Александър Драганов
Нощта на Змията (28)

Епилог

Граф Велир плахо почука по вратата на барон Раксмаил. Тия дни баронът бе станал крайно раздразнителен. Данъците не се събираха, хората протестираха. Разрушенията на онзи проклет златен дракон отприщиха вълна от недоволство.

За пръв път от столетия властта на черните елфи се тресеше.

Раксмаил обаче отвори вратата на стаята си и излезе от нея във видимо добро настроение.

— Протестират срещу вас, бароне — опита се да каже граф Велир. — Лорд Бовар искаше да прати орки срещу тях, но дори те са твърде малко.

— Аз ще се заема с това, добри ми графе — спокойно отвърна Раксмаил и излезе на крепостните стени на замъка си, който, за разлика от бедняшките квартали, бе възстановен. Пред него се бе събрало огромно множество, което крещеше:

— Нямаме хляб! Нямаме дом! Нямаме свобода!

— Няма и да имате — засмя се Раксмаил и устните му се изкривиха в жестока усмивка. Вдигна ръце и от ноктите на пръстите му изригнаха червени светкавици, които удариха предните вълни на протестиращите, като ги повалиха на земята. Раксмаил се намръщи.

Мълниите станаха по-мощни и недоволните пламнаха живи.

Очите на барона почервеняха. Скоро дръзналите да оспорват властта му започнаха да се разпадат на буци пепел. Оцелелите се разпищяха и хукнаха да бягат, кой накъдето му видят очите.

Баронът спря стрелбата и вдигна пръсти, духвайки леко над ноктите си.

— Нямах представа, че можете да правите магии, бароне — каза пребледнелият граф Велир.

Раксмаил го погледна и му се усмихна.

— Ще разбереш, драги ми графе, че нямаш представа за доста неща.

Гласът му прозвуча като трошенето на сухи есенни листа.