Сюзън Елизабет Филипс
Съдбовно бягство (18)

15

— Няма да отида! — заяви Темпъл, надигайки глава от пода на гимнастическата зала, където под звуците на хип-хопа изпълняваше в краката на Луси изумителни лицеви опори с една ръка. Дори Панда се бе съгласил, че оперната музика не беше най-подходящият съпровод за тренировки.

— Имаш нужда да излезеш навън. — Луси разлюля късата кестенява перука, която бе отмъкнала от дрешника на Злата кралица, пред носа на собственичката й. — Никак не е здравословно да се затваряш сред четири стени. Вчера ми се нахвърли само защото донесох в къщата няколко клончета орлови нокти.

— Миришеха на бонбоните „Джоли Ранчерс“ — отсече Темпъл.

— Спести си усилията. — Панда върна на лоста чудовищните тежести, които вдигаше. — Тя се гордее с лудостта си.

Темпъл стана, превключвайки от лицеви опори на подскоци. По гърба й бяха полепнали мокри тъмни кичури, а лицето й лъщеше от потта.

— Ако разбираше това, което преживявам, никога нямаше да предложиш подобна дивотия. Луси, ти нямаш представа какво е да си известен.

Луси завъртя очи към тавана като Тоби.

Темпъл я разбра и махна пренебрежително.

— Твоята слава е втора ръка. При мен е съвсем различно.

Панда изсумтя. Пропитата му с пот тениска бе залепнала за гърдите, а по космите на краката му се стичаха вадички. Беше изминала само една седмица, но Луси можеше да се закълне, че и без това мускулестото му тяло бе започнало да добива страховитите бицепси на културист. Когато се бе поинтересувала защо се подлага на такива мъчения, той я бе попитал троснато какво, по дяволите, да прави с цялото това свободно време. Принудителното отшелничество го изнервяше не по-малко от Темпъл и с всеки изминал ден двамата ставаха все по-мрачни.

— Аз вече месец съм на острова — поде Луси търпеливо — и досега не съм имала никакъв проблем.

— Всичко е заради външността ти. Хората се боят от теб.

Идеята възхити Луси и тя се укроти за миг, за да се полюбува на чисто новата си татуировка с тръни и капки кръв, с която вчера опресни старата, започнала да се лющи. След още два дни трябваше да оправи дракона. И може би да добави татуировка върху другата ръка…

— Никой не очаква да види Луси Джорик или Темпъл Реншо на Черити Айланд на парада по случай Четвърти юли — изтъкна тя мъдро, — а щом никой не очаква да те види, няма да те види.

Когато вчера спря при фермерската лавка, Тоби украсяваше велосипеда си, докато Бри оглеждаше опърпания костюм на пчела, който бабата на Тоби обикновено обличаше за парада.

— Въпросът е… — бе казала Бри на Луси, докато изправяше мустачките антени, — доколко отчаяно искам да привлека нови клиенти?

До миналата вечер Луси смяташе да отиде сама на парада, но след като Темпъл запрати дъската за скрабъл през верандата, а Панда заплаши да удави Луси в езерото, ако не престане да прави примки за прасето, накипрено като френски сервитьор, тя коригира плана си.

— Жестоката истина е, че двамата сте тук само от една седмица, а вече приличате на заядливи злобни вещици. Не че и преди сте били много по-различни.

Кърпата на Панда шляпна на пода, когато той я метна през гимнастическата зала.

— Аз съм най-разбраният човек на земята. Но Луси е права, Темпъл. Ако в най-скоро време не си вземеш почивка, някой ще умре. И това няма да съм аз. — Грабна бутилката с вода и изпухтя.

— Наистина ли очакваш да рискувам бъдещето си с такава съмнителна дегизировка като една перука? За нищо на света. — Подскоците й се смениха със странични преси.

Луси въздъхна. Злата кралица беше капризна, избухлива, трудна за общуване и тя би трябвало да я мрази и в червата, но социалната работничка в нея не можеше. Под цялото това фучене се криеше една изгубена душа, която се опитваше да възвърне контрола върху живота си, която разбираше лудостта си, но не знаеше как да се справи с нея.

