Дженифър Донъли
В морските дълбини (50)

Четиридесет и девет

— Ехо, може ли да взема това за малко? Мерси!

Линг отне алебардата на стража със заклинание магнитис, преди той изобщо да усети какво става. Докато мигаше, загледан в празните си лапи, тя влезе в Инкантариума, промуши се под ръцете на инкантите, които не спираха да се въртят и да напяват, и стовари оръжието насред пламъците. Серафина и останалите я последваха. Зад тях плуваше Бебе.

— Ехо! Ей, приказливецо! Събуди се! — викна Линг и заръчка трепкащия образ на Карцерон с алебардата.

— Велика Нерия, какви ги вършиш? — развика се една от инкантите. — Ще си докараш смъртта!

— Вероятността е доста голяма — съгласи се Линг. Надникна между решетките на портите. Зад тях се виждаше единствено мрак. — Ей! Чуваш ли ме, торба с тиня? — извика тя. — Слушай тогава! Ще дадем обет. Кръвен обет. Чу ли ме добре? Казах КРЪВЕН ОБЕТ, изроде! Иди да кажеш на шефа си!

Тя се отдръпна от огъня и зачака. Сърцето на Серафина щеше да изскочи. Първо последва само мълчание, но скоро чуха глухо ръмжене. След още няколко секунди нещо се размърда в мрака. Между решетките се стрелна ръка, последвана от още две. Протегнаха се през заклинанието око, през водата и се появиха в Инкантариума. Дланите се разтвориха като мрачни, зловещи морски цвета. Очите в центъра на всяка длан се втренчиха в русалките.

— Гледаш ли, синко? Продължавай да гледаш. Ще видим кой е слаб.

Линг се отдалечи от огъня и захвърли алебардата. Останалите я чакаха.

— Ето къде сте били!

Магдалена се появи задъхана.

— Трябва да ви изведа оттук и да ви вкарам в тунела. Заповед на Баба Вража. Всички ще тръгнем, освен инкантите. Ако побързаме, ще успеем да стигнем до Дунарея, преди да падне нощта.

Русалките не й обърнаха внимание. Серафина извади кинжала си от джоба.

— Не ме ли чухте? — попита Магдалена. — Трябва да тръгваме!

Серафина вдигна дясната си ръка с кинжала и разтвори дланта на лявата. Без да трепне, прокара острието по ръката си. Кръвта й се издигна във водата. Тя запя. Ясно. Високо. С цялата си душа.

Абадон, на теб ще сложим край,

тъй се кълнем петте избрани, знай.

Капка по капка кръвта си ще споделим,

животи и съдби в едно ще обединим.

Абадон изрева заплашително. Появиха се още ръце. Сера знаеше, че лесно ще я достигнат и хванат. Ала ръцете не помръдваха. Абадон искаше да види какво правят русалките. За да каже на господаря си. „Хубаво“, помисли си Серафина.

Нийла взе кинжала на свой ред и си поряза дланта. Издигна се още една спирала от кръв. Тя хвана ръката на Серафина и запя:

Със заклинание могъщо, с кръв

злодеянието ще обърнем на онзи пръв;

на Орфео мрачното изчадие

да унищожим, е нашето начинание.

Бека беше след Нийла. Абадон изпищя и разтърси решетките на Карцерон.

Заедно ще намерим талисманите

на шестимата царували,

скрити под водите на океаните,

щом мракът и светлината се налудували.

После дойде ред на Ава.

Шестте не ще се съберат

заради ярост, жажда или гняв.

Но смелост, вяра и кураж в едно ще ги сберат,

за да отворят клетката с онуй, що сее смърт.

Линг бе последна. Тя изкриви лице от болка, когато стисна кинжала с наранената си ръка, после сряза дланта на здравата. Когато кръвта й се завихри във водата, тя хвана ръката на Ава и изпя края на кръвния обет.

От морета и реки се събрахме

с цел светла — да опазим русалските бъднини.

Древното зло да прогоним обещахме,

от дома си, от морските дълбини.

Когато и последните няколко думи се отрониха от устните на Линг, кръвта на петте русалки се завихри в една-единствена алена спирала и се усука около ръцете им. Плътта им призова кръвта да се върне в нея така, както морето прибираше водата в себе си по време на отлив. Кръвта потече обратно към ръцете им и влезе в раните, които се затвориха и изчезнаха. На всяка ръка остана белег, за да им напомня, че всяка от тях сега носи в себе си кръвта на другите четири. Бяха кръвно обвързани завинаги.

Линг напусна групата и заплува към подводния огън. Абадон се приближи до решетките.

— Успя ли да ни видиш хубавичко, изроде? Видя ли всичката кръв? — попита го тя. — Сега имам малко от кръвта на Бека в себе си. И от тази на Сера. И на Ава. И на Нийла. Усещам я как бушува в сърцето ми и ме прави по-силна. По-смела. Отивай. Извикай господаря си. Имаш много да му разказваш.

Абадон обаче не помръдна.

