Сюзън Елизабет Филипс
Съдбовно бягство (6)

3

Разстоянието между двете легла не беше по-широко от нощното шкафче, което ги разделяше. Луси избра леглото по-близо до вратата, в случай че се наложи да бяга с писъци през нощта.

В стаята миришеше на застоял цигарен дим и евтин боров освежител за въздух. Панда стовари стека с бирите върху това, което минаваше за бюро. Той бе добил навик да я гледа, сякаш я виждаше през дрехите и точно с такъв поглед я изучаваше в момента. Никой никога не я бе гледал така. Всички изпитваха прекалено голямо уважение. Но той беше примитивна форма на живот. Той се чешеше, оригваше, сумтеше. Съсредоточаваше се върху храната, когато бе гладен, върху бирата — когато искаше да пие. А когато искаше секс, се съсредоточаваше върху нея.

Тя се опита да го наблюдава крадешком. Той грабна една бира. Луси очакваше да я отвори със зъби, но той изнамери отнякъде отварачка. Дънките му стояха много по-добре от нейните. Ако не беше толкова груб, глупав и заплашителен, щеше да бъде доста привлекателен и секси. Какъв ли щеше да бъде сексът с мъж като него? Без финес. Без любезности или уважение. Без да се притеснява дали е толкова добра в леглото, колкото нейните предшественички — тексаските кралици на красотата.

Луси почти бе забравила какво е секс. Преди три месеца бе казала на Тед, че не желае двамата да спят заедно преди първата им брачна нощ, за да бъде тя нещо специално. Тед бе отвърнал, че ще се примири да не спят заедно — стига това да не попречи на сексуалния им живот. Но накрая бе изпълнил молбата й, при това без големи оплаквания. Сега тя се питаше дали го е отблъснала от сантименталност, или защото подсъзнанието й е изпращало послание.

Луси извади нещата си от торбата. Панда изрита ботушите, пльосна се с бирата върху своето легло и взе дистанционното.

— Надявам се да има порноканал.

Тя рязко вдигна глава.

— Разкажи ми за пребиваването си в затвора.

— Защо?

— Защото… ми е интересно — избъбри тя. — Преди бях социален работник.

— Излежах си присъдата — рече той. — И смятам, че няма смисъл да се гледа назад.

Със сигурност той лъжеше.

— Пребиваването в затвора… попречи ли на кариерата ти?

— Не особено, както и сама си забелязала. — Той превключваше каналите. За щастие, в мотела нямаше порноканал — кръстът върху стената може би обясняваше защо — и Панда реши да погледа НАСКАР^[1].

Тя през целия ден си мечтаеше за душ, но мисълта да се съблече гола зад ненадеждната врата на банята, докато той е от другата й страна, никак не бе привлекателна. Въпреки това грабна нещата си, отнесе ги в банята и завъртя паянтовата ключалка.

Луси никога не се бе радвала толкова на един душ, независимо от притеснението да споделя една стая с него. Насапуниса косата си с шампоан и изми зъбите си, отдавайки се на удоволствието отново да се почувства чиста. Тъй като не се бе сетила да купи пижама, облече новите тениска и шорти, които й стояха много по-добре от дрехите, които той й бе купил. Когато излезе от банята, Панда пъхна нещо в джоба си.

— Телевизията тук е скапана. — Той превключи на някакво шоу, в което се блъскаха камиони чудовища с огромни гуми.

Сигурна съм, че живот без порнография е тежко изпитание за мъж с твоя огромен интелект.

— Съжалявам — рече тя на глас.

Той се почеса по гърдите и кимна.

Панда беше точно от този тип мъже, по които би си паднала биологичната й майка. Санди пиеше твърде много, спеше с когото й попадне и накрая умря само няколко години по-възрастна, отколкото бе Луси в момента. Двете имаха много общи черти — едни и същи кафяви очи със зелени точици и фини черти, а сега и една и съща безотговорност.

Трябваше да си докаже, че това не беше напълно вярно.

— Може ли да ми услужиш с телефона си?

Без да откъсва поглед от ралито с камионите, той се изви на една страна и измъкна телефона от същия джоб, в който бе видяла да го пъха преди малко.

— Говори ли с някого? — попита тя, когато взе апарата.

Погледът му остана прикован в екрана.

— Какво те засяга?

— Просто се чудех.

— С Тед.

— Говорил си с Тед?

Той най-после извърна глава към нея.

— Реших, че нещастният кучи син заслужава да знае, че още си жива. — Отново насочи вниманието си към камионите. — Съжалявам, но имам лоша новина за теб: той не каза нито дума, че иска да се върнеш.