Луси и Злата кралица имаха много общо, макар че Злата кралица знаеше какво иска от живота, а Луси знаеше единствено какво не иска — да чука на нови врати, молейки се за още пари, и да лобира за нови закони в полза на децата. Което я превръщаше в долна егоистка, нехаеща за високите принципи и морални стандарти.

Панда остави бутилката настрани и погледна към Луси.

— Ами ако дегизировката включва нещо повече от перука?

— Какво имаш предвид?

— Имам предвид… — Панда се извърна към Темпъл. — Твоята приятелка, дъщерята на президента, има голям опит в криенето на самоличността си, и нямам предвид единствено настоящата й отвратителна маскировка. — Изгледа възмутено новите електриковорозови дредове на Луси. — Ако си достатъчно убедителна, сигурен съм, че тя ще сподели тайните си.

Час по-късно тримата се отправиха към града. Темпъл се бе отпуснала на задната седалка, дългата й коса бе напъхана под късата кестенява перука, а лицето й бе почти скрито от огромни слънчеви очила и невзрачна сламена шапка. Луси се бе издокарала с тясната черна тениска, украсена с череп и рози; суперкъси дънкови шорти, чиито краища тя допълнително разръфа и набоде с безопасни игли; халка на носа и още две на веждите. Панда бе нахлупил черна бейзболна шапка „Найки“, изпод чийто долен край се подаваха непокорни къдрици. Луси бе предложила да зареже очилата тип „Авиатор“, защото с тях приличал твърде много на агент от Тайните служби, ала той не се бе вслушал в мъдрия й съвет.

Сивият панталон за йога на Темпъл й стоеше малко по-свободно, отколкото когато пристигна, но пурпурната плетена туника бе опъната на корема благодарение на малката възглавничка, която Луси бе прикрепила отдолу.

Булевард „Бийчкомбър“ бе затворен за парада и Панда сви в една страничка улица, за да паркира колата.

— Запомни какво ти казах, Темпъл. Не бива да изчезваш от погледа ми дори за секунда. Луси, ти си прикритието на Темпъл, затова не се отделяй от нея. Не разговаряй с никого, но ако нещо се случи, Темпъл е твоята бременна приятелка от някакво затънтено градче на изток.

— Моята версия е по-добра — възрази Луси. — Тя е поредната жена, с която си преспал и от която възнамеряваш да се избавиш при първа възможност.

Панда не й обърна внимание.

— Дори не се опитвай да ми се изплъзнеш, Темпъл. Ако се наложи да използваш химическа тоалетна, всички идваме с теб.

Злата кралица смъкна очилата на носа си и изгледа тила му над рамката.

— По-скоро ще умра, отколкото да използвам химическа тоалетна.

— Напълно съм съгласна с теб — подкрепи я Луси.

Темпъл поглеждаше нервно през прозорците на колата към хората, минаващи по тротоара, някои мъкнеха шезлонги, а други бутаха детски колички.

— Ти си параноик, Панда. Не съм се потила толкова усилено в гимнастическата зала, за да пратя всичко по дяволите, като се натъпча с храна от улицата.

— Много успокояващо, но това не променя правилата.

Луси подръпна колана на шортичките си. Въпреки че живееше в къща, където нямаше нищо друго освен диетична храна, тя бе успяла да си възвърне килограмите, които бе свалила преди сватбата. Обърна се, за да огледа още веднъж дегизировката на Темпъл, и видя как тя сви устни.

— Ще престанеш ли?

Темпъл се намръщи.

— За какво говориш?

— За упражнението, което изпълняваш в момента. Стискаш бедра или стягаш корема си, или нещо подобно.

— Правя упражненията на Кегел^[1]. — Темпъл се подсмихна снизходително. — И ако си загрижена за тазовото си дъно, ти също ще ги правиш.

— Кълна се в Бога — избухна Панда, — ако следващата ми работа е свързана с жени, дори да е с женска песчанка^[2], няма да я приема за нищо на света!

