достигащи до всяка фибра. Тласъци, които искаха от нея единствено покорство, което тя не бе склонна да даде. Обви пети около прасците му. Изпъна се под него. Зъбите му блеснаха, когато той се усмихна.

Не след дълго по челото му заблестяха капки пот, но той продължи бясно да се движи. Отказваше да се освободи, докато тя не го стори.

Но Луси нямаше намерение да свършва първа. Щеше да издържи докрай. По-добре да умре, отколкото да му позволи да спечели тази битка, която, като повечето войни, изгуби смисъла си. Потъмнелите му очи се изцъклиха. Тялото му натежа. От устните й се изтръгна стон. Още един. Хватката му върху китките й леко отслабна. Тя обви ръце около хълбоците му. Заби ноктите в кожата му. Не му дължеше нищо.

И знаейки това, му отдаде всичко.

В този миг той изгуби битката.

Гърбът му се изви, раменете му се повдигнаха, бедрата потръпнаха. Буря. Трус. Потоп.

 

 

— Искаш ли бира? — попита Панда, след като свършиха, без да я гледа, истински огромен неандерталец.

— Не. Искам да спя. Сама. — Луси посочи към другото легло възможно най-грубо.

На него, изглежда, му беше все едно.

 

 

На следващата сутрин я събуди проскърцването на мотелската врата. Тя се насили да отвори очи. Панда стоеше на прага с две чаши кафе, които навярно бе взел от рецепцията. Да бъде уличница, беше съвсем ново преживяване — не толкова забавно на следващата сутрин. Искаше й се да покрие главата си с чаршафа и да го помоли да си тръгне. Не докосна чаршафа и нацупи свадливо устни.

— Искам кафе от „Старбъкс“.

— Побързай и се облечи. — Той остави чашата върху скрина.

Ако се преструваше, че предишната нощ не се е случила, само щеше да се почувства по-зле.

— Предполага се, че сексът повдига настроението. А теб каква оса те е ухапала?

— Реалният живот — изрепчи се той, бодлив като еднодневната си набола брада. — Ще те чакам отвън.

Дотук с любезното бъбрене, но какво я бе грижа? Тя бе скъсала още едно звено — последното — от веригата, свързваща я с Тед. Той вече не беше последният мъж, с когото бе спала.

Когато тя излезе от мотелската стая, Панда стоеше нетърпеливо до мотоциклета, от едната му ръка висеше каската й, а в другата държеше чаша кафе. Заради бурята от предишната нощ въздухът беше наситен с влага, но Луси се съмняваше, че тъкмо това е причината той да прилича на бомба с часовников механизъм, която всеки миг ще се взриви. Да се опитва да призове цялата дързост и смелост на някогашното четиринайсетгодишно момиче — четиринайсетгодишна девственица — в този случай беше безсмислено, но що се отнася до Вайпър, нейното рокерско алтер его? Очите й се присвиха.

— Споко, пич.

Мили боже! Наистина ли каза това?

Той се намръщи и метна чашата в препълненото кошче за боклук.

— Минаха две седмици, Луси. Време е.

— Не и за мен, бейби. Аз току-що започвам.

Тя го сащиса не по-малко, отколкото себе си.

— Каквото и да си мислиш, че правиш — изгледа я той кръвнишки, — престани.

Тя грабна каската от ръцете му.

— Може би ти искаш да висиш цял ден тук и да дрънкаш, но аз искам да се повозя.

Докато закопчаваше каската, той промърмори нещо под нос, което тя не можа да чуе, и двамата потеглиха. Много скоро прекосиха границата на щата Арканзас и стигнаха до покрайнините на Мемфис. До вчера Панда избягваше магистралите, но не и днес. Той профуча покрай табелата „Грейсланд“, престрои се в другото платно и се вля в трафика на друга магистрала. Не след дълго отби по страничното шосе на изхода. Цялата радост от дръзкото й поведение се изпари, когато видя крайпътния знак:

МЕЖДУНАРОДНО ЛЕТИЩЕ „МЕМФИС“

Луси стисна ребрата му и изкрещя:

— Къде отиваш?

Той не отговори.

Но тя знаеше. Предателството му беше толкова голямо, че не можа да го преглътне.

Панда спря пред зоната за заминаващи и паркира между два сува.

— Край на пътешествието.

Изрече го така, сякаш нямаше значение, сякаш тя трябваше просто да скочи от седалката, да му стисне ръката и да изчезне. Но Луси не помръдна и той пое нещата в свои ръце. Улови ръката й и в следващата секунда и двамата стояха до мотоциклета.

— Време е да се прибираш у дома. — Той разкопча каишката, смъкна каската й и я завърза за мотоциклета.

Дробовете й се свиха болезнено. Точно така се е чувствал Тед. Като ударен с чук по главата и измамен.

— Това аз трябва да реша — заяви тя.

Вместо отговор той смъкна раницата й и я остави на тротоара. Бръкна в една от кожените чанти, извади един плик и го тикна в ръцете й.

— Всичко, което ти е нужно, е вътре.

Тя го зяпна слисано.

— Минаха две седмици, Луси. Две седмици. Разбираш ли какво ти казвам? Чака ме друга работа.

Тя не можеше — не желаеше — да разбере какво й казва.

Той стоеше пред нея. Отчужден. Безразличен. Може би малко отегчен. Тя беше поредната жена. Поредното женско тяло. Поредната работа…

Бензин, трева или задник — никой не се вози на аванта.

