Ю Несбьо
Прилепът (22)

Двайсет и втора глава
Татуировката

Джин Бинош изглеждаше и звучеше в пълно съответствие със същността си на купонджия, не само живял на пълни обороти, но и без никакво намерение скоро да спира.

— Обзалагам се, че и в ада им трябва кадърен татуировчик. — Джин потопи иглата в мастилото. — Сатаната сигурно държи мъченията да са разнообразни. Какво ще кажеш, друже?

Клиентът му, пиян до козирката, седеше с оклюмала глава. Най-вероятно нито схващаше философските размисли на Джин за живота в отвъдното, нито усещаше как иглата се забива в рамото му.

Първоначално Джин отказа на този мъж, който влезе в малкото му ателие и изфъфли желанието си със странен, напевен акцент.

Отговори, че не татуира лица в нетрезво състояние, и го помоли да се върне на следващия ден. Онзи обаче хвърли на масата 500 долара за модел, който струваше около 150. През последните месеци оборотът бе понамалял, затова Джин извади бръснарско ножче „Лейди“ и дезодорант-стик „Менен“ и се хвана на работа. Мъжът му предложи да си пийне от бутилката, но Джин Бинош отказа. Татуираше от двайсет години, гордееше се с кариерата си и смяташе, че на работното си място сериозните професионалисти не близват алкохол. Да не говорим за уиски.

След като приключи, залепи парче тоалетна хартия върху татуираната роза.

— През първата седмица не стой на слънце и мий мястото само с вода. Добрата новина е, че до довечера болката ще премине и още утре можеш да свалиш лепенката. Лошата: ще се върнеш за друга татуировка — засмя се Джин. — Опитът ме е научил, че никой не спира след първата.

— Аз ще си остана с тази — уведоми го клиентът и излезе с олюляващи се стъпки.