Луси се усмихна и подпря лакът на облегалката на седалката.

— Ето една добра новина, Темпъл. Когато Панда е наоколо, всички гледат само него.

— Тъкмо заради това двете с Луси трябва да излизаме сами — обяви Темпъл.

— Да бе, страхотно ще се получи — процеди сухо Панда. — В мига, в който ви изпусна от поглед, двете ще започнете да нагъвате кексчета.

Абсолютна истина. Това обясняваше напълняването на Луси. Диетичната храна дотолкова я измъчваше, че всеки път щом дойдеше в града, се тъпчеше до пръсване. Така бе успяла да избегне обиските на Панда, само обръщаше хастара на джобовете си, за да покаже, че са празни. За нейно облекчение, той не бе настоял да я претърсва.

— Параноята ти се е превърнала в болест — заключи Злата кралица, когато Панда успя да набута колата в едно тясно място за паркиране. — Трябва да ходиш на терапия.

Луси се вторачи в Темпъл.

— Не се обиждай, но ти трябва да го придружаваш.

Панда се усмихна, за пръв път тази сутрин, сетне изключи двигателя и отново подхвана лекцията си.

— Ще гледаме парада, ще се разходим около пристанището, после се качваме в колата и се връщаме у дома като нови, по-добри хора.

Сега бе ред на Луси да изсумти.

— Всичко може да се случи — промърмори той не особено убедено.

 

 

Намериха място с отличен изглед близо до булевард „Бийчкомбър“, далеч от уханието на пържени лакомства и най-голямата тълпа от туристи. Както предсказа Луси, околните се интересуваха повече от Панда, отколкото от която и да било от двете, макар че Луси привличаше повече любопитни погледи, отколкото Темпъл, което дразнеше Злата кралица.

— Зная, че е нелогично — прошепна тя, — но съм свикнала да бъда център на внимание.

Луси се засмя и прошепна в отговор:

— Май е дошло време да добавиш към тренировките си упражнения за укрепване на душевното състояние.

— Дори да бях с всичкия си — въздъхна Темпъл, — пак нямаше да зная коя съм аз.

Ето това беше Темпъл Реншо. Тъкмо когато решиш да я отпишеш като нетърпима примадона, тя казваше нещо, което трогваше сърцето ти. Грубата й проницателност и пълното невежество не й позволяваха да стане непоносима.

Денят бе ветровит за парад. Знаменцата, окачени на уличните стълбове, плющяха на вятъра, а тентите над сергиите за храна се издуваха като претъпкани стомаси. Местен политик водеше парада, нагизден с униформа на фелдмаршал, следван от маршируващ оркестър и малка група от конници. Появи се първата платформа, пресъздаваща сцена от живота на коренните жители на Америка, спонсорирана от „Джерис Трейдинг Пост“. Следващата платформа изобразяваше гора от книжни палмови дървета, чиито листа шумоляха на вятъра, а под тях се гушеше колиба от трева с надпис: „Брокерски услуги Големия Майк: къщи и лодки“. Големия Майк Муди стоеше отпред, на върха на щастието, махаше на тълпата и хвърляше бонбони.

Танцуващ хотдог от „Догс енд Молтс“ стъпваше наперено редом с пират, рекламиращ „Магазинът на Джейк за гмуркачи“, и гигантска бяла риба, символизираща ресторанта „Островът“. Луси бе забравила за Бри, докато не видя пчела зад момичетата скаути. Мустачки антени, увенчани с подскачащи черни топчици, стърчаха над черната качулка, обхващаща плътно главата й. Вятърът се опитваше да изтръгне табелата, рекламираща „Медена въртележка“, но тя здраво я стискаше. Малко се смути, когато Луси й махна.

Следваше групата на велосипедистите и Тоби толкова се развълнува, като зърна Луси, че едва не загуби равновесие. Той два пъти бе идвал в къщата след пристигането на Темпъл, но Луси бе успяла да го отведе у тях с нейния велосипед, преди момчето да забележи Темпъл. Луси му прати няколко въздушни целувки, а той се ухили добродушно.