Както обикновено, при мисълта за Тед стомахът й предателски се сви на топка, но ако започнеше да мисли какво преживява бившият й годеник, нямаше да може да живее нормално. Не че в момента животът й можеше да се нарече нормален. В този миг я осени друга мисъл. Ами ако Панда лъже? Ако вместо на Тед се е обадил на таблоидите? Нейната история можеше да му донесе много повече пари, отколкото изкарваше за година. Или дори за години.

Ръцете я сърбяха да провери изходящите обаждания, но не можеше да го направи в негово присъствие. Когато Панда отиде в банята, ще ги прегледа. А междувременно трябваше да се обади на Мег и да й каже, че е жива и здрава. Но когато се отправи с телефона към вратата, Панда изръмжа:

— Остани тук. Освен ако не ти пука за онези типове, които видях да се навъртат на паркинга.

— В почтените хотели няма такива проблеми — не се сдържа да изтъкне Луси.

— Не съм попадал в такива.

Набра номера на Мег и заговори припряно: „Аз съм добре“. „Не съм сигурна какво ще правя.“ „По-добре да не говорим за това.“ „Предай на родителите ми.“ И накрая: „Трябва да вървя“.

През годините двете с Мег си споделяха безброй неща, но сега не можеше да си бъбри надълго и широко с нея. За щастие, Мег явно беше заета и не настоя за повече подробности.

Когато приключи разговора, още нямаше девет. Нямаше какво да чете. Нямаше какво да прави. След завръщането си от медения месец възнамеряваше да започне работа над книгата за живота на Нийли — писателски проект под ръководството на баща й. Ала сега не би могла да се съсредоточи над нещо подобно и определено нямаше сили да мисли за лобистката работа, която смяташе да възобнови през есента.

Луси се отмести в далечния край на свободното легло и подпря възглавниците на разнебитената табла. Шоуто с камионите най-после бе свършило. Тя подскочи, когато изскърцаха пружините на съседното легло. Панда грабна някои от нещата си и се скри в банята. Тя стана, за да потърси телефона му, ала не го откри. Сигурно бе останал в джоба му.

Чу се шум на течаща вода. Луси не бе забелязала той да купува пижама. На Вайпър, печената рокерка, в която искаше да се превъплъти, нямаше да й трепне окото заради подобни дреболии, но мисълта за голия Панда изнервяше Луси.

Сънят бе спасение от принудителния затвор. Тя оправи завивките и пъхна глава между две възглавници. Докато си заповядваше да заспи, чу да се отваря вратата на банята. Отново си помисли колко много Санди щеше да хареса Панда. Той беше мургав, мрачен и тъп. Мъже като Панда обясняваха защо майка й се бе сдобила с две дъщери от различни бащи.

Смътните спомени за донора на сперма на Луси включваха определени думи като „надрусано колежанче“. Кретенът, бащата на Трейси, бе загинал в същата катастрофа, убила и Санди.

Една ръка я стисна за рамото. Тя подскочи и възглавницата падна от главата й.

— Какво?

Той се бе надвесил над нея, по него нямаше нищо, освен капки вода и чисти дънки. Сърцето й запрепуска. Голите му мускулести гърди бяха твърди като скала… прекалено твърди. Той не си бе дал труда да закопчае дънките и те едва се държаха на таза му. Тя видя плосък корем, тясна ивица от тъмни косъмчета и впечатляваща издутина.

Той разтри с палец рамото й.

— И така… Искаш ли да го направиш, или какво?

Луси отскочи назад.

— Не.

— Държиш се, сякаш го искаш.

— Не искам!

Той прокара длан над гърдите й и погледна към телевизора.

— И по-добре, предполагам.

Една налудничава част от нея искаше да попита: „Защо да е по-добре?“. Но Луси само стисна зъби.

Панда отново насочи вниманието си към нея.

— На мен ми харесва грубият секс, но ти май не си падаш по него. — Щипна я по бедрото с палец и показалец. — Сигурна ли си, че не искаш да размислиш?

Тя отдръпна крака си и разтри ощипаното място.

— Напълно.

— Откъде знаеш, че няма да ти хареса?

Той все още бе надвесен над нея и сърцето й учестено туптеше. Девет години под закрилата на Тайните служби я бяха научили да приема безопасността си за даденост, но в момента пред мотелската врата не дежуреше приятелски настроен агент. Луси беше съвсем сама.

— Просто го знам и точка.

Тънките му устни се извиха.

