Жозе Родригеш душ Сантуш
Ключът на Соломон (80)

LXXVIII

Изплашената Мария Флор все още лежеше на пода със завързани ръце и крака, когато майор Фуентес прибра изключения мобилен телефон, вдигна я и я постави върху мраморната маса в центъра на странната зала. Завърза я за плота на масата като жертвено агне и отстъпи две крачки, за да я погледне.

— Отлично! — поздрави се той. — Вече си готова за най-важния момент!

Португалката не бе чула какво бе казал Хари Фъч по телефона, но думите и студеният поглед на похитителя не оставяха съмнения относно намеренията му. Тя искаше да размени няколко думи с американеца и да го разубеди, но превръзката на устата й й позволи да издаде само няколко жални стона.

— Ммм… Ммм…

Макар да се опитваше да запази спокойствие и да прикрие страха си, не можеше да спре треперенето на ръцете и да пренебрегне изтръпналите си крака. Освен това фактът, че бе завързана за масата и заобиколена от египетски статуи, я караше да се чувства така, сякаш играе жертвената роля върху олтара на древен езически ритуал.

Доволен от сътворения мизансцен, майор Фуентес й обърна гръб и отиде да вземе работното си куфарче. Отвори го, порови известно време и извади кама. Изправи се и се приближи до Мария Флор.

— Искаш ли да се сбогуваш с живота съгласно обичая на моите прадеди, ацтеките? — попита той с безмилостна усмивка. Приближи острието до тялото й и докосна корема й. Ще те отворя оттук и ще извадя tona, както те са наричали сърцето, посвещавайки жертвоприношението ти на Уицилопочтли — бога на слънцето.

— Ммм! Ммм!

Въпреки студа, по лицето на заложницата избиха капчици пот, ужасените й очи шареха между заплашителния танц на камата и леденото налудничаво изражение на убиеца от ЦРУ. Няма съмнение, помисли си тя. Бе оставена на милостта на психопат.

Докато си играеше с камата, майор Фуентес погледна часовника си и се усмихна.

— Още малко.

Двадесет и пет минути.