Минаха шестима възрастни членове на „Американски легион“. Като ги видя, обкръжени от безброй американски знамена, сърцето на Луси се сви от мъка по майка й, ала бурно ги приветства.

Панда се наведе и прошепна:

— Гледай да не привличаш внимание.

Но тя бе престанала да се безпокои, че ще я познаят. Дори Темпъл вече не изглеждаше толкова нервна.

— Тук има доста хора с наднормено тегло — констатира тя. — Все едно „Островът на дебелите“ е оживял.

— Затвори очи и изпълнявай упражненията на Кегел — посъветва я Луси, преди Темпъл да реши да се развихри в ролята си на фитнес гуру.

Когато парадът свърши, никой не искаше да се прибира у дома, но идеята да се смесят с тълпата притесняваше Темпъл. Луси предложи да се разходят до фара. Тъй като Панда също не изгаряше от желание да се връща в Залива на гъските, той с готовност се съгласи.

На фара вятърът духаше още по-силно, отколкото на парада, и въжетата се удряха звънко в пилона. Въпреки че в чест на празника фарът бе отворен за посетители, повечето от туристите все още бяха в града и на паркинга се виждаха само няколко коли. Тримата се изкачиха по извитата метална стълба в кулата на фара и излязоха на открита площадка с перила, разположена под черния купол и гигантската леща. Бяха оставили шапките в колата, за да не ги отнесе вятърът, и Темпъл вдигна ръка, придържайки перуката си.

— Каква красива гледка.

Небето зад плуващите облаци сияеше в яркосиньо. Металният парапет беше топъл от ранното следобедно слънце, но вятърът надигаше сърдитите вълни към пристана. Само няколко големи туристически корабчета браздяха пенестите води. Темпъл ги остави, за да се разходи по площадката.

— Този простор те кара да съжаляваш хората, които никога няма да видят Големите езера — рече Панда, докато надяваше авиаторските очила.

Луси изпитваше същото, но не желаеше да разговаря с него, затова само кимна.

Две рибарки пляскаха с крила над водата, търсейки храна, докато една голяма чайка кръжеше упорито над тях, готова всеки миг да грабне плячката им. Панда опря лакти на парапета.

— Дължа ти извинение.

— За какво по-точно? Имаш голям избор.

Той се взираше право напред, големите тъмни стъкла скриваха очите му.

— За това, което ти казах преди три седмици… Онази нощ… Ядосах се, защото ти заключи вратата. Бях ядосан за много неща, които не се отнасят до теб.

Луси подозираше, че грозните му думи са свързани по-скоро с него, отколкото с нея, но въпреки това още й причиняваха болка.

— Съжалявам. Не си спомням.

— Онази нощ в мотела… Ти беше страхотна през онази нощ. Аз бях този, който…

— Наистина — изрече тя студено, — не искам да слушам за това.

— Извинявай. Още веднъж те моля да ми простиш.

— Не е необходимо. — Луси нямаше намерение да се размеква, макар да се радваше, че той й се бе извинил.

Темпъл мина зад тях, третата й обиколка на площадката.

— Слизам долу. Ако нямаш нищо против, господин надзирател.

Панда надникна над парапета.

— Не виждам долу сергии с храна, така че можеш да слизаш.

Темпъл изчезна. Луси не бързаше да тръгва, но не желаеше да разговаря с него и се отдалечи на няколко метра. Панда се престори, че не разбира намека й.

— Луси, зная…

— На Темпъл й е нужно да разбере как сама да се контролира — прекъсна го тя. — Рано или късно, ще ти се наложи да отпуснеш юздите.

— Зная. Може би следващата седмица.

Порив на вятъра подгони смачкан вестник по паркинга и решителността й да не се впуска в разговор с него се разклати.

— Ти я харесваш, нали?

Той се изправи, така че само дланите му останаха подпрени на парапета.

— По-скоро съм й задължен. Тя ми изпрати доста клиенти.

— Независимо от това я харесваш.