Бека застана до Линг. Изпя мощно заклинание пламък. Огънят лумна още по-силно и пламъците нахлуха през решетките на Карцерон. Абадон изрева. Размаха ръце срещу огъня, после избяга в дълбините на затвора. Те чуха как отслабва гласът му, докато накрая съвсем замлъкна.

— Свършихте ли? — поинтересува се Магдалена. — Защото наистина трябва да тръгвате. Времето ни изтича.

— Не могат. Тунелите са запечатани. Пещерите са празни. Всички избягаха, освен нас, които сме в тази стая.

Беше Вража. На гърба си носеше торба. Започна да пуска резетата по вратата на Инкантариума.

— В името на боговете, какво правите тук? Каза ви се да тръгвате.

— Дадохме кръвен обет. Пред Абадон. Заклехме се, че ще намерим талисманите, ще отключим Карцерон и ще го убием. Обетът може да бъде нарушен само от смъртта ни — каза Серафина.

— Която ще дойде много по-скоро, отколкото си мислите, ако не тръгнете веднага — каза Вража.

— Как? Нали току-що залости вратата! — отбеляза Бека.

Вража заплува към далечния край на стаята. Там на стената беше облегнат предмет, обвит в черен плат. Серафина не го бе забелязвала досега. Вража смъкна плата. Откри се високо огледало.

— Направих барикада, мощно блокиращо заклинание. Ще ги задържи, докато избягате през огледалото.

Едва бе спряла да говори, когато отгоре се чу силен взрив. От вълните, причинени от труса, водата закипя.

— Тук са — съобщи Вража.

За пръв път Серафина видя страх в очите й.

— Но нали само преди минути бяха в устието на Олта? — невярващо попита Бека и хвърли изплашен поглед към вратата. — Пещерите са на повече от няколко минути от там.

— Смея да предположа, че този Трахо знае как да прави велозаклинания. Повечето войници знаят как да ускорят придвижването на армиите си. Хайде, в огледалото. Бързо.

— Да влезем всички заедно — предложи Нийла. — Ще сме по-силни, ако сме заедно.

— Не, не бива да плувате заедно. Не бива да допуснем да хванат и петте — възрази Вража.

Сепна ги силно тропане. Трахо беше пред вратата.

Серафина знаеше, че тя е желязна и магията не може да проникне през нея. Той се опитваше да я разбие.

— Вземете — каза Вража и извади от торбата си пет шишенца с някаква течност. Раздаде им ги. — Това е Мойсеева отвара. Прави се от Мойсеев морски език от Червено море. Акулите я мразят. Може би и срещу ездачите на смъртта ще подейства. Ето ви и няколко омагьосани камъчета кварц. И малко мастилени бомби. Недодялани са, но действат. Спасявали са ме от толкова много опасни ситуации, че съм забравила половината.

Вража за пореден път бръкна в торбата и извади шепа мъртви бръмбари, които също раздаде на русалките.

— Надявах се, че ще имам време да ви науча на тънкостите при пътуването в огледала, но не успях. Веднага щом попаднете насред среброто, разтърсете бръмбарите. В огледалото живеят среброриби — големи, бързи създания, за които те са любима храна. Щом чуе бръмбарите, някоя среброриба ще дойде при вас. Кажете й къде искате да отидете и тя ще ви заведе. Да се надяваме, че ще напуснете царството на Оладелго, преди той да ви усети. Нийла, ти си първа.

— Но Бабо Вража, не съм готова! — каза тя, докато прибираше бръмбарите в джоба си.

Тропането се усили.

— Тръгвай, дете! — настоя Вража.

— Как ще се свържем помежду си? — попита Нийла.

— С конвока, с огледало, дори с пеликан, ако се налага.

Сера прегърна Нийла за сбогом.

— Не се плаши, Нийлс — каза тя. — Никой и нищо не е по-недостижим от теб.

След Нийла в огледалото влезе Бека, после Ава с Бебе, след това Линг. Сера имаше чувството, че всяка отнася късче от сърцето й със себе си. Желязната врата застена под ударите на Траховите войници. Тя чуваше гласовете им от другата страна на вратата. Една от пантите се откъсна със стържещ писък на метал.

— Твой ред е, Сера. Тръгвай — каза Вража. Тя прегърна младата русалка и я целуна. — Може да не те видя отново. Не и в този живот.

— Не, Бабо Вража, не казвай това, моля те.

— Успех, детето ми. Ти си единствената надежда за всички подводни царства по света. Открийте талисманите. Убийте чудовището. Преди сънят да умре и кошмарът да оживее.

Още една панта се откъсна от вратата. Вратата се блъсна в стената.

— Тръгвай! — извика Вража.

Серафина се гмурна в огледалото. Течното сребро я обви. Тя погледна назад с очи, пълни със сълзи, точно навреме, за да види как Инкантариумът се изпълва с ездачи на смъртта. Точно навреме, за да види как Трахо разкъсва кръга на инкантите.

Навреме, за да види как Вража вдига камък и разбива огледалото.