Оливър Боудън
Подземен свят (69)

69.

Минаха седмици. Близнаците оставиха своя отпечатък в Лондон. Въпреки възраженията на Иви Джейкъб основа банда — „Топовете“ — и я наложи като значима сила в града. Освободиха бездомните хлапета и убиха Рексфорд Кейлък — известен главатар на шайка. Създадоха тайна щабквартира и спечелиха доверието на Фредерик Абърлайн, който им обеща да не забелязва дейността им.

И докато Джейкъб затвърждаваше репутацията на бандата си, Иви насочи усилията си към откриването на райската частица.

— А! Поредната вълнуваща нощ у дома! — подхвърли брат й една вечер, сварил я над купчина писма, карти и други документи. Вероятно не обърна внимание, че и тя закопчава тайното си острие.

— Всъщност излизам. Открих райската частица — заяви гордо Иви.

Както винаги Джейкъб не се впечатли.

— Какво може тази? — подбели очи той. — Да изцелява болни? Да отблъсква куршуми? Да контролира населението?

— Артефактите са опасни, Джейкъб. Особено в ръцете на тамплиерите.

— Говориш като татко.

— Ще ми се да беше така…

Посочи снимка на Люси Торн върху масата. Напоследък все по-често се взираше в нея, спомняйки си страховитата жена, която бе видяла на товарното пристанище.

— Тази нощ Люси Торн очаква пратка. Тя е експертът по окултизъм на Старик. Почти сигурна съм, че ще й доставят райската частица, за която спомена сър Дейвид Брустър.

— Звучи забавно. Да дойда ли с теб? — въодушеви се Джейкъб, надушил екшън.

— Обещаваш ли да се придържаш към плана?

— Кълна се.

Не след дълго от покрива на пристанищен склад наблюдаваха как разтоварват сандъци на главния док под тях. Ето я, помисли си развълнувана Иви. Люси Торн. Окултистката бе облечена в обичайното черно. Иви се запита дали е в траур за изгубената райска частица на Брустър.

Гласът й стигна до тях. Сочеше сандък и със заповеднически глас наставляваше един от подопечните си:

— Съдържанието му струва повече от твоя живот и от живота на цялото ти семейство. Разбираш ли?

Мъжът кимна. Удвои охраната и се обърна към нея:

— Има няколко документа за господин Старик, госпожице Торн. Елате с мен, ако обичате.

Тя го последва неохотно. От наблюдателницата си Иви и Джейкъб прецениха ситуацията.

— Пратката й е в сандъка — каза Иви.

Обходиха с поглед дока и забелязаха тамплиерски стрелци по покривите. Междувременно натовариха ценния сандък в открит конски впряг. Страж стискаше поводите. Други двама мърмореха мрачно колко безцеремонна е Люси Торн и се чудеха какво ли съкровище има в сандъка.

Джейкъб свали цилиндъра и си нахлупи качулката — личният му ритуал преди битка — намигна на Иви и тръгна да се разправи със стрелците върху покривите.

Тя го изпрати с поглед, прокрадна се безшумно до стряхата и скочи долу. Сниши се зад висок варел под улука. Следейки с крайчеца на окото си мъжете, охраняващи сандъка, проследи как горе Джейкъб се промъква към нищо неподозиращия страж. Острието му се вдигна и спусна. Мъжът падна без звук — съвършено убийство. Иви поздрави шепнешком брат си.

И… застина. Вторият страж видя как другарят му пада и опря пушката си в рамото.

Джейкъб се втурна към него, преди да успее да се прицели и да натисне спусъка. В същия момент Иви изскочи от укритието си зад варела и нападна двамата мъже зад впряга — и двамата с гръб към нея. Завъртя се и ритна първия по врата. Умница! Този път не бе забравила да си разкопчае палтото и нещастникът залитна напред. Носът и устата му се удариха в сандъка и той остави кървава диря върху дъските, плъзвайки се бездиханен на земята.

Иви тутакси отскочи наляво и нанесе саблен удар над ухото на втория страж. През последната си половин секунда живот той се олюля зашеметен, преди Иви да извади острието си и да го забие в слепоочието му. Третият страж побягна, а стрелецът върху покрива се строполи мъртъв. Но беше твърде късно. Вдигнаха тревога и точно когато тя се качи в каруцата и с помощта на острието отвори капака на закования сандък, брат й се спусна от покрива на склада отсреща и затича към нея.

— Да тръгваме! — извика й и никой не бе произнасял по-уместни думи.

Докът приличаше на разбунен кошер. От вратите на складовете изскачаха озъбени мъже с бомбета и туидени костюми, въоръжени с пистолети и саби. Откакто дейността на Иви и Джейкъб в града бе привлякла вниманието на тамплиерите, те наемаха най-безмилостните и кръвожадни главорези, до които успяваха да се докопат.