— Предполагам. Тя е откачена, но е смела. Донякъде прилича на теб, макар че в твоя защита мога да кажа, че лудостта ти не е толкова дразнеща и нетърпима като нейната.

— Затова пък ти си образец на здрав разум и уравновесеност.

Панда се наведе, наблюдавайки как Темпъл излиза от кулата на фара.

— Аз поне зная какво искам от живота, за разлика от теб.

Луси заряза опитите да не задълбава в личен разговор.

— И какво е то? Какво искаш ти?

— Да си върша добре работата, да плащам сметките си навреме и да не позволявам на лошите момчета да нараняват добрите.

— Правил си същото в полицията, защо си напуснал?

Панда се поколеба малко по-дълго от необходимото.

— Плащат зле.

— Не ти вярвам. Да се бориш с лошите момчета, навярно е било много по-интересно, отколкото да пазиш Темпъл да не качи килограми. Каква е истинската причина?

— Емоционално „изгаряне“. — Той посочи края на водата. — Насип от натрошени камъни, наричат го скална броня. Използва се, за да се спре ерозията.

С други думи, искаше Луси да престане да задава въпроси. Което я устройваше. Задушевните разговори й стигаха за днес.

— Слизам долу.

Той я последва. Когато излязоха навън, видяха Темпъл да прави клекове на пясъка. Беше дошла нова група посетители. До вълнолома млада майка се караше със сина си, докато по-малката му сестричка гонеше една чайка.

— Нямам повече сок, Кабът — чу Луси уморената майка да казва на момчето. — Изпи последната кутия в колата.

— Софи я изпи — тропна с крак то. — Ти й даде гроздовия сок! Той ми е любимият!

Докато момчето поглъщаше цялото й внимание, малкото момиченце тичаше срещу вятъра, с разперени ръце и развята къдрава коса. Беше около петгодишно, развълнувано много повече от интересния ден и вълните, разбиващи се в скалите, отколкото от капризите на брат си.

— Достатъчно, Кабът — скара се рязко майката. — Ще трябва да почакаш.

Сестра му размаха ръце, тичайки към скалистия бряг, с розова тениска, прилепнала от вятъра към малкото й телце.

— Но аз съм жаден! — изхленчи момчето.

Внезапният порив на вятъра накара Луси да отстъпи назад. С крайчеца на окото си видя как малкото момиченце се олюля, загуби равновесие и с приглушен вик падна върху един от опасните каменни блокове край водата. Луси ахна, когато малките й ръчички се размятаха във въздуха. Детето опитваше да се хване за нещо, но камъните бяха прекалено хлъзгави и след секунди тя изчезна в бушуващата вода.

Панда хукна, преди главата на момиченцето да потъне под вълната. Луси затича след него. Майката най-после видя какво става и изкрещя. Понесе се след тях, но беше далеч.

Панда се изкачи върху хлъзгавите камъни, опитвайки се да види детето във водата. Огромна вълна се разби в краката му. Сигурно бе забелязал нещо, защото с мощен тласък се хвърли от ръба на назъбените камъни във водата.

Луси също се покатери върху мокрите камъни, едва успявайки да се задържи да не падне.

Панда изплува. Беше сам.

Луси смътно чуваше зад гърба си виковете на майката. Панда отново се гмурна под вълните. Луси огледа водата, опитвайки се да зърне нещо розово, ала не видя нищо. Панда изплува, пое дълбоко въздух и отново потъна.

В този миг Луси забеляза нещо. Може би беше само сянка, но тя се помоли да е нещо повече.

— Там! — изкрещя, когато той изплува.

Панда я чу, извърна се в посоката, която тя сочеше, и отново се скри под водата.

Остана сякаш цяла вечност. Тя се напрегна, за да го види, но той бе потънал твърде надълбоко.

Вълните се разбиваха в скалите, но ревът им не можеше да заглуши сърцераздирателните писъци на майката. Секундите се нижеха, сякаш бяха часове, но когато Панда най-после се показа, детето беше в ръцете му.