— Ти прецакваш почивката ми. Загряваш, нали?

— Аз ти плащам.

— Да бе, обаче реших, че не ми плащаш достатъчно. От самото начало бях откровен с теб. Казах ти, че искам да правя секс. — Той се протегна към чаршафа, усукан около тялото й.

Луси се вкопчи в него.

— Веднага престани! Махай се!

Нещо обезпокоително проблесна в очите му.

— Ще ти хареса. Ще направя така, че да ти хареса.

Прозвуча като реплика от долнопробен филм, но Панда я гледаше така, сякаш сам го бе измислил. Не можеше да повярва, че това се случва. Притисна се към таблата, едновременно изплашена и бясна.

— Ти няма да ме докоснеш и знаеш ли защо? Защото ако го направиш, цялата правосъдна система на Съединените щати ще се стовари отгоре ти с пълна сила.

— Твоята дума срещу моята. — Той присви устни.

— Именно. Бивш затворник срещу дъщерята на президента. Сам отгатни какъв ще е резултатът.

Най-после бе пробила през дебелата му кратуна до мозъка. Човекоподобното изръмжа злобно, метна й свиреп поглед и се оттегли в пещерата си.

Луси остана притисната до таблата, кръвта препускаше във вените й. Притискаше чаршафа към гърдите си, сякаш можеше да я защити, ако той размисли.

Всичко бе свършило. Той бе направил избора вместо нея. След всичко това повече не можеше нито ден да остане с него. Първата й работа утре сутринта щеше да бъде да се обади на семейството си, да намери най-близкото летище и да отлети у дома. Това бе безславният край на приключението й като рокерката Вайпър.

Да отлети у дома — заради какво? За да се изправи пред разочарованите лица на близките си? За да се върне към работата, която бе започнала да ненавижда?

Тя подпъхна чаршафа под себе си, твърде крехка броня. Защо на негово място не беше някой безобиден скитник, който щеше да я качи на мотора си, без да й създава каквито и да било проблеми? Младата жена отново притисна глава между двете възглавници, трепереща от страх и негодувание. През тънката пролука го наблюдаваше как прекосява тясното пространство, разделящо леглата им. Стените бяха тънки. Луси се боеше да затвори очи. Ако той направи някакво движение, щеше да се разкрещи. Все някой щеше да я чуе в този долнопробен мотел.

Панда лежеше по гръб със скръстени глезени, отпуснал дистанционното върху гърдите. Разпилените му коси приличаха на черно мастило, разлято върху възглавницата, подпряна зад главата му. Той бе превключил от канала с шоуто с камионите на някакво предаване за костури и изглеждаше напълно спокоен. Изобщо не приличаше на изнасилвач.

Абсолютно спокоен…

Може би беше някакъв трик на светлината, проблясваща от телевизора, но Луси бе готова да се закълне, че зърна лека усмивка на задоволство, пробягнала в ъгълчетата на тънките му устни.

Тя присви очи. Леко размести възглавниците. Не беше плод на въображението й. Видът му беше самодоволен, а не зловещ.

Приличаше на мъж, открил идеалния начин да се отърве от нежелана напаст и да забогатее с хиляда долара.

 

 

На следващата сутрин Луси се облече в банята и не му проговори, докато не им сервираха закуската в трапезарията, завряна между сервиз с бензиностанция и благотворителен магазин. Някои от клиентите бяха жени, но повечето бяха мъже с най-различни кепета — от тези, които носеха шофьорите на камиони, до шапки, предпочитани от спортистите. Те подозрително разглеждаха Панда, но никой не обърна внимание нито на нея, нито на фалшивия й корем.

Той сръбна шумно от чашата с кафе, после заби зъби в палачинката и задъвка, без да си дава труд да затвори уста. Забеляза, че тя се взира в него, и се намръщи. Убедеността й, че снощи е искал нарочно да я изплаши, малко се поразклати. Напоследък не можеше напълно да се довери на инстинктите си.

Тя го изгледа внимателно, сетне прикова поглед в очите му.

— Е, много жени ли си изнасилил?

Видя го. Гневна искра, тутакси потушена от полуспуснатите клепачи и шумното сръбване.

— Зависи какво наричаш изнасилване.

— Щеше да знаеш, ако си го правил. — Луси се гмурна в дълбокото. — Трябва да призная, че снощната вечер беше изключително интересна.

Веждите му се сключиха.

— Интересна! Ти мислиш, че е била интересна?

Не, тогава не мислеше. Но сега? Определено.

— Може би ако беше малко по-добър актьор, щеше да успееш да ме заблудиш.

