Оливър Боудън
Подземен свят (62)

62.

Каменният под се простираше надалече от мястото до вратата, където беше застанала, и стигаше до обширно сводесто помещение, пълно с изследователска апаратура върху маси, разположени между бобини на Тесла и гръмоотводи, пулсиращи от силния заряд.

От тавана на лабораторията висяха ремъци и платформи. Около тях прехвърчаха искри, пращяха и оцветяваха помещението във фосфоресцираща белота.

В другия му край се виждаше обемиста цилиндрична стъкленица, в която лежеше артефактът. Наблизо стоеше сър Дейвид Брустър и двамата с помощника му се взираха в предмета в другия край на дебелото стъкло — облата златна ябълка. Дори отдалеч Иви усети как предметът я хипнотизира. Години наред беше чела за райските частици и ето, сега виждаше една с очите си.

Не се отдръпна от вратата, ала макар внезапните мълнии да я осветяваха, мъжете не я забелязваха, погълнати от работата си. Пристъпи напред, все още омагьосана от златната ябълка, но вече достатъчно близо да чува какво си говорят Брустър и помощникът му.

— Боже мили, под синя светлина става абсолютно прозрачна! — възкликна ученият.

Брустър не приличаше никак на мъжа, когото беше видяла неотдавна — слаб и жалък в сянката на Люси Торн. Сега той бе в свои води и владееше положението дотолкова, че да дръзне да я вземе на подбив.

— Ама че усойница! — извика той, та ритмичното пуфтене на автоматичните духала, съскането на бобините и бръмченето на гръмоотводите да не заглушат гласа му. — Чудя се дали да не занеса проклетия артефакт в Единбург.

— Ще ме извиняваш, но идеята е много лоша — възрази помощникът му.

— Защо? Това е Божия ябълка, не нейна. Ще я изложа на обществено място. Дарвин ще позеленее от яд. Посрамен, ще побегне на Галапагос да развъжда любимите си сипки.

— Госпожица Торн ще те обезглави, а господин Старик ще оглозга останалото — предупреди го колегата му.

— Може би си струва риска, Рейнолдс! — не отстъпи Брустър.

— Шегуваш се!

— Добре де, шегувам се. Разбудим ли тайната на артефакта, тамплиерите ще завладеят окончателно Лондон, асасините ще бъдат сразени, а Дарвин ще остане брадат спомен и нищо повече.

Иви приближи до мъжете и видя как сияе Ябълката. По-ярко. Осветена от все по-обилните фонтани от искри.

Време беше да стане нейна.

Извади острието си и нападна. Помощникът се плъзна безжизнен от окървавеното й острие, преди Брустър дори да усети присъствието й. Очите му се втренчиха в мъртвия му колега и после се обърнаха ококорени към Иви Фрай.

Докато се опитваше да осъзнае необяснимата й поява, Иви скочи и го прониза.

— Време да си починеш, сър Дейвид Брустър — каза му тя, полагайки го върху пода.

— Чакат ме още открития…

Клепките му запърхаха. Задиша на пресекулки.

— Не се страхувай — успокои го тя.

— Не се страхувам. Бог ще ме защити.

— Аз ще продължа експериментите ти — обеща му Иви и видя ясно пътя, ширнал се пред нея.

Ще продължи да трупа знания в библиотеката на баща си в Кроли. Ще открие всички артефакти и ще ги впрегне в услуга на човечеството. За добро, не за зло.

— Не можеш да спреш Старик — каза Брустър, обронил глава върху коленете й. — Госпожица Торн вече намери още една райска частица, по-могъща от предишната.

— Ще взема и нея — заяви Иви, по-сигурна от когато и да било.

— Борим се да се сдобием с онова, което не можем да отнесем със себе си — отрони Брустър. — Такава е природата ни.

И склопи очи. Иви извади кърпичката си и изпълни ритуала в памет на церемонията с перото на Алтаир, за която баща й разказваше — натопи кърпичката в кръвта на Брустър, сгъна я и я прибра във вътрешния джоб на жакета си.

В същия момент всичко се случи отведнъж — трима стражи нахълтаха в лабораторията, видяха телата и разбраха тутакси, че е влязъл неканен гост.

Иви се изправи, острието й изскочи от ножницата и тя приклекна, готова за битка. Зарядът в помещението сякаш се нагнети, артефактът се изду от ненадейния приток на енергия и избухна.

Иви се хвърли под плота, върху който стоеше лабораторната стъкленица, който й послужи като щит. Стражите обаче не извадиха такъв късмет. Летящите отломки ги обсипаха и те изчезнаха сред кървава мъгла, срутени греди и етажерки. Иви излезе от укритието си и хукна към вратата точно когато започна верижната реакция. Гръмоотводите се възпламениха, машините експлодираха с глух пукот.

Навън тя си пое облекчено дъх, доволна, че е сред хората, бягащи от взривовете, разтърсили фабриката.