И тогава нещо се промени. Между тъмните му вежди се появи малка бръчка. Клепачите му се отпуснаха, а когато отново вдигна очи, тя видя всичко, което мъжът, когото познаваше като Панда, толкова старателно се опитваше да прикрие. Видя интелект, който усърдно бе замаскирал. Видя болка и съмнение, а може би дори разкаяние. И долови дълбок, вътрешен глад, който нямаше нищо общо с тениските с циничните надписи и гадните обидни стикери.

Той леко поклати глава, сякаш искаше да се отърси от всички болезнени емоции. Ала, изглежда, не успя да го стори, защото вдигна ръце, обхвана лицето й в големите си шепи, които я докоснаха леко, като крила на пеперуда, а сините студени очи омекнаха и в тях се мярнаха нежност и безпокойство. Сведе глава и направи това, което тя не му позволи предишната нощ. Целуна я. Отначало предпазливо, после по-настойчиво, жадно впивайки устни в нейните, без да пуска лицето й, сгушено между дланите му.

Целуваше я страстно, сякаш не можеше да й се насити. А после рязко се отдръпна и се извърна, преди тя да успее да го спре. Метна се на мотоциклета и запали двигателя. Миг по-късно изчезна от света й, сред грохота на раздрънкания мотор „Ямаха Воин“, облепен със стикери, които вече не прилягаха на човека, когото тя си мислеше, че познава.

След като той замина, Луси дълго стоя на тротоара. Сърцето й се бе качило в гърлото, раницата лежеше в краката й. Минаваха автобуси. Спираха таксита. Най-после сведе поглед към плика, който й бе дал. Отвори го и извади съдържанието му.

Шофьорската й книжка. Кредитните й карти. Указания как да намери офиса на летищната служба за безопасност, където щяха да я чакат, за да я отведат във Вашингтон.

Пред очите й беше доказателството за прекрасната, задушаваща любов на родителите й. Тя знаеше, че ако поискат, те могат да я намерят. Сега разбираше защо не го бяха направили. Защото от самото начало знаеха къде е тя. Защото бяха наели телохранител.

Две седмици, Луси.

Трябваше да се досети, че щяха да постъпят така. През годините имаше няколко инцидента, когато хората бяха проявили прекалена агресия към нея… Две писма със заплахи… Веднъж я бяха съборили на земята — нищо сериозно, но достатъчно, за да се разтревожат родителите й. След като Тайните служби снеха личната й охрана, те, въпреки протестите й, наемаха частни охранители за големите събития, където смятаха, че твърде много е изложена на показ. Нима наистина си мислеше, че те ще позволят тя да присъства незащитена на толкова публична сватбена церемония? Родителите й от самото начало са плащали на Панда. Краткосрочният договор е бил продължен с две седмици, след като тя е избягала. Две седмици. Достатъчно дълго, за да стихне шумотевицата и да са спокойни, че тя ще е добре и в безопасност. Две седмици. И уреченият срок бе изтекъл.

Тя вдигна раницата, сложи бейзболната шапка и слънчевите очила и се запъти към терминала. Дай й свободата, от която се нуждае — представи си как му заръчват. — Но се погрижи за безопасността й.

Сега осъзнаваше това, което би трябвало да прозре от мига, в който той толкова навреме се бе появил на онази уличка. Панда никога не я остави сама. Нито веднъж не излезе сам с лодката. Придружаваше я, когато влизаха в магазините, а в ресторантите чакаше до вратата, когато излизаше от тоалетната. Колкото до онези мотели… Бе настоял да спят в една стая, защото я охраняваше. И когато се е опитвал да я изплаши, за да я накара да се прибере у дома, просто си е вършил работата. Имайки предвид колко скъпо струваха услугите на един личен телохранител, сигурно здравата се е забавлявал, когато предложи да му плати хиляда долара.

Луси се спря до пейката зад вратите на терминала, обзета от горчиви мисли. Без никакво усилие миналата нощ Панда бе получил голям бонус за работата си. Навярно сексът бе услуга, която той винаги оказваше на клиентите от женски пол — малко допълнително удоволствие, което да им напомня за него.

Ако много скоро не се появи в офиса на летищната охрана, ще тръгнат да я търсят. Може би вече са започнали. Ала при все това младата жена не можеше да помръдне. Споменът за онази целувка не спираше да се връща ведно с вихрушката от емоции, която бе съзряла в очите му. В момента искаше да изпитва само гняв, а не тази терзаеща неопределеност. Защо той изглеждаше толкова объркан? Толкова уязвим? Защо тя бе видяла нещо много по-дълбоко и сложно, отколкото обикновено плътско желание?

Може би беше просто игра на светлината.

Луси си припомни как обгърна лицето й, как я целуна. Нежността му…

Чиста самозаблуда. Тя не знаеше нищо за него.

Тогава защо имаше чувството, като че ли знае всичко?

Той трябваше да й каже истината. Независимо от ангажимента му с родителите й, трябваше да бъде откровен с нея. Ала това предполагаше откритост, на която той не беше способен.

Само че сега, докато стояха на тротоара, Панда й бе казал истината с очите си. Онази последна целувка й подсказа, че последните две седмици са означавали за него много повече от тлъст чек.

Тя грабна раницата и излезе през вратата на терминала, както бе избягала от сватбата си.

Половин час по-късно беше напуснала Мемфис в един нает „Нисан Сентра“. Служителят от компанията за коли под наем не разпозна името й, когато му подаде шофьорската книжка, но мъжът едва умееше да си служи с компютър и Луси знаеше, че едва ли отново може да разчита на подобен късмет.

Погледна към картата, която бе разгърнала на седалката. Най-отгоре лежеше телефонът, от който току-що бе изпратила есемес на родителите си: Още не съм готова да се върна у дома.