Той се наежи, добивайки буреносен вид.

— Нямам понятие за какво говориш.

Тя подмина без внимание поредното му изпълнение.

— Очевидно е, че искаш да се отървеш от мен, но това ли бе най-доброто, което можа да измислиш? — Злодейските му устни се свиха на тънка черта и изражението му стана толкова заплашително, че тя трябваше да призове цялата си смелост, за да подпре лакти на масата и да срещне погледа му. — Никъде няма да отида, Панда. Няма да се отървеш от мен. — Едно малко дяволче я подбъзикна и тя посочи към ъгълчето на устата си. — Тук имаш малко храна.

— Все ми е тая.

— Сигурен ли си? На такъв придирчив гастроном като теб?

— Ако не ти харесва, знаеш какво да направиш.

— Да. Да отлетя у дома и да ти изпратя чек за хиляда долара плюс разходите.

— Дяволски си права, плюс разходите. — Той избърса уста със салфетката, по-скоро машинален жест, отколкото знак на капитулация.

Луси обви пръсти около своята чаша. Панда можеше по всяко време да я изхвърли на пътя и да изчезне, но той искаше парите, затова не го бе направил. А сега бе намислил да я изплаши и да прибере печалбата. Толкова по-зле за него.

Тя остави чашата на масата. През цялото това време Луси бе предполагала, че той командва парада, но е било точно обратното.

— Ти си голямо и лошо момче, Панда. Вече го разбрах. И сега, след като съм наясно, можеш да прекратиш представлението.

— Нямам понятие за какво говориш.

— Всички тези похотливи погледи. Приказките, че „искаш да правиш секс“.

Той отмести чинията си, оставяйки палачинките недоизядени, и я изгледа отвратено.

— Ето как аз виждам нещата. Богатото момиченце иска да внесе вълнение в живота си, размотавайки се с тип като мен. Греша ли?

Луси си напомни кой командва парада.

— Е, преживяването определено ме накара да си припомня колко е важно да имаш добри маниери на масата. — Тя го удостои със същия суров поглед, с който гледаше сестрите и брат си, когато извършеха някоя пакост. — Кажи ми къде отиваме?

— Аз отивам на езерото Кадо. А ти, ако знаеш кое е добро за теб, ще се отправиш към летището.

— Извинете. — Около шейсетгодишна жена, в костюм от сако и панталон в прасковен цвят, се бе приближила към сепарето им. Жената посочи към съседната маса, зад която седеше пълничък мъж с двойна брадичка и мустаци като на морж, преструвайки се, че гледа в друга посока. — Съпругът ми Конрад ми каза да не си пъхам носа в чужди работи, но аз не можах да не забележа… — Жената се втренчи в Луси. — Някой казвал ли ви е колко много приличате на президентската дъщеря? Онази Луси.

— Постоянно й го казват — обади се Панда. Той погледна през масата към Луси и й заговори на отличен испански: — Ella es otra persona que piensa que re pareces a Lucy Jorik.^[2] После се обърна към жената. — Тя не говори много добре на английски.

— Удивително — продължи непознатата. — Сега, когато съм по-близо, виждам, че тя е доста по-млада. Надявам се, че като порасне, няма да стане като нея.

Панда кимна.

— Поредната разглезена богаташка, която си мисли, че целият свят й е длъжен.

На Луси никак не й се нравеше всичко това, но дамата в прасковения костюм бе набрала скорост.

— Преди се възхищавах на начина, по който президент Джорик е възпитала децата си, но явно с тази Луси нещо не се е получило. Да избяга от онзи сладур Бодин. Не пропускам шоуто на майка му по телевизията. А Конрад е запален почитател на голфа. Следи всички турнири, в които играе Далас Бодин.

— Предполагам, че някои жени не могат да оценят късмета си — присъедини се Панда охотно.

— Между нас да остане, Конрад също. — Тя се усмихна на Луси. — Е, пожелавам ви приятен ден. Извинете, че ви обезпокоих.

— Няма нищо — отвърна Панда, вежлив като пастор от малък град. Но в мига, в който жената се отдалечи, той смачка салфетката. — Да се махаме по-скоро от тук, преди да цъфне целият ти фен клуб. Само тези простотии ми липсват.

— Зъби се колкото искаш — заяви Луси. — Ти ме покани на това вълнуващо пътуване и аз нямам намерение да се отказвам.

Той хвърли няколко банкноти на масата, доста по-гневно, отколкото бе нужно.

— Твоя воля. После се сърди на себе си.