Люси Торн също бе прекратила деловата си среща. Вдигнала поли, излетя от съвещателната зала, установи, че безценният й товар се отдалечава в галоп, и с лице, разкривено от праведен гняв, започна да раздава заповеди на войнството си.

— След тях! Бързо! — крещеше с пламнали страни.

Иви срещна за миг очите й — два яростни погледа се вкопчиха един в друг и гонитбата започна.

Джейкъб пришпори конете и каруцата свърна от дока и загромоли по пущинака около него. С вееща се под напора на вятъра роба, Иви едва се крепеше отзад. Понечи да му извика да забави ход, но откъм пристанището се появи втора каруца с наежени тамплиери.

Сред тях бе и Люси Торн като гарван с кринолинени криле. Черното самообладание не я бе напуснало съвсем, но определено изглеждаше разклатено при мисълта, че е допуснала да й отнемат съкровището. Тя сочеше и крещеше; вятърът отнасяше думите й, но смисълът им беше ясен — хванете близнаците.

Бегълците и преследвачите свърнаха наляво по Ратклиф Хайуей. Високи жилищни сгради и магазини се редяха от двете страни на улицата и прозорците им се взираха равнодушно към оживеното шосе и кея зад него. Ратклиф Хайуей, прочула се с насилието, което се вихреше на нея, сега ставаше свидетел на поредната необуздана сцена.

Двете каруци загромолиха почти оглушително върху паветата. Уплашена, че колелата ще се разглобят, Иви отчаяно се опитваше да проумее какво означава съдържанието на сандъка — свитък с документи и книга с асасински герб. Проехтя изстрел и куршумът изсвистя край бузата й. Очите й автоматично се насочиха към Джейкъб да провери дали е невредим.

Да, всичко беше наред. Качулката му се вееше, разперените му ръце стискаха поводите, крещеше обиди през рамо към преследвачите им и пришпорваше конете.

Хората пред тях се разбягваха, търговци се просваха върху сергиите си, за да не се разлети стоката им, кочияши дърпаха юзди и размахваха гневно юмруци.

Още един изстрел. Иви трепна, но видя как куршумът откъртва парче от близката тухлена стена. Сред грохота на колелата, писъците на ужасените пешеходци и цвиленето на подплашените коне се чуваха напористите, паникьосани викове на Люси Торн. Иви обърна глава и погледите на двете жени се срещнаха отново. Очите на Люси Торн пламтяха от ярост. Каквото и да имаше в сандъка, то явно беше изключително важно за нея, за тамплиерите, а следователно важно и за Иви.

Ако успееше да го задържи.

Което никак не беше сигурно. Джейкъб изцеждаше до последно силите на конете, но преследвачите ги настигаха. Почти се бяха изравнили с тях. Иви видя как мъжете насочват пистолетите си и си спомни, че благодарение на Хенри Грийн тя също има револвер. Подпряна с една ръка на сандъка, извади колта изпод палтото си, прицели се в най-близкия тамплиер и стреля.

С пистолет не беше толкова добра, колкото с острието, но все пак изстрелът се оказа точен и куршумът й щеше да отвори дупка в челото на мъжа. За негово щастие в същия момент каруцата му се лашна настрани, пропаднала в яма. Той стисна с длан рамото си и изкрещя, изпускайки пистолета. Залитна и едва не падна на паважа долу.

Тамплиерският впряг се бе отклонил опасно от пътя си и кочияшът с мъка го удържаше да не се прекатури. Дори Люси Торн беше спряла да вика, вкопчена с всички сили в дъските. Вятърът отдавна бе отвял шапката й и косата й се вееше около лицето.

Не след дълго пистолетите на тамплиерите затрещяха отново. Опитваха се да се вклинят в каруцата им и да скочат в нея. Люси Торн си възвърна самообладанието и заповедите й зазвучаха още по-заплашително.

— Виж! — Джейкъб посочи и Иви забеляза как по Блекуолската железопътна линия минава влакът, който използваха като укритие. Свърнеха ли рязко по Роузмари Лейн, щяха да успеят да скочат в него, ако преценят вярно момента. Налагаше се да оставят сандъка, но благодарение на сякаш свръхестествената връзка, характерна за близнаците, двамата взеха решение, без да продумат.

Стигнаха пресечката на Ратклиф Хайуей и Роузмари Лейн и Джейкъб насочи конете надясно, готов за скок.

Изравниха се с влака. Иви нямаше избор. С отчаян вик грабна книгата, украсена с асасинския герб — единствено нея можеше да вземе — пъхна я под робата си и миг след брат си се приземи в открития товарен вагон.

Двамата тупнаха тежко върху дъските; Джейкъб — възторжен, Иви — точно обратното. Толкова усилия, пропилени за оръфан дневник. Крайно недостатъчно според нея.