Главичката на малкото момиченце бе клюмнала на гърдите му. За Луси времето сякаш спря. И тогава детето се закашля.

Панда придържаше главичката му над беснеещите вълни, докато то кашляше и се давеше. Започна да се мята в ръцете му. Притиснал устни до ухото на детето, той му говореше. Бавеше се, за да му даде време да си поеме дъх, да разбере, че е в безопасност, преди да заплува с него през бурните вълни към брега.

Момиченцето бе обвило ръце около шията му, заровило лице на гърдите му. Той продължаваше да му говори. То като че ли вече дишаше по-леко. Луси не можеше да си представи какво му казва той. Извърна се към майката, която най-после бе успяла да се изкатери до Луси.

— Помахайте й — посъветва я Луси. — Нека да види, че всичко е наред.

От гърдите на майката се изтръгна задавен крясък, опитващ се да се пребори с вятъра:

— Всичко е наред, Софи! Всичко е наред! — Зад нея момчето наблюдаваше ставащото с широко отворени очи.

Луси се съмняваше, че Софи може да чуе майка си сред грохота на вълните, но детето не се опитваше да се изтръгне от ръцете на Панда. Той навярно беше уморен, но не спираше да му говори, докато напредваше бавно към брега въпреки водовъртежа.

Майката се опита да пропълзи покрай Луси към края на вълнолома, но тънките подметки на сандалите й се хлъзгаха към водата.

— Върнете се! — заповяда Луси. — Аз ще я взема.

Панда приближаваше. Улови погледа на Луси. Една вълна удари коленете й, когато тя се наведе. Младата жена събра сили и протегна ръце. Той вдигна детето и с почти свръхчовешка сила успя да го сложи в ръцете й. Софи слепешком се възпротиви на хватката на поредния непознат, но Луси я държеше здраво, докато Панда излизаше от водата. Майката напредваше към тях, но Софи се хвърли към Панда. Той я взе, притисна я към гърдите си и я понесе към скалите край пътеката. Силните му загорели ръце изглеждаха малко странно върху малката розова тениска.

Момиченцето се бе вкопчило в него. Панда приклекна и го залюля в прегръдките си.

— Вече си в безопасност, мъниче. Всичко свърши. Остави ли поне малко вода в езерото, или всичката я погълна? Обзалагам се, че си я изпила. Да се хванем ли на бас, че в езерото не е останала нито капка…

И продължи в същия дух. Говореше всякакви нелепици. Настояваше, че е пресушила цялото езеро, и когато Софи най-после се обърна и видя, че не е вярно, започна да спори с него.

На майката й бе нужно повече време, за да дойде на себе си. Тя ту прегръщаше дъщеря си така, сякаш никога повече нямаше да я пусне, ту благодареше на Панда през сълзи. В далечината Темпъл, която бе зарязала клековете и спринтираше покрай брега, се насочи обратно към тях, нищо неподозираща за разигралата се драма.

Панда слушаше търпеливо майката, която се бе впуснала в трескави обяснения откъде са дошли и защо бащата не е с тях. Той отново поговори със Софи и брат й. Когато най-после се увери, че жената може да шофира, й помогна да качи децата в колата. На раздяла тя непохватно го прегърна.

— Бог ви изпрати днес при нас. Вие бяхте неговият ангел.

— Да, госпожо — отвърна той със строгото изражение на полицай.

Жената най-после потегли от паркинга. По наболата брада на Панда все още проблясваха капки вода, но краищата на косата му вече започваха да се къдрят.

— Просто за да знаеш… — пророни Луси. — Вече не съм ти сърдита.

Той й се усмихна уморено.

— Дай ми няколко часа и ще коригирам това.

Малки пъпки топлина започнаха да разцъфват в сърцето й.

Появи се Темпъл, задъхана, със зачервено лице.

— Защо си мокър?

— Дълга история — промърмори той.

Докато пътуваха към дома, Луси не спираше да мисли колко търпелив бе той с истеричната майка. Ала най-вече си припомняше нежността, с която говореше на малката Софи. Начинът, по който се отнасяше с децата, не се вписваше в представата й за него. Дори малкият разглезен брат на Софи… Когато момчето започна да капризничи, задето не е център на внимание, на Луси й идеше да го удуши, но Панда го увлече в сериозен разговор за техниките на спасяване, които всеки „мъж“ е длъжен да знае.

Панда беше като хамелеон. В един момент — вкиснат грубиян, моторист, който едва може да свърже две думи; в следващия — безкомпромисен телохранител на най-взискателния клиент на света; а днес — кръстоска между супергерой и детски психолог.

Той я вълнуваше. Обезоръжаваше. Смущаваше. Тя знаеше, че хората не бива да се класифицират, но никога не бе срещала човек, на когото да е толкова трудно да лепнеш етикет.

 

 

Луси се намръщи, когато същата вечер видя съдържанието на чинията пред себе си — миниатюрно парче пилешко, гарнирано със спаружен зелен боб, изсушен в микровълновата печка. Темпъл се взираше с копнеж в хладилника, сякаш се надяваше по някакво чудо от диспенсъра за вода да потече горещ шоколад.

Панда бе мълчалив по време на цялата вечеря, но изведнъж избута чинията си настрани.

— Имам изненада за вас двете.

— Кажи ми, че включва шоколадова паста — заяви Луси. — Или ми позволи да сготвя нещо прилично. — Салатата бе единственият й принос към менюто, който й бе разрешен — само зеленчуци, без никакви гевезлъци като сирене, маслини, кротони или сметанови дресинги.

— Не. — Той се облегна на облегалката на стола. — Ще отидем да поплаваме и да погледаме фойерверките.

— Аз ще пропусна — заяви Темпъл. — Два каяка за трима не се вписва в представата ми за веселба.

Докато Темпъл довършваше вечерята си, Луси грабна суичъра и се измъкна навън, за да види какво бе намислил Панда. До кея бе закотвен туристически катер, с боядисани в черно корпус и каюта, дълъг може би около седем метра и половина, който не беше тук последния път, когато бе поглеждала натам.

— Откъде се взе това? — попита тя.

Панда хвърли две спасителни жилетки в шкафа на палубата.

— Преди два дни говорих с Големия Майк. Неговите момчета го докараха, докато бяхме на парада, и го скриха под навеса за лодки. Наех го до края на лятото.

— Какво е това? — полюбопитства Темпъл, която слизаше по стълбите.

След като Панда й обясни, Темпъл започна да пресмята колко калории може да изразходва с водни ски.

На Луси й дойде до гуша.

— Хайде да сключим сделка, Темпъл. Ако обещаеш да не използваш думата „калории“ до края на вечерта, утре ще тренирам с теб. Не много дълго — побърза да добави.

— Дадено — кимна Темпъл. — Наистина, Луси, дори не можеш да си представиш какво въздействие оказва една сериозна тренировка върху…

— Освен това не можеш да говориш за тренировки, мастни клетки, целулит или всякакви подобни дивотии — сряза я Луси. — Всъщност можеш да говориш само за мързелуване.

— Аз съм изцяло „за“ — обяви Панда и запали мотора.

Управляваше катера с лекотата, с която се справяше с всичко останало, с изключение на човешките взаимоотношения. Вятърът бе стихнал, небето се бе изяснило и звездите започваха да изгряват. Той увеличи скоростта, когато излязоха в открити води и се насочиха към мястото, което ги отделяше от градското пристанище. След като го заобиколиха, се срещнаха с флотилия търговски корабчета, които се полюшваха върху вълните в очакване на спектакъла, а светлините им проблясваха като светулки над водата. На някои от корабчетата се развяваха триъгълните флагчета на яхтклуба; други бяха украсени с патриотични знамена.

Когато влязоха в пристанището — достатъчно близо, за да виждат шоуто, но по-далеч от останалите кораби — Панда обърна носа на катера по течението, пусна котвата и угаси мотора. Във внезапно настъпилата тишина през водата долетяха смях и музика.

Темпъл грабна една възглавница и се устрои на носа на катера, оставяйки ги сами.